Върховен касационен съд

Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на 01 декември през две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ при секретаря Ани Давидова, като разгледа докладваното от съдия З.Атанасова гр. дело № 122 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 290 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ищцата доц.д-р инж. И. Х. Т.-Г., чрез адв.Й. Й. срещу решение от 02.10.2013 г. по в.гр.дело № 6653/2013 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 05.04.2013 г. по гр.дело № 10937/2012 г. на Софийски районен съд в частта, в която са отхвърлени предявените от жалбоподателката срещу Т. у. [населено място] искове с пр.осн.чл.344,ал.1,т.1 и т.2 КТ, както и в частта за разноските и е обезсилено решение от 05.04.2013 г. по гр.дело № 10937/2012 г. на Софийски районен съд в частта, в която са отхвърлени предявените от жалбоподателката срещу Т. у. [населено място] искове с пр.осн.чл.344,ал.1,т.3 КТ, вр.чл. 225,ал.1 КТ и по чл.220 КТ.
В касационната жалба са поддържат основания за неправилност на обжалваното решение по чл.281,т.3 ГПК – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост. Според жалбоподателката не е установено основанието за прекратяване на трудовия договор по чл.58,ал.1,т.4 ЗВО, тъй като плагиатството не е доказано по установения ред в научни трудове. Изложени са подробни доводи, че такъв ред липсва в ЗВО, както и в ЗРАСРБ, съответно във вътрешните правила на ТУ [населено място]. Поддържа, че деянието плагиатство следва да е установено с влязла в сила присъда. Обосновава становище за незаконност на заповедта за уволнение и поради липса на предложение за освобождаването й с решение на Факултетния съвет, така както е предвидено в чл.35,ал.3 от ЗРАСРБ, които намират приложение в случая. Посочва също, че научното жури не е компетентният орган на МФ на ТУ [населено място], който следва да се произнесе дали е налице плагиатство в научната публикация, посочена в заповедта за уволнение, че не са налице научни трудове. Поддържа също, че в случая са приложими разпоредбите на чл.24 ЗАПСП. Счита, че заповедта за прекратяване на трудовия договор е незаконосъобразна, а предявените искове с пр.осн.чл.344,ал.1,т.1,2 и т.3 КТ, съответно с пр.осн.чл.220 КТ са основателни.
Ответникът по жалбата Т. у. С., чрез адв. М. Х. в писмен отговор е изразил становище за неоснователност на касационната жалба по същество.
С определение № 1075/10.09.2014 г., постановено по настоящото дело е допуснато касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по правните въпроси - какво следва да се разбира под понятието плагиатство по смисъла на чл.58,ал.1,т.4 от Закона за висшето образование и въпрос 3-ти - за елементите от фактическия състав на чл.58,ал.1,т.4 от Закона за висшето образование, при наличие на които е законосъобразно прекратяването на трудовото правоотношение на член на академичния състав на основание този текст от ЗВО и необходимо ли е да бъде утвърдена предварително процедура по установяване на плагиатство в съответното висше училище, за да бъде законосъобразно уволнението
Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, като взе предвид изложеното основание и след проверка на обжалваното решение по реда на чл.290, ал.1 и чл.293 от ГПК констатира следното:
От фактическа страна е установено, че със заповед № 403/08.02.2012 г., издадена от ректора на Т. у. С. жалбоподателката-ищец И. Т. е освободена от заеманата академична длъжност”доцент” в катедра „Автоматизация на дискретното производство” на Машиностроителен факултет при Т. у. [населено място] на основание чл.58,ал.1,т.4 от Закона за висшето образование/ЗВО/. Като мотив за освобождаването на ищцата от заеманата длъжност е посочено: „за установено плагиатство в научен труд”.
Като е взел предвид твърденията в исковата молба на жалбоподателката Т., която е подадена първоначално по реда на АПК въззивният съд е приел, че следва да се произнесе по твърденията установено ли е плагиатство по предвидения ред, както и налице ли е предложение на ФС за отнемане на длъжността, която заема ищцата „доцент”. Приел е също, че останалите доводи, включително и дали ищцата следва да заеме длъжността професор или не, както и опорочена ли е процедурата във връзка с това, не следва да се разглеждат в производството по делото.
Прието е, че правоотношението, предмет на регламентиране с атакуваната заповед е индивидуално трудово правоотношение, че правната норма, която го регламентира е чл.58, ал.1,т.4 ЗВО. Съдът е взел предвид характера на правоотношението и разпоредбите на чл.59 ЗВО, според които за неуредените въпроси в глава шеста „Академичен състав на висшите училища” се прилагат разпоредбите на Кодекса на труда и е направил извода, че в случая с оспорваната заповед е прекратено индивидуално трудово правоотношение.
Прието е за безспорно по делото, че производството по установяване на плагиатство е започнало въз основа на доклад на проф.д-р Д. Ч. -координатор по процедурите по ЗРАСРБ. Съдът е приел, че в настоящото производство не подлежи на разглеждане дали длъжността, която Ч. е заемал е в съответствие със ЗВО, ЗРАСРБ и Правилника на ТУС, че е недопустимо съдът да се произнесе по действителността на трудовото правоотношение на лице, различно от ищеца. В тази насока е прието, че производството по установяване на „плагиатство” може да започне и по сигнал на заинтересовано лице.
Въз основа на протокол от 10.01.2012 г. съдът е приел, че Факултетният съвет на Машиностроителния факултет е одобрил комисия, която да извърши проверка във връзка с доклада и че с протокола е възложено на Научното жури да се произнесе налице ли е плагиатство.
От протокол от 19.01.2012 г. от проведено заседание на Научното жури е установено, че последното е назначено със заповед № 2695/28.09.2012 г. за констатиране на плагиатство във връзка с доклад на проф.д-р Д.Ч. до Декана на т. у. С. за констатирано плагиатство в посочената в протокола статия от материалите на жалбоподателката доц. И. Т., представени на конкурс за заемане на академична длъжност „професор”. Прието е, че решението на журито, че има плагиатство е прието с 5 гласа „да” , 2 гласа „не”. От съдържанието на този протокол е прието за установено, че е обсъждана статията на която ищцата-жалбоподател е съавтор. Според съда е без значение обстоятелството дали ищцата е „първи” или „втори” съавтор.
Прието е, че с решение от 24.01.2012 г. на Факултетния съвет на Машиностроителния факултет жалбоподателката не е избрана да заеме академичната длъжност „професор”.
Съдът е приел, че с протокол от 24.01.2012 г. научното жури е решило, че е налице плагиатство в публикация ІІ.5 A., N., T., I., С. AND S. FOR МECHATRONICS D., XX N. S. and T. C. with I. P., A. OF D. P. E.. “A. -2011”,J.,pp.458-464, I. 1310-3946, S., 2011, и от 7 членове, с „да” са гласували всичките седем.
Прието е за безспорно по делото, съответно и установено от приложените по делото доказателства, че статията, за която е установено плагиатство е представена от жалбоподателката към молбата й за участие в конкурса за заемане на академичната длъжност „професор”, че ищцата е посочила отразеното в тази статия като свой „принос”.
Въззивният съд е приел, че не е задължително да е налице влязла в сила присъда за да се приеме, че е налице „плагиатство”. Възприети са мотивите на първоинстанционния съд и на основание чл.272 ГПК съдът е препратил към тях. Първоинстанционния съд е приел, че редът за установяване на плагиатство е наказателен, който в случая не е приложен или чрез органа, чрез който се придобива съответното звание. Като са взети предвид разпоредбите на чл.4 ЗРАСРБ, вр.чл.35 от същия закон е прието, че оценяването на дисертационен труд и на кандидатите за академични длъжности „главен асистент”, „доцент” и „професор” се извършва от научно жури, че тази процедура е административна, която приключва с индивидуален административен акт. Първоинстанционният съд е приел, че гражданският съд може да упражнява косвен съдебен контрол за законосъобразност на административните актове само когато такива актове се противопоставят на страна, която не е участвала в административното производство.
Според въззивния съд не всяко некоректно цитиране /плагиатство/ е престъпление. Приел, че според чл.173 НК престъление е когато се издава или използва под свое име или под псевдоним чуждо произведение на науката, литературата или изкуството или значителна част от такова произведение, че ищецът може да не е използвал значителна част от чуждо произведение, а да е използвал отделни изречения или абзаци, като това е от значение при определяне на научния принос. Прието е също, че плагиатството не винаги е равнозначно на извършено престъпление по чл.173 НК. Според въззивния съд след като Научната комисия е констатирала плагиатство с оглед функциите й и правомощията да определи дали едно лице заслужава чрез произведението си научно звание и решението й не е отменено, за което е имало процесуална възможност по чл.32, ал.2 от ЗРАСРБ е налице влязъл в сила административен акт. Приел е също, че ищцата е участвала в това административно производство и поради това гражданския съд няма правомощията да упражни косвен съдебен контрол за законосъобразност на този административен акт.
За неоснователен е преценен довода на жалбоподателката, че не е могла да се защити в производството по установяване на плагиатство. За да направи извода съдът е взел предвид, че с писмо са изпратени преписи от материалите, които ще бъдат разгледани в това производство, включително и на ищцата, че от отразеното в протоколите е видно, че ищцата е присъствала на заседанията и е изложила аргументи.
Въз основа на протокол № 262 от 20.01.2012 г. съдът е приел, че Контролният съвет е касирал изборите за ръководител на катедра „АДП”. Прието е, че протоколът на научното жури, с който се приема наличие на плагиатство не е отменен.
Въззивният съд е приел, че във вътрешните правила на Т. у. С. не е посочено кой е органа, който трябва да установи плагиатство и е направил извода, че това е научното жури, тъй като в неговите правомощия е да провери какъв е приноса на съответния учен, кандидатстващ за заемането на конкретната академична длъжност. За този извод са съобразени и разпоредбите на от чл.29 б във връзка с чл.29 от ЗРАСРБ.
Прието е, че министъра на образованието и науката, според чл.30 от ЗРАСРБ упражнява контрол върху откритите и неприключили процедури за придобиване на научна степен, както и за заемане на академични длъжности, като съобразно разпоредбите на ал.2 и ал.5 на чл.30 този контрол е по процедурни въпроси, че „установяването на плагиатство” не може да се приеме, че е възложено на министъра.
Съдът е приел, че според чл.35, ал.3 ЗРАСРБ отнемането на научна степен и освобождаването от длъжност се извършва от ректора на висшето училище, съответно от ръководителя на научната организация, по предложение на факултетния/научния съвет. В случая заповедта за освобождаване е издадена от ректора на ТУС, като липсва предложение на факултетния съвет за това. Прието е, че освобождаването е по реда на чл.58, ал.1,т.4 ЗВО, а ал.2, която е с идентично съдържание като ал.3 на чл.35 ЗРАСРБ е отменена с изменението на закона, обн.ДВ, бр.48 от 2004 г.
Прието е, че регламентацията на правоотношенията по заемане на длъжността е предмет на Закона за развитие на академичния състав в Република България, като съдът е взел предвид разпоредбите на чл.1,ал.1 от същия закон, а освобождаването е по реда на чл.58 ЗВО. Съдът е приел, че процесната заповед е издадена за освобождаване на лице от академична длъжност и че заповедта не е издадена на основание Закона за развитие на академичния състав в Република България. Прието е, че законодателят е регламентирал в този закон и освобождаването от академична длъжност – чл.35 Съдът е приел, че ответникът по иска е избрал да регламентира отношенията на основание разпоредбите на Закона за висшето образование, а не на основание на Закона за развитие на академичния състав в Република България. Прието е, че съществува специфично законодателно решение - наличие на два паралелни режима за прекратяване на индивидуалното трудово правоотношението на членовете на академичния състав и, че няма законово основание съдът по аналогия да прилага правна норма от единия закон към разпоредба на другия закон.
Съдът е приел, че за законността на освобождаването на ищцата е без значение дали й е връчено или не предизвестие, както и дали в същата са посочени дължимите обезщетения. Според съда прекратяването в случая е аналогично на това по чл.335, ал.2,т.3 КТ - без предизвестие и влиза в сила от датата на нейното връчване.
Прието е, че доводът за приложението на чл.24 от ЗАПСП се прави за първи път пред въззивната инстанция, че е преклудиран и поради това съдът не го е обсъдил.
Въззивният съд е приел, че е сезиран само с искове по чл.344, ал.1,т.1 и т.2 КТ, не и искове с пр. чл.225, ал.1 и чл.220 КТ, тъй като са подадени допълнително. Според въззивния съд меродавна е исковата молба - озаглавена жалба, а не подадената нова такава на 21.03.2013 г., че неправилно районния съд с определение от 18.06.2012 г. е приел за разглеждане новопредявените искове за обезщетения.
При тези съображения съдът е приел, че обжалваното решение следва да се потвърди в частта, в която са отхвърлени предявените искове от жалбоподателката срещу Т. у. С .с пр. основание чл.344, ал.1, т.т.1-2 КТ. По исковете с пр.осн. чл.344,ал.1,т.3, във вр. с чл.225, ал.1 КТ и по иска по чл.220 КТ решението следва да се обезсили като недопустимо.
По правните въпроси:
В правната доктрина няма еднозначна легална дефиниция на понятието плагиатство, като съдържание и обхват. Становището, което най- често се поддържа и съответно е прието е, че деецът присвоява незаконно чуждо произведение или текст като свой собствен, като посочва себе си за действителен автор или не посочва ползвания източник или действителния автор на произведението. Плагиатството може да бъде извършено като се представи чуждо произведение, като създадено от плагиата или чрез използване на част от публикация, без посочване на източника или действителния автор.
В тълковния речник плагиатството е определено като представяне на чужди идеи, думи, съчинения като свои собствени. Легално определение на понятието плагиатство не е дадено в Закона за висшето образование, съответно в Закона за развитието на академичния състав в Република България.
В разпоредбите на чл.173,ал.1 НК е формулирано плагиатството като престъпление в класическата му форма. Според чл.173,ал.1 НК който издава или използува под свое име или под псевдоним чуждо произведение на науката, литературата или изкуството или значителна част от такова произведение се наказва с лишаване от свобода до две години или с глоба от 100 до 300 лева, както и с обществено порицание. Непосредствен обект на това престъпление са обществените отношения, които осигуряват неприкосновеността на правото на създателя на произведение на науката, литературата или изкуството да бъде признат за техен автор. Предмет на престъплението може да бъде всеки обект на авторското право по смисъла на ЗАПСП. Според чл.3,ал.1 от ЗАПСП обект на авторско право е всяко произведение на литературата, изкуството и науката, което е резултат на творческа дейност и е изразено по какъвто и да е начин и в каквато и да е обективна форма. Обектите на авторското право са посочени от законодателя в чл.3,ал.1,т.т.1-10,ал.2,т.т.1-3 и ал.3-та, според която обект на авторското право може да бъде и част от произведение по ал.1 и ал.2, както и подготвителните скици, планове и други подобни.
Относно втория възможен предмет на плагиатството – значителна част от произведението в теорията някои автори приемат, че значителна част е налице, когато предмет на плагиатството е такава част от произведението, която съдържа съществената идея на чуждото произведение и ще се определя според вида на произведението и значението на частта в него. Други автори приемат, че това е фактически въпрос, съдържащ количествен и качествен критерий, който трябва да бъде определян във всеки един случай поотделно, като определящ е качественият критерий. Според друго становище значителна част може да представлява и съществената идея или някоя важна част от плагиатстваното произведение. Съдът намира относно този възможен предмет на плагиатството, че същият е въпрос на преценка във всеки конкретен случай, като се съобразяват количествените и качествени критерии. Възможни са хипотези, при които плагиатство е налице, когато по количествения критерий плагиатстваното произведение е значително по обем копие на оригиналното или пък представлява стилистична или граматическа преработка на последното. В други хипотези, като значителна част от произведението се приема такава част, която съдържа важни и съществени изводи и разсъждения от оригинала или съдържа значими от научна, художествена или техническа гледна точка изводи. Предметът на плагиатството е въпрос на преценка на конкретните факти във всеки отделен случай.
Изпълнителното деяние на престъплението плагиатство в чл.173,ал.1 НК е посочено от законодателя в две форми - издаване и използване на чуждо произведение. Под издаване следва да се разбира тиражиране/размножаване/- например книга. Не е задължително да се издаде или използва цялото произведение. Достатъчно е да се издаде или използва значителна част от него. Дали частта е значителна е въпрос на преценка по количествен и качествен критерий.
От субективна страна всяко дееспособно лице може да бъде субект на престъплението по чл.173,ал.1 НК, като е достатъчно деецът да не е автор на произведението. Формата на вината е пряк умисъл. Престъплението е формално.
В разпоредбите на чл.173,ал.2 НК е предвидено, че със същото наказание се наказва и онзи, който представи за регистрация или регистрира от свое име чуждо изобретение, полезен модел или промишлен дизайн. Разликата от така нареченото класическо плагиатство по чл.173,ал.1 НК е по предмета на престъплението - чуждо изобретение, полезен модел или промишлен дизайн.
Като взема предвид приетото в правната доктрина и разпоредбите на чл.173,ал.1 НК съдът намира, че под понятието плагиатство по смисъла на чл. 58,ал.1,т.4 от Закона за висшето образование следва да се разбира издаването или използването под свое име или под псевдоним на чуждо произведение на науката, литературата или изкуството или значителна част от такова произведение.
По втория правен въпрос:
Съгласно разпоредбите на чл. 58,ал.1,т.4 от Закона за висшето образование членовете на академичния състав се освобождават от длъжност със заповед на ректора при доказано по установения ред плагиатство в научните трудове. Елементите от фактическия състав на чл.58,ал.1,т.4 ЗВО са – 1. освобождаваното лице следва да е член на академичния състав. Законодателната уредба относно членовете на академичния състав е дадена в чл.6,ал.3 и чл.48 от ЗВО и чл.2,ал.1 и ал.3 от ЗРАСРБ. Съгласно чл.6,ал.3 от Закона за висшето образование учебната, научната, художествено-творческата и друга дейност, съответстваща на спецификата на висшето училище се осигурява от висококвалифициран преподавателски, научно-преподавателски, изследователски или художествено-творчески състав, наричан по-нататък „академичен състав”. Според чл.2,ал.1 от Закона за развитие на академичния състав на РБългария академичният състав включва заемащите академични длъжности във висшите училища и научните организации, както и други лица по Закона за висшето образование. Според чл.2,ал.3 от ЗРАСРБ академичните длъжности са – „асистент, „главен асистент”, „доцент” и „професор”. В чл.48 от ЗВО са посочени длъжностите на научно-преподавателския състав във висшите училища – за хабилитирани преподаватели-доцент и професор – ал.1,т.1, за нехабилитирани преподаватели-асистент и главен асистент – ал.1,т.2, преподавател и старши преподавател са длъжностите на нехабилитираните лица, на които се възлага само преподавателска дейност на неспециалисти по езиково обучение, спорт, изкуство и други – ал.2. Анализа на посочените разпоредби налага извода, че членове на академичния състав на Висшето училище са асистент, главен асистент, доцент, професор, преподавател и старши преподавател.
Вторият елемент от фактическия състав на чл.58,ал.1,т.4 ЗВО е доказано по установения ред плагиатство в научните трудове. Под установен ред следва да се разбира предвиден ред за установяване на плагиатство в закон или подзаконов нормативен акт, във вътрешен подзаконов нормативен акт за Висшето училище – Правилник за устройство и дейността. В обхвата на понятието следва да се включи и редът, предвиден в НПК – постановена влязла в сила присъда, с която член на академичния състав е признат за виновен и е осъден за извършено престъпление по чл.173,ал.1 НК.
При липса на специално предвиден ред за установяване на плагиатство в законов или подзаконов нормативен акт, съответно във вътрешен нормативен акт на Висшето училище следва да се приложи ред, който не е по-неблагоприятен от този за заемане на съответната академична длъжност – в случая „професор”. С оглед на този принцип под установен ред следва да се разбира действията на съответните органи на Висшето учебно заведение в рамките на тяхната компетентност, обективирани в съответни актове по установяване на деянието „плагиатство”.
Компетентният орган, който следва да се произнесе дали е извършено плагиатство от член на академичния състав на Висшето училище е научното жури, което оценява кандидатите за заемане на съответната академична длъжност. Липсата на утвърдени предварително правила за установяване на извършено плагиатство от член на академичния състав в съответното Висше училище не води до незаконосъобразност на заповед за прекратяване на трудов договор по чл.58,ал.1,т.4 ЗВО на член от академичния състав само на това основание.
Третият елемент от фактическия състав на чл.58,ал.1,т.4 ЗВО е издадена заповед от Ректора на Висшето училище за освобождаване от длъжност на основание чл.58,ал.1,т.4 ЗВО.
По основателността на касационната жалба:
Като взема предвид разрешението на правните въпроси съдът преценява, че обжалваното решение е правилно, а касационната жалба е неоснователна.
Установено е по делото, че със заповед № 403/08.02.2012 г., издадена от ректора на Т. у. С. трудовия договор на ищцата И. Х. Т., заемаща длъжността „доцент” в катедра „Автоматизация на дискретното производство”/АДП/на Машиностроителен факултет/МФ/ при Т. у. С. е прекратен на основание чл.58,ал.1,т.4 от Закона за висшето образование – доказано по установения ред плагиатство в научен труд.
Безспорно установено е също, че производството по установяване на плагиатство е започнало въз основа на доклад на проф.д-р Д. Ч. – трето, заинтересовано лице. Правилен е извода на съда, че в производството по делото не следва да се разглежда дали длъжността, която Ч. е заемал е в съответствие със ЗВО, ЗРАСРБ и Правилника на ТУС, че е недопустимо съдът да се произнесе по действителността на трудовото правоотношение на лице, различно от ищеца. Правилно е прието и, че производството по установяване на „плагиатство” може да започне и по сигнал на заинтересовано лице.
От фактическа страна е установено, че на проведено заседание на 10.01.2012 г. Факултетния съвет на Машиностроителния факултет на Т. у. [населено място] е възложил на Научното жури да се произнесе налице ли е плагиатство.
Установено е също от приложения по делото протокол от проведено заседание на 19.01.2012 г. на научното жури, че същото е назначено със заповед № 2695/28.09.2011 г. във връзка с доклад на проф.д-р Д.Ч. до Декана на МФ при ТУ за констатирано плагиатство в публикация „A., N, T. I, C. AND S. FOR MECHATRONICS DEVELFPMENT. XX N. S. and T. C. with I. Participation, A. OF DISKRETE PRODUKTION E.” „A. – 2011”, J., pp 458-464, I. 1310-3946, S., 2011 – в превод български език - автори Н.А. и И.Т. Предизвикателства и стратегии за развитието на мехатрониката на дискретното производство, Д. международна техническа конференция Автоматизация на дискретното производство, С. 2011 г., публикувана в Сборник Научни известия, година X. брой 4/124, юни 2011 г., стр 458-464., представена на конкурс за заемане на академична длъжност професор от жалбоподателката Т.. На проведеното заседание на научното жури жалбоподателката е присъствала и публикацията, на която жалбоподателката е съавтор и посочена по-горе е обсъждана. Установено е, че решението на научното жури, че има плагиатство е прието със 7 гласа „да”, „0” гласа въздържал се и „0” гласа „не”. С решение от 24.01.2012 г. на Факултетния съвет на Машиностроителния факултет жалбоподателката-ищец не е избрана да заеме академичната длъжност „професор”.
Установено е по делото, че с протокол от 24.01.2012 г. научното жури е решило, че е налице плагиатство в посочената публикация. От седем членове на научното жури с „да” са гласували всички седем.
Установено е също, че посочената публикация, за която е прието, че е налице плагиатство е представена от жалбоподателката Т. към молбата за участие в конкурса за заемане на академичната длъжност „професор”, че жалбоподателката е посочила отразеното в статията като свой принос.
С оглед на така установените факти и даденото разрешение на правните въпроси съдът преценява за обоснован извода на въззвния съд, че е налице извършено плагиатство от жалбоподателката в посочената публикация по-горе и че не е задължително това деяние да е установено с влязла в сила присъда.
Видно от приложените по делото доказателства към момента на прекратяване на трудовия договор на жалбоподателката в Т. у. [населено място] не е имало предвиден специален ред за установяване на извършено плагиатство от членове на академичния състав, като нормативни разпоредби. Извършеното от жалбоподателката Т. деяние „плагиатство” в научен труд е доказано по установения ред по смисъла на чл.58,ал.1,т.4 от Закона за висшето образование. Този извод се налага от установените факти по делото, а именно Факултетния съвет на Машиностроителния факултет на Т. у. в рамките на своите правомощия, като орган на управление на основно звено – Машиностроителния факултет, съгласно разпоредбите на чл. 26,ал.8,т.5 и т.14 от ЗВО на заседание, проведено на 10.01.2012 г. е взел решение научното жури по провеждане на конкурса за заемане на академичната длъжността „професор” от жалбоподателката да се произнесе извършено ли е плагиатство от последната. Решението е взето по подаден писмен доклад за акт на плагиатство от 05.01.2012 г. от проф. д-р Д.Ч., който е трето заинтересовано лице. На заседание, в което е участвала и жалбоподателката Т., проведено на 19.01.2012 г. научното жури е взело единодушно решение, че има плагиатство в публикацията ”Предизвикателства и стратегии за развитието на мехатрониката с автори Н. А. и И. Т., публикувана на страница 458-464 на изданието на 20-тата Международна научно техническа конференция „АДП-2011”, проведена през 2011 г. в [населено място]. Както се посочи Факултетният съвет на Машиностроителния факултет с решение от 24.01.2012 г. не е избрал жалбоподателката за „професор”, а научното жури с протокол от 24.01.2012 г. е решило, че е налице плагиатство в посочената публикация – решението е взето единодушно. При липса на нормативно предвиден ред за установяване на плагиатство към момента на прекратяване на трудовия договор на жалбоподателката в Т. у. [населено място] са извършени посочените действия от компетентните органи на основното звено - Машиностроителния факултет, които са в кръга на техните правомощия за установяване на плагиатство в цитираната по-горе статия от жалбоподателката Т.. Взето е решение на Факултетния съвет на Машиностроителния факултет за произнасяне на научното жури за извършеното плагиатство, както и е взето решение на последното по този въпрос. Научното жури, което провежда конкурса за заемана на съответната академична длъжност – в случая „професор” е компетентният орган, който следва да се произнесе и дали е извършено плагиатство от жалбоподателката с процесната публикация. В случая е взето решение от научното жури за наличие на плагиатство. С оглед на посоченото са неоснователни доводите на жалбоподателката, че научното жури не е компетентният орган, който следва да се произнесе дали е налице плагиатство и, че плагиатството следва да е установено с влязла в сила присъда.
Правилен е извода на въззивния съд, че решението на научното жури, от 19.01.2012 г., с което е прието извършено плагиатство от съавторите на посочената по-горе публикация, един от които е жалбоподателката Т. представлява влязъл в сила административен акт, който не е отменен по реда на чл. 32, ал. 2 от ЗРАСРБ и че гражданският съд няма правомощието да упражнява косвен съдебен контрол за материална незаконосъобразност на същия, тъй като жалбоподателката е участвала в производството по издаването му. Обстоятелството, че Контролният съвет на ТУС е касирал изборите за ръководител на катедра „АДП” не променя посочения извод. Решението на научното жури за извършено плагиатство от авторите на процесната публикация, един от които е жалбоподателката не е отменено.
Съдът намира, че в настоящият случай е налице фактическият състав на чл.58,ал.1,т.4 от Закона за висшето образование. Установено е по делото, че жалбоподателката е член от академичния състав на Т. у.т – на основното звено Машиностроителен факултет. Доказано е по установения ред по смисъла на чл.58,ал.1,т.4 ЗВО плагиатство в научен труд – цитираната по-горе публикация. Неоснователни са доводите на жалбоподателката, че под научни трудове следва да разбира плагиатство в повече от един на брой такъв труд. В тази част въззивният съд е възприел извода на първоинстанционния съд, който настоящият съдебен състав преценява за правилен. Тълкуването на разпоредбата сочи, че под научни трудове следва да се има предвид творчесвото на учения, обективирано в съответната научна литература.
Установен е и третият елемент от фактическия състав на чл.58,ал.1,т.4 ЗВО - издадена заповед от Ректора на Висшето училище за освобождаване от длъжност на основание чл.58,ал.1,т.4 ЗВО. Правилен е извода на въззивния съд за наличие на два паралелни режима за прекратяване на индивидуално трудово правоотношение на членовете на академичния състав на Висшите училища. Единият режим е предвиден в чл. 35 от Закона за развитието на академичния състав на РБългария, а другият в чл. 58 от Закона за висшето образование. В настоящият случай трудовия договор на жалбоподателката е прекратен на основание чл.58,ал.1,т.4 от ЗВО – работодателят е избрал този режим. В на чл.58 ЗВО не е предвидено изискване при освобождаване от длъжност на член от академичния състав да е необходимо решение на съвета на основното звено. Това изискване е било предвидено в чл.58,ал.2 от ЗВО, която разпоредба е отменена с Д.в.бр.48/2004 г. При този режим на прекратяване на трудовия договор по реда на ЗВО не са приложими разпоредбите на чл.35,ал.3 от ЗРАСРБ, според които освобождаването от академична длъжност се извършва от ректора на висшето училище по предложение на факултетния съвет. Изводите на въззивния съд в тази насока са обосновани.
Като взема предвид изложеното настоящият съдебен състав преценява, че заповедта за прекратяване на трудовия договор на жалбоподателката Т. е издадена при спазване разпоредбите на чл.58,ал.1,т.4 ЗВО, поради което исковете за отмяна на уволнението и за възстановяване на заеманата длъжност по чл.344,ал.1,т.1 и т.2 КТ са неоснователни. Този извод не се променя от обстоятелството за връчено или не предизвестие на жалбоподателката.
Правилно въззивният съд е приел, че доводите за незаконосъобразност на атакуваната заповед, обосновани с приложението на чл.24 ЗАПСП е въведен за първи път пред въззивната инстанция и поради това са преклудирани. Обоснован е извода, че исковете за присъждане на обезщетение по чл.344,ал.1,т.3,вр.чл.225,ал.1 КТ и по чл.220 КТ са новопредявени и по отношение на същите първоинстанционното решение е обезсилено.
В заключение съдът намира, че обжалваното решение като законосъобразно следва да се остави в сила. Доводите в касационната жалба за неправилност на същото са изцяло неоснователни.
Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И :

Оставя в сила решение № 02.10.2013 г. постановено по в.гр.дело № 6653/2013 г. на Софийски градски съд.
Решението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: