С Решение № 250/07.08.2019 г. по наказателно дело № 1056/2018 г. тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) оставя в сила решението по в.н.о.х.д. № П-48/2017 г. на Софийския апелативен съд (САС). Решението не подлежи на обжалване.
Делото е образувано по касационен протест на Апелативна прокуратура – София срещу решение от 31.08.2018 г. по в.н.о.х.д. № П – 48/2017 г. на Софийския апелативен съд (САС).
Делото е за втори път пред касационния съд, след като с решение от 17.07.2017 г. по к.н.д. № 508/2017 г. ВКС отменя изцяло решение от 22.03.2017 г. по в.н.о.х.д. № П-2/2017 г. на САС и връща делото за ново разглеждане от друг съдебен състав, от стадия на съдебното заседание.
С присъда от 13.06.2016 г. по н.о.х.д. № С – 67/2015 г. на Софийски градски съд (СГС) подсъдимият Иво Р. е признат за невиновен в извършването на престъпление по чл. 289, предл. 2-ро и предл. 3-то вр. чл. 26, ал. 1 от НК (склоняване на длъжностни лица от прокурорските и съдебните органи да нарушат свои служебни задължения във връзка с правораздаването при условията на продължавано престъпление) и оправдан по така повдигнатото обвинение за извършване на престъпление против правосъдието.
При повторното разглеждане на делото с решение от 31.08.2018 г. по в.н.о.х.д. № П – 48/2017 г. въззивният съд изцяло потвърждава първоинстанционната присъда на СГС, с която подсъдимият е признат за невиновен и оправдан.
С касационния протест се иска отмяна на второто решение на САС и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд поради допуснати съществени процесуални нарушения и нарушаване на материалния закон.
Тричленният състав на ВКС счита, че касационният протест на Апелативна прокуратура - София е допустим, но неоснователен.
Неоснователно е и твърдението в протеста за неизпълнение на указанията на ВКС, посочени в решението за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция.
Във връзка с оплакванията за допуснати съществени процесуални нарушения, свързани със събирането и оценката на доказателствата и доказателствените средства, тричленният състав на ВКС намира, че апелативният съд е извършил цялостна проверка на оспорената пред него присъда. САС е дал своята оценка относно доказателствената дейност на предходната инстанция, анализирал е доказателствата и показанията на свидетелите и правилно е приобщил към доказателствената съвкупност резултатите от приложените по отношение на подсъдимия Р. специални разузнавателни средства. В тази връзка въззивният съд не е допуснал нарушения в дейността си по анализ и оценка на доказателствената съвкупност, които да обусловят касационно основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК. САС не е допуснал нарушения на процесуалните правила с постановения отказ да допусне допълнителен разпит на свидетеля Г., както се сочи в касационния протест на Апелативна прокуратура - София.
При установената фактология, апелативният съд е обосновал правилни правни изводи. По отношение на обвинението подсъдимият Р. да е извършил склоняване на длъжностни лица от прокурорските и съдебните органи да нарушат свои служебни задължения във връзка с правораздаването, то не е доказано по изискуемия се несъмнен начин. Изпълнителното деяние на престъплението по чл.289 от НК – “склоняване” изисква поведение от страна на дееца да мотивира, чрез убеждаване, съветване, обещаване на облага и др. съответното длъжно лице от разследващите, прокурорските или съдебните органи да наруши свое служебно задължение във връзка с правораздаването. От субективна страна това престъпление може да бъде извършено само при наличие на пряк умисъл, т.е. деецът следва да е съзнавал, че въздейства мотивационно на длъжностното лице, като се цели длъжностното лице да наруши изискванията за законосъобразно осъществяване на задълженията си във връзка с правораздаването. Според настоящия съдебен състав въззивната инстанция правилно е приела, че не е установено подсъдимият Р. да е отправил искане, увещание или мотивиране по друг начин спрямо свидетелите С. Г.-Б., прокурор в Окръжна прокуратура – Плевен, и К.Г., съдия в Окръжен съд – Плевен, да нарушат свои служебни задължения във връзка с правораздаването.
Тричленният състав на ВКС намира, че оплакванията в протеста за стесняване на приложното поле на чл.289 от НК от въззивния съд в частта относно длъжностите лица, които могат да бъда обект на противоправно склоняване, тълкувайки термина “правораздаване”, не подлежат на обсъждане от тази инстанция, тъй като проблематиката не е относима към настоящият казус. Настоящият съдебен състав счита, че въззивният съд не е допуснал нарушения на материалния закон, които да обусловят наличие на касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК.