№ 3184
гр. София, 24.10.2023 г.
Председател: Василка Илиева
Членове:Борис Илиев
Ерик Василев
като разгледа докладваното от Борис Илиев Касационно гражданско дело № 20238002101448 по описа за 2023 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Прокуратура на Република България /ПРБ/ с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски апелативен съд № 1607 от 30.12.2022 г. по гр.д.№ 1805/ 2022 г., с което е частично е отменено и частично е потвърдено решение на Софийски градски съд /СГС/ от 18.04.2022 г. по гр.д.№ 13066/ 2021 г. и като краен резултат ПРБ е осъдена да заплати на М. А. М. 125 000 лева обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпления по чл.282 ал.2 пр.2 вр.ал.1 пр.1 НК, чл.282 ал.2 пр.1 и пр.2 вр.ал.1 пр.1 НК, чл.143 ал.3 пр.10 вр.ал.1 пр.1 НК и чл.313 ал.1 пр.1 НК, по което е било образувано НОХД № 2095/ 2010 г. на СГС, 12 с-в, производството по което е приключило окончателно с влязла в сила на 31.10.2016 г. оправдателна присъда, ведно със законна лихва върху тази сума, считано от 28.10.2018 г. до окончателното й изплащане, като за разликата до пълния предявен размер от 200 000 лв искът е отхвърлен и е разпределена отговорността за разноските по делото.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подал само ответникът, поради което в отхвърлящата иска част това решение, по чиято валидност няма съмнения, е влязло в сила.
Касаторът ПРБ обжалва решението в осъдителната му част и като основание за допускането му до касационен контрол повдига следните /уточнени при условията на Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/ 2009 г., ОСГТК, ВКС/ правни въпроси: за задължението на въззивния съд да извърши преценка на всички конкретно съществуващи обективни обстоятелства от значение при определяне на размер на обезщетение за неимуществени вреди с оглед принципа „справедливост“ по смисъла на чл.52 ЗЗД; за задължението на въззивния съд да изложи мотиви налице ли е причинно следствена връзка между обвинението и вредите и да не присъжда обезщетение при липса на такава; и как се прилага общественият критерий за „справедливост” по смисъла чл.52 ЗЗД, към която норма чл.4 ЗОДОВ препраща. Касаторът поддържа, че първите два въпроса са разрешени в противоречие с практиката, обективирана в ППВС № 4/ 1968 г., ВСРБ, Тълкувателно решение № 1/ 04.01.2001 г. по тълк.д.№ 1/ 2000 г., ОСГК, ВС и Тълкувателно решение № 3/ 22.04.2005 г. по тълк.д.№ 3/2004 г., ОСГК, ВКС, а третият въпрос счита за разрешен в противоречие с практиката, обективирана в решения на Върховния касационен съд /ВКС/ по гр.д.№ 90/ 2020 г., III г.о., гр.д.№ 2477/ 2021 г., IV г.о. и гр.д.№ 1365/ 2016 г., IV г.о.
Ответната страна М. М. не взема становище по жалбата.
Жалбата е допустима, но искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно.
За да уважи предявените искове до размер 125 000 лв, въззивният съд приел за установено, че към момента на образуване на наказателното производство ищцата е била на 53 години, с висше образование, с последователно развиваща се кариера в областта на финансите. Непосредствено преди образуване на наказателното производство е изпълнявала длъжността Изпълнителен директор на Национална агенция за приходите /НАП/ в периода от 2005 - 2009 г., а преди това от 1997 г. е работила изцяло в системата на данъчната администрация. Била е ръководител на проекта за изграждане на Националната агенция за приходите и е заемала и други ръководни длъжности. Не е страдала от заболявания. В качеството си на изпълнителен директор е била обвинена в извършване на четири престъпления - по чл.282 ал.2 пр.1 и пр.2 вр. ал.1 пр.1 НК за това, че за времето от 16.06.2006 г. до 20.06.2006 г. е нарушила служебните си задължения съгласно чл.10 ал.1 т.4 ЗНАП, изразяващи се в даване на незаконосъобразни писмени указания за промяна в констатациите на ревизионен доклад № 240/ 16.05.2006 г.; по чл.282 ал.2 пр.1 и пр.2 вр. ал.1 пр.1 НК за това, че за времето от м. април до 30.06.2006 г. в [населено място], в качеството си на длъжностно лице по смисъла на чл.93 ал.1 т.1 б.“а“ НК е нарушила служебните си задължения съгласно чл.10 ал.1 т.4 ЗНАП, изразяващи се в даване на незаконосъобразни писмени указания за прилагане на процедури по чл.129 ДПК; по чл.143 ал.3 пр.10 вр. ал.1 пр.1 НК за това, че за времето от 15.02.2007 г. до 30.01.2008 г. принудила М. Ц. - Териториален Директор на ТД на НАП- [населено място] да извърши нещо против волята си - да подаде молба за напускане чрез писмено предизвестие, като употребила за това заплашване, че ако не подаде молба ще бъде дисциплинарно уволнена; и по чл.313 ал.1 пр.1 НК за това, че на 07.12.2005 г. потвърдила неистина в писмена декларация с вх.рег. № 3124 от 07.12.2005 г. на Сметната палата на РБ. За първите две престъпления, предвиденото наказание било от една до осем години лишаване от свобода, като съдът можел да постанови и лишаване от правото по чл.37 ал.1 т.6 НК, за третото престъпление било предвидено наказание от две до осем години лишаване от свобода. С присъда № 18 от 25.01.2011 г. по НОХД № 2095/ 2010 г. на СГС ищцата е била призната за виновна по първото и третото обвинение и оправдана за останалите две. Наложено е общо наказание лишаване от свобода за срок от четири години и е лишена от право да заема ръководна длъжност за срок от шест години. Тази присъда била отменена в осъдителната част от Софийски апелативен съд с присъда № 20/ 20.06.2012 г. по ВНОХД № 377/ 2011 г. С решение № 22/ 16.05.2013 г. ВКС е отменил оправдателната присъда само в частта, касаеща обвинението по чл.143 ал.3 НК и върнал делото за ново разглеждане от друг състав на САС. При новото въззивно наказателно производство с присъда от 10.12.2015 г. осъдителната присъда на СГС била отменена и в тази част и ищцата била оправдана. Ищцата е имала качеството на подсъдима до 16.05.2013 г. по обвиненията в извършване на престъпление по чл.282 ал.2 пр.1 и пр.2 вр. ал.1 пр.1 НК и до 31.10.2016 г. по обвинението в извършване на престъпление по чл.143 ал.3 пр.10 вр. ал.1 НК. През времетраенето на наказателното производство ищцата търпяла негативи, пряка и непосредствена последица от продължително разследване, между които широкото медийно отразяване на обвинението и изявленията на заместник-градски прокурор на С., негативните оценки на цялото общество, предвид предходните действия на ищцата в качеството и на ръководител на реформаторски проект в областта на събирането на данъци. Вследствие на продължителния и изключително силен стрес, поддържан от общественото обследване на личността на ищцата след повдигането на обвиненията и предвид длъжността, която е заемала и която е била елемент от фактическия състав на изпълнителното деяние, тя получила редица заболявания. Повишени били нивата на артериалното й налягане и на кръвната захар, получила нарушения на съня. Наложила се оперативна намеса за лечение на заболяване ендометриоза, чието получаване е в причинно-следствена връзка със стреса, изживян от ищцата по повод воденото срещу нея наказателно преследване. Получила и автоимунно заболяване - тиреоидит на Х., което също се развило във връзка със стреса от обвиненията. При тези фактически установявания съдът приел, че отговорността на държавата да обезщети неимуществените вреди, търпени от ищцата във връзка с незаконните обвинения, е ангажирана. Посочил, че спорът между страните основно е концентриран по размера на дължимото обезщетение. При определяне на този размер съдът взел предвид голямата отговорност на длъжността, която заемала ищцата и която длъжност е част от изпълнителното деяние на две от незаконните обвинения. Взел предвид вида на престъпленията, за които било повдигнато незаконно обвинение; размера на предвиденото наказание; обстоятелството, че такова е било наложено, макар и по не влязла в законна сила осъдителна присъда. Отчел, че са повдигнати три отделни обвинения за тежки умишлени престъпления. Взел предвид, че обвинението по чл.143 ал.3 пр.10 НК е поддържано в продължение на седем години. Посочил, че обвиненията били повдигнати срещу висш държавен служител в сферата на неговата дейност, високо образован и натоварен със задължения да ръководи проект за реформи. Затова приел, че справедливият размер на обезщетението, което държавата й дължи, възлиза на 125 000 лв.
При тези мотиви на инстанцията по същество, поставените като основание за допускане на касационното обжалване правни въпроси са обуславящи, но не са разрешени в противоречие с практиката на ВКС. В мотивите към обжалвания акт въззивният съд е посочил всички установени по делото обстоятелства, имащи според него отношение към търпените от незаконно обвиненото лице неимуществени вреди и е посочил какво значение им отдава при определяне на размера на дължимото обезщетение. При определянето на този размер съдът се е съобразил с указанията, дадени с Постановление на Пленума на Върховния съд № 4 от 1968 г. Взел е предвид конкретните установени по делото обстоятелства, които намерил за релевантни при определяне на справедливия размер на обезщетението и същите са подложени на преценка в мотивите към съдебния акт. Той не е приел, че подлежат на обезщетяване вреди, които не са в причинна връзка с обвинението - присъдил е обезщетение само за вредите, за които е установил наличие на такава връзка и е изложил мотиви по всички доводи, направени във въззивната жалба на ПРБ, като е изложил съображения защо ги счита за неоснователни. Дадените разрешения по поставените от жалбоподателя правни въпроси са в съответствие със задължителната практика на ВКС. Незадължителната съдебна практика на ВКС, на която касаторът се позовава, не дава отговор на поставените въпроси, който да е противоположен на правните разрешения на въззивния съд. Различният размер на присъдените обезщетения за неимуществени вреди в посочените от касатора съдебни решения се дължи не на противоположни правни разрешения, а на различие в установените факти, релевантни за определяне на този размер. По настоящето дело съдът е съобразил установената практика /решение № 267/ 26.06.2014 г. по гр.д.№ 820/ 2012 г., IV г.о./, според която, ако незаконното обвинение е за умишлено престъпление в област, която е професионалната реализация на обвиняемия, следва да се вземе предвид как се е отразило то върху възможностите му за професионални изяви и развитие в служебен план, авторитета и името на професионалист. При определени професии очакванията и изискванията на обществото към тях за почтеност и спазване на законите, са завишени и незаконното обвинение срещу лица, упражняващи подобни професии, има по-силно негативно отражение върху неимуществената им сфера.
По тези съображения Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК и
Определението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове:
1.
2.