Върховен касационен съд

5

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на пети май две хиляди и единадесета година в състав:

Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
Членове: АЛБЕНА БОНЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
при секретаря Стефка Тодорова, изслуша докладваното от съдията Цачева гр.д. № 569 по описа за 2010 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 290 ГПК.
С определение № 716 от 24.06.2010 година е допуснато касационно обжалване на решение № 1614 от 09.12.2009 година по гр.д. № 1216/2009 година на Варненски окръжен съд, с което са уважени обективно съединени искове с правно основание чл. 26, ал.2, пр.2 ЗЗД, предявени от [фирма], [населено място] против [фирма], [населено място] – прогласена е нищожността на договори по нот. акт № 41 от 27.01.2005 г. и по нот. акт № 99 от 21.07.2007 г., с които е прехвърлена по ½ ид. част от имоти № 039015 и № 939042, м. “Т. тепе”,[жк], землище на [населено място] и нотариалните актове са отменени на основание чл. 431, ал.2 ГПК.
Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.1, т.2 и т. 3 ГПК поради наличие на противоречива практика по обуславящия изхода на делото процесуален въпрос за разпределението на доказателствената тежест при оспорване автентичността на частен документ, както и по материалноправния въпрос по приложението на чл. 26, ал.2 ЗЗД вр. с чл. 137, т.7 ТЗ, явяващ се от значение за точното приложение на закона.

По констатираната противоречива практика по приложението на чл. 193, ал.3 ГПК:
В обжалваното въззивно решение на Варненски окръжен съд е прието, че тежестта за доказване автентичността на подпис върху оспорен частен документ е върху страната, която се ползва от документа. Прието е, че автентичността на представения по делото протокол от 06.03.2006 г., носещ подпис на представляващия ищеца, не е доказана, тъй като експертът графолог не може да отговори с положителност дали подписа принадлежи на лицето, сочено като негов автор.
В решение от 25.07.2008 г. по гр.д. № 217/2007 г. на Софийски окръжен съд е прието, че когато се оспорва истинността на частен документ, тежестта за доказване на истиността му е върху страната, чиито подпис носи документа.
Върховният касационен съд намира за правилно становище, възприето в решението на Софийски окръжен съд от 25.07.2008 г. по гр.д. № 217/2007 г. Тежестта за доказване неистинността на документа носи страната, която го оспорва, ако той е подписан от нея - правило, изведено от презумпцията за истинност на подписания документ и регламентирано в чл. 193, ал.3, изр. второ ГПК (чл. 154, ал.3 ГПК отм.). Проверката за автентичността на оспорения подпис съдът извършва чрез сравняване с други безспорни документи, чрез разпит на свидетели или вещи лица (чл. 194, ал.1 ГПК), без да е обвързан от заключението на графологическата експертиза, която следва да бъде ценена наред с всички доказателства по делото.
По приложението на чл. 26, ал.2 ЗЗД вр. с чл. 137, т.7 ТЗ и в частност съставлява ли решението на едноличния собственик на капитала елемент от фактическия състав на сделка за отчуждаване на имот, собственост на търговско дружество:
Договорът е сключен при липса на съгласие, съответно нищожен на основание чл. 26, ал.2, пр. ІІ-ро ЗЗД, когато съгласието е изтръгнато чрез насилие или изразеното от страната съгласие е без намерение за обвързване, тъй като е дадено на шега или като пример, но във всеки случай без намерение на страната да се обвърже с договора. Съгласието за сключване на договор за покупко-продажба изисква насрещни волеизявления на продавача и купувача на вещта. Когато страна по договора е търговско дружество, волеизявлението е на неговия представителен орган. Актовете на други органи на дружеството не са волеизявления по сделката. Решението по чл. 137, т.7 ТЗ не е елемент от фактическия състав на договор за покупко-продажба на недвижим имот между дружеството продавач и третото лице купувач. Това решение - за придобиване и отчуждаване на недвижими имоти и вещни права върху тях, има правно значение единствено в отношенията между дружеството и управителя. Възможността да бъде взето или не такова решение не ограничава представителната власт на управителя, каквато е тя според вписванията в търговския регистър. Решението няма правно значение в отношенията с трети лица, страни по прехвърлителна сделка с недвижим имот, нито за валидността на сключения договор.
В обжалваното решение на Варненски окръжен съд е прието, че с договор, обективиран в нот. акт № 41 от 27.01.2005 г., ищецът [фирма], представляван от управителя му В. Ю. е продало на ответника [фирма], [населено място] по ½ ид. част от поземлени имоти № 039015 и № 039042, находящи се в землището на [населено място], кв. В., м. „Т. тепе”. С договор от 21.07.2007г. ищецът [фирма], представляван от В. Ю. е продал на ответника и останалата ½ ид. част от същите имоти. В. Ю. е бил заличен като управител на [фирма] с решение на Варненски окръжен съд № 1446 от 13.02.2007 г. При така установените факти, в решението е прието, че договорът от 27.01.2005 г. е сключен при липса на съгласие поради нарушение на чл. 137, т.7 ТЗ – без писмен протокол за взето решение за отчуждаване на имота от едноличния собственик на капитала. Прието е, че представеният по делото протокол от 06.03.2006 г., съдържащ решение за продажбата от едноличния собственик на капитала не установява изпълнение на чл. 137, т.7 ТЗ, тъй като автентичността на подписа на едноличния собственик на капитала не е доказана – експертът глафолог не може да даде категоричен отговор относно авторството на подписа. Прието е, че недействителна е и сделката по нот. акт № 99 от 21.07.2007 г. като сключена при липса на представителна власт на продавача. Предявените от [фирма], [населено място] против [фирма], [населено място] обективно съединени искове с правно основание чл. 26, ал.2, пр.2 ЗЗД са уважени като основателни – прогласена е нищожността на договори по нот. акт № 41 от 27.01.2005 г. и по нот. акт № 99 от 21.07.2007 г., с които е прехвърлена по ½ ид. част от имоти № 039015 и № 939042, м. “Т. тепе”,[жк], землище на [населено място], като нотариалните актове са отменени на основание чл. 431, ал.2 ГПК.
В касационната жалба против въззивното решение, подадена от [фирма], [населено място] се поддържа (чрез препращане към основанията, изложени във въззивната жалба), че съдът в нарушение на правилата за разпределение на доказателствената тежест е приел, че автентичността на подписа върху протокол от 06.03.2006 г. не е доказана; в нарушение на правилата за проверка автентичността на оспорен документ не е ценил събраните по делото писмени и гласни доказателства и е формирал извод за липса на решение по чл. 137, т.7 ТЗ. Въведени са и оплаквания относно изводите на съда за нищожност на прехвърлителната сделка поради липса на съгласие, тъй като последното не е обусловено от наличието на решение по чл. 137, т. 7 ТЗ.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира за основателни оплакванията за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на чл. 26, ал.2 ЗЗД вр. с чл. 137, т.7 ТЗ.
Предвид гореизложените мотиви по приложението на чл. 193, ал.3 ГПК, изводът на въззивният съд относно тежестта за доказване автентичността на подписа върху оспорен протокол от 06.03.2006 г. са неправилни. Неправилни са и изводите, че автентичността на подписа може да бъде установена само въз основа на графологическа експертиза. Протокол от 06.03.2006 г. носи подписа на О. М. Ю. – едноличен собственик на капитала на дружество ищец [фирма], поради което тежестта за доказване, че подписът не е автентичен е върху ищеца по делото. В нарушение на правилото на чл. 194, ал.1 ГПК (чл. 155, ал.1 ГПК отм.) е формиран и изводът, че истинността на документа е опровергана, без да бъдат ценени показанията на разпитания по делото свидетел В. Ю., който установява, че е виждал документа в оригинал; че протокола му е бил предаден лично от О. М. Ю., на когото свидетелят е върнал оригинала след заверка на копието.
Независимо от изложеното, предвид гореизложените мотиви по приложението на чл. 26, ал.2 ЗЗД вр. с чл. 137, т.7 ТЗ, автентичността на подписа на протокола от 06.03.2006 г., обективиращ съгласие на собственика на капитала на [фирма] за продажба на процесните недвижими имоти, е без правно значение за валидността на сделката по нот. акт № 41 от 27.01.2005 г. Решението на едноличния собственик на капитала за извършване на разпоредителни действия с имот, собственост на дружеството, обективирано в нарочен документ, не е елемент от фактическия състав на договора за покупко-продажба на имота, поради което изводът за нищожност на сделката е неправилен. Доколкото въведените от ищеца доводи за недействителност могат да се ценят като твърдения за сключване на сделката от лице без представителна власт и липса на последващо потвърждаване – за относителна недействителност по чл. 42, ал.2 ЗЗД, то същите са неоснователни, тъй като по делото не е установено ограничение на представителната власт на управителя на дружеството към момента на сключване на сделката - 27.01.2005 година.
Несъобразявайки изложеното, въззивният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено в частта му по исковете за прогласяване нищожност на договор от 27.01.2005 г. по нот. акт № 41 от 27.01.2005 г. и отмяна на нотариалния акт на основание чл. 431, ал. 2 ЗЗД и постановено ново решение по съществото на гражданскоправния спор, с което предявените искове бъдат отхвърлени като неоснователни.
В останалата му част решението следва да бъде оставено в сила. Към момента на сключване на договора от 21.07.2007 г. по нот. акт № 99/2007 г., с които е прехвърлена по ½ ид. част от имоти № 039015 и № 939042, м. “Т. тепе”,[жк], землище на [населено място], В. Ю. е действал без представителна власт - бил е заличен като управител на [фирма] с решение на Варненски окръжен съд № 1446 от 13.02.2007 г.; действията му не са потвърдени от собственика на прехвърлените имоти, поради което сделката е недействителна.
Воден от изложеното и на основание чл. 293, ал.2 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 1614 от 09.12.2009 година по гр.д. № 1216/2009 година на Варненски окръжен съд в частта му, с която са уважени обективно съединени искове с правно основание чл. 26, ал.2, пр.2 ЗЗД и чл. 431, ал.2 ГПК за прогласяване нищожност и отмяната на договор от 27.01.2005 г., обективиран в нот. акт № 41, нот. дело № 40/2005 г. на нотариус Я. Н. с рег. № 011, район на действие Варненски районен съд.
ОТХВЪРЛЯ предявените от [фирма], [населено място] против [фирма], [населено място] обективно съединени искове с правно основание чл. 26, ал.2, пр.2 ЗЗД и чл. 431, ал.2 ГПК за прогласяване нищожност и отмяна на договор от 27.01.2005 г., обективиран в нот. акт № 41, нот. дело № 40/2005 г. на нотариус Я. Н. с рег. № 011 и район на действие Варненски районен съд, с който е прехвърлена по ½ ид. част от имоти № 039015 и № 939042, м. “Т. тепе”,[жк], землище на [населено място].
ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част.
Решението не подлежи на обжалване.




ПРЕДСЕДАТЕЛ:




ЧЛЕНОВЕ: