гр. София, 06.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Председател: Василка Илиева
Членове:Борис Илиев
Ерик Василев
при участието на секретаря Ани Ил. Давидова
като разгледа докладваното от Борис Илиев Касационно гражданско дело № 20228002104782 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 290 ГПК.
С определение № 1183/ 18.05.2023 г., постановено по настоящето дело, е допуснато касационно обжалване на въззивно решение на Русенски окръжен съд № 252 от 11.07.2022 г. по гр.д.№ 365/ 2022 г., с което е прогласена нищожността на решение на Русенски районен съд № 400 от 01.04.2022 г. по гр.д.№ 5088/ 2021 г. поради липса на изискуемата от закона форма.
Касационното обжалване е допуснато при условията на чл.280 ал.1 т.3 ГПК по процесуалноправния въпрос нищожно ли е съдебно решение, подписано от съдия с квалифициран електронен подпис, а не ръкописно.
Въпросът е релевантен след измененията в ЗСВ /нова глава XVIII „А“/ и ГПК /нова глава XI „А“/, уреждащи извършване на процесуални действия и издаване на актове от органите на съдебната власт в електронна форма, като разпоредбите в двата закона не са съгласувани надлежно както помежду си, така и с действащите разпоредби на ГПК и създават неяснота относно валидността на издадените актове в електронна форма и подписани с електронен подпис. Преди въпросните законодателни изменения в съдебната практика не е имало колебания, че съдебно решение, което не е изготвено писмено или не е подписано с ръкописен подпис от съдията, е нищожно. Изрично в този смисъл са и мотивите към Тълкувателно решение № 1/ 10.02.2012 г. по тълк.д.№ 1/ 2011 г., ОСГТК, ВКС - съдебно решение, постановено не в писмена форма или неподписаното решение, е нищожно. По аналогия, съдебната практика прилага това тълкувателно разрешение и по отношение на останалите съдебни актове, които според процесуалния закон издават съдилищата. С измененията в ЗСВ /ДВ бр.62 от 2016 г./ законодателят предвиди, че органите на съдебната власт извършват удостоверителни изявления, издават актове и извършват всички други предвидени в закона процесуални действия в електронна форма /чл.360 а ал. 1 ЗСВ/ както и създаването на единен портал за електронно правосъдие /все още недоизграден/. Предвидено беше образуването на електронни дела /чл.360з ЗСВ/, както и създаване на регистър на актовете на съдилищата, както и задължение за всеки съд незабавно да обявява актовете си в регистъра /чл.360о ал.2 ЗСВ/. Тази нормативна уредба все още допуска съмнения дали законодателят изоставя изискването за писмена форма на актовете на съда и урежда издадените в електронна форма и подписани с електронен подпис актове като алтернатива на писмената форма и саморъчния подпис. С измененията в ГПК обаче, извършени със ЗИДГПК ДВ бр. 110/ 2020 г., такава уредба е създадена. Разпоредбата на чл.102а ал.1 ГПК изрично предвижда, че съдът издава актовете и извършва всички други предвидени в закона процесуални действия в електронна форма при условията на Закона за съдебната власт, освен ако поради естеството им това е невъзможно или по силата на закон е предвидено извършването им по друг начин. Нормата не е съгласувана с текстовете на чл.235 и чл.236 ГПК, изискващи писмена форма за валидност на решението и подписването му с ръкописен подпис, но очевидно тя урежда като валидни актовете на съда, изготвени в електронна форма и подписани с електронен подпис. Че идеята на законодателя е била с въпросните изменения да въведе електронно правосъдие, е видно и от протокола /№ 151/ за проведеното на 09.12.2020 г. заседание на Комисията по правните въпроси, на което е обсъждан законопроекта за изменение и допълнение на ГПК, общодостъпен на сайта на парламента. Видно е, че както вносителят, така и народните представители, взели участие в дискусията, възприемат измененията и допълненията в кодекса именно като въвеждане на електронно правосъдие. Отделен е въпросът доколко удачно е реализирана тази законодателна идея, без направени съответни изменения в чл.235 и чл.236 ГПК. С новата правна уредба обаче законодателят изрично е регламентирал издадените съдебни актове в електронна форма и подписани с квалифициран електронен подпис, като валидни. За това и отговорът на въпроса, по който касационното обжалване е допуснато, следва да бъде отрицателен - след влизане в сила на измененията в ГПК ДВ бр. 110/ 2020 г., не е нищожно съдебно решение, издадено в електронна форма и подписано с квалифициран електронен подпис, а не ръкописно. То е валидно, също както и подписаното с ръкописен подпис писмено решение.
С оглед този отговор на въпроса, въззивното решение, с което първоинстанционното решение е обявено за нищожно, е неправилно. По делото е приложен възпроизведен в документ на хартиен носител препис от постановеното в електронна форма решение, заверен при условията на чл.102а ал.4 ГПК. Този документ законът признава за официален препис на издаденото в електронна форма решение, следователно доказва, че е подписано от съответния съдия. Издаденият в електронна форма акт е валиден, породил е правни последици, съответно страната, чиито интереси засяга, законосъобразно е упражнила правото си на жалба срещу него. Въззивният съд следва да разгледа тази жалба по същество, тъй като преди той да се произнесе по правилността на първоинстанционното решение, не е допустимо правният спор да бъде разгледан от касационната инстанция.
Произнасянето по разноските за производството, включително по сторените пред настоящата инстанция, следва да бъде извършено при новото разглеждане на делото от въззивния съд.
По изложените съображения съдът
Председател:
Членове:
1.
2.