С Определение № 2/20.04.2021 г. по Тълкувателно дело № 1/2019 г. Общото събрание на съдиите от Гражданската колегия на Върховния касационен съд и от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд отклонява искането на главния прокурор за приемане на съвместно тълкувателно постановление по въпроса: „В хипотезите на чл. 10, ал. 2, респ. на чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ дължи ли ищецът разноски за юрисконсултско възнаграждение, когато юридическото лице – ответник по иска съгласно чл. 205 АПК е представлявано в съдебното производство от юрисконсулт?“.
В мотивите на определението се посочва, че след образуването на тълкувателното дело на поставения въпрос е дадено законодателно разрешение. С § 5, т. 2 от ЗИДЗОДОВ (обн. в ДВ, бр. 95/29.11.2019 г.) е създадена нова ал. 4 на чл. 10 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди със следното съдържание: „Съдът осъжда ищеца да заплати на ответника възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с отхвърлената част от иска, а в полза на юридическите лица се присъжда възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт, чийто размер не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.“.
Съгласно § 6, ал. 1 от ЗИДЗОДОВ (обн. в ДВ, бр. 95/29.11.2019 г.) новата алинея 4 на чл. 10 се прилага по делата, образувани по искови молби, подадени след влизането му в сила. Според върховните съдии същото следва да е разрешението и за заварените дела с оглед вече изразената ясна воля на законодателя по този въпрос, а и за да се избегне занапред различно третиране на сходни положения, различаващи се единствено по време. След влизане в сила на чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ поставеният по тълкувателното дело въпрос се явява „неуреден въпрос“ по смисъла на § 1 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗОДОВ за заварените дела и по силата на тази препращаща норма приложение по тях следва да намерят разпоредбите на чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК, които са идентични по смисъл с новото законодателно разрешение в чл. 10, ал. 4 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.
По тези съображения искането за приемане на съвместно тълкувателно постановление по поставения въпрос се явява недопустимо и следва да бъде отклонено.