Върховен касационен съд

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на втори март, две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИО ПЪРВАНОВ
БОРИС ИЛИЕВ


при секретаря Райна Пенкова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 141/2010 г.

Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Б. С. А.,[населено място], подадена от пълномощника му адвокат Я. Я., срещу въззивно решение от 24.07.2009 г. по гр. дело №3834/2006 г. на Софийския градски съд в частта, с която е оставено в сила решение от 10.04.2006 г. по гр. дело №7979/2004 г. на Софийския районен съд за отхвърляне иска на касатора срещу „В. п. к. - Б.” с правно основание чл.226, ал.2 КТ за сумата 3 700 лв. – обезщетение за незаконно задържане на трудовата му книжка. Въззивният съд е приел, че по делото няма доказателства за прекратяване на трудовото правоотношение между страните, което е отделно от съществуващото членствено такова, поради което искът с правно основание чл.226, ал.2 КТ е неоснователен.
Жалбоподателят е изложил твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК. Според него въззивният съд неправилно е приел, че трудовото му правоотношение с кооперацията, възникнало от избор, не е прекратено към 09.11.2001 год.
Ответникът по касационната жалба „В. п. к.- Б.”,[населено място], оспорва жалбата.
С определение №730 от 25.06.2010 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение от 24.07.2009 г. по гр. дело №3834/2006 г. на Софийския градски съд в частта, с която е оставено в сила решение от 10.04.2006 г. по гр. дело №7979/2004 г. на Софийския районен съд за отхвърляне иска на Б. С. А.,[населено място], срещу „В. п. к.- Б.” с правно основание чл.226, ал.2 КТ за сумата 3 700 лв. – обезщетение за незаконно задържане на трудовата му книжка. Обжалването е допуснато по материалноправните въпроси за момента и начина на прекратяване на трудовото правоотношение на председател на кооперация, възникнало от избор.
По този въпрос следва да се приеме следното: В разпоредбата на чл.83, ал.1 КТ е предвидено, че длъжностите, които се заемат въз основа на избор, се установяват в закон, в акт на М. с. или в устав. Трудовото правоотношение на председател на кооперация, възникнало от избор, се прекратява по реда на чл.325, т.8 КТ. Със самото встъпване в длъжност на новоизбрания председател на кооперацията се прекратява трудовото правоотношение с предишния председател.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл.290, ал.2 ГПК, намира същата за основателна поради следните съображения:
Въззивният съд неправилно е приел, че искът с правно основание чл.226, ал.2 КТ е неоснователен, тъй като по делото няма доказателства за прекратяване на трудовото правоотношение между страните. По делото са събрани доказателства, че с решение от 20.07.2001 г. ищецът е освободен като Председател на УС на „В. п. к. - Б.” и за такъв е избран М. А. А.. Последният е встъпил в длъжност след избора. С писмо е поканил ищеца да се яви лично в седалището на кооперацията, за да издаде „документите, вещите и ключовете на кооперацията”, които му се водят, за да му бъде върната трудовата книжка. Това не е направено до предявяването на иска на 23.09.2004 г. Оттук следва, че към 10.11.2001 г. трудовото правоотношение на ищеца с кооперацията е било прекратено и трудовата му книжка е била задържана незаконно от работодателя за целия исков период. Това е така, защото задържането на трудовата книжка не може да се обосновава с неизпълнение на други задължения на работника или служителя – в случая за издаване на документи и вещи. Задължението на работодателя по чл. 350 КТ да предаде незабавно на работника или служителя трудовата книжка и посочените по-горе задължения на последния не са насрещни, нито еквивалентни. Между тях липсва такава връзка, която може да обуслови изпълнението на едното в зависимост от изпълнението на другото. Ето защо дори и в действителност да съществува задължение на ищеца за издаване на документи и вещи, то това не изключва отговорността по чл. 226, ал. 2 КТ, тъй като има незаконно задържане на трудовата книжка. Според разпоредбата на чл. 226, ал. 2 КТ работодателят и виновните длъжностни лица отговарят солидарно към работника или служителя за вредите, които той е претърпял поради незаконно задържане на трудовата му книжка, след като трудовото правоотношение е било прекратено. За основателността на иска е необходимо и достатъчно кумулативно наличие на следните предпоставки: прекратено трудово правоотношение, незаконно задържане на трудова книжка и вреди, които са в причинно-следствена връзка с незаконното задържане. Размерът на вредите е определен от КТ. На обезщетение подлежат имуществените вреди, които се съизмерват с брутното трудово възнаграждение за времето на задържане на трудовата книжка. В случая са установени по безспорен начин всички тези предпоставки за ангажиране отговорността на ответника - работодател.
Изложените основания за материална незаконосъобразност налагат касиране на въззивното решение и произнасяне по съществото на спора. Според приетата по делото експертиза размерът на брутното месечно трудово възнаграждение на ищеца е 311.61 лв. Ето защо въззивното решение трябва да се отмени и искът да се уважи изцяло като основателен и доказан.
Съобразно изхода на спора на ищеца трябва да се присъдят 50 лв. деловодни разноски.
По изложените съображения и на основание чл.293, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.


Р Е Ш И :


ОТМЕНЯ решение от 24.07.2009 г. по гр. дело №3834/2006 г. на Софийския градски съд в частта, с която е оставено в сила решение от 10.04.2006 г. по гр. дело №7979/2004 г. на Софийския районен съд за отхвърляне иска на Б. С. А.,[населено място], срещу „В. п. к. - Б.” с правно основание чл.226, ал.2 КТ за сумата 3 700 лв. – обезщетение за незаконно задържане на трудовата му книжка и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „В. п. к. - Б.”,[населено място], да заплати на Б. С. А.,[населено място], на основание чл.226, ал.2 КТ сумата 3 700 лв. – обезщетение за незаконно задържане на трудовата книжка за периода 10.11.2001 год. – 23.09.2004 г. заедно със законната лихва от 23.09.2004 г. до окончателното изплащане на сумата, както и 50 лв. деловодни разноски.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: 1.



2.