Р Е Ш Е Н И Е
№ 323
гр.София, 28.06.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на
осми юни две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
при секретаря Райна Пенкова и прокурора
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 784/ 2010 г.
за да постанови решението, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 от ГПК.
С определение № 336/ 01.03.2011 г. на ВКС, ІV г.о. по гр.д.№ 784/ 2010 г. по жалба на [фирма] е допуснато до касационно обжалване въззивно решение на Софийски окръжен съд № 57 от 01.02.2010 г. по гр.д.№ 1129/ 2009 г., в частта му, с която касаторът е осъден да заплати на Д. Б. М. сумата 1 907,04 лв – обезщетение за оставане без работа за периода 19.03.2009 г. – 19.09.2009 г. със законната лихва върху тази сума от 15.05.2009 г.
Обжалването е допуснато за да се отговори на материалноправните въпроси дали обезщетението по чл.162 ал.3 от КТ има значение за определяне на размера на обезщетението по чл.225 ал.1 от КТ и дали за времето, в което е бил в обективна невъзможност за временна нетрудоспособност поради заболяване, работникът има право на такова обезщетение.
За да отговори на тези въпроси съдът изхожда от естеството на обезщетението по чл.225 ал.1 от КТ. То е уредено за да обезщети работникът за определен вид имуществени вреди – пропуснати ползи за реализиране на доходи от труда, който същият работникът би положил, ако не беше осъществен фактът на незаконното уволнение. Поради съдебната практика трайно приема, че когато причинна връзка между този факт и пропуснатите ползи няма, обезщетението не се дължи. Такъв е случаят, когато работникът е започнал друга, по-добре платена работа при друг работодател по безсрочен трудов договор и този договор бъде прекратен в шестмесечния срок. В този случай работодателят, извършил незаконно уволнение, не дължи обезщетение по чл.225 ал.1 от КТ, тъй като се прекъсва причинната връзка между незаконното уволнение и пропуснатите ползи да се реализират доходи от труд по договора, прекратен незаконно.
Аналогичен е случаят, в който работникът, в рамките на шестмесечния период след уволнението изпадне в състояние на временна неработоспособност. За времето на този отпуск работникът не пропуска възможност да реализира доходи от труда си, тъй като поначало той е в такова състояние, което не му позволява да полага труд. Прекъсва се причинната връзка между незаконното уволнение и вредите. За този период, в който е временно неработоспособен, работникът има право на обезщетение по чл.162 ал.3 от КТ, а не на трудово възнаграждение. Съответно в случаите, когато е получавал такова обезщетение и е бил незаконно уволнен, работникът няма право на обезщетение по чл.225 ал.1 от КТ за периода на временната неработоспособност.
След така приетия отговор на въпроса, поради който е допуснато касационно обжалване, съдът намира жалбата срещу атакуваното въззивно решение за основателна. За да уважи изцяло иска за заплащане на обезщетение по чл.225 ал.1 от КТ, въззивният съд е държал мотиви, че обезщетенията по чл.162 ал.3 от КТ представляват плащания по осигурително правоотношение и дали на ищеца са плащани такива, е без значение за основателността на иска по чл.344 ал.1 т.3 от КТ. Вярно е обратното, тъй като за времето, за което е получавал обезщетение за временна неработоспособност, работникът не би могъл да получава и трудово възнаграждение, тъй като не е бил трудоспособен. Като е приел друго, въззивният съд е постановил съдебния си акт в нарушение на материалния закон – касационно основание по чл.281 т.3 от ГПК. В тази част обжалваното решение подлежи на отмяна. Липсва необходимост от повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, поради което спорът следва да бъде решен по същество от настоящата инстанция.
От фактическа страна по делото е установено, че ищецът е бил в трудово правоотношение с ответника, прекратено едностранно от работодателя със заповед от 19.03.2009 г. С влязло в сила решение уволнението е признато за незаконно и Д. М. е възстановен на заеманата преди извършването му длъжност. Доказано е по делото, че за период от 6 месеца след датата на уволнението ищецът не е започвал работа при друг работодател. Обаче в периода 19.03.2009 г. – до 14.05.2009 г. същият е бил временно неработоспособен и му е бил разрешен отпуск по болест поради общо заболяване. За този период работникът има право на обезщетение по чл.162 ал.3 от КТ, но без оглед получил ли е такова, няма право на трудово възнаграждение. За същият период той е неработоспособен и не е бил в състояние да реализира доходи от труда си, дори да не е бил незаконно уволнен. Това означава, че за времето от датата на уволнението до отпадане на състоянието на временна неработоспособност (14.05.2009 г.) работникът няма право на обезщетение по чл.225 ал.1 от КТ, тъй като няма причинна връзка между противоправното поведение на работодателя и неполученото трудово възнаграждение за този период. Не е аргумент против това разбиране разпоредбата на чл.42 ал.2 от КСО (редакция към 19.03.2009 г.), според която обезщетението за временна неработоспособност поради общо заболяване не се изплаща на лица, които получават обезщетение за оставане без работа, изплащано по Кодекса на труда, тъй като тази разпоредба предвижда случаите на изплащане на обезщетение на законно основание, а не обезщетение за вреди от противоправно поведение.
Следователно искът по чл.344 ал.1 т.3 вр. чл.225 ал.1 от КТ се явява основателен само за периода от 15.05.2009 г. до 19.09.2009 г. и в размер 1 324,33 лв. За разликата е неоснователен и следва да се отхвърли.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ в сила въззивно решение на Софийски окръжен съд № 57 от 01.02.2010 г. по гр.д.№ 1129/ 2009 г., в частта му, с която [фирма] е осъдено да заплати на Д. Б. М. обезщетение за оставане без работа в размер 1 324,33 лв(хиляда триста двадесет и четири лева, тридесет и три стотинки) със законната лихва върху тази сума от 15.05.2009 г.
ОТМЕНЯ въззивното решение на Софийски окръжен съд № 57 от 01.02.2010 г. по гр.д.№ 1129/ 2009 г., в частта му, с която [фирма] е осъдено да заплати на Д. Б. М. обезщетение за оставане без работа в размер 582,71 лв със законната лихва върху тази сума от 15.05.2009 г. и съответната за тази част от иска държавна такса от 23,30 лв и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. Б. М. против [фирма] иск с правно основание чл.344 ал.1 т.3 вр. чл.225 ал.1 от КТ за разликата над 1 324,33 лв до пълния предявен размер от 1 907,04 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: