С Решение № 153/08.10.2019 г. по наказателно дело № 750/2019 г. тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) отменя решението по в.н.о.х.д. № 66/2019 г. на Апелативен съд – Велико Търново (АСВТ) и връща делото за ново разглеждане на същия съд, друг съдебен състав, от стадия на разпоредителното заседание. Решението не подлежи на обжалване.
Делото е образувано по касационен протест и по жалби на частните обвинители срещу решението на АСВТ по в.н.о.х.д. № 66/2019 г.
С присъда на Окръжен съд – Русе подсъдимият Валентин М. е признат за виновен в това, че на 08.07.2017 г. в гр. Бяла умишлено е умъртвил Алекс А., като деянието е извършено по хулигански подбуди и смъртта е настъпила на 15.07.2017 г., поради което е осъден на 20 години „лишаване от свобода“, както и да заплати на гражданските ищци обезщетение за причинените неимуществени вреди – по 100 000 лв. на всеки от тях.
С въззивното решение АСВТ изменя присъдата, като преквалифицира деянието на подсъдимия от престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 11 във връзка с чл. 115 от НК в престъпление по чл. 124, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 130, ал. 2 от НК и го признава за виновен в това, че на 08.07.2017 г. в гр. Бяла, вследствие на умишлено нанесена лека телесна повреда, изразяваща се в причинена болка и страдание, по непредпазливост причинил смъртта на Алекс А. Съдът намалява наложеното наказание „лишаване от свобода“ от 20 на 3 години.
Тричленният състав на ВКС приема протеста и жалбите на частните обвинители за основателни. Въззивният съд е квалифицирал деянието на подсъдимия като непредпазливо причиняване на смърт вследствие на умишлено нанесена лека телесна повреда. След като е посочил, че е налице причинна връзка между причинената лека телесна повреда и настъпилата смърт, АСВТ е изследвал умисъла по отношение на телесната повреда и е заключил, че подсъдимият не е действал с евентуален умисъл нито за умъртвяването на Алекс А., нито към причиняването на средна телесна повреда – получената при падането на земята черепно-мозъчна травма. Нанасяйки обаче удар с юмрук „не с много голяма сила“ обективирал умисъла си за причиняване на лека телесна повреда. Съдебният състав на ВКС намира, че изложените съображенията на съда не покриват изискването за надлежни мотиви относно възприетия евентуален умисъл за причиняване на лека телесна повреда като елемент по пътя на закономерно протичащия причинно-следствен процес, довел до смъртта. Въззивният съд е следвало да посочи защо намира, че подсъдимият не е съзнавал възможността действията му да причинят последвалата при падането върху бетонните плочки средна телесна повреда. Върховните съдии констатират, че АСВТ само е отбелязал декларативно, че не са налице „доказателства по делото подсъдимият да е желаел или да е допускал настъпването на по-тежкия резултат – черепно-мозъчната травма, а още по-малко смъртта на пострадалия“, но не е изложил никакви съображения как този му извод кореспондира с приетото от фактическа страна относно алкохолното повлияване на пострадалия и обстоятелството, че ударът, нанесен му от подсъдимия, е бил изненадващ. Тези обстоятелства са останали извън вниманието на решаващия съд, а те несъмнено са от значение за установяване на умисъла на подсъдимия и в частност по въпроса дали умисълът е обхващал представата за реалната възможност от настъпване на по-тежките последици, включително и смърт. „Принципно отсъствието на надлежни мотиви по основни елементи от субективната страна на престъплението по чл. 124, ал. 1 от НК представлява съществено процесуално нарушение, обуславящо отмяна на съдебния акт и връщане на делото на въззивния съд за повторното му разглеждане“, категорични са върховните съдии.
Според ВКС за правилното приложение на закона и в частност квалифицирането на деянието е необходимо със сигурност да се установи какво е било субективното отношение на дееца към настъпилите различни по вид и тежест вредни последици, както и какво обективно е било отразено в съзнанието му като състояние на пострадалия преди удара, способността му за адекватна физическа реакция при нанасянето на изненадващ удар в областта на лицето и факторите на околната обстановка, включително и вида на настилката. В този смисъл е допуснато и съществено процесуално нарушение при проверката на част от доказателствения материал. То се е изразило в отказа на въззивния съд да назначи комплексна допълнителна съдебно-медицинска експертиза с участието на съдебни медици и физик по въпросите за степента на алкохолно повлияване на пострадалия при отчитане на фактите за предхождащия инцидента конфликт със свидетеля Й. и избягване на удара, който той се е опитал да му нанесе; степента на координираност на действията му; падането на пострадалия от собствен ръст и причинената при това черепно-мозъчна травма съответстват ли на нанесен удар с юмрук в областта на лявата част на лицето и каква е траекторията на движение на тялото, респективно в какво се изразява механизмът на падане на тялото; в зависимост от силата на удара променя ли се положението на тялото при падането му на настилката. Според върховните съдии отказът да се назначи исканата експертиза пряко е рефлектирал на възможността за разкриване на обективната истина по делото, а оттам е довел и до неубедителност на изтъкнатите фактически съображения.
„След изясняване по експертен път на посочените по-горе обстоятелства и при съпоставка на фактическите данни относно реализираните от подсъдимия действия по отношение на пострадалия, въззивният съд следва да даде обоснован отговор относно наличието на предпоставките за ангажиране отговорността на подсъдимия, като се изготвят дължимите мотиви не само по фактите, но и по правото, съобразно изискванията на процесуалния закон“ – пише в решението на ВКС.