Върховен касационен съд

5

№ 60246

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение , в закрито заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ

изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 3132/2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното :



Производството е образувано по повод молба вх. № 67551/12.10.2021 г., подадена от „Първа инвестиционна банка“ АД.
Молителят „Първа инвестиционна банка“ АД твърди, че на 16.11.2016 г. депозирал адресирана до Върховния касационен съд молба за отмяна на влязло в сила решение по гр. д. № 3275/2014 г. на Апелативен съд - София, към която приложил платежно нареждане за внесена по сметката на ВКС държавна такса в размер на 25 лв. В изпълнение на указания, дадени с разпореждане от 30.11.2016 г. по ч. т. д. № 3275/2014 г. на ВКС, образувано във връзка с искане за спиране на изпълнението на посоченото решение, молителят превел на 01.12.2016 г. по сметката на ВКС допълнителна държавна такса в размер на 861 889.47 лв. за производството за отмяна, приключило с постановено по настоящото дело решение № 340 от 28.01.2019 г. Предвид обстоятелството, че решението, чиято отмяна е поискана, е постановено в производство по чл.623 ГПК за допускане изпълнение на съдебно решение на друга държава - членка на Европейския съюз, молителят поддържа, че дължимата за производството по отмяна държавна такса е била в размер на 25 лв., определена съгласно чл.15 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, а не в размер на 861 914.47 лв. /2 % върху интереса/, както неправилно е прието в разпореждането от 30.11.2016 г. Поради изложеното в молбата се прави искане сумата 861 889.47 лв., представляваща „недължимо платена държавна такса по молбата за отмяна“, да бъде възстановена на „Първа инвестиционна банка“ АД чрез превод по посочена банкова сметка. В подкрепа на искането се сочи определение № 268 от 13.07.2020 г. по ч. т. д. № 806/2020 г. на ВКС, ІІ т. о., в което при подадена последваща молба за отмяна на същото съдебно решение е прието, че за производството по отмяна се дължи държавна такса в размер на 25 лв.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и на доказателствата по делото, приема следното :
Производството по т. д. № 3132/2017 г. е образувано пред ВКС по молба на „Първа инвестиционна банка“ АД за отмяна по реда на чл.303 и сл. ГПК на влязло в сила решение № 1920 от 01.10.2015 г., постановено по гр. д. № 4921/2014 г. на Апелативен съд - София, с което е отменено разпореждане от 10.06.2014 г. по гр. д. № 4921/2014 г. на Софийски градски съд и на основание чл.623, ал.5 вр. чл.38 и сл. от Регламент (ЕО) № 44/2001 г. е признато и допуснато изпълнение в Република България на разпореждане (заключение) от 21.06.2010 г. по дело № 23752/299/2013 г. на Първи районен съд - Букурещ, с което се дава съгласие за принудително изпълнение в полза на кредитора Агенция за плащанията и участие в земеделието на Румъния, което следва да се извърши съгласно чл.622, ал.3 РГПК в съответствие с писмо за банкова гаранция № 000LG-L-003436/31.07.2012 г. за плащане на сумата 22 033 854.39 евро плюс разходи за изпълнението против „Първа инвестиционна банка“. Към молбата е приложено преводно нареждане от 16.11.2016 г. за внесена държавна такса то сметката на ВКС в размер на 25 лв. По делото е постановено решение № 340 от 28.01.2019 г., с което молбата за отмяна е оставена без уважение.
След подаване на молбата за отмяна молителят „Първа инвестиционна банка“ АД е сезирал ВКС с искане по чл.309 ГПК за спиране на изпълнението на решението по гр. д. № 3275/2014 г. на Апелативен съд - София. Във връзка с искането е образувано ч. т. д. № 2456/2016 г. по описа на ВКС, ІІ т. о. С разпореждане от 30.11.2016 г. по посоченото дело председателят на Първо отделение при Търговска колегия на ВКС е констатирал, че молбата за отмяна е нередовна, включително поради непредставяне на документ за внесена държавна такса в размер на 2 на сто от обжалваемия интерес, поради което е оставил молбата без движение и е указал на молителя в едноседмичен срок от съобщението да отстрани нередовностите. В изпълнение на дадените указания с преводно нареждане от 01.12.2016 г. молителят е превел по сметката на ВКС сумата 861 889.47 лв., представляваща разлика над първоначално внесената за производството по отмяна държавна такса от 25 лв. до определената в разпореждането от 30.11.2016 г. държавна такса по чл.18 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, възлизаща на 861 914.47 лв.
При така установените факти по делото настоящият състав на ВКС намира, че искането за връщане /възстановяване/ на сумата 861 889.47 лв., внесена като държавна такса за развилото се в хода на т. д. № 3132/2017 г. производство за отмяна на влязло в сила съдебно решение, е неоснователно.
Съгласно чл.4 вр. чл.3 от Закона за държавните такси /ЗДТ/, по молбите за отмяна се заплащат държавни такси, които се събират от съдилищата при предявяване на искането /подаване на молбата/ за отмяна. Размерът на таксата се определя според тарифа, приета от Министерски съвет - чл.73, ал.3 ГПК, понастоящем - Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, приета с ПМС № 38/27.02.2008 г. /обн. ДВ бр.22/2008 г./. Недължимо платените такси се връщат по искане на заинтересованата страна - чл.4б ЗДТ. По аргумент от разясненията, дадени в т.10 от мотивите към Тълкувателно решение № № 5/2015 от 12 юли 2018 г. по тълк. д. № 5/2015 г. на ОСГТК на ВКС, недължимо платени биха били таксите, по които производство по отмяна не е образувано, таксите, които са събрани въпреки, че молителят е бил освободен от заплащането им, както и надвзетите такси, т. е. таксите, платени без наличие на основание за това по смисъла на чл.3 и чл.4 ЗДТ. Връщането на недължимо платена държавна такса е предмет на самостоятелно производство, което според разясненията в цитираното тълкувателно решение се развива извън основното производство и в което с определение на съда се разрешава материалноправен спор за дължимостта на таксата. Самостоятелният характер на производството обаче не означава, че развитието му е изолирано и независимо от основното производство, за целите на които е внесена таксата. С оглед предназначението на държавната такса и обвързаността й с конкретно съдебно производство спорът за нейната дължимост следва да се разреши преди приключване на основното производството, включително поради факта, че внесената такса се съобразява при разпределяне на отговорността за разноски с крайния акт по делото, а пререшаването на спора за разноските е ограничено от преклузивен срок - чл.248, ал.1 ГПК.
С молбата за отмяна на влязлото в сила решение по гр. д. № 3275/2014 г. на Апелативен съд - София молителят „Първа инвестиционна банка“ АД е представил документ за внесена държавна такса за разглеждане на молбата. При извършена проверка на редовността на молбата председателят на Първо отделение при Търговска колегия на ВКС е преценил, че внесената такса е недостатъчна и в изпълнение на правомощията си е указал на молителя да представи доказателства за внесена държавна такса в размер, определен според правилото на чл.18, ал.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК /2 на сто от обжалваемия интерес на стойност 43 094 473.43 лв./. Разпореждането, с което е определен размера на дължимата държавна такса, не е от категорията на обжалваемите съдебни актове по чл.274, ал.1 вр. чл.274, ал.2, изр.2 ГПК и проверката на правилността му е била възможна единствено по повод обжалване на разпореждане за връщане на молбата за отмяна поради невнасяне на указаната в съдържанието му държавна такса. Молителят обаче е изпълнил указанията и е внесъл посочената в разпореждането допълнителна държавна такса, изчислена в размер на 861 889.47 лв., след което молбата за отмяна е разгледана от ВКС и образуваното по повод на нея производство е приключило с влязло в сила решение от 28.01.2019 г. Настоящият състав на ВКС няма правомощия да проверява правилността на извършената в разпореждането преценка относно размера на таксата, която е трябвало да бъде събрана при образуване на производството за отмяна, чийто край е сложен с постановяване на окончателно съдебно решение още през 2019 г. След като по молбата за отмяна е образувано съдебно производство, приключило с постановяване на решение, и държавната такса за това производство е внесена на основание стабилен съдебен акт - разпореждането от 30.11.2016 г., същата не може да се квалифицира като „недължимо платена“ по смисъла на чл.4б ЗДТ и да бъде върната на молителя. При отсъствие на правомощия за инцидентен контрол върху правилността на разпореждането относно таксата настоящият състав на ВКС не би могъл да мотивира извод за недължимост на внесената за целите на производството по т. д. № 3132/2017 г. държавна такса по съображения, че намира за правилно произнасянето в соченото от молителя определение по ч. т. д. № 806/2020 г., в което дължимата държавна такса за друго инициирано от „Първа инвестиционна банка“ АД производство по отмяна на същото решение на Апелативен съд - София е определена в размер на 25 лв. В тази насока следва да се има предвид, че за разлика от произнасянето в определението по ч. т. д. № 806/2020 г. на ВКС, ІІ т. о., в определение № 30/17.01.2020 г. по ч. т. д. № 2746/2019 г. на ВКС, І т. о., и определение № 463/30.10.2019 г. по ч. т. д. № 2092/2019 г. на ВКС, І т. о., постановени по повод подадени от „Първа инвестиционна банка“ АД молби по чл.303 и сл. ГПК, е изразено становище, аналогично на застъпеното в разпореждането от 30.11.2016 г. на председателя на Първо отделение при Търговска колегия на ВКС - че за производство по отмяна с идентичен предмет се дължи държавна такса в размер на 2 % върху обжалваемия интерес, съгласно чл.18, ал.1, от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
По изложените съображения искането на „Първа инвестиционна банка“ АД в молба вх. № 7551/12.10.2021 г. следва да бъде оставено без уважение.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Първа инвестиционна банка“ АД с ЕИК[ЕИК], съдържащо се в молба вх. № 67551/12.10.2021 г., за връщане /възстановяване/ на сумата 861 889.47 лв., внесена с преводно нареждане от 01.12.2016 г. по сметката на ВКС като държавна такса по подадена на 16.11.2016 г. молба за отмяна на влязло в сила решение № 1920 от 01.10.2015 г. по гр. д. № 3275/2014 г. на Апелативен съд - София.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :