1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 60435
София, 13.12. 2021 година
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
МИЛЕНА ДАСКАЛОВА
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело № 3038/2021 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК .
„Джи енд Джи – 90“ ЕООД и „Делта гард“ ООД чрез адв.М.Г. са обжалвали въззивното решение на Бургаския окръжен съд № 11 от 24.02.2021г. по гражданско дело № 2254/2020г., с което е уважен предявеният срещу тях от „ТХ Русалка Х.“ Е. иск с правно основание чл.76 ЗС.
В касационната жалба се правят доводи за липса на процесуална легитимация на ищеца, който е изгубил качеството си на наемател на процесния обект към момента на предявяване на иска и към момента на постановяване на първоинстанционното и въззивното решение. Поддържа се и неправилност на решението по същество поради необоснованост. Изложени са съображения, че са игнорирани писмените доказателства, че фактическата власт е предадена от „Х. тур-с“ АД на „Д. ен джи -90“ Е. на 07.04.2016г. въз основа на сключения предварителен договор за продажба с приемателно-предавателен протокол. Документът не е бил оспорен и съдът е бил длъжен да зачете неговата материална доказателствена сила. Поддържа се също така, че съдът е основал решението си на показания на заинтересовани свидетели, не е отчел противоречие в техните показания и не е кредитирал свидетелите З. И. и М. Г..
В изложението за допускане на касационното обжалване касаторите обосновават недопустимост на въззивното решение. Поставени са и следните процесуалноправни въпроси, по които се поддържа основанието на чл.280 ал.1 т.1 ГПК:
1. Длъжен ли е съдът да изключи от доказателствата по делото документ, който страната е била длъжна да представи в оригинал съгласно чл.183 ГПК и не е сторила това респ. позоваването на такъв документ прави ли решението на съда несправедливо? Въпросът е обоснован с това, че анекс от 23.05.2016г. към договора за наем от 01.05.2016г. между „Х. - тур-с „АД и„ТХ Русалка Х.“ Е. за процесния обект – къмпинг „К.“ не е представен в оригинал от ищеца. По този правен въпрос се поддържа противоречие с решение № 374 по гр.д.№ 258/1994г. на ВКС, 5 членен състав.
2. Длъжен ли е възивният съд в своята решаваща функция на съд по същество да обсъди всички доказателства на страните. Въпросът се обосновава с довод, че в обжалваното решение не са обсъдени всички доказателства и доводи на страните, което е довело до неправилно формиране на правните изводи по предмета на спора в това число и фактът , свързан с доброволното предаване на владението от „Х. - тур-с „АД на „Д. енд Д. – 90“ Е. с протокол от 07.04.2016г.?
Касаторите се позовават и на очевидна неправилност на въззивното решение, която мотивират с игнориране наличието на писмени доказателства и некредитиране на показанията на посочените от ответника свидетели.
Ответникът „ТХ Русалка Х.“ Е. е подал писмен отговор, в който изразява становище, че липсват основания за допускане на касационното обжалване, тъй като е налице активна процесуална легитимация за ищеца и няма въпроси , които са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС като са изложени доводи по всеки от поставените от касатора правни въпроси.
Третото лице-помагач на ищеца „Х. – тур-с“ АД не е изразил становище по касационната жалба.
Въззивният съд е приел в обжалваното решение, че ищецът „ТХ Русалка Х.“ Е. е доказал качеството си на държател на процесния имот – къмпинг „К.“ към релевантния момент – 19.06.2017г. Съдът е формирал своя извод от показанията на свидетелите, както и от действащите към този момент договори за наем от 05.01.2015г. и 01.05.2016г. между „Х. - тур-с“ АД и „ТХ Русалка Х.“ Е. и на анекс от 23.05.2016г. На следващо място съдът е приел за доказано, че държането е отнето чрез нахлуване на група мъже от „Д. гард“ О. в къмпинг „К.“ с ножове и железа, отправяне на заплахи към персонала на къмпинга, физическо посегателство спрямо един от служителите, смяна на ключалките на рецепцията и обгазяване на служители докато вечеряли, в резултат на което в края на м.юли 2017г. персоналът напуснал къмпинга. Въззивният съд не е дал вяра на показанията на свидетеля Б. като се е мотивирал, че те са уклончиви, непълни и в противоречие с останалия доказателствен материал, включително и документация от НАП и докладни от полицейската преписка. Съдът не е кредитирал и показанията на свидетелките И. и Н. , тъй като те от една страна заявяват, че пристигнали в къмпинга по-късно и нямат преки впечатления от началния момент на конфликта, а от друга – в голяма степен те са взели участие в действията по установяването на фактическата власт от ответните дружества върху обекта. От правна страна въззивният съд е приел, че са налице предпоставките на чл.76 ЗС за уважаване на иска, тъй като ищецът е бил държател на имота към 19.06.2017г. когато е започнало отнемането на държането му от „Д. гард“ О.. Съдът е приел, че пасивно легитимирани да отговарят по иска са и двамата ответника като се е позовал на практиката на ВКС , че нарушител по смисъла на чл.76 ЗС е този, който първоначално е отстранил фактическата власт на държателя с насилие, така и този, който е получил фактическата власт, а по делото е установено, че действията, чрез които е отнето владението са осъществени от „Д. гард“ О. в полза на „Д. енд Д.-90“ Е.. Изложени са и съображения, че неправомерно отнетото /с насилие/ държане следва да бъде възстановено на държателя, от когото е отнето, независимо от това дали договорът за наем е действащ, към момента на постановяване на съдебното решение, както и че по реда на чл. 76 ЗН държането може да се защити срещу всяко лице, включително и срещу собственика.
По основанията за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение, намира следното:
Според практиката на ВКС /решение № 685 по гр.д.№ 1365/2008г. на ВКС, първо г.о./ искът по чл. 76 ЗС защитава владението и държането на недвижими имоти като е без значение на какво основание са установени и дали същите са правомерни или не. Защитата на чл. 76 ЗС може да бъде предоставена срещу всеки, който е отнел владението или държането по насилствен или скрит начин, включително и срещу собственик. Предмет на доказване е фактът, че ищецът има качеството на владелец или държател на имот към момента на твърдяното отнемане, което може да се установи с всякакви доказателствени средства. Ищецът трябва да докаже и отнемането от ответника на вещта или имота чрез насилие или по скрит начин към определен момент. Спор между страните, кой е собственик следва да се реши в производство по чл. 108 ЗС , но не и в производство по чл. 76 ЗС .
При това тълкуване, не съществува съмнение за допустимостта на съдебното решение, защото въпросите, които поставя касаторът за да обоснове недопустимостта, се отнасят до основателността на иска, а не до активната процесуална легитимация на ищеца “ТХ Русалка Х.“ Е. .
Правният въпрос дали е длъжен съдът да изключи от доказателствата по делото документ, който страната е била длъжна да представи в оригинал съгласно чл.183 ГПК, не е обуславящ за делото, защото въззивният съд не е направил решаващите си изводи единствено въз основа на анекса към сключения договор за наем между „Х. тур – с“ АД и „Русалка холидейз“ Е. от 23.05.2016г. , макар да го е споменал в мотивите. Според практиката на ВКС, държането, което се защитава с иска по чл. 76 ЗС не зависи от основанието, от което е възникнало, нито от продължителността му. Наемателят може да брани своето държане и след изтичане на договора за наем, когато не е изпълнил задължението си по чл.230 ЗЗД да предаде вещта на наемодателя. Ето защо е без правно значение за настоящото дело дали договорите за наем с предмет процесния имот между „Х. - турс-с“ АД и „ТХ Русалка Х.“ Е. са валидни и кога са изтекли. Не е от значение за делото и въпросът дали ищецът е държател на имота към момента на постановяване на съдебното решение. Държането е фактическо състояние и то не би могло да бъде налице към момента на разглеждане на делото, ако е отнето с насилие от държателя и той го защитава с иск по чл.76 ЗС.
Правният въпрос дали е длъжен въззивният съд в своята решаваща функция на съд по същество да обсъди всички доказателства и доводи на страните, е обуславящ, но не е разрешен в отклонение от практиката на ВКС, посочена от касатора. Независимо, че е препратил към мотивите на първата инстанция на основание чл.272 ГПК, в изпълнение на функцията си на решаващ съд, въззивният съд е изложил и собствени мотиви като е обсъдил писмените и гласни доказателства, преценил е достоверността на показанията на разпитаните по делото свидетели и се е мотивирал защо дава вяра на показанията на посочените от ищеца свидетели, с което е изпълнил задължението си по чл. 172 ГПК. Съдът е обсъдил и протокола за доброволно предаване на владението от „Х. тур – с“ АД на „Д. енд Д. – 90“ Е. от 07.04.2016г. , но е приел, че сам по себе си с оглед останалите доказателства, той не доказва, че ищецът не е бил държател към релевантния момент 19.06.2017г. Посочил е също така, че по иска по чл. 76 ЗС е без значение дали ответникът има право да упражнява фактическа власт върху вещта, а само дали при придобиването на фактическата власт спазва установения от закона ред за това.
Няма основание за допускане на касационното обжалване на основание чл.280 ал.2 предл.второ ГПК поради очевидна неправилност на решението. Това основание е налице, когато от мотивите на решението е установимо грубо нарушение на материалния или процесуалния закон или явна необоснованост с оглед правилата на формалната логика. Такива пороци на съдебния акт не се констатират от мотивите на решението, то е съобразено с практиката на ВКС по чл. 76 ЗС и не са налице явно необосновани правни изводи. Доводите на касатора, с които се обосновава очевидната неправилност съдържа анализ на доказателствата по делото, са относими към касационните отменителни основания по чл.281 ГПК, които не могат да служат и като основание за допускане на касационното обжалване.
По изложените съображения, поради отсъствие на предпоставките на чл.280 ал.1 и 2 ГПК , касационната жалба на „Д. енд Д. – 90“ Е. и „Д. гард“ не следва да се допуска за разглеждане по същество.
Разноски на ответника не следва да се присъждат, защото не са поискани с отговора на касационната жалба.
Воден от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на въззивното решение на Бургаския окръжен съд № 11 от 24.02.2021г. по гражданско дело № 2254/2020г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: