Върховен касационен съд

Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Първо отделение в закритото заседание на осемнадесети юни две хиляди и четиринадесета година в състав: разгледа докладваното от съдия Михайлова ч. гр. д. № 3119 по описа за 2014 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Ищцата С. Е. Р. обжалва определение № 454/ 10.02.2014 г. по ч. гр. д. № 117/ 2014 г, с което Варненски окръжен съд оставя без уважение частната й жалба срещу разпореждане № 18680/ 18.12.2013 г. по гр. д. № 17 632/ 2013 г. по описа на Варненски районен съд, именувано и от двете инстанции „определение“ в несъответствие с чл. 130, изр. 1 ГПК, в приложението на който е постановено. С разпореждането, потвърдено от въззивната инстанция, е върната исковата молба на С. Е. Р. поради недопустимост на предявения иск за прогласяване на нищожността на съдебната делба на една вилна сграда. Искът е насочен срещу съделителите по друго делбено дело И. М. И., З. М. И. и К. М. И.. Интересът от предявяването на иска е обоснован с твърденията, че ищцата не е взела участие в производството, достигнало до етап на влязло в сила решение по допускане на делбата, а вилата е отчасти съпружеска имуществена общност между ищцата и И. М. И..
Д. до касационно обжалване е обоснован с въпросите: 1) Съпругът, който не е взел участие в съдебната делба на вещ, част от която е в режим на съпружеска имуществена общност, има ли право на иск на основание чл. 75, ал. 2 ЗН за прогласяване на нищожност на делбата? и 2) Съпругът има ли право на такъв иск към етап на влязло в сила решение по допускане на делбата? К. счита, че първият въпрос покрива основанието на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, а вторият –на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради противоречие на обжалваното определение с определение от 25.10.2012 г. по ч. гр. д. № 1698/ 2012 г. по описа на ВКС, ГК, І-во ГО. По същество намира определението незаконосъобразно.
От ответниците И. М. И., З. М. И. и К. М. И. не постъпват отговори на частната жалба.
Съдът констатира, че тя отговаря на изискванията на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Подадена е от ищцата, за която е единствено интересът от касационно обжалване. Спазен е срокът по чл. 275, ал. 1 ГПК. Налице са и предпоставките за допускане на определението до касационен контрол, макар и не по двата въпроса. Те са в съотношение на общ към частен, но единствено частният въпрос обуславя обжалваното определение. Ищцата твърди, че без нейното участие е допусната, но не и извършена съдебната делба на вилата, отчасти съпружеска имуществена общност. Следователно единствено вторият въпрос обуславя решението за допустимостта на иска, дадено с обжалваното определение. По него е налице и допълнителното основание на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. С определението по чл. 274, ал. 3 ГПК се приема, че е допустим искът на неучаствалия съсобственик за установяване на нищожност на съдебна делба и към етап на влязло в сила решение по допускане на делбата. Съпружеската имуществена общност е вид неделима съсобственост. Следователно обжалваното определение е в противоречие с определението по чл. 274, ал. 3 ГПК.
По въпроса, по който касационното обжалване е допуснато, съдът приема, че съпругът, неучаствал в съдебната делба на вещ, която е отчасти съпружеска имуществена общност, няма право на иск за прогласяване нищожност на съдебната делба към етапа на влязло в сила решение по допускане на делбата. Съображенията за това са следните:
Съгласно чл. 75, ал. 2, ЗН, когато делбата е извършена без участието на някой от сънаследниците, тя е изцяло нищожна. Разпоредбата намира приложение за всяка делба на съсобствена вещ (чл. 34, ал. 2 ЗС). Следователно обективното ни право предвижда задължителното участие на всички съсобственици при извършване на делбата. Неизпълнението на това задължение е скрепено с най-тежката гражданско-правна санкция – нищожност на делбата. Допустими са два способа на извършване на делба: доброволна делба – с договор с нотариална заверка на подписите и съдебна делба – с влязло в сила решение по извършване на делбата. Производството по съдебна делба протича в две фази. Това решение отговаря на спецификите на потестативното право на делба и е проявна форма на връзката между материалното право и гражданския процес. В първата съдебна фаза се установява правото на делба на всеки от съделителите, а във втората се ликвидира имуществената общност. В този смисъл първата фаза на съдебната делба се явява предварителна спрямо втората. С решението, с което делбата се допуска, съдът се произнася по въпросите между кои лица и за кои имоти ще се извърши тя, както и каква е частта на всеки съсобственик (чл. 344, ал. 1 ГПК, респ. чл. 282, ал. 1 ГПК (отм)). Силата на пресъдено нещо на това решение се концентрира върху страните, обектът и съдържанието на правото на делба. Следователно решението, с което съдебната делба се допуска, е обективно негодно да покрие хипотезиса на чл. 75, ал. 2 ЗН. И при влизането му в сила съсобственост продължава да има, т. е. делбата не е „извършена” по смисъла на императивната разпоредба. Изложеното отрича извода в определението по чл. 274, ал. 3 ГПК, че съсобственикът, който не е взел участие в съдебната делба, има право на иск по чл. 75, ал. 2 ЗН и към етапа на влязлото в сила решение по нейното допускане.
С оглед този отговор обжалваното определение е законосъобразно. Исковият процес дава защита на възникнали субективни права, не на бъдещи. Към етап на влязло в сила решение по допускане на делбата и при липса на твърдения, които да са обективно годни да покрият хипотезиса на чл. 75, ал. 2 ЗН, ищцата не разполага с право на иск за прогласяване на нищожността на делбата с оглед бъдещото нейно извършване. С тези мотиви, а не при развитите и от двете инстанции за липса на интерес от установителния иск, обжалваното определение подлежи на потвърждаване от касационната инстанция. То е правилно като резултат. Първостепенният съд е бил длъжен да върне исковата молба, с която се иска защита на бъдещо субективно право (чл. 130 ГПК). Неоснователна е и частната жалба до въззивния съд срещу преграждащото по-натъшното развитие на делото разпореждане.
При тези мотиви, съдът ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на С. Е. Р. ЕГН [ЕГН] срещу определение № 454/ 10.02.2014 г. по ч. гр. д. № 117/ 2014 г. по описа на Варненски окръжен съд.
Определението е окончателно.

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.