С Тълкувателно решение № 4/2016 г. от 7 декември 2018 г. по Тълкувателно дело № 4/2016 г. Общото събрание на Гражданската колегия (ОСГК) на Върховния касационен съд (ВКС) реши:
Прекратяването на наказателното производство за престъпление, посочено в разпоредбата чл. 22, ал. 1 от Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество (отм.), извън случаите по чл. 22, ал. 2 ЗОПДНПИ (отм.), осъществява абсолютна процесуална пречка за съществуването и надлежното упражняване правото на иск за отнемане на незаконно придобито имущество в полза на държавата.
Върховните съдии посочват, че за да възникне за КОНПИ правото на такъв иск е необходимо да бъде извършена проверка за установяване на незаконно придобито имущество, която може да бъде осъществена от комисията само в изрично уреденото за целта административно производство с участието на собственика на имуществото, въз основа на надлежно сезиране от изрично посочени държавни органи и на изрично посочени основания в закона. Никой друг и на никое друго основание не може да сезира комисията, нито тя може да се самосезира.
В тълкувателното решение се подчертава, че по ГПК процесуалните предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск са абсолютни и трябва да са налице при постановяване на решението. „Правото на иск на КОНПИ (сега КПКОНПИ) произтича от нейното надлежно сезиране. Ако тя не е била сезирана надлежно или някоя от предпоставките за нейното надлежно сезиране отпадне впоследствие, правото на иск не е възникнало надлежно или е погасено впоследствие“ – пише в мотивите. Според ОСГК законодателят може да постанови обратното и той е направил това в чл. 22, ал. 2 и 3, но само в посочените хипотези. Хипотезите прекратяване на наказателното производство на други основания не са уредени изрично и не могат да бъдат изведени от съществуващите разпоредби в закона. Върховните съдии напомнят, че в мотивите на Решение № 13 по конституционно дело № 6/2012 г. е прието, че законоустановеността на процедурата с ясни правила е сериозна гаранция за недопускане на произвол.
В мотивите си върховните съдии се позовават и на Директива 2014/42 ЕС на Европейския парламент и Съвета от 03.03.2014 г. за обезпечителни мерки и конфискация на средства и облаги от престъпна дейност в Европейския съюз.
В тълкувателното решение се анализира и чл. 1 от Допълнителен протокол № 1 към ЕКЗПЧОС, според който никой не може да бъде лишен от своите притежания освен в интерес на обществото и съгласно условията, предвидени в закона и в общите принципи на международното право.
По тълкувателното решение е депозирано особено мнение.
Пълният текст на тълкувателното решение е публикуван в страницата на ВКС в интернет, рубрика „Тълкувателни дела“.