№ 50069
София, 23.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в открито заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и трета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАЙЯ РУСЕВА
ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА
при участието на прокурор Дечева за Върховна касационна прокуратура и на секретаря Райна Стоименова, като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 3451 по описа за 2022г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.290 от ГПК.
Касационно обжалване е допуснато с определение № 50084 от 21.02.2022г. по касационната жалба на Т. А. К., чрез процесуалния представител адвокат Т. против въззивно решение № 289 от 2.03.2022г. по в.гр.д. № 3581/2021г. на Апелативен съд София, само в частта му с която е потвърдено решение № 265453 от 16.08.2021г. по гр.д.№ 1104/2021г., поправено с решение от 18.10.2021г. на СГС досежно отхвърлянето на иска за осъждане на Прокуратурата на РБ да заплати на Т. А. К., на основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ обезщетение за неимуществени вреди в размер над присъдените 50 000лв. до претендираните 100 000лв. Искането на касатора, потвърдено в съдебно заседание, е за отмяна на постановения въззивен акт в тази част и уважаване на иска в пълен размер. Счита,че не са отчетени в пълна степен настъпилите отрицателни последици за личния, семейния и професионалния живот, както и за здравословното състояние на обвиненото лице прекомерната продължителност на наказателното производството, видът и характера на обвиненията, които са за тежки умишлени престъпления, за които се предвижда наказание „лишаване от свобода“ за срок от повече от десет години, както и не са отчетени процентът на инфлация и икономическата ситуация в страната. Претендира направените разноски по списък и представя подробни писмени бележки.
Изразеното в съдебно заседание становище на представителят на Върховна касационна прокуратура е за неоснователност на подадената касационна жалба. Счита, че определеният размер на обезщетение е съобразен с принципа за справедливост. Излага становището си, че въззивният съд е съобразил както всички повдигнати обвинения /включително и това по чл.203 НК/, така и факта на причиняване на стрес в резултат от продължителността на производството. Акцентира на обстоятелството, че само в определен период ищецът не е могъл да упражнява професията си, защото след това е участвал в управителните органи на различни дружества, което имат сходен предмет на дейност. Счита, че следва да се съобрази и размера на присъденото по реда на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ обезщетение, което е било присъдено на другите лица, на които също са били с повдигнати обвинения по процесното наказателно производство, които са в обхват между 30 000лв. и 50 000лв. Прави възражение за прекомерност на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение.
Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след като обсъди изразените становища и ангажираните по делото доказателства, намира за установено следното:
Касационно обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпрос, касаещ приложението на обществения критерии за справедливост и необходимата преценка на всички релевантни обстоятелства при определяне на размера на дължимото обезщетение за причинените неимуществени вреди. По същия, настоящият съдебен състав споделя трайно установената съдебна практика /вж. ППВС № 4/23.12.1968 г.и напр. решения по гр.д.№ 2034/2017г. на IV г.о., гр.д.№ 288/2015г. на III г.о., гр.д.№ 574/2010г.на ІІІ г.о., гр.д.№ 937/2022г.на ІІІ г.о./, съгласно която справедливостта като законов критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди изисква не само преценка на всички установени по делото обстоятелства, примерно очертани в ППВС № 4/1968 г. , но и съобразяване на тяхното конкретно отражение върху живота на засегнатото лице, защото целта е да се овъзмезди стойността, която засегнатите от непозволеното увреждане блага са имали за увреденото лице. На обезщетяване подлежат всички неимуществени вреди, причинени от увреждането. Всеки отделен случай е различен, всеки случай изисква отделна и самостоятелна преценка и доколкото е приложим индивидуалният подход, т.е. изисква се изследване и проверка как установените факти са се отразили на конкретното лице, позоваването на други решения, които касаят други лица с различно отражение на релевантните обстоятелства, съответно извеждането на други изводи, въз основа на различна преценка на това конкретно отражение на установените факти /дори и в хипотеза на еднакви повдигнати обвинения/ е ирелеванта.
В случая спор по установените факти не е имало.
Ищецът е заемал длъжността „дилър“ в звено „Управление на финансови пазари“ на ЦКБ АД, когато е бил привлечен като обвиняем на 21.04.1999г. за престъпление във връзка с осъществяваната от него служебна дейност по чл.282, ал.3, вр.ал.1 НК. Наложена му е мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 300 000лв. На 14.02.2000г.е привлечен като обвиняем и за престъпление по чл.203 ал.1, вр.чл.202, ал.1, т.1, вр. чл.201, вр.чл.282, ал.3, вр.ал.2, вр.чл.20,ал.2, вр.чл.26, ал.1 НК. През 2001г.е изготвен обвинителен акт и делото е внесено в съда, където е образувано н.о.х.д.№ 1507/2001г. на СГС. Това дело е прекратено и е върнато на СГП за допълнително разследване с дадени указания. Новото обвинение е повдигнато на 6.11.2003г., след като на 4.07.2003г. Т. К. е подал искане по чл.239а, ал.1 НПК за разглеждане на делото след като са изтекли две години от предявяване на обвинението. Повдигнато му е обвинение за извършено престъпление в кръга на осъществяваната от него дейност отново по чл.203 ал.1, вр.чл.202, вр.чл.282, ал.3, вр.ал.2, вр.чл.20,ал.2, вр.чл.26, ал.1 НК с потвърждаване на определената парична гаранция. Изготвеният обвинителен акт е внесен в съда през 2004г. Образувано е н.о.х.д.№ 285/2004г. на СГС, по което е постановена на 5.02.2013г. оправдателна спрямо ищеца присъда. След подаден от Прокуратурата протест, присъдата е потвърдена с решение по в.н.д.№ 101/2014г. на САС. Последвал е нов протест. С решение на ВКС от 2015г., решението на САС е отменено и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав. След новото разглеждане САС отново е потвърдил оправдателната присъда. Последвал е нов протест от страна на Прокуратурата. С решение по н.д.№ 818/2017г., ВКС е оставил в сила акта на САС. Или наказателното производство е водено в продължение на 19г. и 3 м. - от 21.04.1999г. до 8.01.2018г. /Този извод не се променя от обстоятелството, че с Постановление от 2.02.1998г.на СГП са дадени указания за привличане като обвиняем на Т. К. и за налагане на мярка за отклонение „задържане под стража“, защото по делото не са представени доказателства за реално предприетите срещу него действия преди 21.04.1999г./
При тези данни, въззивният съд е приел, че справедливият размер на обезщетение за причинените неимуществени вреди е 50 000лв., като е посочил, че съобразява следните обстоятелства: 1. Броят и естеството на повдигнатите обвинения /първоначалното е било по чл.282 НК, а след 11.2003г. и по чл.203 НК, за което се предвижда наказание „лишаване от свобода“ за срок от 10г. до 20г./, които неиминуемо са причинили на ищеца „съществен душевен дискомфорт поради угрозата“ от ефективно осъждане, 2.Видът и характерът на упражнената процесуална принуда /в случая наказателното производство е започнало на 21.04.1999г. и е приключило на 8.01.2018г./, извършвани са множество действия, участвали са различни лица, но като цяло продължителността на производството не отговаря на стандартите по чл.6 ЕКЗПЧ, 3.Въз основа на ангажираните гласни доказателства въззивният съд е извел извод за наличие на преживян „интензивен стрес“, довел до необходимост от посещения при психолози и психиатри, 4.Приел е за установено, че образуваното наказателно производството е мотивирало обвиненото лице да няма дете, с което съществено е повлияло на семейния му живот. 5.Приел е и че за периода 1999г.-2007г. – по причина на това производство –обвиненото лице не е могло да се реализира професионално, но след това е продължил работата си в сферата на финансите. 6.Съдът е отчел и факта на широката медийна разгласа на случая, както и е посочил че 7.съобразява и „средностатическите показатели за доходите и покупателните възможности в страната към датата на деликта“/8.01.2018г./ Отдруга страна е отчел, че 1.осъждането само по себе си има ефект на овъзмездяване. Съобразил и обстоятелствата, че по 2.отношение на лицето не е била налагана мярка за неотклонение „задържане под стража“, че е 3.могъл да упражнява трудова дейност, 4.запазил е семейството си и 5.не е доказано причиненият му интензивен стрес да е довел до психическо или физическо заболяване.
Съобразявайки горепосоченото в даденият отговор на поставения въпрос, във връзка с който е допуснато касационно обжалване, настоящият съдебен състав счита, че в конкретния случай въззивният съд не е осъществил в пълна степен изискуемата се преценка на конкретното отражение върху живота на засегнатото лице на правилно установените от него релевантните факти. Не е оценено въздействието върху личността на следните обстоятелства:
Ищецът е търпял различни по вид ограничения в резултат на образуваното срещу него наказателно производство. Била му е наложена мярка – забрана за напускане на страната, която според свидетеля К. го е възпрепятствал да осъществи съществуваща възможност за трудова реализация в Англия. Доколкото предмет на наказателното дело е обвинение за извършено деяние, с което са причинени вреди на „ЦКБ“ АД в размер на 387 900 000 недоминирани лева, равностойни на 6 000 000 щатски долара, към момента на настъпване на вредите, срещу Т. К. е предявен граждански иск в посочения значителен размер. С определение от 27.12.2004г. на СГС, като обезпечение на същия иск е наложена възбрана върху собствената му ½ ид.ч. от имот, представляващ нерегулирано дворно място, находящо се в [населено място], кв.Драгалевци, с площ от 660кв.м. , което е възпрепятствало възможността да ползва имота за твърде дълъг период от време, доколкото продължителността на налагане на тези мерки съвпада с прдължителността на наказателното производство.
Не е отчетен фактът, че обвиненото лице е било оправдано през 2013г. , но производството е продължило до 2018г. заради подаването на протести от страна на Прокуратурата.
Не е съобразено в съответната степен и установеното с гласни доказателства въздействие, което воденото наказателно производство е оказало върху личния, семейния и професионалния живот на незаконно обвиненото лице. С гласни доказателства е установено, че посещенията в следствието са оказвали изключително отрицателно въздействие върху ищеца. Свидетелката В. установява, че той непрекъснато е очаквал да бъде задържан, след като при едно от посещенията му, съответните органи са му показали постановление за налагане на мярка за неотклонение „задържане под стража“. Независимо, че такава не му е наложена, той е бил със съзнанието, че това е възможно да се случи и се е страхувал от това. По време на престоя си в следствието е получил аритмия, наложило се е да му бъде оказвана помощ. Заради воденото срещу него производство е изпитвал постоянен срам. Отказвал е да контактува с роднини, близки, познати. Тези негативи той е търпял в продължение на близо двадесет години, а за човек, който понастоящем е на 54 години, този период е съизмерим с половината му съзнателен живот. Независимо, че не е установено настъпило психическо или физическо заболяване с траен характер, е безспорно, че в резултат на воденото производство, незаконно обвиненото лице е било в психическо състояние, изискващо медицинска помощ, консултации и прием на медикаменти за период от около година и половина. Получавал е паник атаки, пиел е билки, успокоителни, ослабнал е с около 20 килограма, губел е равновесие /често е падал/, не е могъл да спи нормално. Според свидетелката В., която е с непосредствени впечатления, защото е живеела с него през посоченото време, периодът на воденото наказателно производство са: „едни 20 години“, през които „виси върху тебе една гилотина и чакаш кога ще се спусне“. Периодът 1999г-2018г., пресметнат като възраст на ищеца, са неговите 30г.- 48г., които по принцип са решаващи за изграждане на стабилно семейство, кариера и бъдеще, а за ищеца е следвало да бъдат преживени със страх от неоснователно осъждане, постоянно безпокойство и несигурност. Независимо, че големите трудности за намиране на работа се отнасят за периода 1999г.-2007г., решаващо значение има обстоятелството, че воденото наказателно производство е по обвинение, което е във връзка с упражняваната от него професионална дейност и докато то е било висящо – не само се е отразило на възможността за професионална кариера, но и е възпрепятствало въобще възможностите за реализация. Този извод не се променя от факта, че е намерил, след 2007г., работа във финансовата сфера, защото висящото производство неизбежно е ограничавало възможните перспективи за реализация.
Съобразявайки изложеното, настоящият състав намира, че следва да определи размер на обезщетение за причинените неимуществени вреди от 90 000лв., считайки че същите значително надвишават обичайните за подобни случаи.
Пред вид изхода на делото, направеното искане с представен списък и на основание чл.78, ал.1 ГПК, в полза на касатора следва да се присъдят установените като реално направени разноски по делото, съразмерно с уважената част от иска. При заплатените разноски за адвокатско възнаграждение от 6 500лв. /съгласно представени три договора за правна помощ и съдействие, съответно за 5 000лв., 1 000лв. и 500лв., във всеки един от които е посочено, че сумата е заплатена в брой/, следва да се присъди сумата от 5 850лв.
Неоснователно е направеното възражение за прекомерност на направените разноски за адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция, защото същите са в размер на 500лв., което е под установения минимум в Наредба № 1/2004г.за минималните размери на адвокатските възнажграждения. Разноските във въззивната инсатнция от 1 000лв. също следва да се присъдят в пълен размер, пред вид липсата на възражение за прекомерност. Възражение по чл.78, ал.5 ГПК е направено пред първата инстанция, където и заплатеният хонорар е над законоустановения минимум. Независимо от това същият не следва да се намалява, защото с оглед обема на делото, възнаграждението не може да се определи като прекомерно, пред вид конкретната фактическа и правна сложност на спора.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
ОТМЕНЯ въззивно решение № 289 от 2.03.2022г. по в.гр.д. № 3581/2021г. на Апелативен съд София и потвърденото с него решение № 265453 от 16.08.2021г. по гр.д.№ 1104/2021г., поправено с решение от 18.10.2021г. на СГС в ЧАСТТА, в която е отхвърлен предявения иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за разликата над 50 000лв. до 90 000лв. и в частта за разноските и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на Т. А. К., ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], ет.1, ап.2, на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, допълнително и сумата от 40 000лв. /четиридесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от незаконното обвинение, ведно със законната лихва от 27.01.2018г. /с което заедно с вече присъдените 50 000лв., общият размер на обезщетение за неимуществени вреди възлиза на 90 000лв./, както и сумата от 5 850лв. /пет хиляди осемстотин и петдесет лева/, направени разноски по делото, съобразно уважената част от иска.
ПОТВЪРЖДАВА въззивно решение № 289 от 2.03.2022г. по в.гр.д. № 3581/2021г. на Апелативен съд София в останалата част.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :