8
Р Е Ш Е Н И Е
№ 406
гр.София,
25.06.2024г.
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на тринадесети юни две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: БОЯН ЦОНЕВ
МАРИЯ ХРИСТОВА
при секретаря Александра Карамфилова
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д. № 5055 описа за 2023 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 ГПК
Обжалвано е решение от 21.08.2023г. по гр.д.№1995/2022г. ОС Бургас, с което е определен режим на лични отношения на малолeтно дете с баща му, определено е местоживеене на детето с майката, определен е размер на дължимата се издръжка и е заместено съгласието на бащата за пътуване на детето в чужбина и и за издаване паспорт на последното.
Допуснато е касационно обжалване по въпроса допустимо ли е режима на лични отношения на родител с малолетното му дете през лятото да се осъществяват само в държавата по местоживеене на детето.
Жалбоподателят И. Г. Г., чрез процесуалния си представител и лично, излага съображения за неправилност на решението и поддържат, че същото следва да бъде отменено като настоящата инстанция постанови решение по същество като определи друг режим на лични отношения на детето с бащата за през лятото.
Ответницата - Г. Т. Д. лично и в писмено становище, излага съображения за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд , като е потвърдил пръвоинстанционното решение, е предоставил упражняването на родителските права спрямо малолетното дете А. И. Г., родено на ... година в [населено място], Република Ф., на майката на същото дете - Г. Т. Д. и е определил местоживеенето на същото малолетно дете в Република Ф..
Определил е следният режим на лични отношение на малолетното дете с баща му: всяка първа и трета събота от месеца от 9 часа на съботния ден до 17.00 часа френско време без преспиване, но в града по местоживеенето на детето , както и един месец през лятната ваканция на детето, когато майката не ползва платения си годишен отпуск, който един месец същото дете следва да прекара с баща си на място в Р Ф. по преценка на този родител, за рождения ден на детето - всяка нечетна година при бащата, но на територията на Република Ф. и на коледните и новогодишните празници – всяка четна година при бащата , но на територията на Република Ф..
С решението, И. Г. Г. е осъден да заплаща на малолетното си дете А. И. Г., родено на ..... година, ежемесечна издръжка за бъдеще време в размер на по 350 лв месечно, чрез майката на същото дете Г. Т. Д. в качеството й на законен представител , считано от 25.08.2021 г. до настъпване на законни причини за тяхното изменяване или прекратяване, ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена месечна вноска.
С оглед разпоредбата на чл.280, ал.3, т.2 ГПК касационната жалба е оставено без разглеждане в частта й относно произнасяне по молбата по чл.127а СК за заместване съгласие на бащата за издаване паспорт на малолетното дете и за получаване на разрешение за пътуване в чужбина.
Установено е по делото от приетия препис от акт за раждане на детето А. И. Г. № .... от .... година, съставен от Кметството на [населено място] М., Република Ф. въз основа на заявление за припознаване на същото дете от баща му , че страните по делото - ищцата Г. Т. Д. и ответникът И. Г. Г. са родители на малолетното дете А. И. Г. - [дата на раждане] , в [населено място], Република Ф., по време на фактическото съжителстване на същите на съпружески начала.
Констатирано е, от социалните доклади изготвени от ДСП [населено място], че за малолетното дете А. е полагала грижи неговата майка Г. Д. с помощта на нейните родители - г-жа Н. Д. и г-н Т. Д., като към момента на изготвяне на социалните доклади детето е живеело заедно с майка си в жилище, собственост на баба му и дядо му по бащина линия, находящо се в [населено място] на адрес - [улица]. Установено е от социалния доклад, че бащата на детето И. Г. живее в наследствено жилище заедно с майка си М. Г., което се намира в [населено място] и същото представлява апартамент от три стаи, като за малолетното дете А. има обособен детски кът с детско легло, играчки и други лични принадлежности.
Констатирано е от докладите, че бащата И. Г. изпълнява определеният привременен режим на лични отношения с малолетното дете А., като същото дете е посещавало първа възрастова група в ДГ „И.“ в [населено място], а в социалния доклад се посочва, че детето, тъй като е бил отглеждан предимно в семейната среда на двамата си родители, има изградена базисна емоционална връзка на привързаност и с двамата родители.
Съдът е анализирал гласните доказателства и е приел, че страните по делото са живели в Република Ф. преди раждането на детето, както и след неговото раждане до лятото на 2021 г. - месец юли , като към момента на предявяване на исковата молба, ищцата Г. Д. е живеела заедно с малолетното дете в дома на нейните родители, находящ се в [населено място], а ответникът живее в дома на неговата майка, също в [населено място].
Съдът е приел е, че от гласните доказателства се установява, че към момента на постановяване на решението отношенията между родителите на малолетното дете А. са влошени, като и че двамата родители имат добро отношение към детето, но преимуществено за малолетното дете полага грижи предимно майката, а бащата - периодично съгласно определения му от съда с привременни мерки режим на лични отношения.
Прието е за установено от свидетелските показания, че двамата родители имат агресивно поведение един към друг, както че и двамата родители са получили наказание за проявено домашно насилие, за което е представен по делото препис от съдебен акт на френски съд, както и че бащата има и осъждания по наказателни дела във връзка с престъпления, свързани сдържане на наркотични вещества.
Въззивният съд е кредитирал изцяло заключението на вещото лице по назначената съдебно – психологична експертиза, от която се установява, че А. е дете с нормално психофизиологично развитие, отношението на всеки един от двамата родители към него е идентично – като цяло положително, но слабо изразено.
По делото е изготвен и приет доклад за проверка на условията, при които живее и се отглежда при майката във Ф. детето А. Г. в отговор на молба за сътрудничество по реда на чл.80, пар.2, б. „б“ от Регламент 2019/1111. , с оглед на факта, че на 25.10.2022 г. майката Д. и детето А. Г., след определяне на привременни мерки от страна на Районен съд – Карнобат, напускат Република България и се установяват в К. сюр М. /край Н./, за което обстоятелство по делото е представен и договор за наем. Посочено е, че Д. работи като уеб програмист, считано от март 2023 г. /за което по делото е представен и трудов договор, както и фишове за работна заплата, както и удостоверения и сертификати за преминати професионални обучения/. Посочено е, че заплатата и премията, която Д. получава, са достатъчни за посрещане на нуждите на детето. Описан е апартаментът, в който живеят майката и детето А. Г. – същият се състои от просторна всекидневна, оборудвана с необходимите и съобразени мебели, една спалня, която споделят, баня и тоалетна. Посочено е, че околната среда е много спокойна. Посочено е, че А. Г. е много будно, палаво четиригодишно дете/към момента на изготвяне на доклада/, което се изразява много лесно на френски език.
С оглед така установеното от фактическа страна, съдът е приел, че в конкретния случай родителските права трябва да бъдат предоставени на майката както и да се определи местоживеенето на детето при майката. Съдът е посочил, че към момента на постановяване на решението майката се е установила трайно в Република Ф., като в тази държава тя в пълнота осигурява необходимите грижи за своето дете - то е здравноосигурено, има личен лекар, започнало е процес по социализация, за което свидетелства и обстоятелството, че детето говори френски език, както е отбелязано и в социалния доклад, както и че е социализирало добре в средата, в която живее.
Съдът като е взел предвид доказателства по делото, за това че бащата често пътува до посочената държава – членка на ЕС и това ще му позволи да осъществява режима на лични отношения с детето по неговото местоживеене, като чрез режима на личните отношения трябва да се постигне възможност детето да расте и да се развива под грижата и с подкрепата и на двамата родители, защото право и естествена потребност на всяко дете е да общува и с двамата си родители, но е постановил, че през летния период за един месец детето ще се взима от бащата, когато майката не ползва платения си годишен отпуск, който месец същото следва да прекарва с баща си на място в Р. по преценка на този родител.
Допуснато е касационно обжалване на въззивното решение само в частта му относно определения режим на лични отношения на бащата И. Г. Г. с детето А. Г. за един месец през лятната ваканция на детето, когато майката не ползва платения си годишен отпуск, който един месец същото дете да прекара с баща си на място в Р Ф. по преценка на този родител по въпроса :допустимо ли е режима на лични отношения на родител с малолетното му дете през лятото да се осъществяват само в държавата по местоживеене на детето.
Настоящият състав на ВКС споделя изцяло трайно установената практика, че водещ е интересът на детето да запази и развие отношенията си с другия родител, на който не са предоставени родителските права (в този смисъл р.№218/19г. на ІІІ ГО, р.№59/18г. на ІV ГО, р.№109/20г. на ІV ГО, р.№98/19г. на ІV ГО) , включително и за определения режим на лични отношения през летния период. Съдът, при вземане на решение за режима на лични отношения на детето с родителя, комуто не е предоставено упражняването на родителските права, преценява най-добрия интерес на детето според критериите по чл.59, ал.4 СК и § 1, т.5 от ДР на Закона за закрила на детето, както и разясненията в Постановление № 1/1974 г. на Пленума на ВС, които са актуални и при действието на СК от 2009 г., доразвити и в многобройната практика на ВС и ВКС. Съгласно дадените в същата разяснения, при определяне режима на личен контакт на детето с родителя, който не упражнява родителските права, съдът е длъжен да прецени всички обстоятелства и спецификите на всеки конкретен случай, с оглед най-добрия интерес на детето, като вземе предвид: да се съобразява с неговите особености, интереси и нужди; социалното обкръжение на родителя, отношенията между двамата родители помежду им и към детето след раздялата им, във връзка с детето, както и спрямо детето; умението да водят диалог в името на детето; да не го въвличат в конфликти, да зачитат и съхраняват авторитета на другия родител, да не настройват детето срещу другия родител, последиците, които ще настъпят за детето във връзка с режима на личните отношения. Право на всяко дете, а и негова естествена потребност е да общува и с двамата си родители. По тази причина, стига да не съществуват обстоятелства, застрашаващи здравословно, физически и емоционално детето, режимът на личните отношения трябва така да бъде определен от съда, с оглед особеностите на всеки случай, че да осигури в максимална степен възможност децата да растат и се развиват под грижата и с подкрепата и на двамата си родители, да предоставя оптимално възможност за общуване и осъществяване на пълноценни отношения между детето и родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права; да стимулира комуникацията между родителите, когато трябва да вземат общо решение за детето, включително да подпомагат комуникацията на детето с другия родител.
Настоящия състав намира, че въззивният съд е постановил решението си в допуснатата до касационно обжалване част, в противоречие с посочената константна практика на ВС и ВКС, като при определянето на режима на лични отношения по отношение на между бащата и детето за летния период е игнорирал установените по делото специфични обстоятелства, които са от естество в най-голяма степен да накърнят интереса на детето. Това налага отмяна, като неправилно на въззивното решение в допуснатата до касационно обжалване негова част, и тъй като не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия по събиране на доказателства, правният спор между страните по делото относно режима на лични отношения между бащата и детето за летния период следва да се разреши по същество от настоящата касационна съдебна инстанция.
Съставът на ВКС намира, че следва в най-пълен обем да вземе предвид тези обстоятелства, които в конкретния случай са от значение за интересите на детето, а именно необходимостта да осъществява пълноценен контакт с бащата и през летния период на място определено от него, а не единствено в Р Ф.,с оглед на факта, че детето пребивава във Р. с майката, а бащата е установен към настоящия момент в РБългария. Ако настъпи отчуждение на детето от бащата и от лицата от близкия му семеен кръг , това няма да е в интерес на детето. Поддържането на близки отношения на внук с бабата и дядото е традиция и социална норма в българското общество, а в интерес на всяко дете е да познава и съхранява родовите си връзки, да получава любов и подкрепа и от разширеното си семейство. Отсъствието на детето А. от страната за сравнително дълъг период от време през годината, тъй като постоянното му местоживеене е във Р., очевидно ще затруднява възможността за общуване с бащата и роднините по бащина линия и тази празнина би могла да се запълни с осъществявания режим на лични отношения през летния период. И двамата родители заявяват, че в най-добрия интерес на А. е да има стабилна и пълноценна връзка с баща си, а и с роднините си по майчина и бащина линия, но именно поведението на възрастните подлага на изпитание естествените чувства и потребности на детето. Съдът намира, че майката, която към момента се ползва с доверието на детето и познава психиката, настроенията и желанията му най-добре, трябва да положи усилия и да не превръща летния престой на детето с бащата извън Р. в травмиращо преживяване. Бащата също трябва да осъзнае отговорността си на родител и значението на личния пример на поведение за възпитанието на едно дете, като положи усилия и се въздържа от укорими действия, въпроси и негативни коментари за майка му и нейните родители. И майката, и бащата трябва да се постараят в името на детето си да не се връщат назад в проблемите на миналото си, а с общи усилия да създадат условия и възможност занапред детето им пълноценно да общува и с двамата и да знае, че винаги може да разчита на тяхната подкрепа. И двамата родители следва да поставят действително любовта към детето над собственото им его, трябва да превъзмогнат взаимния си негативизъм и да дадат шанс на детето да има пълноценна връзка и с двамата. Режимът на лични отношения през летния период трябва да е така предписан, предвид конкретните обстоятелства, че да се избягват възможни конфликти при осъществяването му, като въпреки сравнително ниската възраст на детето, следва да се приложи подходящ такъв, който разпределя свободното време на малолетното дете между родителите по относително равноправен начин, независи че местоживеенето им е в различни европейски държави.
По тези съображения настоящият състав намира, че не е в интерес на детето контакта с баща му през летния период да се осъществява единствено на място в Р Ф., а следва да се определи режим на лични отношения на бащата с детето през лятото както следва: за лятото на 2024 г. да се определи 20 дневен престой на детето при бащата, считано от 10 август, а за летните периоди след 2024 г. престоят при бащата да се определи на 20 дни до навършване 10 години на детето , а след тази възраст по 30 дни, във времето, когато майката не ползва годишния си отпуск, като мястото, където ще пребивават бащата и детето се определя от бащата, който следва да взима и връща детето от местоживеенето на майката. За периода след 2024г. майката Г. Т. Д. ще следва да уведомява писмено до 30 април на съответната година бащата кога ще ползва отпуска, а ако не направи това в посочения срок, бащата ще има право да определи дните, през които ще вземе детето през лятото, като уведоми писмено майката до 31 май на съответната година.
Предвид изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
О Т М Е Н Я решение № 957 от 21.08.2023 г. по в.гр. д. № 1995/2022 г. на ОС – Бургас в частта му относно определения режим на лични отношения на бащата И. Г. Г. с детето А. Г. за един месец през лятната ваканция на детето, когато майката не ползва платения си годишен отпуск, който един месец същото дете да прекара с баща си на място в Р Ф. по преценка на този родител, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения между бащата И. Г. Г. и детето А. И. Г. за летния период както следва:
Бащата И. Г. Г. да взима детето А. за лятото на 2024 г. за период от 20 дни, считано от 10 август, а за летните периоди след 2024 г. престоят при бащата да е от 20 дни до навършване 10 години на детето , а след тази възраст по 30 дни, във времето, когато майката не ползва годишния си отпуск, като мястото, където ще пребивават бащата и детето се определя от бащата, който следва да взима и връща детето от местоживеенето на майката, като задължава майката Г. Т. Д. за периода след 2024г. да уведомява писмено до 30 април на съответната година бащата кога ще ползва отпуска, а ако не направи това в посочения срок, бащата ще има право да определи дните, през които ще вземе детето през лятото, като уведомява писмено майката до 31 май на съответната година.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