Върховният касационен съд (ВКС) отправи до Конституционния съд (КС) искане за установяване на противоконституционност на разпоредбите на чл. 230, ал. 1 – ал. 6 от Закона за съдебната власт (изм. и доп. – ДВ, бр. 28 от 2016 г., бр. 62 от 2016 г., в сила от 9.08.2016 г., бр. 65 от 2017 г., изм., бр. 90 от 2017 г.).
Върховните съдии оспорват в цялост залегналата в Закона за съдебната власт (ЗСВ) регламентация на отстраняването от длъжност на съдия, прокурор или следовател, като приемат, че чл. 230 включва няколко отделни свързани помежду си разпоредби, които образуват единен „нормен комплекс“. Поради това според съдиите следва да се проследи конституционосъобразността на цялостната съвкупност от разпоредби в тяхната взаимна логическа връзка и зависимост. „Изразяваме мнение, че залегналата в ЗСВ регламентация на отстраняването от длъжност на съдия, прокурор или следовател е противоконституционна поради несъответствие с чл. 4, ал. 1, чл. 6, ал. 2, чл. 31, ал. 4, чл. 48, ал. 1 и ал. 3 вр. чл. 16, чл. 56 от Конституцията на Република България“ – пише в искането.
В искането до КС изчерпателно е мотивирано становището на съдиите от ВКС, че регламентът на временното отстраняване на магистрат от длъжност:
несъразмерно накърнява трудовите права на временно отстранения от длъжност съдия, прокурор или следовател;
не гарантира разумен баланс между защитата на обществения интерес и правата на засегнатото лице;
не допуска самостоятелна преценка на основателността на искането за отстраняване от страна на съответната колегия на ВСС и на съда при обжалване на решението за отстраняване с оглед на доказателствената обезпеченост на обвинението срещу привлечения като обвиняем съдия, прокурор или следовател;
не предвижда диференциран подход, който да отчита вида, спецификата, степента на обществена опасност на инкриминираното престъпление, конкретната длъжност на обвиняемия в органите на съдебната власт и всички други обстоятелства, обуславящи действителната необходимост от прилагането на принудителната административна мярка;
не обезпечава правото на защита на засегнатото лице в процедурата по отстраняване;
лишава съдията, прокурора или следователя от правото на труд без ясни времеви параметри, като поставя продължителността на ограниченията в зависимост от продължителността на наказателното преследване, включително и на съдебните процедури за установяване на виновността, респективно невиновността му;
не осигурява процесуален механизъм за ефективен периодичен съдебен контрол върху принудителната административна мярка отстраняване от длъжност по чл. 230 от ЗСВ;
неоправдано поставя съдиите, прокурорите или следователите в значително по-неблагоприятно положение от всички останали обвиняеми лица, по отношение на които се прилага мярката за процесуална принуда отстраняване от длъжност по чл. 69 от Наказателно-процесуалния кодекс.
Пълният текст на искането до Конституционния съд за установяване на противоконституционност на разпоредбите на чл. 230, ал. 1 – ал. 6 от Закона за съдебната власт е публикуван в страницата на ВКС в интернет.