Върховен касационен съд

4

Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на девети март две хиляди двадесет и трета година в състав:
Геновева Николаева

като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 2974 по описа за 2020 г. приема следното:

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. В. Т. против решение № 89 от 14.04.2020 г., постановено по въззивно гражданско дело № 319 по описа за 2019 г. на Добричкия окръжен съд, с което е потвърдено решение № 266 от 28.02.2019 г. по гр. д. № 2565 по описа за 2018 г. на Добричкия районен съд. С първоинстанционното решение е отхвърлена подадената от касатора молба за допускане на промяна в собственото, бащиното и фамилното му име от Г. В. Т. на А. В. Т., както и за удостоверяване на промяна на пола от „мъжки“ в „женски“ и промяна на единния граждански номер.
Касаторът счита, че решението на Добричкия окръжен съд е неправилно и е постановено в противоречие с материалния закон – основание за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 от ГПК. Като основания за допускане на касационно обжалване сочи чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК по следните въпроси:
1. Налице ли е правна възможност по българското право за допускане на промяна на пола, имената и ЕГН в акта за раждане на едно лице поради транссексуалност?
2. Наличието на трансексуалност достатъчно основание ли е за допускане на промяна на пола, имената и ЕГН в акта за раждане на едно лице?
3. Медицинските мерки като хормонална терапия условие ли са за промяна на пола?
[община] и Прокуратурата на Република България не вземат становище по касационната жалба.
Настоящото производство е спряно с определение № 18 от 18.01.2021 г. до постановяване на тълкувателно решение по тълкувателно дело № 2 по описа за 2020 г. на ОСГТК на ВКС. С приемане на ТР № 2 от 20.02.2023 г. по тълкувателно дело № 2 от 2020 г. на ОСГТК на ВКС тази пречка по движението на делото вече не съществува, поради което производството следва да бъде възобновено.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
Касаторът е посочил в молбата си до Добричкия окръжен съд, че от ранна детска възраст започнал да се чувства като жена и да се облича по този начин. Настъпили са и физиологични изменения в резултат от проведено хормонално лечение, поради което околните са започнали да го възприемат като лице от женски пол и да се обръщат към него с името А.. Ето защо е поискал да се допуснат промени в акта за раждане, като от мъжки полът му да се промени в женски, личното му име от Г. да бъде променено на А., а бащиното, фамилното име и единният граждански номер да бъдат изменени в съответствие с промяната на пола.
Добричкият районен съд е оставил без уважение молбата, а Добричкият окръжен съд е потвърдил първоинстанционното решение. Въззивният съд е приел, че в случая не са налице материалноправните предпоставки за промяна на пола /медицински критерий - състояние на транссексуалност, личностни особености, психично състояние, обратимост на субективните усещания и състояния на лицето и юридически критерий - сериозно и непоколебимо решение за промяна на биологичния пол поради изпълняваната психична и социална полова роля/. При молителя няма категорични промени във вторичните полови белези на фона на провежданата хормонална терапия. Настъпилите промени най-вече в хормоналните нива са напълно обратими след преустановяване на провежданата хормонална терапия. Обстоятелството, че молителят е провеждал 13 години хормонална терапия, без да се допита и да търси съдействие от специалист, е признак на незряло и безотговорно поведение към собственото тяло и психика. Половинчатата хормонална терапия, която не е променила телесно лицето в посока към желания биологичен пол, е индиция за колебливост в избора, липса на воля за постигане на сериозна трансформация и телесно потвърждаване на психичния пол, въпреки категоричните му изявления пред вещите лица, изготвили заключението по допуснатата от първоинстанционния съд експертиза, и пред съда в обясненията от 20.09.2018 г. в първа инстанция, че няма никакви съмнения и колебания за предприетия път по промяна на пола и във физиологично отношение. Липсата на медицински и юридически предпоставки за допускане промяна на пола в акта за раждане на молителя обосновава неоснователност на отправените искания за вписване в акта за раждане на женски вместо мъжки пол, за промяна на ЕГН и на трите имена на молителя.
Така постановеното решение не може да бъде допуснато до касационно обжалване по първите два въпроса на касатора, тъй като крайният извод на въззивния съд за неоснователност на подадената молба съответства на разрешението на този въпрос, дадено в ТР № 2 от 20.02.2023 г. по тълкувателно дело № 2 от 2020 г. на ОСГТК на ВКС. В тълкувателното решение е прието, че обективното материално право, действащо на територията на Република България, не предвижда възможност съдът да допусне в производството по реда на глава III, раздел VIII от Закона за гражданската регистрация промяна на данните относно пола, името и единния граждански номер в актовете за гражданско състояние на молител, който твърди, че е транссексуален. Съгласно чл.130, ал.2 от Закона за съдебната власт тълкувателното решение е задължително за органите на съдебната власт, следователно и за настоящия състав на ВКС.
Въззивното решение не може да бъде допуснато до касационно обжалване дори да бъдат възприети отговори на първите два въпроса, различни от дадените в тълкувателното решение и съответстващи на предходната практика на ВКС. Според тази практика чл.8 от КПЧОС е пряко приложима разпоредба във вътрешното право на Република България съгласно чл.5, ал.4 от Конституцията и гражданите могат да се позоват на тази разпоредба, без да има национална уредба, за да поискат от съда да постанови промяна на пола при транссексуалност. За да бъде основателно искането обаче, следва да са спазени критериите, които не са посочени в закона, но са утвърдени и се съдържат в решения № 205 от 05.01.2017 г. по гр.д. № 2180/ 2016 г. на III ГО, № 16/ 30.05.2017 г. по гр.д. № 2316/ 2016 г. на IV ГО, № 285 от 05.07.2019 г. по гр.д. № 1417/ 2018 г. на III ГО, № 245/ 08.11.2019 г. по гр.д. № 4454/ 2018 г. на IV ГО и № 142/ 28.06.2019 г. по гр.д. № 3826/ 2018 г. на IV ГО. Критериите се обосновават с необходимостта смяната на пола да е достатъчно личностно обоснована и сериозно предприета, за да доведе до облекчаващо за транссексуалния и стабилно за обществото състояние. В противен случай, както се изтъква и в правната теория, има опасност смяната на пола да предизвика своеобразна полова динамичност на обществените отношения, водеща до социално объркване и до многократно усложняване на правната регулация. Ето защо, освен утвърдения медицински критерий /наличие на състояние на транссексуалност/, който се установява с помощта на комплексна медицинска експертиза, следва да се изведе и юридически критерий за уважаване на молбата. При твърдяна транссексуалност, молителят трябва да установи пред съда сериозното си и непоколебимо решение за биологично потвърждение на изпълняваната психична и социална полова роля. Въззивният съд е констатирал, че този юридически критерий все още не е налице, поради което е отказал да уважи молбата и това разрешение е в съгласие с практиката на ВКС преди постановяване на горецитираното тълкувателно решение.
Въззивният съд не е поставил като условие за уважаване на искането наличието на хормонална терапия, поради което разрешението на третия въпрос е без значение за изхода на спора.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на решението на Добричкия окръжен съд не следва да се допуска.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение


ВЪЗОБНОВЯВА производството по гр. д. № 2974 по описа за 2020 г. на ІІІ ГО на ВКС.

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 89 от 14.04.2020 г., постановено по въззивно гражданско дело № 319 по описа за 2019 г. на Добричкия окръжен съд.

Определението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: