За поредна година със съдействието на Върховния касационен съд Съдебната палата в гр. София бе включена в обектите с висока стойност за националната култура, до които гражданите имаха свободен достъп на 21 и 22 септември 2024 г. в рамките на Европейските дни на наследството.
Дните на културното наследство се организират във Франция от 1984 г. по инициатива на министъра на културата Жак Ланг. От 1991 г. с подкрепата на Съвета на Европа и по-късно на Европейския съюз те са припознати като Европейски дни на наследството и се отбелязват всеки трети уикенд на месец септември в повече от 50 европейски държави, като сред тях е и България.
На 21 и 22 септември 2024 г. над 300 граждани, включително и гости на столицата от Белгия, Германия, Италия, Кипър, Франция, Съединените американски щати и други държави, бяха запознати с историята на Храма на българското правосъдие, с подробности за строителството, архитектурата и произведенията на изкуството, намиращи се в сградата. Гражданите, пожелали да разгледат Съдебната палата, получиха и информация за настанените в нея органи на съдебната власт.
Емблематичната сграда, която е паметник на културата, е строена в периода 1929 – 1940 г. по проект на архитект Пенчо Койчев и е открита официално през 1941 г. Тя е изградена в монументален стил, използван по-късно и при Българската народна банка, Народната библиотека, Операта. Забележителни са нейните строги класически форми, свързващи старото с новото в архитектурния образ на столицата, стенописите, скулптурните композиции и витражите.
Съдебната палата има шест етажа, достъпни за външни посетители в работни дни, с обща площ от 48 000 м². В нея са разположени 24 съдебни зали, включително и зала „Тържествена“, в която се намира превърналата се в символ на българското правосъдие монументална мозайка „Темида“. Тя е дело на видния български художник, сценограф и живописец Иван Пенков. Негови са и изящните стъклописи „Грехът“, „Съдът“, „Наказанието“, „Разкаянието“ и „Изкуплението“. В същата зала е разположен и стенописът „Правораздаването на Средновековна България“ на един от големите майстори на родната живопис Дечко Узунов.
Тези творби, както и скулптурните композиции на Любомир Далчев, предаващи алегорични сцени от съдебния живот през различни епохи, витражите и поставените в Съдебната палата български и латински сентенции също допринасят за уникалния вътрешен облик на сградата.