Върховен касационен съд

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и петнадесета година в състав:

Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
Членове: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
при секретаря Стефка Тодорова, изслуша докладваното от съдията Цачева гр.д. № 1159 по описа за 2015 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 290 ГПК.
С определение № 620 от 12.05.2015 г. е допуснато касационно обжалване на решение от 31.10.2014 година по гр.д. № 255/2014 година на Монтански окръжен съд, с което са отхвърлени обективно съединени искове, квалифицирани с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. І-во ЗЗД и чл. 26, ал. 2, пр. последно ЗЗД и съединен при условията на евентуалност иск с правно основание чл. 135 ЗЗД, предявени от Н.., [населено място] против Ц. И. Е., В. И. Е. и Г. К. Й., всички от [населено място] за прогласяване недействителност на договор за покупко-продажба от 18.04.2008 г., сключен с нотариален акт № ., дело № . от г. на нотариус с рег. № по регистъра на Нотариалната камара.
Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато при условията на чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК по въпроса следва ли въззивният съд да се произнесе по всички въведени с въззивната жалба оплаквания срещу първоинстанционното решение, както и на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по въпрос по приложението на чл. 453, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 6 и чл. 24, б. „а” от Правилника за вписванията - кога вписването на възбраната страда от пороци, препятстващи настъпването на правните и последици.
Съгласно установената съдебна практика, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението и по допустимостта му в обжалваната му част (чл. 269 ГПК), както и по всички оплаквания за неправилност на решението, въведени във въззивната жалба. Въззивният съд се произнася по всички направени от страните доводи за неправилност на въззивното решение; при оплаквания за неправилно приложение на материалния закон и/или необоснованост, съдът се произнася по правнорелевантните факти, от които произтича спорното право, както и по доказателствата, въз основа на които приема, кои факти са установени, а други неосъществили се. В този смисъл решение от 22.02.2011г. по гр.д .№1863/2010г. ІV г.о,; решение от 09.05.2011г. по гр.д. №421/2009г. ІV г.о.; решение от 09.06.2011г. по гр.д. №761/2010г. ІV г.о.; решение № 229 от 18.10.2013 г. по гр. д. № 3099/ 2013 г., І г.о.; решение № 407 от 11.01.2012 г. на по гр. д. № 161/2011 г., III г. о.; решение № 115 от 30.04.2013 г. на ВКС по т. д. № 805/ 2011 г., II т.о.; решение № 149/ 03.07.2012 г. по гр. д. № 1084/ 2011 г., ІІІ г.о. ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК.
По въпроса по приложението на чл. 453, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 6 и чл. 24, б. „а” ПВ, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира следното:
Правното действие на възбраната възниква с нейното вписване. Редът за вписване на възбрана върху недвижим имот е уреден в чл. 6, чл. 24 и чл. 26 от Правилника за вписванията, в които текстове са посочени изчерпателно изискващите се данни относно недвижимия имот, който се поставя под възбрана и тези за кредитора и длъжника.
Изискванията за описание на недвижимия имот, който се възбранява са посочване на вида, местонахождението (община, населено място, адрес, местност), номера на имота и/или застроената площ и границите – чл. 6, ал.1, б. „в” ПВ. Тези изисквания са въведени с цел индивидуализацията на имота, т.е. посочването на белезите, чрез които да може да бъде установена идентичността му. В районите с одобрена кадастрална карта всички тези данни за имота са нанесени (белезите на имота по ЗКИР), поради което стриктното изпълнение на изискванията на чл. 6, ал.1, т. „в” ГПК е възможно. В местностите, за които няма одобрена кадастрална карта, посочването на всички индивидуализиращи белези е невъзможно, но това не съставлява пречка имотът да бъде индивидуализиран еднозначно чрез местонахождение (в кое населено място или в кое землище) и граници -поне три от тях. С по-малко индивидуализиращи белези идентичността на имота не може да бъде установена и в този случай, възбраната не поражда действие. Когато индивидуализацията на имота е достатъчна, за да бъде безспорно установена идентичността му, т.е. когато са посочени местонахождението и границите му, погрешно отразената или липсваща информация за други данни не препятства действието на възбраната.
Индивидуалицацията на страната е уредена в чл. 6, ал.1, б. „а” ПВ – по отношение на физическите лица следва да бъдат посочени собственото, бащиното и фамилното име (име, съобразно отечественото право), местожителството (постоянния адрес) и единния граждански номер . В гражданското право лицата се индивидуализират с три имена и местожителство, което е намерило отражение при реда на данните за лицата по единния регистър на населението – чл. 25 ЗГР, където лицето се идентифицира с: 1. име; 2. псевдоним; 3. име в чужбина и едва на шесто място с единен граждански номер. Несъмнено единният граждански номер е индивидуализиращ белег, но при грешка на цифра в изписването му, когато възбраната е вписана по персоналната партида, идентичността на лицето може да бъде установена по вярно изписаното име. Без значение за пораждането на правните последици на възбраната се явява и грешка при изписване на името, когато тя е вписана по партидата на действителния длъжник.
При посочени вярно име или единен граждански номер на длъжника (идентичността на лицето може да се установи по едно от двете), погрешно посочения постоянен адрес не се отразява на действието на възбраната. Постоянният адрес на лицата не е техен индивидуализиращ белег, а административно изискване, поради което достатъчно при вписването на възбраната е посочването на местожителството като област, община и населено мяст, т.е. задължителното съдържание на адреса, посочено в чл. 89, ал. 2 ЗГР.
В обжалваното въззивно решение на Монтански окръжен съд е прието за установено, че по нареждане на държавен съдебен изпълнител към районен съд [населено място] по изп. дело № 2-178/2005 г. с взискател ищецът и длъжник ответницата Ц. И. Е., на 29.12.2005 г. е била наложена възбрана по партидата на длъжника по отношение на недвижим имот, съставляващ апартамент № 41 във вх. Д, бл. 4 в кв. ж.к. „М. – І”, [населено място]. Върху същия имот, придобит в съсобственост между ответниците В. и Ц. Е., на 29.02.2008 г. е била наложена и втора възбрана по изпълнително дело 124/2008 г. с взискател [фирма] и длъжник ответникът В. И. Е.. Ищецът се е присъединил като взискател по изп.д. № 124/2008 г. на частен съдебен изпълнител с рег. № 748 при Камарата на ЧСИ, по което имотът е бил изнесен на публична продан, която не е била извършена, тъй като длъжника е погасил задължението си, а взискателят е поискал прекратяване на изпълнителното дело. На 24.03.2008 г. по нареждане на частния съдебен изпълнител втората възбрана върху имота е била заличена. На 18.04.2008 г. първите двама ответници Ц. И. Е. и В. И. Е. са продали имота на третата ответница Г. К. Й. с договор по акт № ., дело № от г. на нотариус с рег. № по регистъра на Нотариалната камара. При така установените факти въззивният съд е приел, че по силата на чл. 452, ал. 2 ГПК и чл. 453 ГПК, извършените след вписаната на 29.12.2005 г. възбрана действия на разпореждане с имота са непротивопоставими на ищеца, без да нищожни по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. І-во ЗЗД и чл. 26, ал.2, пр. последно ЗЗД, поради което е отхвърлил исковете за прогласяване нищожност на сделката по нот. акт № , дело № от г. на нотариус с рег. № по регистъра на Нотариалната камара. Същевременно е приел, че при вписване на възбраната на 29.12.2005 г. са допуснати пропуски, изразяващи се в една погрешна цифра в единния граждански номер на длъжника и в номера на апартамента; че с погрешното отразяване на ЕГН на длъжника и номер на апартамента са нарушени императивните изисквания на чл. 6, ал.1, б. „а” и б. „в” от Правилника за вписванията, поради което извършеното вписване на възбраната не е породило правно действие; не са настъпили присъщите на възбраната гражданскоправни последици, съответно предявените искове за прогласяване нищожност на извършената с имота сделка са неоснователни. Приел е, че във въззивната жалба не се съдържат конкретни оплаквания срещу решението на първоинстанционния съд в частта му по иска с правно основание чл. 135 ЗЗД, поради което е потвърдил решението и в тази му част.
В касационната жалба против решението на Монтански окръжен съд, подадена от Национална потребителна кооперация на слепите в България се изложени оплаквания за неправилни изводи относно действието на първата вписана върху имота възбрана, тъй като допуснатите несъществени грешки в името на длъжника и номера на имота не са се отразили на валидността на вписването, а атакуваната сделка е сключена при валидно вписана възбрана. Изложени са и оплаквания, че в нарушение на съдопроизводствените правила съдът не е обсъдил доказателствата в тяхната цялост, както и че не се е произнесъл по предявения при условие на евентуалност иск с правно основание чл. 135 ЗЗД, въпреки, че е отхвърлил искът за прогласяване на недействителност на сделката.
Ответницата по касационната жалба Г. К. Й. я оспорва като неоснователна.
Ответниците Ц. И Е. и В. И. Е. не вземат становище.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че касационните оплаквания за неправилно приложение на 452, ал.1 ГПК са основателни.
Предявеният иск е за прогласяване недействителност по отношение на ищците на извършена сделка, с която ответниците Ц. И Е. и В. И. Е. са продали имота на третата ответница Г. К. Й. с договор по акт № , дело № от г. на нотариус с рег. № по регистъра на Нотариалната камара. Като основание за това е посочено обстоятелство то, че сделката е изповядана след вписана върху имота възбраната. Така определените от ищеца основание и петитум сочат за иск с правно основание чл. 452, ал.1 ГПК. Това е правната квалификация, която съдът е следвало да определи, без да съобразява сочената от ищеца квалификация по чл. 26, ал. 1, пр. І-во ЗЗД и чл. 26, ал.2, пр. последно ЗЗД.
В нарушение на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал.2 ГПК, въззивният съд не е обсъдил доказателствата в тяхната цялост. Съдът не е обсъдил представените по делото удостоверение и справка за отбелязвания по персонална партида от Службата по вписвания (л. 8 от гр.д. № 7/2012 г. РС Монтана), съгласно които погрешно изписаните цифри в единния граждански номер и номера на възбранения апартамент са поправени с вписване на 13.03.2008 г., а атакуваната сделка е сключена на 18.04.2008 г., т.е. при вписана възбрана с точно посочени индивидуализиращи белези на имота и длъжника. Така представените доказателства сочат, че извършената между ответниците сделка е недействителна спрямо ищеца на основание чл. 452, ал.1 ГПК; че предявения иск за прогласяване на недействителността и е основателен.
Независимо от това, с оглед изложените мотиви по приложението на чл. 453, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 6 и чл. 24, б. „а” ПВ, възбраната, вписана на 29.12.2005 г. е породила правно действие въпреки погрешно изписаната цифра в единния граждански номер на длъжника и номера на апартамента. При точно посочени граници на имота и индивидуализиращи го белези като населено място, местност, блок, вход, етаж, идентичността му е несъмнена. Несъмнена е и идентичността на длъжника, индивидуализиран в достатъчна степен, за да се впише възбраната по персоналната му партида. След като към момента на сключване на сделката по нот. акт №, дело № възбраната е била вписана по персоналната партида на прехвърлителя, то сделката се явява непротивопоставима на ищеца кредитор на основание чл. 453, ал.1, т.1 ГПК.
Основателно е и касационното оплакване, че в нарушение на процесуалния закон въззивният съд не се е произнесъл по иска с правно основание чл. 135 ЗЗД. При извод за неоснователност на главния иск за прогласяване на недействителност на сделката на основание чл. 452, ал.1 ГПК, съдът е следвало да се произнасе по предявения при условията на евентуалност иск с правно основание чл. 135 ЗЗД. Неправилен е и изводът, че въззивната жалба не съдържа оплакване за неправилност на първоинстанционното решение по павловия иск. Действително, въззивният жалбоподател не е въвел прецизно оплакванията си, но е посочил, че атакуваната сделка го уврежда, т.е. че изводите на съда за неоснователност на иска по чл. 135 ЗЗД са неправилни, поради което въззивният съд е дължал произнасяне и по евентуално предявения павлов иск.
Предвид изложеното, обжалваното въззивно решение следва да бъде отменено и постановено ново решение по съществото на гражданскоправния спор, с което предявеният иск с правно основание чл. 452, ал.1 ГПК се уважи като основателен, а с оглед изхода на делото, произнасяне по предявения при условията на евентуалност иск с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД не се дължи.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на касатора следва да бъдат присъдени направените в инстанционното производството съдебни разноски общо в размер на 1975 лева, съставляващи 335 лева внесени държавни такси и 1640 лева изплатени възнаграждения по договори за правна помощ от 20.12.2012 г., 06.10.2014 г. и 12.01.2015 г. с адвокат М. П от Монтанска адвокатска колегия.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение от 31.10.2014 година по гр.д. № 255/2014 година на Монтански окръжен съд.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Ц. И г. сделка по нот. акт № , дело № от г. на нотариус с рег. № по регистъра на Нотариалната камара за прехвърляне собствеността върху апартамент № 41 във вх. Д, бл. 4 в кв. ж.к. „М. – І”, [населено място] е недействителна спрямо , [населено място] на основание чл. 452, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Ц. Илиева Е. с ЕГН [ЕГН], В. И. Е. с ЕГН [ЕГН] и Г. К. Й. с ЕГН [ЕГН] да заплатят на [населено място] сумата 1975 (хиляда деветстотин седемдесет и пет) лева разноски по делото.
Решението не подлежи на обжалване.





ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: