Върховен касационен съд

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети май две хиляди и двадесета година в състав:

Председател: ПЛАМЕН СТОЕВ
Членове: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

като разгледа докладваното от съдия Янчева ч. гр. дело № 636 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Делото е образувано по частна жалба вх. № 10670/23.12.2019 г. на Ж. Г. К., чрез адвокат Н. Г., подадена срещу определение № 648 от 9.12.2019 г. по ч. гр. д. № 425/2019 г. на Апелативен съд – Бургас, с което е потвърдено определение № 2190 от 13.11.2019 г. по гр. д. № 787/2019 г. на Окръжен съд – Бургас.
С потвърденото определение първоинстанционният съд е върнал исковата молба на Ж. Г. К. и е прекратил образуваното пред него дело поради недопустимост на предявените искове.
За да потвърди обжалваното пред него определение, Апелативен съд – Бургас е посочил, че производството пред Окръжен съд – Бургас е образувано по искова молба с посочено правно основание чл. 124, ал. 1 и чл. 537, ал. 2 ГПК, във вр. с чл. 88 и чл. 90 ЗКИР, подадена от Ж. Г. К. против „Хелио тур С“ АД, с която е поискано да се приеме за установено, че ищецът е собственик на поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], с площ от 2 475 кв. м, както и да се установи недопустимостта на извършеното вписване на исковата молба по гр. д. № 8174/2015 г. по описа на Софийски градски съд с вх. № 14803/30.01.2017 г., с ищец „Хелио тур С“ АД и ответник Агенция по приватизация и следприватизационен контрол – София, и да бъде постановено заличаването на вписването на исковата молба.
Изложил е, че при извършена служебна проверка в деловодната система на Апелативен съд - Бургас е било установено, че с решение № 21/8.02.2018 г., поправено с решение № 59/21.02.2019 г., по т. д. № 272/2017 г. на Окръжен съд - Бургас е признато за установено по отношение на „Хелио тур С“ АД, с ЕИК 102004621 и „Джи енд Джи-90“ ЕООД, с ЕИК 202446462, че Ж. Г. К., ЕГН [ЕГН] е собственик на поземлен имот с идентификатор ***, с площ от 2 475 кв. м, находящ се в [населено място], местност „Каваци“, като решението е влязло в законна сила. При това положение съдът е споделил извода на първоинстанционния съд, че това влязло в законна сила решение се явява процесуална пречка за разглеждане на предявения положителен установителен иск за собственост за същия имот, между същите страни и на същото основание, като на основание чл. 299, ал. 2 ГПК производството следва да бъде прекратено в тази част.
По отношение на останалите предявени искове Апелативен съд – Бургас е приел, че същите са недопустими поради липса на правен интерес. Визирал е, че с разпореждане № 2038/19.06.2019 г. Окръжен съд – Бургас е дал указания на Ж. К. да посочи фактическите твърдения, обосноваващи правния му интерес от предявяването на иска по чл. 537, ал. 2 ГПК, вкл. да насочи иска си срещу всички лица, които се ползват от акта.
Изложил е, че по повод заявеното от ищеца в уточняващата молба с вх. № 9935/24.06.2019 г., че вписването на исковата молба по партидата на процесния имот се дължи на грешка, съдът правилно е посочил, че изправянето на грешки при вписванията в имотния регистър се извършва по реда на чл. 89 ЗКИР от съдията по вписванията, а не по исков ред, а относно съдържащото се в исковата молба искане, конкретизирано с молбата от 24.06.2019 г., да бъде постановено частично заличаването на исковата молба само по партидата на процесния имот, съдът правилно е посочил, че разпоредбата на чл. 90, ал. 2 ЗКИР постановява, че заличаването се извършва по искане на заинтересуваното лице, с определение на съдията по вписванията.
Жалбоподателят атакува определението на Апелативен съд – Бургас като незаконосъобразно, необосновано и неправилно.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се позовава на основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, пр. трето ГПК за допускане на касационно обжалване.
Формулира следните въпроси по чл. 280 ГПК:
1. Допустим ли е установителен иск за собственост между едни и същи страни, за един и същ имот, при влязло в сила решение по друго дело, на основание нови факти и обстоятелства по спора, необхванати от силата на пресъдено нещо на предходното решение.
2. Допустимо ли е производство по чл. 537, ал. 2 ГПК при вписване на искова молба по партидата на имота на ищеца от нелегитимирано лице.
Позовава се на противоречие на обжалваното определение с решение № 54/24.07.2018 г. по гр. д. № 2334/2017 г. на ВКС, Тълкувателно решение № 4/14.03.2016 г. по тълк. д. № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС и Тълкувателно решение № 8/27.11.2013 г. по тълк. д. № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
