Р Е Ш Е Н И Е
№ 262
Гр. София, 25 април 2024 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в публичното заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и четвърта година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ ЦОНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НЕВЕНА ГРОЗЕВА
БОНКА ЯНКОВА
С участието на секретаря И. Петкова и в присъствието на прокурора К. Иванов разгледа докладваното от съдия Цонева к. н. д. № 205/2023 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 346, т. 2 от НПК.
Образувано е по касационен протест от Софийска градска прокуратура против въззивна присъда № 143/29. 09. 2023 год., постановена по в. н. о. х. д. № 1129/2023 год. по описа на Софийски градски съд (СГС).
С протеста и допълнението към него са заявени касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Поддържа се, че въззивната инстанция е допуснала нарушения на процесуалните правила за проверка и оценка на събраните доказателства, като не е извършила дължимия анализ на свидетелските показания, не е съобразила нелогичността и вътрешната противоречивост на заявеното от свид. Р. С. по време на съдебното следствие и е игнорирала посоченото от свидетелите С. Б., М. Ц. и П. В.. Сочи се, че освен това не са изпълнени задължителните указания на касационната инстанция по приложението на закона. Изразено е несъгласие с правните изводи на СГС, че съставът на престъплението по чл. 155, ал. 2 от НК се осъществява само ако помещението се отдава целенасочено само и единствено за полови сношения или блудствени действия, а не както е в случая за живеене, както и с тези, че деянието е несъставомерно, защото стаята е предоставена под наем еднократно, което не удовлетворява законовото изискване за системност. Възразява се и срещу заключението, че за да е осъществен съставът на престъплението по чл. 155, ал. 2 от НК е необходимо да бъдат индивидуализирани всички лица, на които свид. С. е предоставяла сексуални услуги. Направено е искане за отмяна на въззивния съдебен акт и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на градския съд.
В съдебно заседание представителят на Върховна касационна прокуратура поддържа протеста по изложените в него съображения и настоява за уважаването му.
Подс. И. И. намира, че не са допуснати претендираните от държавното обвинение съществени нарушения на процесуалните правила, а материалният закон е приложен правилно. Пледира присъдата на СГС да бъде оставена в сила.
Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 от НПК, съобрази следното:
С присъда от 12.05.2022г. по н. о. х. д. № 9928/2021 год. Софийски районен съд – Наказателно отделение, 11 състав е признал подс . И. К. И. за виновен в това, че от неустановена дата през м . май 2020 год . (след 23. 05. 2020 год . ) до неустановена дата през м . юли 2020 год. в /населено място/, в апартамент, намиращ се на ул. /жилищен адрес/ предоставял систематически стая от апартамента, на различни лица – Р. С. С. и неустановени лица от мъжки пол за извършване на полови сношения и блудствени действия помежду им, поради което и на основание чл. 155, ал. 2 и чл. 54 от НК го осъдил на една година и шест месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 1 500 лева.
На основание чл. 66, ал. 1 от НК съдът отложил изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода за срок от три години от влизане на присъдата в сила .
Така постановеният съдебен акт е проверен по жалба на подсъдимия и с присъда № 124/10. 10. 2022 год. по в. н. о. х. д. № 2477/ 2022 год. е отменен, като подсъдимият е признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение.
По протест на Софийска градска прокуратура във Върховен касационен съд е било образувано к. н. д. № 27/2023 год. С решение № 73/17. 02. 2023 год . състав на второ наказателно отделение е отменил въззивната присъда и е върнал делото на СГС за ново разглеждане от друг състав, като е дал задължителни указания по приложението на материалния закон.
С въззивна присъда № 143/29. 09. 2023 год., постановена по в. н. о. х. д. № 1129/2023 год., СГС отново е признал подс. И. за невинен и го е оправдал по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 155, ал. 2 от НК. Присъдата е подписана с особено мнение от председателя на съдебния състав.
Касационният протест е допустим, тъй като е подаден в законно установения срок от надлежна страна и е насочен срещу подлежащ на касационна проверка съдебен акт. Разгледан по същество, е неоснователен.
По доводите за наличие на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК: Несподеляеми са възраженията срещу аналитичната дейност на въззивната инстанция. Те са направени в първоначалния сезиращ документ преди да бъдат изготвени мотивите към оправдателната присъда и преди да има яснота относно приетата от СГС фактология. В действителност фактическите констатации, въз основа на които съдът е направил изводите си по правото, не разкриват значими отлики от описаните в обвинителния акт, поне що се отнася до съществените обстоятелства – сключването на договор за наем на една стая между подсъдимия в качеството му на наемодател и свид. Р. С. като наемател; уведомяването му, че тя се занимава с проституция и предупреждението му да бъде по-тиха с клиентите, за да не безпокои съседите, като единствена реакция на думите ѝ; възприетите от свид. П. В. множество различни лица от мъжки пол, които посещавали свид. С. и които били посрещани от нея по бельо. Контролираната инстанция се е солидаризирала с направената от първостепенния съд оценка на показанията на свид. С. в различните фази и стадии на наказателния процес и след като е изложила и собствени съображения е приела, че доверие заслужава посоченото от С. на досъдебното производство пред разследващ орган и по реда на чл. 223 от НПК. По същия начин е процедирал градският съд и по отношение на останалите свидетели, на чиито показания е сложен акцент в протеста – П. В., С. Б. и М. Ц.; обсъдени са и обясненията на подсъдимия и подкрепящите ги показания на неговата съпруга, като са изложени убедителни аргументи защо те не представляват правдиво отражение на интересуващите процеса факти. Ето защо основание за отмяна на въззивния съдебен акт не може да бъде открито в надлежно извършения от СГС доказателствен анализ.
По доводите за наличие на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК: Що се отнася до приложението на материалния закон, настоящият съдебен състав се солидаризира с крайния извод на СГС за оправдаване на подсъдимия, но категорично не приема представената от долустоящата инстанция интерпретация на разпоредбата на чл. 155, ал. 2 от НК. Преди всичко следва да се подчертае, че при предходното касационно разглеждане на делото са дадени задължителни указания по приложение на закона, които не са изпълнени, независимо от това, че не са установени нови, различни обстоятелства, които да дават отражение върху съставомерността на извършеното от подсъдимия. За да бъде преодоляно обвързващото действие на указанията на ВКС не е достатъчно просто да бъде проведено въззивно съдебно следствие, а е необходимо то реално да е довело до промяна на правно значимата фактология, което условие не е изпълнено в настоящия казус.
На следващо място, направеното от въззивния съд тълкуване на чл. 155, ал. 2 от НК е твърде стеснително. Дори и при съществено променените обществени отношения приложното поле на престъпния състав не се ограничава единствено до помещения, отдавани за една нощ или почасово. Законодателят поначало не се интересува какво е обичайното предназначение на помещението и дали то ще се ползва и за други цели – за живеене както е в настоящия казус, или само за извършване на полови сношения или блудствени действия. За съставомерността на деянието е ирелевантно и дали предоставянето на помещението е осъществено с формален юридически акт (сключване на договор за наем, учредяване право на ползване) или чрез фактически действия (предаване на ключа от помещението). Не е необходимо същото да е предоставено на лицата от двойките едновременно, това може да бъде сторено и само по отношение на единия участник в тях, който впоследствие приема там партньора или партньорите си за съответните сексуални контакти. Същественото е, че с действията си деецът е осигурил достъп до помещението на най-малко три двойки лица, за да извършват те действия с насочеността, предвидена в закона. Именно осъществяваните в него полови сношения и/или блудствени действия с различни партньори предопределят моралната укоримост и обществената опасност на деянието и въздигането му в престъпление, поради което то ще е съставомерно и ако помещението е предоставено с еднократен акт за известен период от време, в който системно, т. е. най-малко три пъти са извършвани развратни действия.
Наред с това за субективната съставомерност на деянието не е необходимо деецът да знае персоналния състав на всяка една от минимум три двойки. Законът не изисква той да познава лично участниците в развратните действия. Достатъчно е да съзнава, че такива лица съществуват и ползват помещението за извършване на полови сношения и/или блудствени действия.
Съобразявайки тези принципни положения, настоящият съдебен състав намира, че с оглед приетата от въззивната инстанция фактология деянието на подс. И. осъществява състава на престъплението по чл. 155, ал. 2 от НК. Със сключването на договора за наем със свид. Р. С. подсъдимият ѝ е дал достъп до стая в апартамента, който е обитавал със съпругата си. За времето, в което е ползвала наетото помещение, С. е осъществявала в него сексуални контакти с различни лица от мъжки пол, като според показанията ѝ е имало случаи да приема и по петима клиенти на ден – по този начин е удовлетворено изискването на закона за системност на извършваните от свидетелката развратни действия с различни партньори. Наред с това при сключване на договора подсъдимият е бил уведомен от С. за начина, по който тя си изкарва прехраната и за това, че ще предоставя сексуални услуги в наетата от нея стая. Това обстоятелство в съвкупност с факта, че в този период И. и съпругата му също са живеели в апартамента и дори са поискали от свидетелката да заплаща допълнително по двадесет лева на ден за ползваната от нея вода обосновава и субективната страна на деянието.
Независимо от направените по-горе корекции относно съставомерността на деянието, касационната инстанция намира, че не са налице предпоставките за отмяна на присъдата и за връщане на делото за ново разглеждане, защото съставът на престъплението по чл. 155, ал. 2 от НК е осъществен само формално. Именно на тази плоскост следва да бъде обсъждано обстоятелството, че поначало намерението на подсъдимия за предоставяне на помещението не е било свързано с ползването му за развратни действия, а за живеене. За този извод от значение е също така относително краткият период, за който свид. С. е ползвала стаята, за да извършва сексуални услуги. Той се основава и върху обстоятелството, че с предоставяне на помещението не само за живеене, но и за осъществяваната от свидетелката дейност подсъдимият не е създал на живущите в кооперацията значителни неудобства. Напротив, С. е била изрично предупредена да бъде по-тиха с клиентите, за да не безпокои съседите, а единственият, на когото е направило впечатление, че тя е посещавана от различни лица от мъжки пол, е живеещият на същия етаж свид. В.. Не следва да бъде подминаван и фактът, че С. е извършвала сексуални услуги по собствена воля, доброволно, без да е била принуждавана или въвлечена в тази дейност от други лица и по-специално от подсъдимия. Всичко това показва, че обществената опасност на извършеното от подс. И. е явно незначителна по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК, поради което с оправдаването му не е допуснато претендираното от държавното обвинение нарушение на материалния закон.
Предвид изложеното касационната инстанция намира, че не са налице основания, изводими от материалите по делото, да упражни правомощията си по чл. 354, ал. 1, т. 5 от НПК и въззивната присъда следва да бъде оставена в сила.
Така мотивиран и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 143/29. 09. 2023 год., постановена по в. н. о. х. д. № 1129/2023 год. по описа на Софийски градски съд.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.