гр. София 22.10.2024 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Членове: Димитър Димитров
Хрипсиме Мъгърдичян
Производството е по реда на чл. 290 от ГПК като е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 2328/02.02.2023 година, подадена от ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс груп“ ЕАД [населено място], против решение № 802/16.12.2022 година на Софийския апелативен съд, търговско отделение, 3-ти състав, постановено по т. д. № 746/2022 година.
С обжалваното въззивно решение съставът на Софийския апелативен съд е отменил първоинстанционното решение № 260 405/14.06.2022 година на Софийски градски съд, търговско отделение, VІ-22 състав, постановено по т. д. № 571/2020 година като е осъдил ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс груп“ ЕАД [населено място] да заплати на „Естрея транс“ ООД [населено място], на основание чл. 394, във връзка с чл. 405, ал. 1 от КЗ, сумата от 30 289.00 лева, представляваща неизплатена част от застрахователно обезщетение по застраховка „Каско Стандарт“, обективирана в полица № от 22.03.2019 година и сумата от 1329.55 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 30 289.00 лева, за периода от 11.10.2019 година до предявяването на иска 16.03.2020 година.
В подадената от ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс груп“ ЕАД [населено място] касационна жалба се излагат доводи за това, че въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, което е довело и до неговата необоснованост. Поискано е същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният от ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс груп“ ЕАД [населено място] против ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс груп“ ЕАД [населено място] иск с правно основание чл. 394, във връзка с чл. 405, ал. 1 от КЗ да бъде отхвърлен.
Ответникът по касационната жалба „Естрея транс“ ООД [населено място] е подал отговор с вх. № 8803/13.04.2023 година, с който жалбата се оспорва като неоснователна като е направено искане за оставянето й без уважение и за потвърждаване на оспорваното с нея решение.
ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс груп“ ЕАД [населено място] е било уведомено за обжалваното решение на 03.01.2023 година, а подадената от него касационна жалба е с вх. № 2328/02.02.2023 година. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.
С постановеното по делото определение № 1066/08.03.2024 година обжалваното решение е допуснато до касационно обжалване по отношението на правния въпрос за това нищожна ли е, като противоречаща на добрите нрави, клауза в общите условия по застраховка „Каско“, с която се определя изрично между страните по застрахователния договор намаляване на застрахователното обезщетение с 50 % при настъпване на застрахователно събитие „кражба на МПС“, ако в превозното средство е оставена част II на свидетелството за регистрация на същото.
По така поставения въпрос съставът на ІV г. о. на ГК на ВКС намира следното:
От редакцията на посочената по-горе клауза следва, че за да бъде приложена същата трябва на първо място застрахователят да дължи заплащане на уговореното в договора застрахователно обезщетение, т. е. да е настъпило предвиденото в него застрахователно събитие. Възможността за намаляване на застрахователното обезщетение е предвидена като санкция за неизпълнение на задължения от страна на застрахования-чл. чл. 363, ал. 4 от ТЗ (съзнателно неточно обявяване), чл. 364, ал. 4 и ал. 6 от ТЗ (несъзнателно неточно обявяване), а също така чл. 395, ал. 4 от ТЗ (неизпълнение на задължения за предотвратяване и ограничаване на вредите) и свързаните с тях чл. 396, ал. 2 и чл. 397, ал. 2 от ТЗ относно разходите за ограничаване на размера на вредите и за определяне на размера на вредите.
В конкретния случай условие за предвиденото в посочената клауза намаляване на застрахователното обезщетение е това, че при настъпване на застрахователното събитие кражба в превозното средство е оставена част II на свидетелството за регистрация на същото. Затова от клаузата може да бъде извлечено, че застрахованият има задължение да не оставя свидетелството за регистрация или която и да е част от него в превозното средство. Същото е неотносимо към задълженията свързани с обявяването на обстоятелствата, свързани със застрахователния риск, поради което следва да бъде отнесено към задълженията по чл. 395, ал. 1 от ТЗ свързани с предпазването на застрахованото имущество от вреди, като доколкото не изисква действия на застрахования след настъпване на застрахователното събитие, то не може да бъде отнесено към задълженията по чл. 395, ал. 6 от ТЗ. Разпоредбата на чл. 395, ал. 1 от КЗ, предвижда задължения на застрахования чрез които да се предотврати настъпването на застрахователното събитие и/или чрез които да се ограничат вредите от същото, които трябва да се изпълняват преди настъпване на застрахователното събитие, а неизпълнението им да се преценява към момента на настъпването.
Съществуването на горепосочената клауза в общите условия на застрахователя се обосновава и чрез позоваване на съдебна практика на ВКС, намерила израз в решение № 79/29.06.2012 година, постановено по т. д. № 802/2011 година, решение № 211/06.12.2012 година, постановено по т. д. № 1029/2011 година, решение № 22/12.09.2013 година, постановено по т. д. № 679/2011 година и решение № 86/18.07.2014 година постановено по т. д. № 2230/2013 година, всичките по описа на ВКС, ТК, ІІ т. о. Всички те са постановени във връзка с приложението на чл. 207, ал. 2 от КЗ (отм.), който съответства на чл. 395, ал. 4 от действащия КЗ.
Съгласно решение № 86/18.07.2014 година постановено по т. д. № 2230/2013 година нарушението на задължението да не се оставя, която и да е част от регистрационния талон на автомобила в МПС, изрично предвидено в застрахователния договор, може само да доведе до намаляване на съответното застрахователно обезщетение, съгласно чл. 207, ал. 2 от КЗ (отм.) при положение, че застрахователното събитие вече е настъпило, но не и да обоснове пълен отказ от плащане на обезщетение. Неизпълнението на задължението да не се оставя част ІІ от свидетелството за регистрация в откраднатото МПС е от естество да осуети евентуална възможност за предотвратяване на вредите от застрахователното събитие от контролните органи за движение по пътищата, т. е. да осуети евентуална възможност откраднатото МПС да бъде открито, предвид обстоятелството, че част II от свидетелството за регистрация е документът, който се носи от водача при ползване на превозното средство движение и е достатъчен за упражняване на контрол по пътя (служи за идентифициране на превозното средство при движение по пътищата), включително относно собствеността на автомобила съгласно чл. 33, ал. 4 и ал. 5 от Наредба І-45/24.03.2000 година за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. Затова неизпълнението на конкретното задължение отговаря на предпоставките по чл. 207, ал. 1 от КЗ (отм.) и предпоставя намаляване на застрахователното обезщетение.
Същевременно предвид това, че единствено в изр. 3 на чл. 207, ал. 2 от КЗ (отм.) даваща възможност на застрахователя да откаже плащането на застрахователното обезщетение, при неизпълнение на задължение на застрахования за предотвратяване и ограничаване на вредите, ако застрахователното събитие е настъпило и такова право е предвидено в договора, е поставено изискване за наличието на причинно следствена връзка между събитието и неизпълнението, каквато липсва в изр. 2 на същия текст даващо възможност за намаляване на обезщетението в решение № 79/29.06.2012 година, постановено по т. д. № 802/2011 година по описа на ВКС, ТК, ІІ т. о. (при което задължението да не се оставя част от свидетелството за регистрация в автомобила е било установено в застрахователния договор и неизпълнението му е предвидено като основание за намаляване на застрахователното обезщетение с 30 %) е прието, че за упражняване потестативното право на застрахователя за намаляване на застрахователното обезщетение, в случай на предписано от застрахователя определено поведение, на още по-голямо основание-при изрично уговорена между страните договорна клауза с това съдържание и санкция, не е необходимо обективно установяване на причинна връзка между неизпълнението на конкретното задължение и настъпването на конкретното застрахователното събитие, но подлежи на преценка вида на съответното неизпълнение спрямо вида на застрахователното събитие.
Неизпълнението ще е санкционируемо само за задължение, което е от естество да способства настъпването на застрахования риск и/или да повлияе върху размера на вредите, в съответствие с чл. 207, ал. 1 от КЗ (отм.). Именно в допускането на възможността, а не в безспорното установяване на тази причинност в конкретния случай, законодателят санкционира това неизпълнение само с намаляване, а не с пълен отказ за изплащане на застрахователно обезщетение.
При преценката на тази съдебна практика обаче следва да се държи сметка за различията между чл. 207 от КЗ (отм.) и уреждащия идентичните отношения чл. 395 от действащия КЗ. От тълкуването на ал. 4 от последната разпоредба следва, че се изисква съществуване на причинно-следствена връзка между неизпълнението на задължението на застрахования и настъпването на застрахователното събитие както за отказа за плащане на застрахователното обезщетение, така и за неговото намаляване.
Последното изрично следва и от разпоредбата на чл. 395, ал. 5 от КЗ, съгласно която независимо от ал. 4 застрахователят е длъжен да изплати обезщетение, когато неизпълнението на задължението на застрахования по ал. 1 и 2 не е в причинно-следствена връзка с настъпването на застрахователното събитие или е невъзможно определянето на вида или размера на вредата. От тези разпоредби следва, че за да бъде упражнено правото на застрахователя да намали застрахователното обезщетение, при действащия КЗ, неизпълнението на застрахования трябва да е в причинно-следствена връзка с настъпилото застрахователно събитие, като доколкото наличието на тази връзка е предпоставка за законосъобразното упражняване на правото по чл. 396, ал. 4 от КЗ при спор за това между застрахования и застрахователя тя трябва да бъде установена от последния.
Освен това в случаите, когато задълженията са насочени и към ограничаването на вредите, застрахователят не може да упражни правото по чл. 395, ал. 4 от КЗ ако е невъзможно определянето на вида или размера на вредата.
С оглед на това посочената по-горе практика на ВКС е неприложима, доколкото изхожда от предпоставката, че за санкциониране на неизпълнението, чрез намаляване на застрахователното обезщетение, е достатъчно наличието на възможността то да способства за настъпване на вредите от застрахователното събитие, а не безспорното установяване на причинно-следствена връзка между двете.
С оглед разпоредбите на чл. 395, ал. 4 и ал. 5 от КЗ трябва да бъде прието, че към настоящия момент за надлежното упражняване на правото по ал. 4 трябва да бъде установена причинно-следствена между неизпълнението на задълженията по ал. 1 или ал. 2, а ако с със задължението се е целяло и ограничаването на вредите какви вреди са настъпили вследствие на неизпълнението или техния размер и в каква степен неизпълнението се е отразило на настъпването на застрахователното правоотношение и вредите от него (чл. 395, ал. 4, изр. 2 от КЗ). Доколкото се касае до потестативно право на застрахователя да прекрати или измени съществуващата между него и застрахования правна връзка, то именно той носи доказателствената тежест за установяването на тези обстоятелства.
От езиковото тълкуване на клаузата в общите условия по застраховка „Каско“, с която се определя изрично между страните по застрахователния договор намаляване на застрахователното обезщетение с 50 % при настъпване на застрахователно събитие „кражба на МПС“, ако в превозното средство е оставена част II на свидетелството за регистрация на същото следва извод, че застрахователят се освобождава от задължението си да доказва наличието на причинно-следствена връзка по чл. 395, ал. 5 от КЗ, вида или размера на вредите настъпили от неизпълнението, като и от извършването на преценка за съответствието на тежестта на същото с настъпването на застрахователното събитие и вредите от него. Във връзка с това следва да се има предвид, че чл. 2, ал. 1, т. 1 от КЗ определя като цел на КЗ осигуряването на защитата на интересите на ползвателите на застрахователни услуги, като съгласно чл. 2, ал. 2 от КЗ такива са застраховащият, застрахованият, третото ползващо се лице, третото увредено лице, другите лица, за които са възникнали права по застрахователен договор, както и физическото или юридическото лице, което проявява интерес да се ползва от услугите по разпространение на застрахователни продукти, предоставяни от застраховател или от застрахователен посредник във връзка с предмета му на дейност, независимо дали е потребител по смисъла на ЗЗП.
Същевременно в чл. 345, ал. 8 от КЗ се предвижда, че застрахователният договор не може да предвижда условия и изисквания, включително такива при настъпване на застрахователното събитие, за които може да се направи разумна преценка, че нямат значение по отношение на ограничаването на риска от настъпване на застрахователното събитие, както и такива, за които може да се прецени, че съществува правна или фактическа пречка да бъдат изпълнени. От тези разпоредби, както и от тези на чл. 395, ал. 4 и ал. 5 от КЗ, следва извод, че нормите даващи възможност на застрахователя да откаже плащането на застрахователното обезщетение или да намали същото, в конкретния случай, имат императивен характер. Затова не могат да бъдат въвеждани допълнителни основания за отказ или за намаляване на обезщетението.
Съответно на това застрахователят не би могъл чрез клаузи в изготвените еднолично от него общи условия да се освободи от задължението си да доказва всички или отделни елементи на своето право. Клауза като посочената по-горе предполага съществуването на причинно-следствена връзка между неизпълнението и настъпването на застрахователното събитие, съответно вредите от същото.
Подобно предположение обаче не е въведено нито със закон, нито произтича от житейските презумпции, а и установяването му противоречи на разпоредбата на чл. 395, ал. 5 от КЗ. Посочената разпоредба не урежда предположение за наличие на причинно-следствена връзка, а изисква доказването й по установения за това ред. Наред с това предварително установения размер на намаляването противоречи на въведеното с чл. 395, ал. 4, изр. 2 от КЗ задължение за преценка на съответствието на извършеното намаляване с тежестта на допуснатото неизпълнение. Застрахованият ще трябва да понесе неблагоприятните последици от клаузата, макар и между неизпълнението и настъпването на застрахователното събитие, съответно вредите от същото да не е установена причинно-следствена връзка. Кражбата се осъществява в момента на отнемането на моторното превозно средство от владение на собственика или лицето, което го управлява, към който момент настъпва и застрахователното събитие. Дори и част ІІ от свидетелството за регистрация да е била в автомобила към момента на кражбата обстоятелството дали то е спомогнало за последващото укриване е в сферата на предположенията, доколкото е възможно лицето, което го е отнело да не знае за наличието на талона или пък да не е спирано от контролните органи.
Последяващото откриване на автомобила и възстановяването на владението върху него се отразяват на вече възникналото задължение на застрахователя, но не е равнозначно на ограничаване на вредите. Затова това клауза като посочената по-горе не може да ограничи застрахования да прави възражения както за липсата на причинно-следствена връзка между неизпълнението на задължението по чл. 395, ал. 1 от КЗ и настъпването на застрахователното събитие, така и евентуално, че определеното от застрахователя намаление на застрахователното обезщетение не съответства на степента на неизпълнението.
При наличието на такова оспорване наличието на причинно-следствената връзка, съответно съответствието на намаляването трябва да бъдат доказани от застрахователя. Последният не разполага с правото да намали застрахователното обезщетение при неизпълнение от страна на застрахования на задължение по чл. 395, ал. 1 от КЗ, ако то не е в причинно-следствена връзка с настъпилото застрахователно събитие, дори и такава възможност да е предвидена в общите му условия.
С оглед на така дадения отговор на правния въпрос, по повод на който е допуснато касационно обжалване Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение приема, че решението на Софийския апелативен съд е правилно по следните съображения:
При постановяване на решението си съставът на Апелативен съд София е приел за установено, че между „Естрея транс“ ООД [населено място] и ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс груп“ ЕАД [населено място] бил сключен договор за имуществено застраховане „каско“, клауза „пълно каско“ обективиран в застрахователна полица № от 22.03.2019 година, за товарен автомобил-влекач, марка „М.“, модел „А.“, с рег. [рег.номер на МПС] , рама № и година на първа регистрация 2012 година, за застрахователната сума 68 000.00 лева, със срок на застрахователно покритие от 00. 00 часа на 26.03.2019 година до 00. 00 часа на 26.03.2020 година, при уговорена застрахователна премия по застраховката от 1335.18 лева, платима на четири вноски, в размер от по 333.79 лева, с падежи: 22.03.2019 година, 26.06.2019 година, 26.09.2019 година и 26.12.2019 година. Било уговорено, че застрахованият дължи и данък от 2 % върху застрахователната премия или общо 26.70 лева, платим на горепосочените падежи на четири вноски, първата от които в размер на 6.69 лева, а следващите три по 6.67 лева. „Естрея транс“ ООД [населено място] било заплатил първата вноска (застрахователни премии и данък) в размер на общо 340.48 лева на 25.03.2019 година.
От представеното свидетелство за регистрация №[ЕИК]/20.01.2015 година се установявало, че като собственик на автомобила било посочено дружеството ищец „Естрея транс“ ООД [населено място]. Върху това свидетелство за регистрация имало вписан ръкописен текст „прекр. per. откраднато ПС 05.02.2020 година“, под който текст имало поставен подпис, но не било посочено кое било лицето поставило подписа и в какво качество това лице било вписало текста.
При подписването на полицата застрахованият бил декларирал, че бил запознат с общите условия на застрахователя и бил получил същите. Видно от същите клаузата „пълно каско”, застрахователят бил поел задължението да покрие всички щети, причинени от застрахователно събитие, посочено в клауза „пожар, природни бедствия, ПТП и злоумишлени действия”, както и допълнително покрити рискове: кражба и грабеж на МПС; кражба или грабеж на допълнително монтирано стационарно оборудване в салона на МПС, срещу заплащане на допълнителна застрахователна премия; противозаконно отнемане на МПС с цел ползване и палеж или взривяване.
Съгласно глава 5 от ОУ, при настъпване на застрахователно събитие-кражба, застрахованият следвало да уведоми писмено компетентните органи и застрахователя в срок от 24 часа след узнаване на събитието, а при кражба на МПС с монтирана система за активно проследяване, застрахованият бил длъжен да уведоми незабавно фирмата, извършила монтажа и предоставяща услугата по активно проследяване и застрахователя, но не по късно от 24 часа след узнаване за събитието. В ОУ било предвидено, че ако при кражба застрахованото лице-юридическо лице или търговец по занятие, не представи част II на свидетелството за регистрация (когато свидетелството за регистрация се състои от две части), застрахователят намалявал застрахователното обезщетение с 50 %.
При кражба на цялото МПС се заплащало обезщетение в размер на застрахователната сума, но не повече от действителната стойност на МПС към датата на настъпване на застрахователното събитие. От така определеното обезщетение се приспадали дължимите премийни вноски, санкциите за увеличение на риска и платените предходни обезщетения, за които не е извършено дозастраховане, а застрахователният договор се прекратявал поради отпаднал застрахователен интерес. В срока на действие на застрахователния договор, за времето от 15. 00 часа на 02.08.2019 година до 11. 30 часа на 26.08.2019 година, застрахованото МПС било противозаконно отнето от неизвестен извършител. В този период товарният автомобил бил паркиран в композиция с ремарке на платен паркинг, стопанисван от „Капитал-М“, находящ се в [населено място], [улица].
Във връзка със случая на 26.08.2019 година било образувано досъдебно производство ЗМ № 1693/2019 година по описа на 5-то РУ-СДВР за престъпление по чл. 346, ал. 1 от НК, което производство било спряно с постановление на СРП от 18.12.2019 година поради неразкриване на извършителя. На 27.08.2019 година законният представител на „Естрея транс“ ООД [населено място] уведомил писмено застрахователя за настъпилото събитие, като в заявлението било вписано, че в автомобила при кражбата бил останал малкият талон на автомобила.
Въз основа на заявлението била образувана щета, по която било взето решение за изплащане на застрахователно обезщетение в размер на 29 608.08 лева. Това обезщетение било определено на база приета действителната стойност на МПС-то към датата на събитието в размер на 60 578.00 лева, от която сума била приспадната санкция 50 % за липсата на регистрационен талон част II (30 289.00 лева) и неплатените застрахователни премии (680.92 лева). Така определеното като дължимо застрахователно обезщетение било наредено по посочената от застрахования банкова сметка на 30.01.2020 година.
От заключението на съдебно-автотехническата експертиза се установявало, че средната пазарна оценка на автомобила към датата на застрахователното събитие (26.08.2019 година) била 64 199.00 лева, действителната (средната пазарна) стойност на процесния автомобил към датата на сключване на застрахователната полица-22.03.2019 година, била 67 068.00 лева, като предвид вписаната в застрахователната полица застрахователна стойност от 68 000.00 лева, не било налице подзастраховане на превозното средство. Размерът на дължимото застрахователно обезщетение за автомобила, без да е налице подзастраховане, бил равен на неговата действителна стойност към датата на събитието или 64 199.00 лева.
При така установените факти съставът на Апелативен съд София е посочил, че спорно пред първоинстанционния съд, както и пред въззивната инстанция било законосъобразно ли застрахователят бил намалил дължимото застрахователно обезщетение с 50 %, позовавайки се на клауза от ОУ, която предвиждала, че ако при кражба застрахованото лице-юридическо лице или търговец по занятие, не представи част II на свидетелството за регистрация (когато свидетелството за регистрация се състои от две части), застрахователят намалява застрахователното обезщетение с 50 %.
Страните не спорели по отношение на обстоятелството, че към момента на осъществяване на кражбата, тази част от свидетелството се намирала в автомобила. Съгласно разпоредбата на чл. 345, ал. 8 от КЗ застрахователният договор не можел да предвижда условия и да съдържа изисквания, включително такива при настъпване на застрахователното събитие, за които можело да се направи разумна преценка, че нямат съществено значение по отношение на ограничаването на риска от настъпването на застрахователното събитие.
Тази норма съответствала на чл. 186, ал. 7 от КЗ (отм.). Задълженията на застрахования били определени в, ал. 1 на чл. 395 от КЗ, като вземане на мерки за предпазване на застрахованото имущество от вреди, спазване на предписанията на застрахователя и на компетентните органи за отстраняване на източниците на опасност за причиняване на вреди и допускане на застрахователя да прави проверки, и били аналогични на задълженията според разпоредбата на чл. 207, ал. 1 от КЗ (отм.). Правата на застрахователя при неизпълнение на задълженията на застрахования били уредени в нормите по чл. 395, ал. 3 от КЗ като право да прекрати застрахователния договор, само ако не било настъпило застрахователното събитие, а при настъпването му-в, ал. 4 и, ал. 5. Отказът на застрахователя да откаже изплащане на обезщетение при имуществените застраховки можел да се основе на нормата на чл. 408, ал. 1, т. 3 от КЗ.
Една от възможностите за допълнителни уговорки в застрахователния договор по отношение на създаване на задължения на застрахования била предвиждането на възможност застрахования да оставя част ІІ от регистрационния талон в МПС.
В хипотеза на предвидено в застрахователния договор задължение на застрахования да не оставя в превозното средство регистрационния талон, при действието на КЗ (отм.) била формирана практика на ВКС, в която било прието, че оставянето на регистрационния талон в откраднато МПС, обект на застраховка „Каско на МПС“, при настъпване на застрахователното събитие-кражба, не съставлявало значително с оглед интереса на застрахователя неизпълнение на задължението по застрахователния договор по смисъла на чл. 211, ал. 2 от КЗ (отм.) и като такова не било основание за пълен отказ от изплащане на застрахователно обезщетение по чл. 208 от КЗ (отм.). Нарушението на задължението да не се оставя, която и да е част от регистрационния талон на автомобила в МПС, изрично предвидено в застрахователния договор, можело само да доведе до намаляване на съответното застрахователно обезщетение, съгласно чл. 207, ал. 2 от КЗ (отм.) при положение, че застрахователното събитие вече било настъпило, но не и да обоснове пълен отказ от плащане на обезщетение. Разрешенията били мотивирани от обстоятелството, че оставянето на регистрационния талон в откраднатия автомобил не способствало за настъпване на застрахователното събитие „кражба“, но можело да затрудни откриването на извършителя и по този начин влияе върху размера на вредата.
Съпоставяйки нормативната уредба по отменения и по действащия КЗ разликата в предоставеното право на застрахователя да откаже изплащането на застрахователно обезщетение при неизпълнение на предвидено в договора задължение било свързано с това дали неизпълнението било значително с оглед интереса на застрахователя-по КЗ (отм.), а по действащия КЗ правото произтичало както от интереса на застрахователя, така и от това дали събитието било следствие от неизпълнението на това задължение.
Значителността на интереса не се извеждала само от предвиждане в договора на подобно задължение, т.е. причинно-следствената връзка между неизпълнението на задължението на застрахования и настъпването на събитието не се презумирала, а било необходимо обективно установяване на такава връзка, като се преценявал видът на съответното неизпълнение спрямо вида на съответното събитие, според тълкуването в практиката на ВКС по КЗ (отм.). При действащия КЗ отказът за изплащане на застрахователно обезщетение бил свързан именно с доказването, че събитието било следствие от неизпълнение на задълженията на застрахования (неизпълнението било довело до настъпване на събитието) и следователно наличието на причинно-следствена връзка било включено от законодателя като елемент от фактически състав на правото на застрахователя.
В нормата на чл. 395, ал. 5 от КЗ законодателят изрично бил предвидил, че при липса на причинно-следствена връзка между неизпълнението и настъпването на събитието, неизпълнението не можело да обоснове отказ на застрахователя да заплати обезщетение. При законовата уредба на отговорността на застрахователя клауза от общите условия, която предоставяла право за отказ от заплащане на застрахователно обезщетение, в случай че в откраднатото превозно средство били оставени регистрационният талон или документите за собственост, не се прилагала, тъй като липсвала причинно-следствена връзка между неизпълнението на предвидено в договора задължение на застрахования и настъпването на застрахователното събитие „кражба“.
Правото на намаляване на застрахователното обезщетение в разглежданата хипотеза по КЗ (отм.) било мотивирано в практиката на ВКС с обстоятелството, че неизпълнението на задължението на застрахования било от естество да осуети евентуална възможност за предотвратяване на вредите от застрахователното събитие от контролните органи за движение по пътищата, което било свързано с интереса на застрахователя. В действащия КЗ (чл. 395, ал. 4, изр. 2) намаляването на обезщетението също, както и отказът, било свързано с наличието на причинно-следствена връзка между настъпването на събитието и неизпълнението на задължение по договора, но такова, което не било предвидено като основание за отказ. Държането на документите за регистрация и собственост на превозното средство от извършителя на кражбата дори и да затруднявало откриването му, по отношение на това обстоятелство не съществувало предположение, основано на опитните правила и логиката, че то било способствало за настъпване на застрахователното събитие, тъй като същото било довършено с отнемането на превозното средство от собственика.
Правото на застрахователя да намали обезщетението по чл. 395, ал. 4, изр. 2 от КЗ било ограничено до тежестта на нарушението, относима както към настъпване на събитието, така и на вредите, а при невъзможност да се определи видът или размерът на вредата застрахователят бил длъжен да плати обезщетение съгласно чл. 395, ал. 5 от КЗ. В разглежданата хипотеза вредата била в размер на стойността на откраднатото имущество.
В конкретната хипотеза страните по застрахователния договор не били направили уговорка за пълен отказ от заплащане на обезщетение, което се установявало от конкретно предвидените хипотези в глава 5, раздел 4 от ОУ на застрахователя. В глава 5 от същите условия страните били постигнали съгласие относно задълженията на застрахования при настъпването на събитието, необходимите документи, които застрахования следвало да представи, сред които били документ за придобиване на МПС, като в т .3 от същият раздел била предвидена възможността застрахователят да поиска за установяване на собствеността да се представи свидетелство за регистрация на МПС, договор за покупко-продажба, договор за дарение или замяна, както и всеки друг документ, удостоверяващ правото на собственост.
В раздел 3 от глава 5 на ОУ, озаглавена „санкции при увеличаване на риска“ в т. 3 било посочено, че „ако при кражба застрахован-юридическо лице или търговец по занятие, не представи част II на свидетелството за регистрация (когато свидетелството за регистрация се състои от две части), застрахователят намалява застрахователното обезщетение с 50 %“. В същите ОУ застрахователят не бил конкретизирал или посочил основание за увеличението на риска, което да било свързано непредставянето на част II на свидетелството за регистрация (когато свидетелството за регистрация се състои от две части). Тълкувайки клаузите на ОУ в тяхната цялост въззивният съдебен състав намирал, че така създадената от ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс груп“ ЕАД [населено място] клауза на т. 3 от раздел 3, глава 5 от ОУ била създадена за да бъде заобиколена съществуваща към настоящия момент практика на съдилищата, изискваща установяването на причинно-следствената връзка между неизпълнението на задължение на застрахования и настъпването на вредоносния резултат. Това се потвърждавало и от твърденията на самия застраховател, които бил мотивирал отказа си с оставянето на малкия талон в автомобила и формално се бил позовал на клаузата от ОУ за непредставянето на изискан документ.
Не било ясно с какво непредставянето на част II на свидетелството за регистрация (когато свидетелството за регистрация се състои от две части), било способствало за настъпване на застрахователното събитие. По отношение на това основание за намаляване на застрахователното обезщетение, във всички случай с 50 % не съществувало предположение, основано на опитните правила и логиката, че то било способствало за настъпване на застрахователното събитие.
Не било налице и неизпълнение от страна на застрахования на задължение да представи документ за придобиване на МПС и/или документ за регистрация на същото. Съгласно чл. 19 от ППЗДвП на всяко регистрирано МПС се издавало свидетелство за регистрация. Съгласно чл. 33, ал. 1 от Наредба І-45 от 24.03.2000 година за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, свидетелството за регистрация се състои от две части, съдържащи данни за превозното средство и собственика, съгласно изискванията на Директива 1999/37/ЕО на Съвета от 29 април 1999 година относно документите за регистрация на превозни средства (ОВ, L 138/57 от 1 юни 1999 година ) и Директива 2003/127/ЕО на Комисията от 23 декември 2003 година за изменение на Директива 1999/37/ЕО на Съвета относно документите за регистрация на превозни средства (ОВ, L 010/29 от 16 януари 2004 година ). Съгласно, ал. 2 част първа на свидетелството за регистрация служела за идентифициране на превозното средство и при необходимост се носела от водача при ползване на превозното средство. Съгласно, ал. 4 от същия текст част ІІ на свидетелството за регистрация служела за идентифициране на превозното средство при движение по пътищата и се носела от водача винаги при ползването на превозното средство.
С оглед на тези нормативни изисквания непредставянето на част втора на свидетелството за регистрация, което служела за идентифициране на превозното средство при движение по пътищата и се носела от водача винаги при ползването на превозното средство не можела да бъде основание за намаляване на застрахователното обезщетение, тъй като същото не можело да се обоснове със съществуващите опитна правила и правилата на формалната логика, като основание за увеличаването на риска. Правото на застрахователя да намали обезщетението по чл. 395, ал. 4, изр. 2 от КЗ било ограничено до тежестта на нарушението, относима както към настъпване на събитието, така и на вредите.
В конкретния случай, видно от посоченият размер на намаляването на застрахователното обезщетение при всеки случай на непредставяне на част втора от талона за регистрация на откраднато МПС без да са създадени правила за определяне на тежестта на извършеното нарушение, даващи възможност да се извърши контрол въззивният съд намирал, че противоречи на добрите нрави.
Съгласно императивната разпоредба на чл. 395, ал. 5 от КЗ, при невъзможност да се определи видът или размерът на вредата, произтекла от неизпълнението на предвидено в застрахователния договор или ОУ към него задължение от застрахования, както и в случаите когато неизпълнението на задължението на застрахования по ал. 1 и 2 на чл. 395 от КЗ не било в причинно-следствена връзка с настъпването на застрахователното събитие застрахователят бил длъжен да плати обезщетение. Тежестта на установяването на причинно-следствената връзка между неизпълнението на вменено със застрахователния договор и ОУ задължение от страна на застрахования (в конкретния случай не представянето на част втора от регистрационния талон) и вида и размера на вредата била на застрахователя.
Същият следвало да установи, при условията на пълното и главно доказване вида и размера на вредата, които били настъпили от непредставянето на част ІІ от талона за регистрацията. След установяването на тази връзка, застрахователят можел да претендира законосъобразно намаляване на застрахователното обезщетение.
По тези съображения въззивният съд намирал, че предявеният иск бил основателен. Видно от заключението на назначената и изслушана в съдебно заседание СТЕ, неоспорена от страните средната пазарна оценка на автомобила към датата на застрахователното събитие (26.08.2019 година) била 64 199.00 лева. При кражба на цялото МПС се заплащало обезщетение в размер на застрахователната сума, но не повече от действителната стойност на МПС към датата на настъпване на застрахователното събитие.
От така определеното обезщетение следвало да се приспадат дължимите премийни вноски, поради което въззивният съд намирал, че дължимото обезщетение било 63 518.08 лева.
От същото следвало да се приспадне и заплатеното от застрахователя преди предявяването на иска обезщетение в размер на 29 608.08 лева, поради което въззивният съд намирал, че искът бил основателен и доказан за сумата от 33 910.00 лева, но предвид разпоредбата за неприсъждане на свръхпетитум, намирал, че ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс груп“ ЕАД [населено място] следва да бъде осъдено да заплати сумата от 30 289..00 лева, ведно със законната лихва от предявяването на иска до окончателното плащане на задължението.
С оглед изгода на спора по първия обективно съединен иск въззивният съд намирал, че иска за заплащане на обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение бил основателен и доказан. ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс груп“ ЕАД [населено място] следвало да бъде осъдено да заплати мораторна лихва върху сумата от 30 289.00 лева за периода от 11.10.2019 година до датата на предявяване на иска в размер на 1329.35 лева.
За да откаже заплащането на застрахователното обезщетение в пълен размер ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс груп“ ЕАД [населено място] се е позовало на т. 3 от част ІІІ „Санкции при увеличаване на риска“ от глава Пета „Особени правила при изплащане на обезщетение, при пълни загуби вследствие на пожар и кражба“ от раздел „Каско“ на Общите условия по застраховка „Каско Стандарт“, съгласно която ако при кражба застрахования юридическо лице или търговец по занятие не представи част ІІ от свидетелството за регистрация (когато свидетелството за регистрация се състои от две части) застрахователя намалява застрахователното обезщетение с 50 % (петдесет процента).
От съдържанието на клаузата е видно, че намаляването на застрахователното обезщетение е предвидено като санкция, поради което същата трябва да се разглежда във връзка с установеното в т. 1 от част ІІ „Регистриране и доказване на застрахователното събитие“ от посочената по-горе глава на общите условия задължение на застрахования при кражба да представи документ за придобиване на МПС, съответно свидетелството за регистрация на същото. Клаузата не сочи към кой момент трябва да е настъпила невъзможността за представяне на свидетелството за регистрация на автомобила, за да бъде приложена предвидената в нея санкция-преди, по време или след настъпване на застрахователното събитие.
По този въпрос следва да бъдат отчетено задължението на застрахования по т. 2 от част ІІ „Специални изисквания“ на раздел „Общи положения“ от Общите условия по застраховка „Каско Стандарт“, съгласно което при изгубването или открадването на свидетелството за регистрация на автомобила застрахованият е длъжен в срок от двадесет и четири часа да уведоми компетентните държавни органи и застрахователя. В този случай съгласно т. 2.1 от раздела до подмяна на загубеното или откраднато свидетелство за регистрация покритието „Кражба“ и „Грабеж“ не е в сила.
С оглед на това може да бъде направен извод, че ако застрахованият е бил лишен от свидетелството за регистрация на автомобила и преди подмяната му настъпи застрахователното събитие по посочените два риска застрахователят може да откаже плащането на застрахователното обезщетение, като се позове на липсата на застрахователно правоотношение, а не да намалява същото. Същевременно задължението по т. 2 от част ІІ „Специални изисквания“ на раздел „Общи положения“ от Общите условия по застраховка „Каско Стандарт“, също е свързано с предотвратяването и ограничаването на вредите, поради което може да се разглежда като такова по чл. 395, ал. 1 от КЗ.
Ако оставянето на която и да е част от свидетелството за регистрация на превозното средство в същото е от естеството си да допринесе за окончателното настъпване на застрахователното събитие, то с още по-голямо основание това е налице и в случаите когато свидетелството е отнето преди това. Във връзка с това и в този случай, при непредставянето на свидетелството за регистрация, би следвало да е приложима санкцията по т. 3 от част ІІІ „Санкции при увеличаване на риска“ от глава Пета „Особени правила при изплащане на обезщетение, при пълни загуби вследствие на пожар и кражба“ от раздел „Каско“ на Общите условия по застраховка „Каско Стандарт“. Вместо това обаче застрахователят е създал възможност за отказ от заплащане на застрахователно обезщетение, чрез въвеждането на клаузата по т. 2.1 от част ІІ „Специални изисквания“ на раздел „Общи положения“ от Общите условия по застраховка „Каско Стандарт“, от което следва, че намаляването на застрахователното обезщетение би било приложимо в случаите, когато застрахованият не може да представи свидетелството за регистрация на автомобила поради това, че е лишен от държанието му едновременно с настъпването на застрахователното събитие или след този момент.
От заглавието на раздела обаче е видно, че застрахователят разглежда клаузата като санкция за увеличаване на застрахователния риск, а в т. 1 от част ІХ „Предохранителни мерки“ на раздел „Общи положения“ от Общите условия по застраховка „Каско Стандарт“ е посочено, че застрахованият е длъжен да не оставя в застрахованото ППС регистрационни свидетелства част І и част ІІ на същото. От това следва, че санкцията по т. 3 от раздел ІІІ „Санкции при увеличаване на риска“ от глава Пета „Особени правила при изплащане на обезщетение, при пълни загуби вследствие на пожар и кражба“ от Общите условия по застраховка „Каско“ е предвидена от застрахователят като такава именно за неизпълнение на задължението по т. 1 от част ІХ „Предохранителни мерки“ на раздел „Общи положения“ от Общите условия по застраховка „Каско Стандарт“.
Съгласно т. 20 от част ІІ „Дефиниции“ от глава Първа „Обект на застраховката, дефиниции“ от раздел „Каско“ на Общите условия по застраховка „Каско“ за целите на договора под „Кражба“ се разбират престъпленията „Кражба на цялото МПС“, „Грабеж на цялото МПС“ и „Противозаконно отнемане на МПС с цел ползване“ по смисъла на Наказателния кодекс, поради което застрахователното събитие трябва да се счита осъществено от момента на отнемането му от владението на собственика или ползващото го лице и установяването на фактическата власт върху него от лицето, извършващо престъплението. Настъпилите след този момент събития или извършените след него действия не са относими към фактическия състав на застрахователното събитие.
С оглед горното застрахователното обезщетение не може да бъде намалено единствено чрез позоваване на клаузата по т. 3 от част ІІІ „Санкции при увеличаване на риска“ от глава Пета „Особени правила при изплащане на обезщетение, при пълни загуби вследствие на пожар и кражба“ от раздел „Каско“ на Общите условия по застраховка „Каско Стандарт“. Същата, тълкувана във връзка с горепосочените клаузи на общите условия, трябва да се разглежда като санкция за това, че застрахованият е оставил свидетелството за регистрация или част от него в превозното средство и то се е намирало в същото в момента на настъпване на застрахователното събитие, като не отчита това дали това е в причинна връзка с настъпването на събитието, съответно вредите от същото. Затова чрез нея се предполага, че оставянето на част от свидетелството за регистрация е в причинна връзка с настъпването на застрахователното събитие, съответно настъпилите от него вреди, като застрахованият се поставя в неблагоприятното положение евентуално да установява липсата на такава. Както се посочи по-горе обаче съществуването на причинна връзка, съответно вреди не може да се предполага, при положение, че липсва законово установена презумпция за това, а трябва да бъде доказана от страната, която се позовава на нея. Наред с това чрез уговорката се определя и конкретен размер за намаляване на обезщетението, без да се взема предвид конкретното съответствие между настъпването на застрахователното събитие и вредите от него от една страна и тежестта на неизпълнението от друга.
Предвид на това тази уговорка противоречи на императивните правила на чл. 395, ал. 4 и ал. 5 от КЗ, поради което не може да служи като основание за намаляване на застрахователното обезщетение, без същевременно застрахователят да е установил причинно-следствена връзка между оставянето на свидетелството за регистрация в превозното средство и настъпването на застрахователното събитие и как и в каква степен това е допринесло за настъпването на вредите. В конкретния случай доказателства за последните обстоятелства не са ангажирани от страна на застрахователя, поради което и той дължи застрахователно обезщетение в пълния му размер, съгласно правилото на чл. 386 от КЗ.
От заключението на изслушаната и приета по делото съдебноавтотехническа експертиза с вещо лице Й. Д. Й. е видно, че към момента на настъпването на застрахователното събитие-26.08.2019 година, действителната стойност на застрахования автомобил е 64 199.00 лева, като към момента на сключването на застрахователния договор-22.03.2019 година е била 67 068.00 лева. Уговорената в договора застрахователна сума е 68 000.00 лева, поради което не е налице подзастраховане по смисъла на чл. 389 от КЗ. С оглед на това застрахователят дължи обезщетение по чл. 386, ал. 1 от КЗ в размер на действителната стойност на автомобила към момента на настъпване на застрахователното събитие или 64 199.00 лева. След приспадане на неплатените от „Естрея транс“ ООД [населено място] застрахователни премии дължимото се от ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс груп“ ЕАД [населено място] застрахователно обезщетение е в размер на 63 518.08 лева, като от него следва да се приспадне и вече платената от застрахователя част от 29 608.08 лева. С оглед на това дължимия се остатък е в размер на 33 910.00 лева, като искът следва да бъде уважен до предявения му размер от 30 289.00 лева.
С оглед изложеното обжалваното въззивно решение на Софийския апелативен съд трябва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс груп“ ЕАД [населено място] ще трябва да заплати на „Естрея транс“ ООД [населено място] сумата от 2760.00 лева, представляваща направени от него разноски за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение
Членове: 1.
2.