Върховен касационен съд

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и седми януари две хиляди и единадесета година в състав:
при секретаря Стефка Тодорова, като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева гр.дело № 16/2010 г ., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК и е образувано по касационна жалба, подадена от Й. В. Н. чрез адв. И. Р. от АК С. срещу въззивно решение № 102/21.10.2009 г. на Силистренски окръжен съд, постановено по гр.д. № 170/2009 г.
Излага доводи за неправилност поради противоречие с материалния закон и необоснованост.
Касационното обжалване е допуснато с определение № 416/15.04.2010 г. по въпросите за разграничението на хипотезите за уволнение по чл. 330, ал. 2, т. 7 и т. 8 КТ и във връзка с това как следва да бъде мотивирана заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, за да е законосъобразна.
Съставът на Върховния касационен съд приема следното:
По чл. 330, ал. 2, т. 7 и т. 8 КТ:
Съгласно чл. 107а, ал. 1 КТ в изброените хипотези не може да бъде сключван трудов договор в държавната администрация. От това следва, че ако такъв съществува, следва да се прекрати по чл. 330, ал. 2, т. 8 КТ. Работникът или служителят от друга страна, е задължен да уведоми работодателя, ако в хода на изпълняваната от него работа възникне някое от основанията за недопустимост по чл. 107а, ал. 1 КТ. Неизпълнението на това задължение дава основание за прекратяване на правоотношението по чл. 330, ал. 2, т. 8 КТ, независимо дали несъвместимостта е продължила и е налице към датата на уволнението.
Двете разпоредби – чл. 330, ал. 2, т. 7 и т. 8 КТ са въведени в публичноправен интерес и целта им е да се избегне възможността да се оказва неправомерно въздействие върху лицата, които изпълняват дейността или работата по трудово правоотношение в държавната и общинска администрация. В хипотезата на чл. 330, ал. 2, т. 8 КТ несъвместимостта следва да е налице към датата на уволнението и е без значение дали е съществувала още при възникване на трудовото правоотношение или след това; фактът е обективен и няма значение дали за него знае уволнения. В хипотезата на чл. 330, ал. 2, т. 7 КТ има субективен елемент – свързано е със знание за несъвместимостта у служителя или работника, както и премълчаването й /не уведомяване на работодателя по чл. 126, т. 12 КТ/. Освен това, възможно е несъвместимостта да е налице и само по повод изпълнение на конкретно възложена работа или на определена трудова функция и е достатъчно тя да е съществувала, като е без значение дали това положение е запазено и към датата на уволнението.
Възможно е по отношение на един и същи служител или работник да са налице едновременно и двете основания за прекратяване на трудовото правоотношение, когато несъвместимостта е налице и в същото време работникът или служителят, не е изпълнил и задължението по чл. 126, т. 12 КТ.

По въпроса за мотивиране на заповедта за уволнение при условията на чл. 330, ал. 2 т. 7 и чл. 330, ал. 2 т. 8 КТ:
Във всички случаи на прекратяване на трудовото правоотношение следва да има яснота за основанието, на което се извършва, както с оглед защитата на работника или служителя, така и поради правните последици. От значение е именно основанието, посочено в заповедта за уволнение, а не друго, макар и обективно да е съществувало към датата на прекратяване на трудовото правоотношение, като е възможно и посочване на повече от едно основание за уволнение.
Причините за уволнение могат да бъдат посочени и в друг документ, към който препраща заповедта, стига той да е известен на работника или служителя.
Възможно е работодателят да не е посочил правно основание или да е объркал правната квалификация - от значение са изложените обстоятелства. Важното във всички случаи е работникът или служителят да разбере кои са фактите в обективната действителност, поради които трудовото правоотношение се прекратява, а съдът да може да извърши проверка дали са се осъществили, като ги подведе под съответна правна норма и въз основа на това да заключи дали уволнението е законосъобразно.
Няма и законова пречка мотивите в заповедта да се изчерпват с цитиране на правната норма, тогава, когато тя не предполага различни фактически основания, нито има нужда от излагане на допълнителни данни, формирали волята на законодателя, какъвто е случая с хипотезите на чл. 330, ал. 2, т. 7 и т. 8 КТ.
В заключение, мотивите на заповедта за уволнение и в двете хипотези могат да се изчерпят само с цитиране на съответната правна норма или само с възпроизвеждане на текста на съответния фактически състав.

По касационните оплаквания:
Касаторът твърди неправилност на атакувания съдебен акт поради противоречие с материалния закон – заповедта за уволнение е незаконна, защото не е мотивирана и не е ясно причината за прекратяване на трудовото правоотношение; нормата на чл. 107а КТ не касае работещите в кметствата; ако уволнението е за недеклариране на обстоятелства по ЗИРКИ, то срокът да го стори служителят, е изтекъл след издаване на заповедта.
Иска се отмяна на въззивното решение и уважаване на исковете.
Ответникът по касация [община] излага съображения за неоснователност на жалбата и моли за присъждане на съдебноделоводни разноски за инстанцията.
Съдът, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т.1, т. 2 и т. 3 КТ.
С обжалваното решение въззивният съд, като е отменил това на първостепенния Тутракански районен съд, е отхвърлил исковете
За да постанови този резултат, съдът е установил от фактическа страна, че Й. В. Н. е заемала длъжността „старши специалист ГРАО” по бесрочно трудово правоотношение в [община]. Между нея и лицето, избрано за кмет на населеното място са налице родствени връзки – четвърта степен по съребрена линия. Съдът е приел, че с влизане в сила на чл. 107а КТ, за Н. е възникнало задължение за уведомяване относно обстоятелствата по т. 1 на същата разпоредба. Между нея и кмета, с когото са налице отношения на служебна зависимост, е налице несъвместимост с изпълняваната работа. Съдът е приел, че уволнението на 27.01.2009 г. на Н. по чл. 330, ал. 2, т. 7 КТ е законосъобразно, като в този случай не се спазва предварителната закрила по чл. 333 КТ, поради което е без значение, че Н. е била в отпуск по болест. Съдът е приел още, че допълнително посочената в заповедта причина за уволнение, касаеща ЗПРКИ няма отношение към длъжността, заемана от Н., но това обстоятелство не се отразява на законността на уволнението, доколкото са налице причините, послужили като основание за прекратяване на трудовото правоотношение. Те, както и мотивите на работодателя, са известни на уволнения служител.

При служебно извършената проверка, касационната инстанция не откри пороци, водещи до недопустимост или нищожност на обжалваното решение.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Обосновано и законосъобразно е заключението на въззивната инстанция, че заповедта аз уволнение на Н. е мотивирана и не съществува съмнение в основанието, на което е прекратено трудовото й правоотношение. В нея изрично е отразено, че уволнението е по чл. 330, ал. 2 т. 7 КТ.
В бланката по образец, използвана от работодателя, срещу причини за прекратяване на трудовия договор е посочено още чл. 12, т. 2 и чл. 14, т. 4 от Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси. Този текст не създава противоречие в обстоятелствата, поради които работодателят е прекратил договора, нито неяснота за уволнения служител. Работодателят в случая е имал предвид задълженията на кмета по ЗПРКИ, който е избран на длъжността при съществуващо трудово правоотношение на Кметство Б. с Й. Н. и по силата на чл. 13, ал. 2 от същия закон е длъжен в едномесечен срок от подаване на декларацията по чл. 12 да предприеме необходимите действия за отстраняване на несъвместимостта. Щом несъвместимостта в случая е поради йерархическата връзка с оглед родствени връзки, този от роднините, които е на трудов договор в администрацията, следва да понесе прекратяването му от работодателя.
В случая няма спор, а и от данните по делото се установява, че кметът и Й. Н. са в родствена връзка – четвърта степен по съребрена линия. Законосъобразно окръжният съд е преценил, че е налице хипотезата на чл. 107а КТ. Към датата на уволнението са били налице основанията и по т. 7 и по т. 8 на чл. 330, ал. 2 КТ. Работодателят се е обосновал само с неизпълненото задължение на служителя да подаде уведомление по чл. 126, т. 12 КТ, което е възникнало за Н. от датата, в която К. Илиев М. е встъпил в длъжността кмет на Б.. Законодателят не е уредил срокове, в които следва да се подаде уведомлението по чл. 126, т. 12 КТ и както е прието в Р-471-2010-ІV ГО ВКС, постановено по реда на чл. 291 ГПК, задължението за работника или служителя да уведоми работодателя е от датата на възникване на несъвместимостта. Възражението за неизтекъл срок за Н. да изпълни изискванията по чл. 126, т. 12 КТ е поради това неоснователно.
Неоснователен е и доводът на касатора, че разпоредбата на чл. 107а ал. 1 КТ не се прилага по отношение на лица, работещи по трудови правоотношения в общинската администрация. Законодателят е използвал общото понятие „държавна администрация”, а то включва, административните структури, както на централната, така и на териториалната администрация на изпълнителната власт, каквато е и общинската администрация съгласно чл. 36 от Закона за администрацията.
В заключение следва да се приеме, че обжалваното решение не страда от пороците, въведени като основание в касационната жалба. То следва да бъде оставено в сила. Ответникът по касация е поискал да му бъдат присъдени съдебноделоводни разноски за инстанцията, но не е представил доказателства, че е сторил такива, поради което искането му е неоснователно.
Касаторът, с оглед резултата по спора, няма право на съдебноделоводни разноски.

МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение

ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 102/21.10.2009 г. на Силистренски окръжен съд, постановено по гр.д. № 170/2009 г.
РАЗНОСКИ не се присъждат.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: