№ 355
гр. София, 12.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ ШИШКОВА
ЧЛЕНОВЕ: НАДЕЖДА ТРИФОНОВА
ПЕТЯ КОЛЕВА
при участието на секретаря Галина Иванова в присъствието на прокурора Ивайло Симов като изслуша докладваното от Колева к.нд. № 666/2023 г. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното производство е по реда на чл. 346, т. 1 от НПК.
Образувано е по жалба на защитника на подс. А. П. И. срещу решение № 122 от 05.04.2023 г. на Софийски апелативен съд, постановено по ВНОХД № 124/2023 г.
В жалбата и допълнението към нея са наведени всички касационни основания по чл. 348, ал. 1 от НПК. Защитникът сочи допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, изразили се в неотчитане заинтересоваността на свидетелите, служители на МВР и на свид. С. И., които биха могли да носят отговорност за неизпълнение на служебни задължения и бездействие при извършване на престъпление от свид. С. И., необсъждане на противоречията в показанията им, доколкото едните свидетели твърдят, че И. е отказал да представи документите си и да даде проба с дрегер, а останалите казвали истината. Представянето на документите се установявало от писмените доказателства по делото. Пренебрегнати били и показанията на свид. З., която установявала адекватното поведение на И. и липсата на мирис на алкохол. Смята, че е нарушен и материалният закон, т. к. деянието е несъставомерно, като излага и твърдение за неправилно определено съотношение между чл. 270 НК и чл. 174, ал. 3 ЗДвП, доколкото съдът е пропуснал факта, че става въпрос за допустим отказ за даване на проба, както и за неспазване на процедурата по Наредба № 1/2017 г. от полицейските служители. Твърди и явна несправедливост на наложеното наказание без изложени аргументи в тази насока. Претендира отмяна на съдебния акт и оправдаване на подзащитния му.
В съдебно заседание подс. И. поддържа жалбата. Твърди, че не е извършил престъпление нито административно нарушение. Отрича да е отказвал да даде проба с дрегер и личните си документи. Смята, че ако хипотетично има извършено нарушение, то е по чл. 175, ал. 1, т. 3 ЗДвП. Акцентира на образуваното административнонаказателно производство, което приключило с влязло в сила решение на РС – Провадия на 19.01.2022 г. и на привличането му в качество на обвиняем на 01.02.2022 г., като в тази връзка сочи нарушение на принципа „ne bis in idem“. Претендира отмяна на решението на апелативния съд и признаването му за невиновен по повдигнатото обвинение.
Прокурорът от Върховна касационна прокуратура намира жалбата за неоснователна и предлага да бъде оставена без уважение. Твърди, че въззивният съд не е допуснал сочените нарушения на процесуалния и материалния закони, като подробно е изложил кои задължения на длъжностните лица е попречил подсъдимият. Затова пледира решението на Софийски апелативен съд да бъде оставено в сила.
Подс. И. в последна дума моли за отмяна на акта на въззивния съд.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 НПК, намери следното:
С присъда № 111 от 19.09.2022 г., постановена по НОХД № 1079/2022 г., Софийският градски съд признал подс. А. П. И. за виновен по обвинение по чл. 270, ал. 1 НК, като при условията на чл. 54 НК му наложил наказание глоба в размер на 1000 лв.
С решение № 122 от 05.04.2023 г. на Софийски апелативен съд, присъдата на Софийският градски съд, постановена по НОХД № 1079/2022 г. била потвърдена.
Касационната жалба е неоснователна.
На първо място следва да се обсъди доводът на подс. И. за нарушение на правилото „ne bis in idem“, защото при неговото наличие воденото наказателно производство трябва да се прекрати. Цитираното от подсъдимия ТР № 3/2015 г. ОСНК на ВКС наистина има предвид случаите, в които срещу едно и също лице за едно и също деяние паралелно или последователно се провеждат наказателно и административнонаказателно производства. Смисълът на забраната е да не се допусне повторното съдене и санкциониране на едно лице за едно и също деяние в нарушение на чл. 4 от Протокол № 7.
В обсъждания случай става дума за започнало на 26.06.2021 г. по реда на чл. 212, ал. 2 НПК досъдебно производство за престъпление по чл. 270, ал. 1 НК, както и за започнало на същата дата административнонаказателно производство срещу А. И. за нарушение на чл. 174, ал. 3 ЗДвП. По второто на 12.08.2021 г. се стигнало до издаване на наказателно постановление, предмет на разглеждане от районен съд – Провадия, който с решение от 22.12.2021 г. отменил издаденото наказателно постановление и прекратил производството.
Видно от съдържанието на решение № 162/2021 г. на РС – Провадия /л. 17 и сл., т. I ДП № 245/2021 г. СО – СГП/ наказателното постановление е било отменено и производството по делото прекратено, т. к. съдът е счел, че административнонаказващият орган е знаел за воденото досъдебно производство с предмет почти идентичен с този на административнонаказателното производство. Намерил е, че са били налице предпоставките за прекратяване на административнонаказателното производство, доколкото е установил започнало наказателно преследване с подобен предмет. Следователно, с прекратяването на административнонаказателното производство, водено срещу подс. И., липсва елементът „bis“.
Без значение е кога И. е бил привлечен в качеството на обвиняем, в случая след прекратяване на административнонаказателното производство, доколкото, както бе посочено и по-горе, наказателното производство е било образувано със съставяне на протокола за първото действие по разследването. Това е така, защото, за да е налице образуване на досъдебно производство, не са нужни данни, обуславящи изводи за извършителя – чл. 211, ал. 2 НПК.
Затова, на извода, че няма пречка за разглеждане на наказателното производство, водено срещу И. по причина, че е било прекратено административнонаказателното такова, следва да се настои. Това е така, защото административнонаказателната отговорност следва да се ангажира, само ако деянието не съставлява престъпление.
В случая не се констатира и елементът „idem“, защото няма пълно съвпадение на фактите, предмет на настоящото производство с тези по административнонаказателното производство, водено срещу подс. И.. По обсъжданото административнонаказателно производство подс. И. е бил привлечен да отговаря за отказ от извършване на проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и неизпълнение предписанията за изследване с доказателствен анализатор и медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта – нарушение по чл. 174, ал. 3, пр. 1 ЗДвП.
Не е налице пълна фактическа идентичност между двете обвинения, тъй като по досъдебното производство се твърди пречене от страна на привлеченото към наказателна отговорност лице на полицейските органи да осъществят контрол по спазване правилата за движение от участниците в него; извършване на проверка на документите за самоличност и свидетелство за управление на моторно преводно средство; както и да извърши проверка с техническо средство – алкотест дрегер 7510 за установяване концентрацията на алкохол в кръвта на водача А. И. като водач на моторно превозно средство, участвало в пътно транспортно произшествие.
По тези причини оплакването за допуснато нарушение на принципа „ne bis in idem“ и провеждане на наказателното производство срещу привлеченото към наказателна отговорност лице след приключване на административнонаказателното производство срещу него в нарушение на чл. 24, ал. 1, т. 6 НПК и в отклонение от задължителната съдебна практика не може да бъде споделено и следва да бъде отхвърлено като неоснователно. Няма правно основание за прекратяване на воденото срещу подс. И. наказателно производство.
По доводите за допуснати нарушения на чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК.
При установяване на фактическите обстоятелства Софийският апелативен съд не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, които регулират проверката и оценката на доказателствата, предназначени да обезпечат достоверността на изградените изводи. От мотивите към решението ясно личи, че всички доказателствени материали са били подложени на внимателно и задълбочено обсъждане от съдебния състав. В конкретния случай няма игнориране на едно или друго доказателствено средство.
Показанията на свидетелите полицейски служители и свид. С. И. са били коректно обсъдени, съотнесени по между си и в логическата им зависимост с останалите доказателствени източници – показанията на близките на подсъдимия и другите свидетели. В тази връзка несподеляеми са доводите за пренебрегване на заинтересоваността на свидетелите полицейски служители и свид. С. И., по причина на служебното качество на първите и поради поведението на втория преди идването на място на служителите на полицията. Не се установява представената от полицейските служители и свид. С. И. информация от значение за делото да е била интерпретирана превратно в ущърб на подсъдимия. Същата е съпоставена с останалите доказателствени средства. Само по причина на служебното качество на свидетелите, служители на вътрешното министерство липсва основание да се твърди тяхната заинтересованост.
Въззивният състав е споделил направената от СГС доказателствена оценка за правдивост на показанията на свид. С. И., като е счел, че те съдържат информация за поведението на подс. И. след пътнотранспортното произшествие до идването на първия полицейски екип. Нещо повече, приел е че показанията на свидетеля съдържат известни неточности, отстранени по съответния ред и дължащи се на изминалото от деянието време до депозиране на показанията му, но тези противоречия не влияят на достоверността на заявеното от свид. С. И. и по причина на коректно признатия от него факт по нанасяне на удар на подс. И. преди идването на първия полицейски екип на място. Отново следва да се припомни, че право на съда по фактите, какъвто се явява апелативният съд, е да кредитира с доверие едни и да приеме за недостоверни други доказателствени източници, щом е подкрепил изводите си със съответни доводи, както в настоящия случай. Важното е, че никой източник на информация от значение за процеса не е оставен без внимание, но оценката на доказателствата и доказателствените средства е суверенна дейност на инстанциите по фактите.
Свидетелските показания на свид. З., за които защитата сочи, че са били пренебрегнати от въззивната инстанция, не са били подценени. Напротив, изрично на собствено основание е преценила, че показанията на тази свидетелка са били коректно обсъдени от проверявания от нея съд и е споделила направения доказателствен анализ от първоинстанционния такъв относно съдържащата се в тях информация, като не е игнорирала факта, че при И. свид. З. не е констатирала нарушения в координацията на движенията и мирис на алкохол, отчитайки времето на потегляне от гр. Шумен и момента на проведената консултация, като е посочила, че преповтаряне на аргументите на градския съд в тази насока не се налага.
Затова може да се заключи, че второинстанционният съд е извършил надлежна процесуална дейност. Това е така, защото всички доводи и съображения срещу обосноваността на присъдата, които защитникът и подсъдимия са навели, са били ефективно разгледани и в мотивите са получили изчерпателен и законосъобразен отговор.
При отсъствие на заявените с касационната жалба нарушения на чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 5 НПК извършеното деяние от подс. И. е получило законосъобразната си правна квалификация и материалният закон е бил приложен правилно към установените по делото факти.
От обективна страна е нужно деецът с действията и/или бездействията си да създава пречки за осъществяване на служебните задължения на органа на власт. Преченето следва да се отличава с по-висока степен на обществена опасност, т. е. да е годно да застраши обществените отношения, засягащи упражняването на правомощията на органа на власт. От субективна страна е необходим пряк умисъл.
Доказателствата по делото безспорно установяват, че подс. И. противозаконно е пречил на полицейските органи да изпълнят задълженията си, както и че действията му са били насочени спрямо орган на власт, какъвто се явяват полицейските служители. Без съмнение поведението му е създавало пречки за нормалното изпълнение на служебните задължения на полицаите, поради което и деянието му е съставомерно. Приетите от инстанциите по фактите обстоятелства сочат, че поведението на подс. И. е било изцяло насочено към пречене на органите на власт – свид. Г. и свид. Р. да изпълнят задълженията си по ЗМВР и Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози.
Престъпното му поведение се е реализирало по време на изпълнението на служебните задължения на полицейските органи. Подс. И. отказвал да предостави документите си за проверка, поставял условия на полицейските служители – да му се представят неколкократно, да ги заснеме с мобилния си телефон преди да бъде тестван за употреба на алкохол, влизал в пререкания с тях, напускал мястото на проверката, не изпълнявал инструкциите им за валидно тестване за алкохол. Подс. И. затруднявал нормалното осъществяване на правомощията на органите на полицията, за да отложи във времето установяването на неговата самоличност и тестването с дрегер употребата на алкохол, като по този начин нарушил съществено обществените отношения, закрилящи реда на управлението. Така очертаните действия и бездействия на подс. И. са препятствали изпълнението на служебните задължения на полицейските органи – да извършат проверка на документите на подсъдимия и евентуалната употреба на алкохол от него.
Подс. И. е съзнавал, че създава препятствия пред органите на полицията да изпълнят задълженията си и че нарушава установения в страната ред на управление.
Затова изводът за виновност на подс. И. по възведеното му обвинение, направен от долустепенните съдилища не е незаконосъобразен и деянието му е съставомерно по чл. 270, ал. 1 НК и е престъпно, а не представлява административно нарушение, както защитата твърди. Разликата между двете е в обществената опасност.
В случая не се касае до обикновено неизпълнение на полицейско разпореждане, което е административно нарушение, а до осуетяване изпълнението на задълженията на органите на власт. В разглежданата хипотеза не става дума за упражняване на права от подс. И., т. к. в нито един момент той официално не е отказал да бъде проверен за алкохол, да му бъде извършена проверка на документите, в която ситуация, те биха процедирали по друг начин, а е налице целенасочено поведение към възпрепятстване изпълнението на служебните задължения на полицейските органи, което е продължило докато те са били в затруднение да упражнят правомощията си по служба. Безспорно е поведението на подс. И., свързано с поставяне на условия, създаване на пречки компетентните органи да изпълнят задълженията си по ЗДвП, които покриват признаците на състава на престъпление по чл. 270, ал. 1 НК, а не както подсъдимият претендира на административното нарушение по чл. 175, ал. 1, т. 3 ЗДвП. В случая е налице активно поведение на подс. И. с висок интензитет, насочено към възпрепятстване и осуетяване изпълнението на служебните задължения на визираните в чл. 270, ал. 1 НК категория лица. Неправомерното поведение на подс. И. обективно е затруднило нормалното осъществяване на задължението на органите на властта – наложило се идването на втори екип. Времетраенето на опитите на полицейските служители да извършат проверката е продължило повече от час, като подс. И. е съзнавал, че създава препятствия пред органите на полицията да изпълнят служебните си задължения.
Удостовереният отказ на подсъдимия да даде кръв за изследване не е създавало пречки на полицаите да изпълнят задълженията си и категорично е негово право, а не е форма на пречене на органа на власт. По тези причини не е и инкриминиран. Освен това, от момента на установяване на самоличността на подсъдимия и поставянето на белезници за задържането му, осъществяването на изпълнителното деяние по затрудняване нормалното осъществяване на задълженията на полицейските служители е приключило.
Материалният закон е бил приложен правилно и не са налице основания за отмяна на атакувания съдебен акт. Няма основания за признаване на подс. И. за невиновен, т. к. очертаните в обвинителния акт факти са престъпни.
Не се констатира и касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. При решаване на въпроса за наказанието съдът е отчел само установените по делото обстоятелства със значение за неговата индивидуализация. Твърдение за игнорирани обстоятелства, смекчаващи отговорността на подс. И., в касационната жалба няма. Не се излагат и такива в съдебното заседание пред настоящата инстанция. Наложеното наказание не разкрива белези на явна несправедливост и това да налага намеса на Върховния касационен съд чрез корекция в посока намаляване.
Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.