Върховният касационен съд на Република България (ВКС) с определение на съдебен състав на Трето гражданско отделение спря производството по гражданско дело № 664/2019 г. и отправи преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз (ЕС) по следния въпрос:
Следва ли задължението на държавите членки, предвидено в чл. 3, параграф 3, буква „а“ от Директива 2009/28/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници и за изменение и впоследствие за отмяна на директиви 2001/77/ЕО и 2003/30/ЕО, за създаване на схеми за подпомагане за постигане на целите по параграфи първи и втори на същия член, както и свободата на стопанска инициатива по чл. 16 от Хартата на основните права на ЕС и принципите на правна сигурност и защита на оправданите правни очаквания да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба като тази в главното производство, с която се налага допълнителна такса за производство на енергия от възобновяеми източници?
Делото пред ВКС е образувано по касационна жалба на производителя на енергия от възобновяеми източници „Марвик – Пъстрогор“ ЕООД срещу решение на Софийския апелативен съд (САС). С него е потвърдено решение на Софийския градски съд (СГС) за отхвърляне на искове на „Марвик – Пъстрогор“ ЕООД срещу държавата за връщане на събрани такси от януари до август 2014 г. в размер общо на 176 325,47 лв. и 26 345,23 лв. лихва върху главницата за периода от 11.10.2014 г. до 30.03.2016 г. Тези такси са събрани на основание приетите от Народното събрание със Заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет за 2014 г. норми на чл. 35а – 35б и чл. 73 от Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ), с които се въвежда такса за производство в размер на 20 процента от стойността на произведената енергия. Разпоредбите са обявени за противоконституционни с решението на Конституционния съд (КС) по конституционно дело № 1/2014 г. Конституционният съд приема, че с тази такса законодателят въвежда задължение за производителите на електрическа енергия от вятърна и слънчева енергия за безвъзмездно плащане, срещу което не получават никаква услуга. Освен това КС установява и нарушения на свободата на стопанска инициатива и принципа на равенство, тъй като единствено производителите на електрическа енергия от вятърна и слънчева енергия са задължени с таксата по чл. 35а, ал. 1 от ЗЕВИ.
Основният аргумент на САС и СГС за отхвърлянето на исковете на „Марвик – Пъстрогор“ ЕООД е, че решението на Конституционния съд има действие занапред и до постановяването на това решение таксата е събирана с основание, което не е отпаднало за вече приключилите правоотношения.
В определението за отправяне на преюдициалното запитване от съдебния състав на Трето гражданско отделение на ВКС се посочва, че в рамките на своята компетентност Конституционният съд е разгледал единствено противоречието на посочената такса с Конституцията, а не и с приложимите норми на правото на ЕС. В мотивите пише още: „В настоящия случай съставът на ВКС трябва да разреши въпроса дали налагането на таксата по чл. 35а от Закона за енергията от възобновяеми източници не представлява нарушение на Директива 2009/28/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници, на свободата на стопанска инициатива по смисъла на чл. 16 от Хартата на основните права на ЕС и на принципите на правна сигурност и защита на оправданите правни очаквания, които са закрепени в правото на Съюза. Ако събирането на тази такса е станало в нарушение на правото на ЕС, държавата дължи връщането и на извъндоговорно основание, без значение от кой момент поражда действие решението на Конституционния съд на Република България. Затова съставът на ВКС служебно отправя настоящото преюдициално запитване.“