Върховен касационен съд

Върховен касационен съд - Търговска колегия, I търговско отделение, в открито заседание на двадесет и втори май, през две хиляди и двадесет и трета година, в състав :

секретар:Ангел Йорданов
след като изслуша докладваното от съдия Арнаучкова т.д.№ 2024 по описа на ВКС за 2022г. и, за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по подадената от ищеца „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., Франция, чрез клона му в България, касационна жалба срещу решение № 998 от 03.05.2022г. по възз.гр.д. № 9317/2021г. на СГС.С него е отменено в обжалваната част решение № 20120790/20.05.2021г. по гр.д.№ 29881/2019г. на СРС и е постановено друго, с което са отхвърлени предявените от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“С.А., Франция, чрез клона му в България, против Ю. К. Г. осъдителни искове за парични вземания, с правно основание чл.79, ал.1, във вр. с чл.240 ЗЗД, във вр. с чл.9 от Закона за потребителския кредит и чл.86 ЗЗД, за главница по договор за потребителски кредит № PLUS-14621573 от 07.03.2017г. в размер на 8268.80лв., за възнаградителна лихва за периода 20.05.2017г.-20.07.2019г. в размер на 6177.60лв. и за обезщетение за забава за периода 20.05.2017г.-13.05.2019г. в размер на 801.56лв.
Основано на оплаквания за материална и процесуална незаконосъобразност – основания за касационно обжалване по чл.281, т.3, предл. 1 и 2 ГПК, искането е за отмяна на обжалваното решение и за постановяване на друго, с което исковете да бъдат уважени и за присъждане на разноски.Материалната незаконосъобразност е обоснована от касатора с доводи, че изводите за недействителност на договора са извършени в нарушение на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, а процесуалната незаконосъобразност - с доводи за нарушение на разпоредбата на чл.23 ЗПК.
С постановеното по делото определение № 50 116/22.02.2023г. касационно обжалване е допуснато на основанието по т.1, предл.2 на чл.280, ал.1 ГПК за преценка на съответствието на даденото от въззивния съд разрешение с решение от 26.10.2022г. по гр.д.№ 3855/2021г., IV г.о. и решение от 28.11.2022г. по т.д.№ 1023/2020г., I т.о., по следния правен въпрос:
Допустимо ли е предявен на договорно основание осъдителен иск за заплащане на дължими суми по договор за потребителски кредит да бъде уважен на осн. чл.23 ЗПК до размера на чистата стойност на кредита, при положение, че съдът е достигнал до извод за неговата недействителност ?
Касационната жалба се оспорва с подадения писмен отговор от назначения на ответника по касация Ю. К. Г. особен представител адв.А. С..
В откритото съдебно заседание особеният представител на ответника адв.А. С. оспорва касационната жалба на насрещната страна.Претендира за присъждане на разноски.
Съставът на I т.о., въз основа на доводите на страните и данните по делото, приема следното:
По въпросите, по които е допуснато касационно обжалване:
С решение № 50174 от 26.10.2022г. по гр. дело № 3855/2021 г. на ВКС, IV г. о и решение № 60186 от 28.11.2022г. по т. дело № 1023/2020 г. на ВКС, I т. о. съдебната практика по правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване, е уеднаквена в следния смисъл: Договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне; При недействителност на договора, съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита; Ако тази недействителност се установи в производство по предявен иск по чл. 79 ЗЗД, съдът следва да установи с решението си дължимата сума по приетия за недействителен договор за потребителски кредит, доколкото ЗПК е специален закон по отношение на ЗЗД и в цитираната разпоредба на чл. 23 ЗПК е предвидено задължението на потребителя за връщане на чистата сума по кредита. Това следва от характеристиката на договора за потребителски кредит, посочена по-горе и задължението за периодичност за връщането на сумата. Ако се приеме, че установяването на дължимостта на чистата сума по получения кредит и осъждането на потребителя за нейното връщане следва да се извърши в отделно производство, по предявен иск с правно основание чл. 55 ЗЗД, то би се достигнало до неоснователно обогатяване за потребителя, предвид изискуемостта на вземането по недействителен договор, в частност при нищожен договор за потребителски кредит и позоваване от страна на потребителя на изтекла погасителна давност. Това би противоречало на принципа за недопускане на неоснователно обогатяване, в какъвто смисъл е и въвеждането на разпоредбата на чл. 23 ЗПК в специалния ЗПК.
Следва да бъде даден следният отговор на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване: При установена от съда недействителност на договор за потребителски кредит, по предявения от кредитора осъдителен иск на договорно основание за заплащане на дължими суми по договора, с решението си съдът следва да установи, на осн. чл.23 ЗПК, дължимата сума по приетия за недействителен договор и да уважи иска до размера на чистата стойност на кредита, без лихва или други разходи по кредита, като не е необходимо вземането за чистата стойност на кредита да бъде предявено с иск на извъндоговорно основание по чл. 55 ЗЗД.
По същество:
По делото е установено и не е спорно от фактическа страна, че са възникнали облигационни отношения въз основа на сключения договор за потребителски кредит № PLUS-14621573 от 07.03.2017г. между, от една страна, ответника Ю. К. Г., като длъжник, и, от друга страна, кредитора „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, ЕИК[ЕИК], чийто правоприемник, съгласно приложената към ИМ нотификация за презгранично сливане/л.31 от първоинстанционното дело/ е ищецът „БНП Париба Пърсънъл Файненс“, френско акционерно дружество, вписано в Парижкия търговски регистър под №[ЕИК], със седалище Париж, Франция, действащо чрез клона си в България„БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“, ЕИК[ЕИК]. Установено е, че срещу предоставянето по договора на кредит за потребителски цели в размер на 8000лв. ответницата е поела насрещни договорни задължения за връщането на сумата 8000лв., заедно с възнаградителна лихва - 36.79 %, ГПР – 46.29%, както и за заплащане на застрахователна премия и на такса ангажимент в размер на 200лв., като общият размер на поетото договорно задължение на ответницата е в размер на 15 969.60лв., платимо на 40 вноски по 399.24лв. всяка, последната - на 20.07.2020г., съгласно приложения към договора погасителен план.От заключението на ССЕ по делото е установено, че усвоената по договора сума от ответницата е в размер на 8000лв., от която 7800лв. са преведени по нейна банкова сметка, а сумата 200лв. е удържана от общо предоставената по договора сума в размер на 8000лв. за такса ангажимент по договора, както и, че към момента на предявяване на иска на 28.05.2019г. договорното й задължение е за главница в общ размер на 8268.80лв., представляващ отпуснатия кредит в размер на 8000лв. и застраховка в размер на 268.80лв., за възнаградителна лихва за периода 20.04.2017г.-20.07.2020г. в размер на 6177.60лв. и за изтекли от 20.05.2017г.до подаване на ИМ лихви за забава в размер на 1695.10лв.
Като законосъобразни, следва да бъдат споделени изводите на въззивния съд, че сключеният между страните договор разкрива признаците на договор за потребителски кредит, по см. на чл.9, ал.1 Закона за потребителския кредит, обн., ДВ, бр. 18 от 5.03.2010г., в сила от 12.05.2010г.Към тях следва да се добави следното:Ответницата е физическо лице, за което няма данни при сключването на процесния договор да е действало в рамките на своята професионална или търговска дейност, а ищецът е търговско дружество с предмет на дейност кредитиране, вкл. предоставяне на потребителски кредити, следователно, при сключването на договора ищецът е действал в качеството на „търговец“, според легалната дефиниция, дадена в § 13, т. 2 ДР на ЗЗП, а ответникът има качеството на „потребител“, според легалната дефиниция в § 13, т. 1 ДР на ЗЗП. Ето защо, в настоящото производство е приложима разпоредбата на чл. 7, ал. 3 ГПК, изискваща от съдът служебно да следи за наличието на неравноправни клаузи в процесния договор. Доколкото няма данни да е налице отрицателна предпоставка, предвидена в чл. 4 ЗПК, процесният договор за кредит е в приложното поле на ЗПК. Съгласно приложимата разпоредба на чл. 22 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен, когато не са спазени императивните законови изисквания към формата и съдържанието на договора за потребителски кредит, установени в защита на потребителите, а именно изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9.
Като законосъобразни, следва да се споделят и изводите на въззивния съд, че процесният договор за потребителски кредит е недействителен, на осн.чл.22 ЗПК., тъй като не отговаря на изискването на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, относимо към съдържанието му, а именно в него липсва посочване на годишния процент на разходите по кредита, изчислен към момента на сключването на договора, съобразно установената методика в Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 ЗПК.
С оглед на отговора на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, даденото по него разрешение от въззивния съд е неправилно.
Предвид установената недействителност на процесния договор за потребителски кредит, е следвало, на осн. чл.23 ЗПК, да се определи размера на чистата стойност на кредита и за тази стойност да уважи предявения на договорно основание осъдителен иск, а именно за сумата 7800лв., за която се установи, че въз основа на договора е преведена по банковата сметка на ищцата.
Като постановено в нарушение на закона, обжалваното решение в частта, с която, като краен резултат, е отхвърлен искът за размера от 7800лв., представляваща чистата стойност по договора за кредит следва да бъде отменено.Тъй като не се налага извършването на други процесуални действия, вместо него следва да бъде постановено друго за уважаване на иска за тази сума, ведно със законната лихва, считано от подаване на ИМ на 28.05.2019г. до окончателното изплащане.
В останалата част въззивното решение следва да бъде оставено в сила.
С оглед на този резултат, на касатора-ищец се дължат разноски по съразмерност, съобразно уважената част на иска.
Тъй като първоинстанционното решение, в частта, с която ответницата е осъдена да заплати всички направени от ищцовото дружество разноски в общ размер 1900.07лв. не е отменено от въззивния съд, на касатора не следва да се присъждат допълнително разноски пред първоинстанционния съд.
Направените от касатора разноски пред въззивния съд са в общ размер 1113.41лв.( за особен представител в размер на 1013.41лв. и за юрисконсултско възнаграждение в претендирания размер от 100лв.), а и пред касационния съд са в общ размер 1 457лв.( 1013.41лв. за особен представител, общо 344 лв. за ДТ и за юрисконсултско възнаграждение в претендирания размер от 100лв.)Съобразно уважената част (51%) ответницата следва да бъде осъдена допълнително да заплати на касатора разноски по съразмерност пред въззивния и касационния съд в общ размер 1311лв.
Мотивиран от горното, съставът на I т.о.:
Отменя решение № 998 от 03.05.2022г. по възз.гр.д. № 9317/2021г. на СГС в частта, с която е отменено в обжалваната част решение № 20120790/20.05.2021г. по гр.д.№ 29881/2019г. на СРС за осъждането на Ю лия К. Г. да заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., Франция, чрез клона му в България, на осн.чл.79, ал.1, във вр. с чл.240 ЗЗД, чистата стойност по договор за потребителски кредит № PLUS-14621573 от 07.03.2017г.в размер на 7800лв. и е постановено друго за отхвърляне на иска за сумата 7800лв. и вместо него постановява :
Осъжда Ю. К. Г. да заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“С.А., Франция, чрез клона му в България, на осн. чл.23 ЗПК, чистата стойност на кредита по договор за потребителски кредит № PLUS-14621573 от 07.03.2017г. в размер на 7800лв.(седем хиляди и осемстотин лева), ведно със законната лихва върху тази сума, считано от подаване на ИМ на 28.05.2019г. до окончателното изплащане.
Оставя в сила решение № 998 от 03.05.2022г. по възз.гр.д. № 9317/2021г. на СГС в частта, с която са отхвърлени предявените от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“С.А., Франция, чрез клона му в България, против Ю. К. Г. осъдителни искове за парични вземания, с правно основание чл.79, ал.1, във вр. с чл.240 ЗЗД, във вр. с чл.9 от Закона за потребителския кредит и чл.86 ЗЗД, за главница по договор за потребителски кредит № PLUS-14621573 от 07.03.2017г. за размера над 7800лв. до 8268.80лв., за възнаградителна лихва за периода 20.05.2017г.-20.07.2019г. в размер на 6177.60лв. и за обезщетение за забава за периода 20.05.2017г.-13.05.2019г. в размер на 801.56лв.
Осъжда Ю. К. Г. да заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“С.А., Франция, чрез клона му в България, разноски по съразмерност пред въззивния и касационния съд в общ размер 1311лв./хиляда триста и единадесет лева/.
Да се издаде РКО на назначения за особен представител в касационната инстанция адв. А. С. в размер на внесения депозит от 1013.14лв.
Решението не подлежи на обжалване.