1
5
Р Е Ш Е Н И Е
№ 50085
СОФИЯ 31.07.2024 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на шести декември две хиляди двадесет и трета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
МИЛЕНА ДАСКАЛОВА
при секретаря А.Иванова
изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско дело № 2443/2022 година и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Л. А. Ж. чрез неговия пълномощник адв. Б. Е., срещу въззивно решение № 488 от 10.03.2022 г. по в.гр.д. № 10378/2021 г. на Софийски градски съд. В касационната жалба са наведени доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт поради необоснованост, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон.
В писмен отговор на касационната жалба ответникът по касация „ЕОС Матрикс“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр. София, изразява становище, че жалбата е неоснователна.
С определение № 50110 от 07.04.2023 г. въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.2, предл. 3 ГПК поради очевидна неправилност.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
С обжалваното въззивно решение е потвърдено решение № 20111068 от 10.05.2021 г. по гр.д. № 976/2020 г. на Софийски районен съд, 36 състав, с което е отхвърлен предявеният от Л. А. Ж. против „ЕОС Матрикс“ ЕООД иск с правно основание чл. 49 ЗЗД за присъждане на сумата 6000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди за периода 27.01.2019 г. - 09.01.2020 г., вследствие на системен психически тормоз от страна на ответника, изразяващ се в телефонни обаждания и текстови съобщения.
По делото е установено и не е било спорно между страните, че на 27.12.2018 г. между тях е бил подписано споразумение за доброволно финансово уреждане на парично задължение чрез разсрочване на задължението съобразно посочен в същото погасителен план.
Твърдението на ищеца е, че от падежа на първата вноска до предявяване на иска, служители на ответника се обаждали по телефона преди настъпване падежа на всяка вноска за да му напомнят, че има предстояща вноска, като при тези обаждания не се съобразявали с часа, в който звънят. Тези напомнящи обаждания продължили и след като същият им обяснил, че изпълнява добросъвестно задълженията си по споразумението и няма нужда да го притесняват. На 23.10.2019 г. освен серията позвънявания, получил и текстово съобщения на телефона, с което ответникът го информирал, че към тази дата размерът на задължението му възлиза на 9 949.69 лв. Това съобщение предизвикало у ищеца сериозно притеснение, тъй като съгласно сключеното споразумение, общото му парично задължение било в размер на 6 000 лв., като той вече бил заплатил 10 вноски, първата от които в размер на 4 200 лв., а останалите - по 70 лв. В резултат на непрестанния телефонен тормоз и полученото текстово съобщение ищецът изпаднал в нервна криза, за овладяване на която му били предписани лекарства за симптоматично лечение на нервна възбуда и нарушение на съня.
С отговора на исковата молба ответното дружество е оспорило предявения иск. Посочило е, че в изпълнение на предмета си на дейност извършва действия по извънсъдебно и съдебно събиране на вземания от свои клиенти, които включват и телефонни обаждания до длъжниците в рамките на обичайното работно време на финансовите институции в държавата и при съобразяване с правото на длъжниците на личен живот и опазване на тяхното достойнство. Оспорил е твърдението на ищеца за проявено от служителите на дружеството грубо, обидно или заплашително поведение, както и наличието на причинна връзка между техните действия и влошаване на здравословното състояние на ищеца.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че ищецът дължи на ответника парични суми, както и че за погасяване на задължението му на 27.12.2018 г. е било сключено споразумение, в което бил уговорен погасителен план за заплащане обща на сумата 6 000 лв. Приел е, че на 23.10.2019 г. ответникът е изпратил на ищеца текстово съобщение за дължимост на сумата 9 949.69 лв.
От правна страна е приел, че съгласно чл. 66 ЗЗД кредиторът не може да бъде принуден да приеме изпълнение на части, макар задължението да е делимо. Посочил е, че длъжникът може да изпълни предсрочно, освен ако срокът е уговорен в полза и на кредитора. Изпълнението може да бъде искано от кредитора и преди срока, ако длъжникът е станал неплатежоспособен, или със своите действия е намалил дадените на кредитора обезпечения, или не му е дал обещаните обезпечения- чл. 71 ЗЗД. Въз основа на тази правна регламентация е направил извод, че в случая ответникът като кредитор на парично вземане е овластен и разполага с правомощия да изисква от длъжника изпълнение и преди уговорените между тях падежи за всяка от разсрочените вноски по споразумението. Изложил е съображения, според които се касае за задължение, което длъжникът не е изпълнил добросъвестно съобразно чл. 63 ЗЗД, и за което било образувано производство за принудително изпълнение, т.е. за което срокът за доброволно изпълнение бил пропуснат. Оттук е направил извод, че поведението на ответника и неговите служители във връзка с отправяне на покани за плащане на дължимото не е неправомерно, съответно не е противоправно и виновно, доколкото от събраните по делото доказателства не се установява поканите да съдържат неправомерна или неправилна информация или да е отправяна заплаха. За недоказано е намерил и твърдението на ищеца, че с действията си служителите на ответното дружества са му причинили неимуществени вреди, изразяващи се във влошаване на неговото здравословно състояние – сърцебиене, безсъние, тремор, високо кръвно налягане.
Въззивното решение е неправилно.
Изложените в мотивите съображения, основани на разпоредбите на чл. 63, чл. 66 и чл. 71 ЗЗД, са изцяло неотносими към предмета на правния спор, така както е очертан от твърденията на ищеца в исковата молба и съдържащите се в подадения от ответника отговор. Никоя от страните не е твърдяла и не се е позовала на предсрочна изискуемост на вземането, нито че посредством телефонните обаждания и текстовите съобщения ответникът е упражнил правото си да иска изпълнение преди срока, за да се обсъжда дали са били налице предпоставките на чл. 71 ЗЗД. В отговора на исковата молба ответникът не е навел твърдение за недобросъвестно изпълнение от страна на ищеца на задълженията му, произтичащи от сключеното на 27.12.2018 г. споразумение за разсрочване на задължението, поради което позоваването на чл. 63 и чл. 71 ЗЗД е в случая е неуместно. Твърдението на ищеца, че плаща задължението си съобразно уговорения погасителен план, не е оспорено от ответната страна.
Заявената претенция за обезщетяване на неимуществени вреди се основава на твърдението, че ответникът като кредитор упражнява върху ищеца психически тормоз чрез телефонни позвънявания и изпращане на текстови съобщения, съдържащи невярна информация за размера на дълга, които са се отразили по неблагоприятен начин на неговото здравословно състояние. Въз основа на тези твърдения искът е квалифициран като такъв по чл. 49 ЗЗД.
С доклада по делото по чл. 146, ал.1, т.3 и 4 ГПК са приети за безспорни и ненуждаещи се от доказване, с оглед становището на ответника, следните обстоятелства: че между страните е сключено споразумение от 27.12.2018 г. за погасяване на задължение по договор за паричен кредит, вземането по който е прехвърлено на ответното дружество, чрез разсрочване на задължението съобразно уговорен между ищеца като длъжник и ответника като кредитор погасителен план; че от страна на ответника са предприемани действия по събиране на вземането чрез телефонни обаждания и тестови съобщения до ищеца; че на 23.10.2019 г. е изпратено текстово съобщение до ищеца за дължимост на сумата 9 949.69 лв.
От събраните по делото доказателства не се установява колко на брой телефонни обаждания и текстови съобщения са изпращани на ищеца преди падежа на всяка вноска. Не се установява това да е ставало в неподходящо време на денонощието, когато обичайно хората почиват /през нощта или в ранните сутрешни часове/. Свидетелката Р. П. - съпруга на ищеца, не дава конкретни сведения в тази насока. Според нея позвъняванията по телефона са били преди падежа на всяка вноска, но тя не твърди да са били многократни. Не установява и конкретното съдържание на разговорите. При тези доказателства не може да се направи обоснован извод, че плащането по всяка вноска е било предхождано от поредица настойчиви телефонни обаждания, в какъвто смисъл са твърденията в исковата молба, за да се квалифицират те като прекомерни и несъответни на целта само да напомнят на длъжника за падежа на вноската. Телефонно обаждане, осъществено с тази цел, не е неправомерно.
Като неправомерно обаче следва да се оцени изпращането на текстово съобщение /SMS/ до длъжника за дължимост на сума, която значително надхвърля общия размер на дълга, още повече, че голяма част от вземането вече е било погасено. По делото е установено, че на датата, на която е получено това съобщение, ищецът е бил прегледан от лекар и е констатирана остра стресова реакция. Доколкото по делото не са ангажирани доказателства за други причини за това състояние, настоящият състав приема за доказана причинно-следствената връзка между него и текстовото съобщение. Като взе предвид, че няма данни ищецът да е изпаднал в продължително стресово състояние, продължило повече от един ден, настоящият състав приема, че претърпените неимуществени вреди са в рамките на обичайните от краткотрайно стресово състояние, справедливото обезщетение за които е в размер на 500 лв.
По тези съображения въззивното решение следва да бъде отменено в частта, с която искът на Л. А. Ж. за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен до размера на сумата от 500 лв. Тъй като делото е изяснено от фактическа страна и не се налага извършване на нови съдопроизводствени действия, спорът следва да бъде решен по същество от касационната инстанция, като ответникът „ЕОС Матрикс“ ЕООД бъде осъден да заплати на Л. Ж. сумата 500 лв., представлява обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане, изразяващо се изпращане на текстово съобщение на 23.10.2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 23.10.2019 г. до окончателното й изплащане. В останалата част въззивното решение следва да бъде оставено в сила. От събраните по делото доказателства не се установи ищецът да е претърпял неимуществени вреди в по- голям обем от тези, за които е присъдено обезщетение.
Водим от гореизложеното съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивно решение № 488 от 10.03.2022 г. по в.гр.д. № 10378/2021 г. на Софийски градски съд в частта, с която предявеният от Л. А. Ж. против „ЕОС Матрикс“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр. София иск с правно основание чл. 49 ЗЗД е отхвърлен до размера на сумата 500 лв., вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК 131001375, да заплати на Л. А. Ж. сумата 500 лв. /петстотин лв./, представлява обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане, изразяващо се изпращане на текстово съобщение на 23.10.2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 23.10.2019 г. до окончателното й изплащане.
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение в останалата обжалвана част.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: