Р Е Ш Е Н И Е
№ 73
гр. София, 17.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, II Наказателно отделение в открито заседание на двадесет и седми януари две хиляди и двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА ТОНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НАДЕЖДА ТРИФОНОВА ДИМИТРИНА АНГЕЛОВА
при секретаря Илияна Рангелова и с участието на прокурор Ивайло Симов, като разгледа докладваното от съдия Ангелова наказателно дело № 27 по описа за 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 346, т.2 НПК и е образувано по протест и допълнение към него от прокурор при Софийска градска прокуратура.
С присъда от 12.05.2022г. по НОХД № 9928/2021г. Софийски районен съд – Наказателно отделение, 11 състав е признал подсъдимия И. К. И. за виновен в това, че от неустановена дата през месец май 2020г. /след 23.05.2020г./ до неустановена дата през месец юли 2020г. в [населено място], в апартамент, намиращ се на ул. „***“ № *, ет.*, ап.* предоставял систематически помещение – стая от апартамента, на различни лица – Р. С. С. и неустановени лица от мъжки пол за извършване на полови сношения и блудствени действия помежду им като на основание чл. 155, ал.2 и чл. 54 НК го осъдил на наказания лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца и глоба в размер на 1500 лева.
На основание чл. 66, ал.1 НК съдът отложил изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода за изпитателен срок от три години.
В рамките на осъществен въззивен контрол, по жалба от защитата на подсъдимия, Софийски градски съд – Наказателно отделение, 4 въззивен състав с присъда № 124 от 10.10.2022г. по ВНОХД № 2477/ 2022г. е отменил атакуваната пред него присъда и признал подс. И. И. за невиновен по предявеното му пред първата инстанция обвинение.
В касационния протест и допълнението към него се релевират касационните основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 НПК. Претендира се, че въззивният съд не е изследвал обективно и пълно обстоятелствата по делото. В резултат на пропуските в оценъчната дейност на съда е бил нарушен и материалният закон чрез оправдаването на подсъдимия. Прокурорът коментира, че е налице неяснота в позицията на въззивния съд кои от показанията на свидетелката Р. С. цени – тези, депозирани в хода на съдебното следствие или тези, дадени от нея в досъдебната фаза на процеса. Отправя се упрек към аналитичната дейност на Градски съд за липсата на коментар на показанията на свидетеля П. В., които, според прокурора, подкрепят изнесената от св. С. информация при разпитите й в досъдебното производство. Изразява се несъгласие и с направения в мотивите към въззивната присъда извод и за обективна несъставомерност на извършеното от И., тъй като той бил отдал помещението под наем еднократно, а не повече от три пъти, за да бъде изпълнен критерият за систематическо предоставяне на жилище на различни лица. Моли да се отмени атакуваният акт и делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция прокурорът поддържа изцяло протеста заради наличие на сочените в него касационни основания. Споделяйки, определения от него като точен и правилен, анализ на доказателствената съвкупност от страна на протестиращия прокурор и липса на такъв от въззивния съд, моли протестът да бъде уважен и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Софийски градски съд.
Защитата на подсъдимия желае да бъде потвърдена постановената от Градски съд оправдателна присъда поради нейната законосъобразност и правилност. В пледоарията си определя показанията на св. Р. С., депозирани в хода на досъдебното производство, като повлияни от външни фактори, свързани с провеждането им по време на нейното задържане в полицейско управление. Според защитника това е довело до неверността им. Липсата на обективна и субективна съставомерност на извършеното от страна на неговия подзащитен го мотивира да заяви, че атакуваният акт следва да бъде оставен в сила.
Подсъдимият И. И. изцяло се солидаризира със заявеното от своя защитник, отново акцентирайки на последователните и категорични, според него, показания на св. Р. С., дадени в хода на съдебното следствие, в които отрича той да е притежавал знание за дейността, която тя извършва. При дадената му възможност за последна дума моли да бъде оправдан като бъде потвърдена второинстанционната присъда.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните, изложеното в протеста и допълнението към него, прецени, че той е допустим и основателен.
В касационния протест се навеждат доводи за извършени съществени нарушения на процесуалните правила от въззивния състав, изразяващи се в неправилно оценяване на противоречащи си показания на св. Р. С., което е рефлектирало при формиране волята на съда, обективирана в атакувания акт.
Атакуваната пред настоящия съд присъда е постановена без да бъде проведено въззивно съдебно следствие, но това не е било и необходимо, тъй като първостепенният състав е изяснил в нужната пълнота фактологията по спора, възползвайки се и от съдържимите в закона процесуални техники по приобщаване показания на свидетели, депозирани в досъдебната фаза на процеса, при наличие на съответните формални предпоставки.
Нито страните, нито съдилищата по фактите имат разногласия за това, че подсъдимият И. е отдал под наем стая от жилище, намиращо се в [населено място], на ул. „***“ № **, ет.*, ап.*, собственост на „ОСА - О., с., а.“ О., чийто управител била неговата тъща – С. Б. и в това помещение св. Р. С. е извършвала възмездно многократни полови сношения и блудствени действия с различни лица от мъжки пол в рамките на инкриминирания период. Основният спорен въпрос по делото е дали подс. И. И. е притежавал знание за целта, с която св. С. наема част от жилището и дали е възприемал случващото се в него. За да дадат отговор на този въпрос решаващите съдебни състави са се фокусирали върху показанията на свидетелката Р. С., които са интерпретирали по различен начин, довело и до различна тяхна позиция относно виновността на И..
Въпреки че въззивният съд в своите мотиви е декларирал, че носената от показанията на С. информация е преценявана „в съвкупност с останалия събран и проверен доказателствен материал“, той ги е разгледал изолирано, задоволявайки се след техен преразказ да констатира, че те се отличават с „изключителна непоследователност, явна нестабилност, нехомогенност, вътрешна противоречивост, обърканост и несигурност, постоянно надграждане и допълване на спомена в течение на времето“, поради което ги възприема като „ненадежден източник на информация за събитията, касаещи главния предмет на доказване“. Всъщност тези характеристики, с уговорката, че са твърде пресилени, биха могли да бъдат отнесени към показанията на С., депозирани в хода на съдебното следствие пред първия съд, но не и към дадените от нея в досъдебната фаза на процеса, включително и по реда на чл. 223 НПК, приобщени по чл. 281, ал.1 и ал.4 НПК. До извод на коя изнесена от С. информация би могъл да се довери, контролираният съд би достигнал, ако ги бе поставил в контекста на показанията на св. П. В., които изобщо не са обсъдени в тази им част – по отношение налични възприятия у подс. И., че в жилището, което е отдал под наем, С. предоставя сексуални услуги на различни партньори. Всъщност второстепенният съд не изразява позицията си кои показания на С. не възприема с доверие – тези от досъдебната, или тези от съдебната фаза на процеса, тъй като не би могъл изцяло да ги дискредитира именно поради констатираното противоречие между тях относно релевантните факти по делото и наличие на други доказателства, служещи за проверка на достоверността им. Твърденията на С. за уведомяване от нейна страна на подсъдимия, че е „платена жена“, както определя тя сама себе си, предназначението на стаята, която наема – за осъществяване на полови сношения и блудствени действия с различни лица срещу заплащане, пребиваването на подсъдимия едновременно с тях в жилището в друга стая, където преимуществено са живели с неговата съпруга – св. А. Т. – И., напълно корелират с изнесеното от техния съсед – св. П. В., наблюдавал посещения по различно време на различни лица от мъжки пол, посрещани от С. на входната врата на апартамента по бельо и нееднократно едновременно присъствие или влизане в жилището на подсъдимия, свидетелката С. и неустановени лица от мъжки пол. Хаотичността и желанието за оневиняване на подсъдимия, сочени и от самия състав като прозиращи в показанията на Р. С. в хода на съдебното следствие, са констатирани от съда, но изнесеното от нея не е разгледано в контекста на останалите източници на доказателствена информация, каквито са показанията на св. В., който добросъвестно пресъздава своите възприятия за събитията, съответни и на възпроизведеното от С. при разпита й по реда на чл. 223 НПК от 19.05.2021г.
Всъщност, несъответни на обективните факти по делото са твърденията на защитата, че тези показания са депозирани от С. докато се е намирала в условия на задържане по смисъла на ЗМВР и не отразяват реално действителните й възприятия, защото свободата да изразява волята си е била ограничена. Единствените индикации по делото за прилагане от страна на полицейски служители на мерки по ЗМВР се съдържат в подписан от С. протокол за предупреждение по чл. 65, ал.1 ЗМВР /а не заповед за задържане по чл.70 ЗМВР, както твърди защитата/ и то на 27.07.2020г. /почти 10 месеца преди разпита й/, а присъствието на съдия при провеждане на разпит по реда на чл. 223 НПК само по себе си е гаранция за охраняване правата на разпитвания, още повече, че съдът е запознал свидетелката с изготвения протокол, която е заявила, че думите й са отразени точно.
Чрез неизвършване анализ на съдържимото във всички налични по делото относими доказателствени източници и несъпоставяйки ги помежду им, изрично заявявайки кои и защо кредитира и кои - не, въззивният съдебен състав се е поставил в невъзможност ясно и безсъмнително да изрази своята воля, обективирана в постановената присъда. Непълният и едностранчив анализ на доказателствените източници, включително и чрез тяхното съпоставяне лишава от мотиви постановения второстепенен акт. Това определя и наличието на касационното основание по чл. 348, ал.3, т.2 НПК, водещо до отмяна на постановената присъда на Софийски градски съд и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд за отстраняване на констатираните нарушения на процесуалните правила.
Несподеляема е позицията на второинстанционния съд за обективна несъставомерност на деянието поради установеното по делото еднократно отдаване под наем на процесното помещение на едно лице – Р. С., та макар и за по-продължителен период от време. Цитираното в мотивите Решение №23/24.03.2021г. по н.д. № 808/20220г. на ВКС – I НО всъщност е в подкрепа на обратната теза. Нито в теорията, нито в съдебната практика има спор, че за да е налице системност като обективна характеристика на престъплението по чл. 155, ал.2 НК е необходимо едно помещение да се отдава за осъществяване на полови сношения и/или блудствени действия на едно лице с различни партньори повече от три пъти. Еднократното отдаване под наем на процесната стая, ползвана от С. в продължение на повече от два месеца, в която тя е предоставяла многократно /повече от три пъти/ сексуални услуги на различни лица от мъжки пол и за което помещение тя е заплащала ежемесечно наем, а от определен момент и ежедневно по 20 лева за ползване на вода, определя наличие на обективния елемент от състава на престъплението. Неправилен е прочитът на въззивния състав, че за да бъде субсумирано извършеното от И. под състава на приложената материално правна норма, е следвало с отделни свои действия /повече от три пъти/ той да го отдава под наем на различни лица. Не това е смисълът, вложен от законодателя, тъй като предоставяне на помещение на повече от едно лице /две или повече лица/ за извършване на тъждествена с тази на С. деятелност, той е визирал в ал.5, т.3 на чл. 155 НК като квалифициращ основния състав признак. Ирелевентно за съставомерността на извършеното е дали с един акт /напр. сключване на договор за наем за определен или неопределен период или предоставяне на ключ от жилището/ съответното помещение е отдадено за развратни действия, които се осъществяват повече от три пъти в него или то е отдавано за такива с отделни многократни /повече от три пъти/ формални или неформални действия. Релевантна за обективната съставомерност на деянието е систематичността на извършваните блудствени действия и/или полови сношения в това помещение, което може да е предоставено с еднократен акт от собственика, владелеца или ползвателя на друго лице за определено или неопределено време, за сношения с различни партньори. С предоставяне на помещение за полови сношения или блудствени действия не между една двойка партньори с установени трайни сексуални отношения помежду си, а различни такива, деецът създава условия за разврат, която деятелност всъщност е криминализирана. В този смисъл системността е изискуема характеристика за броя на контактите между различни по своя персонален състав двойки, осъществявани в едно и също помещение перманентно или спорадично, предоставено дори с еднократен акт /напр. договор за наем/ за по - продължителен период от време за тази цел.
Поради това Върховен касационен съд – Второ наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ присъда № 124 от 10.10.2022г., постановена по ВНОХД № 2477/2022г. по описа на Софийски градски съд - Наказателно отделение, 4 въззивен състав.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на Софийски градски съд от стадия на съдебното заседание.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.