Върховен касационен съд

5


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и девети януари през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА

като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 2804 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] чрез процесуален представител юрк. Антон А. срещу определение № 4803 от 21.09.2017г. по в. ч. гр. дело № 542/2017г. на Окръжен съд Благоевград, Гражданско отделение, 2 въззивен състав, с което е потвърдено определение № 25 от 20.06.2017г. на съдията по вписванията при Районен съд Благоевград. С потвърденото определение на съдията по вписванията е отказано вписване на особен залог на търговско предприятие по отношение на всички имоти, собственост на [фирма], по заявление на [фирма] поради неизпълнение на законовите предпоставки.
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на въззивното определение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Излага твърдението, че за вписване на особен залог на търговско предприятие по имотната партида на залогодателя е достатъчно за изпълнение на изискванията на чл. 264 ДОПК да бъде представена декларация от залогодателя по чл. 264, ал. 4 ДОПК, без да е необходимо представянето на удостоверение за данъчна оценка на имот. В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК частният жалбоподател обосновава допускането на касационно обжалване с твърдението, че въззивният съд се е произнесъл по следния материалноправен въпрос: „Следва ли да се представя пред съдията по вписванията удостоверение за данъчна оценка при извършване на вторично вписване в съответния специален регистър по смисъла на чл. 21, ал. 3 ЗОЗ, когато сме изправени пред хипотезата на съществуващи данъчни и общински задължения, които залогодателят е декларирал в декларация по чл. 264, ал. 4 ДОПК и е дал съгласието си декларираните вземания да бъдат събрани срещу прехвърлянето или учредяването на вещно право?”. Релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното определение на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, като поддържа, че въпросът е решаван противоречиво от съдилищата /определение № 1424 от 21.08.2017г. по в. ч. гр. дело № 1107/2017г. на Окръжен съд Бургас и определение № 369 от 01.03.2017г. по в. ч. гр. дело № 137/2017г. на Окръжен съд Бургас/, както и че е от значение за точното прилагане на закона.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като обсъди доводите на страните и взе предвид данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е от легитимирана страна в предвидения едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт.
Позовавайки се на т. 6 от Тълкувателно решение № 7 от 25.04.2013г. на ВКС по тълк. дело № 7/2012г., ОСГТК, въззивният съд е изложил съображения, че липсата на индивидуализиция на недвижимите имоти, включени в заложеното търговско предприятие, не е основание да бъде отказано вписването.
Въпреки този извод, за да потвърди отказа на съдията по вписванията при Районен съд Благоевград за вписване на особен залог на търговско предприятие по отношение на всички недвижими имоти, собственост на [фирма], по заявление на [фирма], въззивната инстанция е споделила тезата на съдията по вписванията относно неизпълнението на чл. 264, ал. 1 ДОПК. Позовавайки се Тълкувателно решение № 7 от 25.04.2013г. на ВКС по тълк. дело № 7/2012г., ОСГТК, решаващият съдебен състав е приел, че непредставянето на данъчна оценка за имотите, визирани в заявлението до съдията по вписванията, се явява самостоятелно основание, което води до правилност на отказаното вписване, тъй като в предметния обхват на проверката при вписването попада и представянето на доказателства в изпълнение на чл. 264 ДОПК. Изложил е съображения за приложимост на ал. 4 на чл. 264 ДОПК по отношение на вписването на особен залог.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на спора между страните и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 - 3 ГПК. Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи, с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Формулираният в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК материалноправен въпрос е релавантен за делото, тъй като е обусловил правните изводи на въззивния съд.
Доводът на частния жалбоподател за допускане на касационно обжалване на въззивното определение по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК е неоснователен. Съгласно т. 3 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009г., ОСГТК хипотезата на посочения законов текст е налице, когато разрешението на обуславящ изхода на делото в обжалваното въззивно решение въпрос е в противоречие с даденото разрешение на същия въпрос по приложението на правната норма в друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на Върховния касационен съд, постановено по реда на отменения ГПК. Предвид препращащата правна норма на чл. 274, ал. 3 ГПК, посоченото Тълкувателно решение намира приложение и по отношение на частните касационни жалби. В настоящия случай частният жалбоподател не е доказал наличие на противоречива практика на съдилищата с конкретни влезли в сила актове на различни по степен съдилища, постановени по същия правен въпрос. Приложените към писменото изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК определение № 369 от 01.03.2017г. по в. ч. гр. дело № 137/2017г. на Окръжен съд Бургас и определение № 124 от 21.08.2017г. по в. ч. гр. дело № 1107/2017г. на Окръжен съд Бургас дават отговор на въпроса относно вписването на нотариален акт за договорна ипотека, който не е идентичен и не включва отговор на релевантния за настоящото дело правен въпрос, както и частният жалбоподател не е представил доказателства, че същите са влезли в сила.
Не е налице и допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съгласно т. 4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009г., ОСГТК, точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване. В настоящия случай такава аргументация в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК липсва, тъй като частният жалбоподател не излага твърдение, че поставеният от него въпрос е от значение за развитие на правото, т. е. че е налице второто от двете кумулативно предвидени изисквания във връзка с поддържаното основание.
По отношение на въпроса за предметния обхват на проверката, която съдията по вписванията извършва съгласно чл. 32а, ал. 1 ПВ относно това, дали представеният за вписване акт отговаря на изискванията на закона, е формирана задължителна съдебна практика на ВКС, обективирана в т. 6 от Тълкувателно решение № 7 от 25.04.2013г. на ВКС по тълк. дело № 7/2012г., ОСГТК, по смисъла на която, предметният обхват на проверката по чл. 32а, ал. 1 ПВ на съдията по вписванията включва спазени ли са изискванията по чл. 6 ПВ, внесена ли е дължимата за вписването държавна такса, представена ли е скица – копие от кадастралната карта, съгласно чл. 6, ал. 3 ПВ, представени ли са доказателства за изпълнение на изискванията на чл. 264 ДОПК.
В настоящия случай заявление с вх. № 2688/20.06.2017г. на Служба по вписванията Б. съдържа описание на пет недвижими имота, собственост на [фирма], по отношение на които [фирма] е поискало вписване на особен залог на търговско предприятие. Въззивният съд, отчитайки непредставянето на удостоверение за данъчна оценка за описаните в заявлението недвижими имоти, в съответствие със задължителните указания, дадени в т. 6 от Тълкувателно решение № 7 от 25.04.2013г. на ВКС по тълк. дело № 7/2012г., ОСГТК, относно предметния обхват на проверката по чл. 32а, ал. 1 ПВ, е споделил решаващия извод на съдията по вписванията за отказ от вписване на особен залог на търговско предприятие.
Изискването за декларация е предвидено в закона – чл. 264, ал. 1 и ал. 4 ДОПК, които разпоредби задължават съдията, извършващ вписването, да провери представена ли е декларация по чл. 264, ал. 1 ДОПК, да сравни декларираните обстоятелства с удостовереното наличие или липса на непогасени данъчни задължения за имота съобразно данъчната оценка, а в хипотезата на чл. 264, ал. 4 ДОПК при декларирани неплатени публични държавни и общински задължения, да извърши вписване на особения залог след заплащане на тези задължения /предл. 1/ или при представена от длъжника писмена декларация, че е съгласен публичните държавни и общински задължения да се погасяват от сумата срещу прехвърлянето или учредяването на вещното право, купувачът следва да внесе дължимата сума в съответния бюджет /предл. 2/. Целта на тази проверка е не само да бъде удостоверено отсъствието на непогасени публични задължения на прехвърлителя на непаричната вноска, но и да се препятства вписване на особения залог до заплащането им – аргумент от чл. 264, ал. 4 и чл. 265 ДОПК. Отказ от вписване може да бъде постановен и в случай на декларирани или служебно констатирани непогасени подлежащи на принудително изпълнение публични задължения на прехвърлителя, за които няма доказателства да са заплатени, предвид установената в чл. 265 ДОПК имуществена отговорност на съдията по вписвания за тяхното изпълнение. Съществуващата ясна и пълна правна уредба и наличието на съдебна практика по приложението й препятства достъпа до касационно обжалване на визираното в чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК основание, поддържано от частния жалбоподател във връзка с посочения по-горе въпрос. В настоящия случай не са представени доказателства за изпълнение на изискванията на чл. 264 ДОПК, като в хипотезата на ал. 4 липсват данни за внесена сума на задълженията в съответния бюджет. Като е приел, че не са представени доказателства в изпълнение на разпоредбите на чл. 264 ДОПК, съдебният състав не се е отклонил от постоянната практика на т. 6 от Тълкувателно решение № 7 от 25.04.2013г. на ВКС по тълк. дело № 7/2012г., ОСГТК.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на определението на Окръжен съд Благоевград. С оглед изхода на делото, разноски на частния жалбоподател не се дължат.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 4803 от 21.09.2017г. по в. ч. гр. дело № 542/2017г. на Окръжен съд Благоевград, Гражданско отделение, 2 въззивен състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: 1.


2.