С Решение № 71/04.10.2019 г. по наказателно дело № 241/2019 г. тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) отменя въззивната присъда от 30.11.2018 г. на Апелативен съд – Варна по в.н.о.х.д. № 316/2018 г. и връща делото за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция от стадия на съдебното заседание. Решението е окончателно.
Делото е образувано по протест, жалби на подсъдимите Стоян К., Стоян П. и Станислав М. и по жалба на гражданските ищци и частни обвинители срещу въззивната присъда на Апелативен съд – Варна по в.н.о.х.д. № 316/2018 г.
С присъда по н.о.х.д. № 189/2015 г. Окръжен съд – Бургас признава за виновни подсъдимите Стоян П., Станислав М., Стоян К. и Нено С. по чл. 142, ал. 2, т. 1, 2 и 7 вр. чл. 20 от НК (отвличане, като деецът е въоръжен и деянието е извършено от две или повече лица и с користна цел) и по чл. 116, ал. 1, т. 7 и т. 9 вр. чл. 20, ал. 3 и 4 от НК (предумишлено убийство, извършено с користна цел). На Стоян П. и Станислав М. им е наложено наказание от по 20 г. „лишаване от свобода“, на Стоян К. – 18 г., а на Нено С. – 17 г. „лишаване от свобода“. Подсъдимият Галин К. е признат за невиновен и оправдан по същите обвинения.
С въззивната присъда е отменена първоинстанционната в частта по отношение на подсъдимия Нено С. –признат е за невиновен и оправдан. Присъдата е изменена по отношение на подсъдимите Станислав М., Стоян П. и Стоян К., като съдът ги оправдава да са извършили престъпленията в съучастие с Нено С. В останалата ú част присъдата е потвърдена.
В мотивите на решението на ВКС подробно са изложени констатирани пороци при осъществяване на доказателствената дейност на контролирания съд, които сочат на допуснати процесуални нарушения при формиране на изводите му и на липса на мотиви на съдебния акт. „Доколкото се касае до обвинение за сложна съучастническа дейност и фактите, обосноваващи извод за съставомерност или липса на такава на поведението на всеки един от подсъдимите, са общи за всички тях, атакуваната присъда следва да бъде отменена изцяло, по отношение на всички подсъдими. Не е възможно да се извърши преценка за правилното приложение на материалния закон при ненадеждна доказателствена основа“ – категорични са върховните съдии.
По отношение на доводите в касационния протест и жалбата на частното обвинение срещу оправдаването на подсъдимите Галин К. и Нено С. в решението на ВКС се отговаря на поставения въпрос дали въззивният съд е изпълнил задължението си за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото и за цялостна критична преценка на доказателствената съвкупност във връзка с обвиненията срещу тези двама подсъдими.
Върховните съдии констатират, че апелативният съд не е отговорил на изричните доводи във въззивния протест по отношение необсъждането на изводимите фактически данни от конкретно посочени обяснения на подсъдими, на свидетелски показания, както и на евентуалните противоречия между тези доказателствени източници и обясненията на подсъдимия Галин К. „Дали тези доказателствени източници могат да обосноват различни от направените от решаващите съдилища фактически изводи не е въпрос на касационния контрол, но тяхното необсъждане навежда на извод за липса на цялостен и критичен анализ на всички доказателства по делото. При пълноценна оценка на доказателствата, касаещи деятелността на този подсъдим, е възможно да не се достигне до различни правни изводи, но съдът е длъжен да спази законовите си задължения за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото“ – пише в решението на ВКС.
По отношение на оправдаването на подсъдимия Нено С. аргументацията на решаващия съд е изложена пестеливо. Апелативният съд го е оправдал поради недоказаност на обвиненията спрямо него. Според върховните съдии имат основание възраженията в протеста, че при решаване на въпроса за виновността на подсъдимия Нено С. извън вниманието на апелативния съд са останали събрани по делото доказателства. Въззивният съд е бил длъжен да извърши цялостна оценка на доказателствата и средствата за тяхното установяване, за да защити фактическите си и правни изводи. Освен това е налице и вътрешно противоречие в мотивировката на съдебния акт. „Видно е, че доказателствената дейност на въззивния съд страда от недостатъци и не обезпечава стабилност на направените изводи“ – се казва в мотивите.
В решението на ВКС се уточнява, че възраженията на протестиралия прокурор и на частното обвинение за неправилно приложение на материалния закон не могат да бъдат обсъждани поради констатираните пороци при формиране на вътрешното убеждение на решаващия съд.
Тричленният състав на ВКС приема за основателни и оплакванията в касационните жалби на подсъдимите Стоян К., Станислав М. и Стоян П. за липса на мотиви на атакувания съдебен акт и за неизпълнение на задължението на въззивния съд, като е потвърдил тяхното осъждане, да отговори на доводите, направени от защитата. „Независимо от завидния обем на мотивите на въззивната присъда, не може да се приеме, че тяхното съдържание удовлетворява стандартите за обективиране на вътрешното убеждение на решаващия съд по фактите, по доказателствата, по правото и по наказанието“ – категорични са върховните съдии. Те пишат още, че липсата на ясно изразено вътрешно убеждение на съда по установените факти препятства правото на страните да узнаят фактическите основания на постановения съдебен акт, а също и преценката за правилно приложение на материалния закон. В този смисъл доводите в жалбите и свързаното с тях позоваване на касационния повод по чл. 348, ал. 3 вр. ал. 1, т. 2 от НПК са основателни и сочат на наличие на предпоставки само на това основание присъдата да бъде отменена и делото – върнато за ново разглеждане на същия съд.