Общото събрание на съдиите от Наказателна колегия на Върховния касационен съд и съдиите от Първа и Втора колегии на Върховния административен съд излязоха с общо тълкувателно постановление по тълкувателно дело № 2 от 2022 г. То беше образувано по искане на главния прокурор на Република България за тълкуване на въпроса: „Кой е субектът на отговорността по чл. 126 от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС)?: 1. Лицата, които са регистрирани производители или складодържатели, или 2. Всяко лице, независимо от регистрацията“.
По поставения въпрос има противоречива съдебна практика, формирана с решения на административните съдилища, постановени в производства по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс във връзка с чл. 63, ал. 1, предложение второ от Закона за административните нарушения и наказания.
В първата група съдебни актове се приема, че субект на нарушението, за което се носи отговорност по чл. 126 ЗАДС, може да бъде всяко лице, което осъществи някое от алтернативно предвидените в състава му изпълнителни деяния, без в нормата да е предвидено, че извършителят трябва да отговаря на определени специфични изисквания. В цитираната разпоредба се предвижда санкция за лица, които произвеждат, държат, предлагат, продават или превозват акцизни стоки, без те да са придружени от съответен документ, удостоверяващ акцизното задължение. Издаването на тези документи не е свързано с фактическия състав на нарушението и със специално качество на субекта на нарушението. В тази връзка съдебните състави обосновават извода, че при държане, предлагане и др. на акцизна стока, за която няма документ за начисляване, заплащане или обезпечаване на акциз, се осъществява административно нарушение по чл. 126 ЗАДС от всеки правен субект, независимо дали същият има или не регистрация по ЗАДС.
Във втората група съдебни актове се посочва, че нормата на чл. 126 ЗАДС не касае санкциониране на нарушения, изразяващи се в неизпълнение на задълженията за начисляване, плащане или обезпечаване на акциз. Смисълът на тази норма е да обезпечи съставянето на редовна документация, която да удостоверява посочените по-горе обстоятелства. Задължени да водят такава документация са само регистрираните по ЗАДС лица, изчерпателно посочени в чл. 43, ал. 1 ЗАДС. Последната норма лимитативно определя кои лица могат да начислят акциза – това са лицата, които могат да създават документи, удостоверяващи начисляването на такъв. Съответно чл. 44 ЗАДС определя кой може да плати акциза, като състави редовни документи за това или това са регистрирани по този закон лица. Съдебните състави обобщават, че смисълът на санкциите по чл. 126 ЗАДС е техни субекти да са лица, които, макар и редовно регистрирани по закона (като производители или складодържатели), не изпълняват задължението си да съставят редовни документи, които удостоверяват начисляването, плащането и обезпечаването на акциза, а не да санкционира тези, които изобщо не са се регистрирали като производители или складодържатели. Лице, което не е регистрирано като производител или складодържател, не може да произвежда и държи стоки на склад и съответно да съставя изброените в санкционната норма документи. В заключение в тези съдебни актове е прието, че такова лице не може да носи отговорност по чл. 126 ЗАДС, тъй като не притежава възможност да съставя и разполага с изброените в тази норма документи, и съответно няма качеството на субект, годен да осъществи от обективна и субективна страна някой от посочените в нея състави.
Върховните съдии приемат, че граматическото тълкуване на израза „лица“, употребен в чл. 126 ЗАДС, както и в текста на чл. 3, ал. 2 ЗАДС, обосновава заключението, че под „лица“ се разбират физически и юридически лица и едноличните търговци, като е без значение наличието или отсъствието на регистрация по реда на ЗАДС. Всяко лице, което е произвело или е участвало в производството на акцизни стоки, разпорежда се или се е разпоредило с акцизни стоки, е данъчнозадължено лице по смисъла на ЗАДС, то същото трябва да разполага с документ, удостоверяващ заплащането, начисляването или обезпечаването на дължимия за стоките акциз, за да удостовери изпълнението на задължението си като данъчнозадължено лице. Това означава, че лицата по чл. 3, ал. 2 ЗАДС могат да бъдат субекти на административнонаказателната отговорност по чл. 126 ЗАДС, доколкото същите се явяват данъчнозадължени лица по смисъла на акцизното законодателство.
Общото събрание на съдиите от Наказателна колегия на Върховния касационен съд и съдиите от Първа и Втора колегии на Върховния административен съд приемат, че субект на отговорността по чл. 126 от Закона за акцизите и данъчните складове може да бъде всяко лице независимо от регистрацията по този закон.