Делото е образувано с разпореждане на Председателя на Върховния касационен съд (ВКС) на основание чл. 128, ал. 1 от ЗСВ за приемане на тълкувателно решение от Общото събрание на Гражданската и Търговската колегия на Върховния касационен съд (ОСГТК на ВКС) по въпроса: кои са определенията, с които се дава разрешение по същество на други производства по смисъла на чл. 274, ал. 3, т. 2 от ГПК?
Тълкувателното решение дава следния отговор: „Определения, с които се дава разрешение по съществото на други производства по смисъла на чл. 274, ал. 3, т. 2 от ГПК, са тези, с които съдът се произнася по молба за защита и съдействие на лично или имуществено право в самостоятелно производство с обособен предмет, което се развива извън или в рамките на исковия процес и няма привременен характер.
Така приетите критерии относно определенията по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК определят и разрешенията по формираната противоречива практика, констатирана в искането на председателя на ВКС по чл.125, във вр. с чл. 124, ал. 1, т. 1 от ЗСВ по отношение на следните актове, изброени от върховните съдии в десет точки:
„Въззивно определение, с което е потвърдено определение на първоинстанционен съд в производството по несъстоятелност за недопускане на оздравителен план до разглеждане от събранието на кредиторите (чл. 701 ТЗ), като преграждащо развитието на оздравителното производство, подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд.” По този пункт в решението пише, че производството по оздравяване на предприятието на длъжника е относително самостоятелно съдебно производство, в рамките на висящо производство по несъстоятелност. Определението за недопускане на предложен оздравителен план прегражда откриването и приключването на оздравителното производство и попада в кръга определения по чл. 274, ал. 3, т. 2, предл. второ от ГПК.
Въззивно решение, постановено по жалба срещу решение на първоинстанционен съд по молба за издаване на дубликат от изпълнителен лист, подлежи на касационно обжалване по общия ред за обжалване на въззивни решения, приема ОСГТК на ВКС. Производството за издаване на дубликат от изпълнителен лист обаче, макар и исково, няма характер на основно производство, поради което, следва извод, че решението по чл. 409 от ГПК подлежи на касационно обжалване, ако решението, въз основа на което е бил издаден изпълнителния лист не попада в обхвата на изключените от касационен контрол въззивни актове, съгл. чл. 280, ал. 3 ГПК,
Върховните съдии правят извод, че въззивно определение, постановено по частна жалба срещу разпореждане на първоинстанционен съд по молба за издаване на изпълнителен лист (чл. 407, ал. 1 от ГПК), не подлежи на касационно обжалване. При произнасяне по молба за издаване на изпълнителен лист, съответно при реализиране на въззивна проверка за законосъобразност на постановено разпореждане, не се дава разрешение на материалноправен спор, свързан с предмета на делото, а се разрешава процесуален въпрос за наличие на предпоставки за принудително изпълнение на акта, въз основа на който е поискано издаване на изпълнителния лист. Постановеният от съда акт, с характер на разпореждане, не се ползва със сила на пресъдено нещо нито относно изпълняемото право, нито по отношение правото на принудително изпълнение. В мотивите пише още, че това разрешение е в съответствие с тълкуването в т. 6 от Тълкувателно решение № 1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС, в което са дадени задължителни указания на съдилищата за двуинстанционно разглеждане на молба за издаване на изпълнителен лист, както и с мотивите в Тълкувателно решение № 4/2013 г. ОСГТК на ВКС към въпрос № 8, според което под понятието други производства по смисъла на чл. 274, ал. 3, т. 2 от ГПК следва да се разбира производство, свързано със съответното основно производство и обусловено от него. Относно обхвата на определенията, попадащи в тази втора група, в мотивите към Тълкувателно решение № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че определения, с които се дава разрешение по същество на други производства, са тези съдебни актове, които по своята същност се доближават до решенията, защото разрешават материалноправен въпрос, свързан с предмета на съответното съдебно производство.
Върховните съдии приемат, че въззивно определение, постановено по частна жалба срещу първоинстанционно определение по чл. 245, ал. 3 от ГПК за издаване или за отказ да се издаде обратен изпълнителен лист, не подлежи на касационно обжалване. Аргументите за касационна необжалваемост на въззивното определение по молба за издаване на изпълнителен лист принципно са важими и за посоченото въззивно определение.
На пето място тълкувателното решение сочи, че въззивно определение, с което се увеличава цената на иска (чл. 70, ал. 2 от ГПК), не подлежи на касационно обжалване. Разрешаването на въпроса за действителната цена на иска съставлява неразривна част от исковия процес, а не обособено, самостоятелно производство, припомнят върховните съдии. Този въпрос няма характеристика на материалноправен въпрос, който да се разрешава по същество.”
Направен е извод, че въззивно определение, постановено по частна жалба срещу определение на първоинстанционен съд, с което се допуска или се отказва предварително изпълнение на решението (чл. 244 от ГПК), не подлежи на касационно обжалване. С него не се дава разрешение на материалноправен спор, свързан с предмета на делото, а се осигурява изпълнението на признато със съдебно решение вземане, поради което и на основание чл. 244 от ГПК , подлежи на обжалване с частна жалба, но само на една инстанция.
В решението пише, че Въззивно определение, с което е потвърдено определение на първоинстанционен съд за теглене на жребий и прекратяване на делбеното производство (чл. 352 от ГПК), подлежи на касационно обжалване по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 от ГПК. Определението за теглене на жребия има конститутивен ефект – съсобствеността е ликвидирана и е породено право на собственост върху отделни обекти, т.е. с това определение се отговаря по съществото на материалноправен спор по основния предмет на съдебното производство.
На осмо място върховните съдии приемат, че Определение на въззивен съд, с което е потвърден отказ на първоинстанционен съд за издаване на охранителен акт (чл. 538, ал. 2 от ГПК), подлежи на касационно обжалване по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Производството по молба за издаване на охранителен акт е самостоятелно, развиващо се извън рамките на исковия процес. Определението на въззивния съд, с което е потвърден отказ на първоинстанционен съд за издаване на охранителен акт е постановено в „друго” производство и дава разрешение по съществото на предмета на делото, поради което подлежи на касационно обжалване по реда на чл. 274, ал. 2, т. 3 от ГПК. В този смисъл следва да се считат за запазили значението си задължителните разяснения, дадени в т. 6 от ТР № 1/17.07.2001 г. по тълк.д. № 1/2001 г., ОСГК на ВКС.
Съдебният акт на апелативен съд, с който е потвърден отказ на окръжен съд за вписване в регистрите на юридическите лица, не подлежи на касационно обжалване, пише в тълкувателното решение, като в мотивите се сочи, че съгласно чл. 540 от ГПК общите правила на исковите производства се прилагат и за предвидените в ГПК и в други закони охранителни производства, доколкото не са установени особени правила. С оглед изричната разпоредба на чл. 606 от ГПК това правило не се отнася до уредбата на вписванията в съдебни регистри на юридическите лица. Следва да се приеме, че в последната са предвидени особени правила по отношение обжалваемостта на отказ за вписване в съдебен регистър на юридическо лице, за което в специален закон не са предвидени други, различни правила. Такива са установени в други закони, като Закона за политическите партии и Закона за вероизповеданията. В Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел след 01.01.2018 г. законодателно въведеното ограничение за инстанционен контрол по отношение на отказ за вписване в търговския регистър вече разпростира своето действие и по отношение на отказ за вписване в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел. Даденото в т. 2 от Тълкувателно решение № 1/17.07.2001 г. ОСГК на ВКС разрешение за обжалваемост на потвърдения от апелативен съд отказ за вписване на обстоятелства, подлежащи на вписване в съдебен регистър, следва да се приеме за загубило сила.
Въззивно определение, с което е потвърден отказ на първоинстанционен съд за връщане на надвзета държавна такса, подлежи на касационно обжалване по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 от ГПК.”, приема на десето място ОСГТК на ВКС и уточнява, че производството по молба за връщане на недължимо платена държавна такса има самостоятелен характер, а с определението си съдът дава разрешение на материалноправен спор за дължимостта на таксата – дали тя е платена без да е налице основание за това.
По делото са депозирани три особени мнения.
Пълният текст на тълкувателното решение е публикуван в страницата на ВКС в интернет, рубрика „Тълкувателни дела“.