Върховен касационен съд

Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на седми май две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

като разгледа докладваното от съдия Петкова гр.дело № 4584 по описа за 2023 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Прокуратурата на Република България срещу решение № 1043/31.07.2023г. по в.гр.д.№ 996/2022г. по описа на Софийски апелативен съд, с което, като е потвърдено първоинстанционното решение, са уважени предявените от С. Д. К. –Д. срещу Прокуратурата на Република България искове по чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за присъждане обезщетения за имуществени и неимуществени вреди от незаконно обвинение в престъпление в размери съответно от 10 000 лева и от 60 000 лева.
Касаторът Прокуратура на Р България обжалва решението в частта, с която е уважен иска за неимуществени вреди с оплаквания за неправилност поради нарушения на материалния закон, на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, като обуславящ изводите на въззивната инстанция, е поставен в хипотезата на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК въпросът за критериите за определяне на справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ и за дължимата от съда тяхна съвкупна преценка. Изведен като разрешен в противоречие с т. 3 и т. 11 ТР № 3/22.04.2005г. на ОСГК на ВКС, и с т. 19 на ТР № 1/04.01.2001г. на ОСГК на ВКС е и въпросът за задължението на въззивния съд да мотивира решението си, доколкото се твърди, че в обжалваното решение липсват мотиви досежно причинно –следствената връзка между незаконното обвинение и заявените за репарация вреди.
Насрещната страна по жалбата – ищецът С. К.-Д., чрез адв. Б. Б., оспорва оплакванията по касационната жалба и възразява срещу основанията за допускане на касационно обжалване. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за настоящото производство.
Съдът намира за допустима касационната жалба, а искането за допускане на касационно обжалване за неоснователно по следните съображения:
Въззивният съд е формирал изводите си при следната фактическа обстановка: Образуваното срещу ищцата наказателно производство е за извършено престъпление по член 282, ал.2, във връзка с ал.1 и член 26, ал.1 от НК. Определена й е била мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер от 2 000 лева. Обвинителният акт срещу нея и още две лица е внесен на 28.01.2010 г., предявен е граждански иск с цена от 1 948 000 лева . По образуваното НОХД № 107/2010 г. по описа на ОС – Варна са проведени общо 14 открити съдебни заседания с участието на ищцата и процесуалният й представител – адвокат Б. Б.. Наказателният съд е оправдал ищцата с присъда № 116 от 29.11.2013г., като с определение от същата дата е изменил мярката за неотклонение в „подписка“. По протест на прокурора е образувано ВНОХД № 40/2014 г. по описа на АС – Варна. По него са проведени общо две съдебни заседания (25.09.2014 г. и 16.01.2015 г.) с участието на процесуалния представител и без личното явяване на ищцата. С решение № 37 от 4.03.2015 г. въззивният съд е потвърдил оправдателната присъда спрямо нея. По протест на прокурора е образувано КНОХД № 868/ 2015 г. по описа на ВКС . Делото е разгледано в едно съдебно заседание на 15.09.2015г. и е приключило с окончателно решение № 296 от 27.07. 2016 г. , с което е оставено в сила въззивното решението в частта относно потвърждаване на оправдателната присъда спрямо ищцата.
Повдигнатото обвинение е за тежко умишлено престъпление, осъществено от ищцата в качеството й на частен съдебен изпълнител, чрез действия и бездействия през месец май 2006 г. при провеждане принудително изпълнение по изпълнително дело № 20067180400011. Ищцата е търпяла мерки за процесуална принуда : „ парична гаранция“ за срок от 4 години и 4 месеца и „ подписка“ за срок от 2 години и 8 месеца. Наказателното производство е продължило 10 години. От тях 7 години ищцата е била обвиняема и подсъдима. Наказателното производство е било широко медийно разгласено и е получило сериозен социален отзвук.
Според експертно заключение по делото ищцата страда от смесено тревожно – депресивно разстройство, което е болестен процес, започнал отпреди 10 години под въздействието на стресогенния фактор – обвинението.
За да определи размера на обезщетението за неимуществени вреди, въззивният съд е взел предвид следните конкретни обстоятелства: от една страна, свързаните с наказателното преследване ( обвинението е за тежко, извършено по служба, престъпление; наказателното производство се е развило за продължителен срок и ищцата активно е участвала в него; спрямо ищцата са били взети мерки за неотклонение; обвинението е било медийно отразено); а от друга, касаещите начина, по който наказателното производство е засегнало личната сфера на ищцата, за което е съобразена възрастта й, чистото съдебно минало, вида на търпените вреди, същественото засягане на качеството на живот на ищцата и негативното отражение на обвинението на професионалната сфера на ищцата и на социалния й статус. Съпоставката на двете групи обстоятелства е предпоставила извода на въззивния съд, че справедливият размер на претендираното обезщетение, който е съобразен със социално – икономическите условия в страната за периода на наказателното преследване, е 60 000 лева.
Допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно даденото в т.1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС разрешение, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото.
Поставените от касаторите въпроси са обуславящи, но с обжалваното решение не са разрешени в отклонение от практиката на ВКС.
Съгласно задължителната практика на ВКС - ППВС № 4/23.12.1968 г. и ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС, както и основаната на нея константна практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 от ГПК , понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно, а е свързано със задължителна и включваща оценъчен извод преценка от съда на редица конкретни, обективно съществуващи при всеки отделен случай обстоятелства. При исковете по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ такива са: тежестта на повдигнатото обвинение; продължителността и начина на развитие на наказателното производство; вида и продължителността на взетата мярка за неотклонение, както и други ограничения на правата и свободите на ищеца в рамките на наказателното производство; съдебното минало на ищеца; дали за времето на процесното наказателно преследване са били водени и други наказателни производства срещу него, а ако те са били незаконни – дали ищецът вече е обезщетен и в каква степен; както и всички конкретни обстоятелства за начина, по който процесното наказателно преследване се е отразило на ищеца и живота му. Обезщетението за неимуществени вреди от деликтите по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ се определя глобално, трябва да съответства на необходимостта за преодоляването на вредите в тяхната цялост и да е достатъчно по размер за репарирането им. Размерът му, освен с особеностите на конкретния случай, следва да е съобразен с общоприетия критерий за справедливост и обществено-икономическите условия и стандарта на живот в страната към периода на увреждането.
Всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от деликта, включително от деликтите по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ , подлежат на обезщетяване. Обичайните, типични неимуществени вреди от незаконно обвинение са тези, които нормално, предвидимо от правилата на житейската логика и психологията едно обвинено в извършването на престъпление лице търпи, като: стрес и притеснения от повдигнатото обвинение и за развитието на наказателното производство; страх от несправедливо осъждане и налагане на наказание по НК; негативни изживявания и чувство за онеправданост; накърняване на чувството за собствено достойнство, за справедливост и на самооценката на лицето, както и на доверието му в държавността; смущения в социалното общуване; дестабилизиране на здравословното състояние без болестни прояви. Причинната връзка на тези вреди с незаконното наказателно преследване е очевидна и тя не подлежи на формално доказване, а пострадалият не следва да доказва отделните си негативни преживявания в рамките на обичайните вреди. При условията на пълно главно доказване следва да се установят вредите извън обичайните т.е. "специфичните" такива като: конкретно болестно увреждане на здравето; нетипични значими смущения в личната сфера на обвинения ( напр. разрив в семейните отношения) или в обичайната му битова, обществена и професионална среда (напр. загуба на поминъка или на възможността за професионална реализация и др.) и др., както и причинната връзка между специфичните вреди и незаконното наказателно преследване.
Въззивният съд се е съобразил изцяло с цитираните разрешения на съдебната практика, като е присъдил обезщетение за обичайните и пълно доказаните (болестното увреждане) неимуществени вреди, а определяйки размера на обезщетението е съобразил и оценил всички конкретно установени и релевантни обстоятелства, които са критерии за справедливост. Несъгласието на касатора с конкретния размер на обезщетението е довод за неправилност на обжалваното решение, относим към касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК, които не са предмет на разглеждане във фазата по чл. 288 ГПК.
Предвид изложеното, касационното обжалване не следва да бъде допуснато. На ищцата се следват разноските за адвокатски хонорар за представителство пред касационната инстанция, които, съгласно представените списък и договор за правна защита и съдействие, са в размер на 6000 лева.
Така мотивиран, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1043/31.07.2023г. по в.гр.д.№ 996/2022г. по описа на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да плати С. Д. К. – Д., съдебен адрес: адвокат Б. Б., [населено място], [улица], на основание чл. 78, ал.1 ГПК, разноски за касационното производство в размер на 6000 лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:



ЧЛЕНОВЕ: