С Тълкувателно решение № 7/2017 г. от 4 октомври 2018 г. Общото събрание на Гражданската и Търговската колегии (ОСГТК) на Върховния касационен съд (ВКС) отклонява предложението на председателя на Висшия адвокатски съвет за приемане на тълкувателно решение по девет въпроса по приложението на разпоредби от Закона за енергетиката. Необходимостта от приемане на тълкувателно решение е обоснована с твърдения за наличие на формирана противоречива или неправилна съдебна практика при решаване на съдебните спорове по предявени искове от производители на електрическа енергия от възобновяеми източници срещу крайни снабдители или срещу оператори на електроразпределителни мрежи относно дължимостта на вече заплатени цени за достъп до електроразпределителната мрежа след отмяна на решение № Ц-33/2012 г. на ДКЕВР, определящо временни цени за достъп и подлежащо на предварително изпълнение по силата на закона.
В постановеното решение се посочва, че след отмяната на решението на ДКЕВР и сезирането на районните и окръжните съдилища в апелативните райони на АС – София, АС – Пловдив и АС – Варна с множество от визираната категория искове и за да се преодолее формираната противоречива практика на различните по степен съдилища, във Върховния касационен съд са постановени редица съдебни решения, в които е дадено разрешението, че постановеното от Върховния административен съд и влязло в сила решение, с което е било отменен индивидуален административен акт, какъвто е характерът на решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. на ДКЕВР, съгласно чл. 13, ал. 2 от Закона за енергетиката, има обратно действие. С отмяната на решението на регулаторния орган е отпаднало с обратна сила основанието за заплащане на цена за достъп, затова плащането на цената е лишено от основание и тя подлежи на връщане на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 от Закона за задълженията и договорите. С постановяване на посочените решения на ВКС се създава правилна практика, разкриваща точния смисъл на приложимите по тези спорове правни разпоредби и преодоляваща съществуващата противоречива практика на съдилищата.
По отношение на въпросите, свързани с приложението на разпоредби от Директива 2009/28/ЕО и от Хартата на основните права на ЕС, върховните съдии отбелязват, че не се установява наличие на формирана съдебна практика.