Върховен касационен съд

Върховният касационен съд на Република България, второ отделение на гражданската колегия , в закрито съдебно заседание на двадесет и първи юни две хиляди и дванадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ

при участието на секретаря
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
ч.гр. дело № 219 / 2012 година и за да се произнесе, взе предвид :.

Производството е по чл. 274 ал.3 т.2 ГПК.

С частна касационна жалба С. М. Т. от [населено място] обжалва и иска да се отмени Определение Nо 1082 от 29.03.2012 година по ч. гр.д. Nо 556/2012 година на ОС-Пловдив, с което е оставена без уважение частна жалба против Отказ на Съдията по вписванията / Служба по вписванията - [населено място] / за издаване на удостоверение за недвижим имот- апартамент в [населено място] с идентификатор * по КК на града за периода 24.04.2008 год. – 19.08.2011 година. Поддържа се , че обжалваното определение е неправилно, постановени при допуснати нарушение на закона – чл. 47-49 П., поради което се иска отмяната им.
С изложение към частната касационна жалба , допустимостта на обжалването по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК се поддържа с довод , че по въпросите: за приложението на чл. 47 ал.2 П. и чл. 7 ал.1 и ал.4 от ТДТСАВ относно какво следва да бъде съдържанието на заявлението за тежести на един недвижим имот за определен период от време , какво следва да бъде отразеното в едно такова издадено удостоверение , каква следва да бъде заплатената ДТ и какво следва да бъде точното приложение на чл. 7 от ТДТСАВ , ВКС следва да се произнесе , тъй като те са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
По делото няма постъпил писмен отговор в срока по чл. 276 ГПК.
Върховният касационен съд-състав на второ отделение на гражданската колегия намира :
Частната касационната жалба е подадена в срока по чл. 278 ал.1 ГПК, налице е установен материален интерес съгласно чл. 280 ал.2 ГПК , поради което същата се явява процесуално допустима .
С оглед на развитите доводи, настоящият състав намира , че касационното обжалване следва да бъде допуснато в рамката на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК.
По поставените въпроси , ВКС приема :
Съдията по вписванията към РС-Асеновград е сезиран с искане за издаване на удостоверение за наличие или липса на тежести за недвижим имот – апартамент в [населено място] с идентификатор * по КК на града за периода 24.04.2008 год. – 19.08.2011 година . Искането е удовлетворено , като издаденото удостоверение е обхванало само времето 19.08.2011 година – 02.02.2012 година , в рамката за останалия период е налице отказ поради факта , че се отнася до друго искане ,за различно лице- предходен собственик.
Удостоверение за наличие или липса на тежести за определен недвижим имот се издава на основание чл. 45 б.”б” от П.. В това удостоверение, съобразно уредбата , следва да бъдат точно посочени данните за лицето , за която се отнася справката, изчерпателно посочени в чл. 6 ал.1 б.”а’от П., точно описание на имота, съгласно чл. 46 и 47 от П.. Удостоверението от съдията по вписванията се издава все още след справка в книгите за вписванията за един недвижим имот по персоналната партидата на посоченото лице при липса на имотен регистър. Справка по партидата на имота може да бъде извършена само ако в съответния регион има имотният регистър и реалната система е факт. С Удостоверението по чл. 45 П. , при уважаване на молбата , молителят получава исканата в рамките на нотариалното /като вид охранително / производство информация за вписани или липса на тежести, с цел да бъде налице яснота за състоянието на конкретния недвижим имот и за лицето, което е посочил и неговите преки праводатели, т.е. само за онези лица от които се черпят права за конкретния недвижим имот. При поискана справка за по дълъг период от време , който би обхванал и евентуални предходни разпоредителни сделки с имота , за да бъде извършена проверката , доколкото няма действащ имотен регистър, за справката следва да бъде посочени техните имена , т.е. искането би обхванало не една , а няколко самостоятелни искания , налагащи внасяне и на отделни ДТ, съгласно ТДТСАВ. Именно това е и хипотезата, установена на чл. 7 ал.4 от Тарифата за ДТ събирани от АВ.
С обжалваното определение , втората инстанция е потвърдила отказа на съдията по вписванията оставяйки без уважение подадената частна жалба по реда на чл. 274 ал.2 ГПК, приемайки, че съдията по вписванията издава исканото удостоверение след справка за един имот и едно лице , за всяко следващо лице , справката налага издаване на самостоятелно удостоверение за което се дължи и нова ДТ.
Разгледана по същество частната касационна жалба се явява неоснователна с огледна изложените по-горе съображения по поставените въпроси касаещи точното приложение на чл. 47-49 П. и чл. 7 от ТДТСАВ.
По изложените съображения, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА Определение Nо 1082 от 29.03.2012 година по ч. гр.д. Nо 556/2012 година на ОС-Пловдив, с което е оставена без уважение частна жалба против Отказ на Съдията по вписванията / Служба по вписванията - [населено място] / за издаване на удостоверение за недвижим имот- апартамент в [населено място] с идентификатор * по КК на града за периода 24.04.2008 год. – 19.08.2011 година.
Определението е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ :


ЧЛЕНОВЕ :