С Решение № 13/08.01.2024 г. по наказателно дело № 167/2023 г. тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) оставя в сила решението на Военно-апелативния съд по в.н.о.х.д. № 49/2022 г. Решението не подлежи на обжалване.
Делото е образувано по протест срещу решението на Военно-апелативния съд, с което е потвърдена присъда на Софийския военен съд. С нея Мирослава Кадурина е призната за невинна по повдигнатото ѝ обвинение за това, че за времето от 01.12.2004 г. до 10.09.2014 г. в качеството си на длъжностно лице – началник на Клиника „Дерматология и венерология“ към Многопрофилната болница за активно лечение (МБАЛ) – София при Военномедицинската академия (ВМА), е превишила правата си, като извършила служебни действия, надхвърлящи рамките на предоставените ѝ правомощия, и осъществила функции, възложени на началника на ВМА, с цел да набави за себе си и за „Дерма Прим МК“ ООД имотна облага, от деянието са настъпили значителни неимуществени вредни последици и значителни имуществени вредни последици в размер на 6 485 064,81 лв., като случаят е особено тежък. Подсъдимата е оправдана и по обвинението за това, че в качеството си на длъжностно лице е присвоила пари в общ размер на 774 673 лв., собственост на ВМА, поверени ѝ да ги управлява.
Тричленният състав на ВКС приема касационния протест за неоснователен.
Обвинението по чл. 282 от НК е за това, че подсъдимата е превишила правата си, като е извършила служебни действия, надхвърлящи предоставените ѝ правомощия, произтичащи от чл. 71, т. 3 от Закона за лечебните заведения (ЗЛЗ), съгласно който началникът на клиника отговаря за икономическата ефективност на звеното, като осъществила функции, възложени на началника на ВМА. В мотивите на ВКС се подчертава, че разпоредба на чл. 71, т. 3 от ЗЛЗ не регламентира правомощия на началниците на клиники в лечебните заведения, а създава общи задължения, свързани с икономическата ефективност на извършваната от клиниките дейност, която по отношение на ВМА – лечебно заведение по смисъла на чл. 5 от ЗЛЗ, се регламентира с Правилника за устройството и дейността на ВМА.
Според чл. 68 от ЗЛЗ управлението на структурите, осъществяващи медицинските дейности в лечебните заведения за болнична помощ, се извършва от началник на клиника, отделение, медико-диагностична и медико-техническа лаборатория, старша медицинска сестра. Началник на клиника може да бъде лекар, съответно лекар по дентална медицина – хабилитирано лице, с призната медицинска специалност по профила на клиниката. Следователно, правомощията на началника на клиника се състоят в управление на медицински дейности в лечебни заведения за болнична помощ. Съгласно Правилника на ВМА в правомощията на началниците на клиники не се включват административното и стопанско обслужване на клиниката, което се осъществява от административно-стопанския блок на съответната болница, докато клиниките са част от стационарния блок, пишат върховните съдии.
Съгласно задължителното тълкуване на понятието „медицинска дейност“, която се изпълнява от лекари при непосредствено упражняване на лекарската им професия, дадено с ТР № 2/2011 г. на ОСНК на ВКС, при упражняването на лечебна дейност техният статут е на редови лекар и нямат качество на длъжностно лице, се посочва в мотивите на ВКС. За да притежава длъжностно качество по смисъла на чл. 93, ал. 1, т. 1, б. „б“ от НК, е необходимо лекарят да изпълнява ръководни функции или такива по управление на чуждо имущество, в рамките на която дейност може да се обсъжда и поведението му по отношение на нарушаване на задължения или превишаване на права от длъжностния му статут. В контекста на посоченото задължително тълкуване отговорността на началника на клиника за икономическата ефективност на клиниката като вид болнично звено се отнася само до осъществяването на диагностично-лечебната дейност и обучението на докторанти и специализанти, което определя и обхвата на компетентност на подсъдимата, а именно управление на диагностично-лечебна, научна и обучителна дейност. Тази характеристика на инкриминираната дейност на подсъдимата изключва качеството ѝ на длъжностно лице по смисъл на чл. 93, ал. 1, б. „б“ от НК, тъй като при същинското упражняване на лекарската професия (което включва и управлението на медицинската дейност по същество) за лекаря не възниква длъжностен статут, който е несъвместим със спецификата на медицинската помощ, която не представлява вид публична функция. В мотивите на ВКС се казва още, че при осъществяване на търговски сделки за нуждите на медицинската дейност на клиниката (ТР № 2/2011 г. на ОСНК на ВКС) и за обслужването на пациентите на МБАЛ лекар, изпълняващ медицинска дейност, не може да носи наказателна отговорност по чл. 282 от НК поради това, че в това си качество не представлява годен субект на този вид престъпления, от чийто обхват е изключена сферата на здравеопазването, тъй като липсва засягане на родовия обект на посегателство, характерен за престъпленията от този вид, инкриминирани в гл. 8 от НК, а именно не се касае за „престъпления против дейността на държавни органи, обществени организации и лица, изпълняващи публични функции“.
Във въззивното решение е приета фактическа обстановка, съгласно която подсъдимата е създала организация на работа с пациенти на клиниката и „Дерма Прим МК“ ООД, посредством записване в отделни картони на всеки пациент, като е определила часовете, в които ще се извършват прегледите и лечението им в зависимост от това коя структура ги провежда. Прието е, че тази организация не е довела до проблеми при осъществяването на медицинската дейност на клиниката, каквито данни не се съдържат в показанията на нито един от посочените в протеста свидетели, включително и в частите, цитирани от прокурора, в които се твърди единствено, че лекарите са преглеждали както пациенти на клиниката, така и такива на „Дерма Прим МК“ ООД, в работно и извън работно време, една част от които прегледи и лечение са били платени, а останалите не са били платени, като не могат да направят разграничение и да посочат кои са били пациентите на „Дерма Прим МК“ ООД и кои на клиниката. Последните твърдения правилно са поставени в основата на извода на апелативния съд, че по делото не са събрани доказателства за това медицинската апаратура на ВМА да е била ползвана за нужди на „Дерма Прим МК“ ООД извън договореното с процесните договори за наем, поради което и възражението в протеста за превратната им оценка е напълно неоснователно и не кореспондира с обективното съдържание на оспорените доказателствени средства.
По отношение на обвинението по чл. 203 от НК в решението на ВКС се казва, че Мирослава Кадурина е предадена на съд по обвинение, че в качеството на длъжностно лице е присвоила пари, собственост на ВМА, поверени ѝ да ги управлява. Според върховните съдии по този пункт от обвинението важат с пълна сила аргументите относно длъжностното качество на лекарите по повод управлението на дейностите, свързани с осъществяване на лекарската професия. Подсъдимата е заемала длъжността началник на клиника, която длъжност не включва предоставянето ѝ на парични средства, собственост на ВМА, за управление. Тези правомощия са предоставени в изключителната компетентност на началника на ВМА, поради което заеманата от подсъдимата длъжност не е от естество да обуслови длъжностното ѝ качество по смисъла на чл. 93, ал. 1, б. „б“ от НК на материално-отговорно лице по повод имущество, собственост на ВМА.
Върховните съдии обобщават, че с оглед на изложеното относно правилно формираното вътрешно убеждение по фактите от контролирания съд направеният в рамките на приетите факти извод за несъставомерност на инкриминираните престъпления също е правилен. Съдът законосъобразно е приложил материалния закон, като е оправдал подсъдимата по предявените ѝ обвинения.