№ 516
София, 01.07.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и шести юни през две хиляди и четиринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ : МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Папазова ч.гр.д.№ 3668 по описа за 2014 г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.274 ал.3 т.2 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадена частна жалба от М. З. П. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат И. против въззивно определение № 1373 от 14.05.2014г. по в.ч.гр.д.№ 1312 по описа за 2014г. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено определение № 169 от 15.04.2014г. на съдия по вписванията при РС Пловдив за отказ за вписване на искова молба за делба на недвижим имот, постановен по преписка вх.№ 9796 от 15.04.2014г. по описа на Агенция по вписванията Служба по вписванията [населено място]. Като счита, че е неправилно, постановено в нарушение на закона, жалбоподателят иска обжалвания акт да бъде отменен, а делото върнато с указания за извършване на вписването.
В приложеното към частна жалба изложение се сочи основанието за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК по следните поставени въпроси, за който се твърди, че са разрешени от въззивния съд в противоречие с Тълкувателно решение № 7 от 25.04.2013г.по т.д.№ 7/12г. на ОСГТК на ВКС : 1.Приложими ли са към искови молби, които подлежат на вписване, изискванията на чл.6 ал.3 от Правилника за вписванията, когато имотите се намират в съдебен район, в който не е въведен имотен регистър, или това изискване не важи единствено при налагане на възбрани, 2.Допустимо ли е в производството по вписванията да се поставят условия за съдържание на акт, каквито не се съдържат нито в закона, нито са поставени от съда, 3.Липсата на описание на имотите съгласно ЗКИР основание ли е за постановяване на отказ за вписване на исковата молба и 4.Компетентен ли е съдията по вписванията да извършва проверка дали заявената за вписване искова молба отговаря на изискванията на закона съгласно чл.32а от ПВ след като нейното вписване е разпоредено от съда?
Срещу подадената частна касационна жалба не е постъпил отговор от ответната страна.
Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи по допускането и данните по делото, намира следното :
С оглед предмета на обжалване - определение на въззивен съд, с което е оставена без уважение жалба срещу преграждащо по-нататъшния ход на процеса определение и пред вид разпоредбата на чл.274 ал.3 т.1 от ГПК - допустимостта на настоящето касационно обжалване е в зависимост от наличието на общата и някоя от специалните предпоставки по чл.280 ал.1 от ГПК.
В случая М. З. П. е направил искане пред съдия по вписванията при РС Пловдив за вписване на искова молба за делба на три недвижими имота, като два от тях са били описани с посочване на данните по чл.60 т.1-7 от ЗКИР и приложени схеми, а за третия не са посочени данните по кадастрална карта и кадастрални регистри и не е приложена схема.
Исковата молба е била представена за вписване на 15.04.2014г., след като Районен съд Пловдив с разпореждане от 7.04.2014г. по гр.д.№ 5183/2014г. я е оставил без движение и е дал указания за вписването й в Службата по вписванията.Изрично в указанията е вписано, че в противен случай – молбата ще бъде върната, а производството – прекратено.
Със свое определение от 15.04.2014г. съдията по вписванията при РС Пловдив е постановил отказ за вписване за всички имоти поради липса на скица-копие от кадастралната карта, издадена от Агенцията по геодезия, картография и кадастър за един от имотите. Посочил е, че не е налице хипотеза на служебно изпратена от съда искова молба, съответно неприложимо е изключението, предвидено по т.д.7/12г.на ОСГТК на ВКС.
Този акт е бил потвърден със сега обжалваното определение № 1373 от ПОС, който е преценил отказа за правилен с мотива, че в случаи, като настоящия, когато имотите се намират в район с одобрена кадастрална карта и кадастрални регистри, посочването на данните по чл.60 т.1-7 от ЗКИР е задължително. Липсата им прави молбата нередовна /поради липса на необходимо съдържание/. Съдията по вписване няма задължение да дава указания за отстраняване на нередовността или да извършва частично вписване, поради което единствената му възможност е да постанови отказ.
При тези факти – поставените от касатора въпроси, доколкото са свързани с решаващите мотиви на съда, съставляват годно общо основание за допустимост. Касационно обжалване следва да се допусне само по последния от тях, защото е разрешен от въззивния съд в противоречие с т.6 от Тълкувателно решение № 7 от 25.04.2013г.по т.д.№ 7/12г.на ОСГТК на ВКС, съгласно което не може да се проверява редовността на акт, чието вписване е наредено от съда. Останалите въпроси не са в противоречие с цитираното Тълкувателно решение. Приложимостта на изискванията на чл.6 ал.3 от Правилника за вписванията към подлежащите на вписване искови молби следва от разпоредбата на чл.12 ал.1 от Правилника за вписванията /ПВ/, съгласно която исковите молби трябва да отговарят на изискванията на чл.6 от ПВ. Вписването на възбраните не става по реда за вписване на актове относно недвижим имоти и за тях подобно препращане няма /освен това при тях се цели бързина и изненада, а и практически не винаги молителите могат да се снабдят със скица в срок/. Отговорът на въпроса за допустимостта в производството по вписванията да се поставят условия за съдържанието на акта, каквито не се съдържат в закона и не са поставени от съда-се съдържа в цитираното Тълкувателно решение и той е отрицателен. Съгласно т.6 от същото-липсата на описание на имотите съгласно ЗКИР може да е основание за постановяване на отказ за вписване на исковата молба.
Противоречието между постановения въззивен акт и решение № 7 от 25.04.2013г.по т.д.№ 7/12г.на ОСГТК на ВКС е относно правомощието на съдията по вписванията, в настоящата хипотеза когато съдът е проверил редовността на исковата молба и е разпоредил вписването. В този случай съдията по вписванията е длъжен да извърши вписването без да подлага на контрол неговата преценка. Като не се е съобразил с посоченото в т.6 от т.д.№ 7/12г. въззивният съд е постановил неправилен акт, който следва да бъде отменен, а преписката върната на съдията по вписванията за вписване на исковата молба.
Мотивиран от гореизложеното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до разглеждане по същество частната жалба, подадена от М. З. П. със съдебен адрес: [населено място] [улица] ет.2 адвокат И. против въззивно определение № 1373 от 14.05.2014г. по в.ч.гр.д.№ 1312 по описа за 2014г. на Пловдивски окръжен съд.
ОТМЕНЯ въззивно определение № 1373 от 14.05.2014г. по в.ч.гр.д.№ 1312 по описа за 2014г. на Пловдивски окръжен съд и потвърдено с него определение № 169 от 15.04.2014г. на Съдия по вписванията при РС Пловдив за отказ за вписване на искова молба за делба на недвижим имот.
ИЗПРАЩА делото на Агенция по вписванията, Служба по вписванията [населено място] за вписване на искова молба за делба на недвижим имот по преписка вх.№ 9796 от 15.04.2014г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.