С Тълкувателно решение № 6/19.02.2018 г., постановено по Тълкувателно дело № 6/2017 г., Общото събрание на Наказателната колегия (ОСНК) на Върховния касационен съд (ВКС) оставя без разглеждане искането на главния прокурор на Република България за постановяване на тълкувателно решение по въпросите: 1. Представлява ли непълнотата или противоречието в събраните на досъдебното производство доказателства необоснованост на обвинителния акт и съставлява ли съществено процесуално нарушение на специалните правила по чл. 246 от НПК, което е основание за връщане на делото в досъдебното производство?; 2. Представлява ли необоснованост на обвинителния акт несъответната, според съда, правна оценка на фактите по обвинението и основание ли е за връщане на делото в досъдебното производство?; 3. Дължи ли се и при какъв стандарт, с оглед уредбата в чл. 246 от НПК анализ на посочения в обвинителния акт доказателствен материал и мотиви, с които да се обоснове правната квалификация на повдигнатото обвинение? Отсъствието им съставлява ли отстранимо съществено процесуално нарушение, което е основание за връщане на делото?
В мотивите на тълкувателното решение се посочва, че анализът на съдебните актове, цитирани в искането на главния прокурор, действително води до извод за нееднакъв подход и различни изисквания на съдилищата към съдържанието на обвинителния акт и към обезпечаване на делото с доказателства в хода на досъдебното производство. Независимо от тези констатации ОСНК намира, че не са налице основания за постановяване на тълкувателно решение, с което да бъде даден отговор по същество на поставените процесуални проблеми, тъй като нееднозначното им разрешение се дължи на непознаване на задължителната тълкувателна практика на ВКС или на явното й игнориране и несъобразяване с нея.
Върховните съдии напомнят, че с Тълкувателно решение № 2/2002 г. на ОСНК по т. д. № 2/2002 г. са дадени задължителни указания на съдилищата относно това кои нарушения на процесуалните правила, допуснати на досъдебното производство, са съществени и налагат връщане на делото на прокурора. В т. 1 от тълкувателното решение изрично е посочено, че докато прокурорът може да върне делото на разследващите органи, когато констатира, че доказателствата не са достатъчни за обосноваване на обвинението, съдът не притежава подобно правомощие. Непълнотата и противоречието в доказателствата, събрани в досъдебната фаза, се преодоляват в хода на съдебното следствие. С това е даден отговор на първия от въпросите в искането на главния прокурор.
В т. 1 се съдържа и разрешение на проблема, визиран в пункт 2 от искането. ОСНК е напомнило, че задължението на съда да бъде безпристрастен арбитър и основните принципи на наказателния процес – състезателност и равнопоставеност на страните, предопределят границите на съдебния контрол за процесуални нарушения, допуснати на досъдебното производство. С тези аргументи е отречена като незаконосъобразна практиката на част от съдилищата да използват правомощията си за връщане на делото в предходната процесуална фаза за подпомагане на една от страните – прокуратурата, с указания за повдигане на ново обвинение срещу подсъдимия или за привличане на други лица в качеството на обвиняеми.
В т. 4.2 са изложени доводи относно изискванията към реквизитите на обвинителния акт с оглед на преценката за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Прието е, че в обстоятелствената част на обвинителния акт задължително трябва да бъдат отразени всички факти, които обуславят обективните и субективните признаци на престъплението и участието на обвиняемия в него, а заключителната част трябва да съдържа данни за самоличността на обвиняемия; правната квалификация на деянието; наказателния закон, който трябва да се приложи; датата и мястото на съставянето на обвинителния акт и името и длъжността на съставителя, както и неговия подпис. Не е поставено изискване към прокурора да анализира доказателствата или да излага подробна аргументация за приетата от него правна квалификация на деянието.
Според ОСНК независимо от обстоятелството, че тълкувателното решение от 2002 г. е прието при действието на отменения НПК, съдържащите се в него принципни постановки не са изгубили своето значение и към настоящия момент. Основание за този извод дават разпоредбите, уреждащи съдържанието на обвинителния акт в двата процесуални закона. При съпоставяне на чл. 235, ал. 2 от отменения НПК и чл. 246, ал. 2 от актуалния процесуален закон е видно, че те са с идентично съдържание., т. е. законодателят не е променил виждането си относно изискванията, на които трябва да отговаря обстоятелствената част на обвинителния акт. Различие съществува единствено по отношение на заключителната му част, доколкото чл. 246, ал. 3 от НПК от 2005 г. предвижда, че наред с данните за самоличността на обвиняемия; правната квалификация на деянието; наказателния закон, който трябва да се приложи; има ли основание за прилагане на чл. 53 от НК и датата и мястото на съставянето на обвинителния акт и името и длъжността на съставителя, прокурорът следва да посочи и дали са налице основания за трансфер на наказателното производство. „Тази разлика е незначителна и не засяга съществените реквизити на обвинителния акт. Ето защо съображенията на ОСНК в Тълкувателно решение № 2/2002 г. относно недостатъците на обвинителния акт, даващи основание за връщане на делото на прокурора, намират приложение и при настоящата правна уредба и следва да бъдат стриктно спазвани от съдилищата“ – категорични са върховните съдии. Според тях изводът, че Тълкувателно решение № 2/2002 г. не е загубило своята актуалност, не се разколебава от измененията на процесуалния закон, направени със Закона за изменение и допълнение на НПК (обн. ДВ, бр. 63/04.08.2017 г.). В мотивите си ОСНК подчертава, че при дефиниране на съществените нарушения на процесуалните правила, допуснати по време на досъдебното производство, в чл. 249, ал. 4 от НПК законодателят се е ръководил именно от постановките на коментираното тълкувателно решение, като същевременно не е вложил качествено нова идея относно реквизитите и съдържанието на обвинителния акт и е оставил непроменена разпоредбата на чл. 246 от НПК.
Според ОСНК, при положение че поставените от главния прокурор проблеми са разрешени със задължителна сила за съдилищата, не съществува необходимост от постановяване на ново тълкувателно решение. Противоречивата и неправилна съдебна практика следва да бъде преодоляна посредством стриктно прилагане на Тълкувателно решение № 2/2002 г.
Пълният текст на тълкувателното решение е публикуван в страницата на ВКС в интернет, рубрика „Тълкувателни дела“.