Върховен касационен съд

2


№ 60635

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми септември две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мими Фурнаджиева
ЧЛЕНОВЕ: 1. Велислав Павков
2. Десислава Попколева

при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 1568 по описа за 2021 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Търговска банка“ АД против решение № 10072/20.01.2021 г., постановено по гр.д.№ 486/2020 г. от 10-ти състав на САС.
Ответникът Т. М. оспорва касационната жалба, с писмен отговор.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваното решение, съдът е приел, че предявените обективно съединени искове с правно основание чл.440, ал.1 ГПК , чл.26, ал.1, пр.1 вр. чл.167, ал.3 ЗЗД са основателни, отменил е първоинстанционното решение, постановено в обратен смисъл и е постановил ново, с което е уважил исковете.
Съдът е приел, че може да се направи извод, за наличието на правен интерес от предявяването на иска по чл.440, ал.1 от ГПК, тъй като ищцата твърди, че е собственик на процесния имот, срещу което ответникът „Търговска банка Д“ АД е насочила принудително изпълнение за парично задължение на другия ответник „Елла Инвест Мънтс“ ООД, факти , които съдът е приел за установени по делото. Прието е, че с договор за покупко- продажба, сключен с нот. акт № ......./...........г., ищцата е придобила правото на собственост върху незастроен недвижим имот, като с договор за дарение, оформен с нот. акт № ......./......г. тя го е дарила на трето лице, а с влязло в сила решение от 01.03.2011г. на СГС, ГО, 1 състав, по гр.д. № 7086/10г. той е признат за нищожен поради липса на съгласие. С нот. акт № 20/14.11.2007г. надареният е продал на „Елла Инвест Мънтс“ ООД подарения му имот, като по иск с правно основание чл.108 от ЗС, предявен от ищцата срещу дружеството – купувач по горния нотариален акт е прието в мотивите, че договорът за дарение от 22.12.2006г. е нищожен, поради което дружеството не е придобило правото на собственост и искът е уважен. При тези писмени доказателства съдът е приел за безспорно установено, че ищцата притежава правото на собственост върху процесния имот.
Ответната банка е противопоставила своето ипотечно право на ищеца, като заявява, че не могат да му се противопоставят влезлите в сила решения по исковете за нищожност на договора за дарение и ревандикационната претенция. Съдът е приел, че на основание чл.298, ал.1 от ГПК решението влиза в сила между същите страни, за същото искане и на същото основание. То има действие и за наследниците на страните, както и за техните правоприемници- чл.298, ал.2 от ГПК. Тази разпоредба очертава субективните и обективни предели на силата на пресъдено нещо, като съдът е приел, че представените към исковата молба съдебни решения, макар и влезли в сила, не обвързват банката. Прието е, че възниква конкуренция на права между абсолютното вещно право на собственост и ипотечното право, принадлежащо на ипотекарния кредитор. Последното, възникнало на основание вписаната ипотека, засяга имота, доколкото създава правна възможност за кредитора на обезпеченото вземане да се удовлетвори от него. Друга правна последица, свързана с учредената договорна ипотека, е създадената привилегия за ипотекарния кредитор при удовлетворяване от ипотекираното имущество. Всички тези правни последици могат да се реализират, ако тя е учредена върху имот, собственост на длъжника. Разпоредбата на чл.167, ал.3 от ЗЗД предвижда, че ипотека се учредява само върху имот, който към момента на сключването на договора, принадлежи на лицето, което я учредява. Нормата е материалноправна и императивна, установена в обществен интерес, и противоречието с нея е порок на договорната ипотека, който води до нищожността й. От доказателствата по делото съдът е приел за установено, че ипотекираният имот не е бил в собственост длъжника към момента на учредяване на договорната ипотека и вписването й на 11.12.2007г. „Елла Инвест Мънтс“ ООД, ипотекарен длъжник, черпи права от нищожен договор за дарение, т.е. от нищожно основание. Нищожната сделка не поражда правни последици, които страните са целели, от момента на сключването й, като тя не може да бъде санирана, тъй като порокът, от който страда, е тежък и законът не свързва с нея правните последици, каквито имат валидните сделки. Нищожността е противопоставима на всички гражданскоправни субекти като не е необходимо тя да бъде прогласена от съда. Прието е, че тя е противопоставима и на ответната банка, тъй като договорът за покупко- продажба по нот. акт № ...../.........г., по който ипотекарният длъжник е бил купувач, макар и да не е нищожен, тъй като продажбата на чужда вещ не е нищожна, не поражда вещно-транслативен ефект и правото на собственост върху процесния имот не е преминало в неговия патримониум. Праводателят по тази двустранна сделка не е притежавал правото, което отчуждава, още към момента на сключването му, поради което съдът е приел, че договорната ипотека, учредена с нот. акт № ....... /.......г. е нищожна като противоречаща на закона- чл.167, ал.3 от ЗЗД.
В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се твърди, че съдът се е произнесъл по правни въпроси, при наличието на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1, т.3 и ал.2 ГПК.
Съдът е приел, че ищцата е собственик на имота въз основа на представените по делото доказателства, касаещи нищожността на сделката за дарение, като е обсъдил защо счита, че последващите сделки не лишават ищцата от правото и на собственост, поради което поставените правни въпроси, касаещи възприетото от съда, че искът е основателен, при необсъждане на останалите доказателства, извън обстоятелството, че ответник по делото не е подал писмен отговор, а взискателят оспорва иска с правно основание чл.440, ал.1 ГПК не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, цитирана от касатора. Съдът е приел, че ищцата е доказала своето право на собственост върху имота, поради което поставения правен въпрос дали този факт подлежи на доказване само от длъжника ответник по иска не е разрешен в насоката, в която е поставен въпроса.
Съдът е приел, че представените към исковата молба съдебни решения, макар и влезли в сила, не обвързват банката, доколкото тя не е участвувала в процесите, по които са постановени решенията, поради което липсва противоречие с цитираните съдебни решения, с които е прието именно възприетото и от въззивния съд по този правен въпрос.
Очевидната неправилност на решението се обосновава от ответника с твърдения за неговата необоснованост по съображенията, касаещи поставените по-горе правни въпроси и възприетото от съда от фактическа страна, без да се сочат аргументи, водещи до наличие на очевидна неправилност, по смисъла на чл.280, ал.2 ГПК, а евентуално до необоснованост, но не и в смисъл на грубо противоречие на правилата на формалната логика.
Предвид изложеното, касационното обжалване не следва да се допуска. С оглед изхода на спора в настоящото производство, в полза на Т. М. следва да се присъди сумата 2400 лева, представляваща заплатено от страната адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, състав на ВКС

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 10072/20.01.2021 г., постановено по гр.д.№ 486/2020 г. от 10-ти състав на САС.
ОСЪЖДА „Търговска банка“ АД да заплати на Т. М. М. сумата 2400 /две хиляди и четиристотин/ лева, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Определението е окончателно.

Председател: Членове: 1. 2.