Излага, че фактите и обстоятелствата, обхванати с влязлото в сила решение по т. д. № 272/2017 г. на Окръжен съд – Бургас, са различни. Заявява, че съгласно практиката на ВКС е налице правен интерес на ищеца от иск за установяване недопустимостта на извършеното вписване на искова молба, ако с вписването са засегнати негови права или той не може да реализира предоставени от закона права поради незаконосъобразно вписване на други права. Сочи, че никъде в исковата му молба не се е позовал на наличието на грешка при вписването.
Настоящият съдебен състав на второ гражданско отделение на ВКС намира следното:
Частната жалба е процесуално допустима.
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на Ж. Г. К., с която същият е предявил срещу „Хелио тур С“ АД искове по чл. 124, ал.1 и чл. 537, ал. 2 ГПК, във вр. с чл. 88 и чл. 90 ЗКИР: да се признае за установено, че ищецът е собственик на ПИ с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], с площ от 2 475 кв. м, както и да се установи недопустимостта на извършеното вписване с вх. рег. № 14803/30.01.2017 г. на искова молба по гр. д. № 8174/2015 г. по описа на Софийски градски съд, с ищец „Хелио тур С“ АД и ответник Агенция по приватизация и следприватизационен контрол – София, и да бъде постановено заличаването на исковата молба.
В исковата молба се излага, че ищецът е собственик на гореописания имот, който придобил на публична продан с постановление за възлагане по изп. д. № 20137050400107/2012 г. на ЧСИ И. Б., вписано на 9.12.2013 г., т. 50, № 137, вх. № 15762 на Агенцията по вписванията, гр.Бургас. От удостоверение за тежести № 4492/2018 г. на Агенцията по вписванията Ж. К. узнал, че е налице вписване с вх. рег. № 14803/30.01.2017 г. на искова молба по гр. д. № 8174/2015 г. по описа на Софийски градски съд, с ищец „Хелио тур С“ АД и ответник Агенция по приватизация и следприватизационен контрол – София, което не е извършено от правоимащо лице.
По делото се намира решение № 21/8.02.2018 г. по гр. д. № 272/2017 г. на Окръжен съд – Бургас, по което дело Ж. Г. К. е участвал като трето лице със самостоятелни права върху предмета на спора по чл. 225 ГПК. С решението е бил уважен иск за собственост на Ж. К. по отношение на визирания по-горе имот, като придобит чрез публична продан, срещу „Хелио тур С“ АД, представлявано от изпълнителен директор „ТХ Русалка Холидейз“ ЕООД, чрез Е. З. Б., и Джи енд Джи-90“ ЕООД.
От удостоверение за вписвания, отбелязвания и заличавания за имот изх. № 4492/27.08.2018 г., издадено от Службата по вписванията, гр. Бургас, е видно, че по партидите на Ж. Г. К. и „Хелио тур С“ АД е налице вписана искова молба относно поземлен имот от 2 475 кв. м, в м. „Каваците“, [населено място], с ищец „Хелио тур С“ АД и ответник Агенция за следприватизационен контрол.
С молба вх. № 9935/24.06.2019 г. Ж. К. е уточнил пред първоинстанционния съд, че желае частично заличаване на вписването на горепосочената искова молба само по партидата на процесния имот, което най-вероятно се дължи на грешка.
Съгласно протоколно определение на Апелативен съд – Бургас, постановено на 11.07.2019 г. по гр. д. № 161/2019 г., и определение № 460/24.10.2019 г. по ч. т. д. № 2340/2019 г. на ВКС, І т. о., приложени служебно, решение № 21/8.02.2018 г. по гр. д. № 272/2017 г. на Окръжен съд в Бургас е влязло в сила в частта му относно уважения иск на Ж. Г. К..
Въз основа на така изложеното, настоящият съдебен състав на второ гражданско отделение на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Съображенията му за това са следните:
Съгласно разпоредбите на чл. 280, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 274, ал. 3 ГПК, и постановките на Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда в обжалвания съдебен акт. Допълнително касаторът следва да аргументира наличието на някое от допълнителните основания за допускане на касационно обжалване, визирани в чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК.
По първия от формулираните в изложението въпроси постановеното определение не противоречи на визираната и представена съдебна практика, доколкото в същата са застъпени хипотези, различни от тази по настоящото дело, и тя е неотносима.
Относно втория въпрос Ж. К. не е обосновал наличието на допълнителните основания за допускане на касационно обжалване, съгласно изискванията на ГПК и Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Представената практика на ВКС, включително задължителната такава, няма отношение към този въпрос.
Същевременно обжалваното определение е валидно и допустимо. Същото не е и очевидно неправилно, тъй като не е постановено в грубо нарушение на материалния или процесуалния закон и не е явно необосновано.
В настоящия случай безспорно е налице хипотезата на чл. 299, ал. 2 ГПК, както е заключил и Апелативен съд – Бургас.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,


НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 648 от 9.12.2019 г. по ч. гр. д. № 425/2019 г. на Апелативен съд – Бургас.
Определението не подлежи на обжалване.




ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: