Върховен касационен съд

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 18 октомври две хиляди и единадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА

при участието на секретаря Д. Н.
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело 1388 /2010 година
Производството е по чл. 290 от ГПК
С определение № 438 от 05.05.2011г. по касационна жалба на С. Т. З., Н. Д. Ш., Т. П. Ш., А. П. К., Ц. Н. Н., З. Н. Т., Г. Т. Г., В. Д. П., В. Д. Д. е допуснато касационно обжалване на решение № 1042 от 07.07.2010г. по гр.д.№ 693/2010г. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 61 от 17.07.2008г. по гр.д.№ 719/2008г. на Пловдивски районен съд, с което е отхвърлен иска по чл. 108 от ЗС, предявен от касаторите против Г. И. Г., И. Г. Г., И. Б. В., Х. П. Г. и М. И. Т. да отстъпят собствеността и предадат владението върху 14/24 ид.ч. от имот 33 от УПИ І-за гробища от действащия план на Траурен парк “Р. шосе” с площ 12 503 кв.м.
В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – чл. 5, ал.2 от ЗВСОНИ и неправилно приложение на института на кратката придобивната давност и за необоснованост на решението поради неправилни изводи от събраните доказателства.
Касационно обжалване е допуснато по чл.280, ал.1 т.1 от ГПК по въпрос: с оглед нормата на чл. 5, ал.2 от ЗВСОНИ тече ли придобивна давност до постановяване на решение по чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ и издадено въз основа на него решение по чл.14, ал. 7а от ЗСПЗЗ в полза на третите лица-преобредатели
Ответниците по касация оспорват жалбата и молят решението, като правилно и съобразено с доказателствата и закона да се остави в сила.
Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена против подлежащо на обжалване въззивно решение на Пловдивски окръжен съд, изхожда от процесуално легитимирана страна, постъпила е в срок, поради което съдът я преценява като допустима
По делото се установява следното: Ищците са част от наследниците на В. Х. Ш., починал 1969г. С влязло в сила решение № 30 от 01.02.2006г. по гр.д.№ 2401/:2004г. на ІV гр.о. по предявен иск на 13.03.2001г. по чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ е признато за установено, че процесния имот от 12,503 дка е принадлежал на общия наследодател В. Х. Ш. и въз основа на това решение и молба № ІІ-370/13.03.2006г. е издадено решение № С./21.09.2006г. по чл. 14, ал.7а от ЗСПЗЗ. Този иск е предявен против С. Д. С., на която по преписка № 2613А/12.03.1991г. е възстановено правото на собственост с решение № 26134/21.06.1999г. върху имот № 33 от парцел І по плана на гробищен парк от 1996г. с площ 12,503 дка. С. С. е пряка наследница на сина на В. Ш. – Д. В. Ш., починал 1045г. Тя продава възстановения й имот с н.а. № 168/13.08.1999г. на И. Г. П., който й го връща обратно, но възмездно с н.а. № 153т.І/2000г. Заедно със съпругът си, тя дарява 2/100 ид.ч. и продава още 14/100 ид.ч. на И. Г. Г. и Х. П. Т. с н.а.3,т./06.11.2000г. и н.а. № 120 т.3/22.11.2000г. С н.а. № 134 т.1/19.03.2001г. и н.а № 135 т.1 от същата дата се разпорежда с още 1/100 и 34/100 ид.ч. в полза на И. Б. В. и Г. И. Г.. С н.а. № 186,т.2 от 22.08.2001г.С. С. и съпругът и А. С. продават още 48/100 ид.ч. от същия имот. Ответницата М. И. Т. придобива по н.а. № 134 и 135,г.ІІ/28.04.2004г. от Г. И. Г. 1/100 и 16/100 ид.ч. от имота. Ответниците са декларирали придобитите идеални части от имота непосредствено след сделките. Съдът е приел, че решението по чл. 14, ал.7а от ЗСПЗЗ има конститутивно действие и легитимира ищците като съсобственици на процесния имот. Затова е разгледано възражението за придобивна давност и е приел, че нормата на чл. 5, ал.2 от ЗВСОНИ не е пречка за течение на давността, защото имота е възстановен през 1999г., а решението по чл. 14, ал.7а от ЗСПЗЗ не е постановено по висяща административна процедура, тъй като от името на ищците няма подадено заявление за възстановяване на същия имот пред ПК. От името на наследници на общия наследодател В. Х. Ш. е предявил иск по чл. 11, ал.2 от ЗСПЗЗ, който е уважен с влязло в сила решение на 08.06.2003г. по гр.д.№ 217/2002г. Така към 1999г., когато С. се е разпоредила с имота, преобредателят не е знаел, че тя не е била изцяло негов собственик, защото иска по чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ е уважен по-късно и исковата молба по него не се вписва. Последното разпореждане от нея след обратното придобиване е на 22.08.2001г. От името на други наследници на общия наследодател – Е. Д. Б. и Д. Т. Г. е предявен против настоящите ответници иск по чл. 108 от ЗС по гр.д.№ 3617/2006г. на Пловдивски РС, който е отхвърлен, поради това, че ищците не са се легитимирали с решение по чл. 14, ал.7а от ЗСПЗЗ. Съдът е приел по това дело, че давност не е текла докато е била висяща административнатапроцедура по възстановяване правото на собственост за изщите по иска по чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ. По настоящото дело, съдът е приел, че ответниците са придобили правото на собственост в резултат на добросъвестно владение, тъй като не са знаели към момента на придобиването, че праводателката им не е собственик, презумпцията на чл. 70, ал.1 от ЗС не е оборена, а давността, текла при условията на присъединяване не е била прекъсната нито от ищците по настоящото дело, нито от ищците по другото дело по чл. 108 от ЗС..
По правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване.
В мотивите на Р № 584/25.09.2009г. по гр.д.№ 2949/2008г. на ВКС І гр.о. по чл. 290 от ГПК, което е постановено по ревандикационен иск, предявен от друга група наследници против ответниците е прието, че нормата на чл. 5, ал.2 от ЗВСОНИ заличава изтеклата придобивна давност за имотите, подлежащи на възстановяване до 22.11.1997г., но предвид принципа, че давност не тече по отношение на този, който не може да защити правата си е прието, че при висяща административна процедура по възстановяване на имота не тече придобивна давност и за третите лица.
С нормата на чл. 5, ал.2 от ЗВСОНИ, която се прилага и при реституция по ЗСПЗЗ, съгласно изричното и съдържание е даден нормативен израз на принципа, че давност не тече срещу този, който не може да защити правата си. На основание тази норма обаче се заличава придобивната давност изтекла само до 23.11.1997г. Ако до този момент е възстановено правото на собственост, от тази дата може да тече нова давност. В случаите, когато правото на собственост се възстановява след тази дата, то давността започва да тече от момента на възстановяване на правото на собственост, защото това решение има конститутивно действие. Претендиращите права върху същите имоти обаче могат. от момента на признаване правото на възстановяване на заявените имоти, да предявят иск по чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ, защото най-рано от този момент могат да докажат правен интерес. След постановяване на решението за възстановяване на собствеността на първоначалния титуляр няма висяща административна преписка, а законът не определя краен срок, в който може да се предяви иск по чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ. За придобивната давност, съгласно чл. 84 от ЗС се прилага субсидиарно и чл. 116 от ЗС. С предявяване на искът по чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ против титулярите по решението, с което са признати, или възстановени права се прекъсва придобивната давност, съгласно изричната норма на чл. 116 б. “б” от ЗЗД, ако искът бъде уважен, тъй като предмет на решението на ОСЗГ са същите права, които са предмет и на иска по чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ. Ответници обаче по иска по чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ могат да бъдат само титулярите по решението и давността се прекъсва само по отношение на тях. Третите лица, придобили права от тях не могат да бъдат страна по иска по чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ. Те не са обвързани от решението като частни правоприемници, дори да са придобили правата си след предявяване на иска, съгласно чл. 298,ал.2 от ГПК, тъй като те не могат да встъпят, или да заместят ответниците по чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ и така да защитят правата си. Обективните предели на силата на пресъдено нещо, която решението по чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ създава обхваща само притежанието на правото на собственост към момента на образуване на ТКЗС. Тя не включва в пределите си правото на собственост към настоящия момент. Дори да участват преобредателите, те не могат да противопоставят възражение за придоибвна давност, текла след възстановяване правото на собственост, защото това не е предмета на спора. Не е предвидено и вписване на исковата молба по иска по чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ. Затова с предявяване на иска по чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ не се прекъсва давността на третите лица – частни правоприемници в хода на производството и решението по този иск не съставлява сила на присъдено нещо за тях, респективно не ги обвързва
В периода от приключване на процедурата по възстановяване на правото на собственост на първия титуляр по решението до приключване на производството по иск по чл. 14, ал.4, ако не е било спряно административното производство, не е налице висяща административна процедура, а за претендиращите право на възстановяване на собствеността не е имало пречка да защитят правата си чрез предявяване на този иск. За тях е открита възможността да обезпечат бъдещия си или вече предявеният иск по чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ, като поискат налагане на възбрана върху имота, но докато трае производството по този иск и не е налице висяща административна процедура за възстановяване на собствеността, няма основание да се приеме, че давност не тече по отношение на третите лица преобретатели.
Действително, за да предявят иск по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ, ищците следва да са заявили правата си и пред ОСЗГ, или тези права да им са признати с решение по чл. 11, ал.2 от ЗСПЗЗ, но инициативата за това изхожда от тях в рамките на установените законови срокове. Образуването на производство по възстановяване на правото на собственост и по двете алинеи на чл. 11 от ЗСПЗЗ не прекъсва започналата да тече придобивна давност в полза на третите лица, които не са страни по това производство, а не могат да бъдат страни и в процес по чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ. Затова съдът приема, че за третите лица давност тече и докато трае процеса по чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ. Ако след уважаване на иска по чл. 14, ал.4 се заяви искане за издаване на ново решение по чл. 14, ал.7а от ЗСПЗЗ, то това искане има за последица възстановяване висящността на административната процедура. Лицата, в полза на които е признато право на възстановяване с влязлото в сила решение по чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ могат да предявят иск по чл. 108 от ЗС за обекта на реституция след издаване на решение по чл. 14, ал.7а от ЗСПЗЗ, но за тях не е била изключена възможността да защитят правата си чрез своевременно предявяване на иск по чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ непосредствено сред признаване правото на възстановяване, когато все още титулярите по решението не могат да прехвърлят правото на собственост, чрез налагане на възбрана върху вече възстановените имоти, или чрез предявяване на иск по чл. 108 от ЗС и спиране на производството докато трае производството по чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ. Затова по отношение на тях не намира приложение принципа че давност не тече срещу този, който не може да защити правата си.
Съобразно отговора на поставения въпрос, въззивния съд правилно е приел, че в полза на ответниците е могла да тече придобивна давност докато е траел процеса по чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ и те са придобили права при условие на присъединяване. Правилно е прието, че са добросъвестни владелци, защото са придобили от несобственик, но не са знаели към момента на сделките, че праводателят им не е изключителен собственик на имота. Правилно е прието, че презумпцията на чл. 70, ал.1 от ЗС не е оборена с гласните доказателства на една от другите наследници, чийто иск по чл. 108 от ЗС е отхвърлен в друго производство. Ответниците са поискали отново набиване на колчетата, очертаващи границите на имота, декларирали са имота при всяка от сделките и така са демонстрирали, че се считат собственици. Правоизключващото възражение за изтичане на кратката придобивна давност, направено от ответниците е основателно, поради което иска правилно е отхвърлен. Това решение следва да се остави в сила. Съобразно този резултат, на М. И. Т. следва да се присъдят претендираните от нея деловодни разноски за това производство до доказания размер 1500 лв.
Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1042 от 07.07.2010г. по гр.д.№ 693/2010г. на Пловдивски окръжен съд
ОСЪЖДА С. Т. З., Н. Д. Ш., Т. П. Ш., А. П. К., Ц. Н. Н., З. Н. Т., Г. Т. Г., В. Д. П., В. Д. Д. да заплатят на М. И. Т. деловодни разноски за тази инстанция в размер на 1500 лв.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: