Върховен касационен съд

1

№ 50057

гр. София, 06.12.2023 година


В ИМЕТО НА НАРОДА


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в открито съдебно заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА
ЗОРНИЦА ХАЙДУКОВА

при участието на секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 1337 по описа за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищеца „Финанс инфо асистанс“ ЕООД, [населено място] чрез процесуален представител юрисконсулт К. К. срещу решение № 108 от 08.03.2022 г. по в. гр. дело № 1096/2021 г. на Окръжен съд Благоевград, 4 въззивен граждански състав, с което е потвърдено решение № 502455 от 28.06.2021 г. по гр. дело № 1119/2018 г. на Районен съд Разлог в частта, с която е отхвърлен предявеният срещу Т. А. иск за заплащане на сумата 9 696,34 лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит № 81700 КР-АА-4268 от 29.11.2007 г., и „Финанс инфо асистанс“ ЕООД е осъдено да заплати на Т. И. А. сума в размер 830 лв., представляваща направени разноски за въззивното производство.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, като излага следните съображения: въззивният съд неправилно е приел, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем от „Централна кооперативна банка“ АД /„ЦКБ“ АД/ преди прехвърляне на вземането със съобщение изх. № 97725/13.08.2010 г., респективно със заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК; във връзка с доводите на ищеца за прекъсване на давностния срок по чл. 116, б. „а“ ЗЗД - констатациите на съдебния състав, че ответникът не е извършил плащания по банков път, противоречат на представените доказателства и заключението на съдебно-счетоводната експертиза; неправилни са и правните изводи относно направените доброволни плащания по сметка на кредитора от съпругата на ответника - М. А., с които е погасила задължения на съпруга си; съдебният състав в противоречие на чл. 266 ГПК не е приел представените в първоинстанционното производство удостоверение вх. № 4530/30.05.2019 г. и вносна бележка от 24.03.2014 г. Касаторът моли въззивното решение да бъде отменено и предявеният иск да бъде уважен. Претендира присъждане на направените разноски за трите инстанционни производства.
Ответникът Т. И. А. от [населено място] чрез процесуален представител адвокат Р. Д. З. – К. оспорва касационната жалба и поддържа становище за правилност на обжалваното решение. Релевира доводи, че въззивният съд правилно е установил обявяване на 26.08.2010 г. на предсрочна изискуемост на кредита, от който момент е започнала да тече погасителната давност, както и че погасителната давност не е прекъсната с извършените плащания. Ответникът претендира присъждане на направените разноски в касационното производство.
С определение № 50239 от 10.05.2023 г. по т. дело № 1337/2022 г. на ВКС, ТК, Второ отделение е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по материалноправния въпрос „По какъв начин следва да бъде изразено волеизявлението на банката, че обявява кредита за предсрочно изискуем?“
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като обсъди изложените от страните доводи във връзка с релевираните касационни основания и данните по делото и като извърши проверка на допустимостта и правилността на въззивното решение, на основание чл. 290, ал. 2 ГПК приема следното:
Въз основа на събраните писмени доказателства въззивният съд е констатирал наличието на възникнало между „ЦКБ“ АД и Т. А. правоотношение по договор за потребителски кредит № 81700 КР-АА-4268 от 29.11.2007 г., по силата на който ответникът е получил банков заем в размер 15 000 лв., с краен срок за връщане на заетата сума, ведно с лихвите не по-късно от 01.12.2017 г., а А. А. и Г. Колевичин се задължили към банката като поръчители. Съдебният състав е приел, че банката е обявила кредита за изцяло предсрочно изискуем, считано от 26.08.2010 г., поради неизпълнение на задължението от страна на кредитополучателя съобразно предвидената в закона и договора възможност, като е връчила на всеки от ответниците уведомления. Констатирал е, че обявяването на предсрочната изискуемост на кредита и изричното деклариране на това обстоятелство са направени от банката преди цедиране на вземането на „Финанс инфо асистанс“ ЕООД.
За да направи извод за неоснователност на предявения иск, въззивната инстанция се е аргументирала с изтекла погасителна петгодишна давност, която е започнала да тече от 26.08.2010 г. Изложила е съображения, че след обявяване на предсрочната изискуемост на кредита банката, респективно ищецът, са бездействали по отношение на длъжника /кредитополучателя/ и поръчителите в продължение на седем години.
Възражението на ответната страна за прекъсване на давността с признаване на вземането от длъжника, осъществено чрез извършвани плащания по банков път, е прието за неоснователно поради неустановяване по несъмнен начин, че Т. А. след 2011 г. е погасявал задължението си. Изложени са съображения, че представените вносни бележки и извлечения от банкова сметка не доказват погасяване на паричното задължение, тъй като не съдържат подпис, който да установява авторството на тези документи.
Въззивният съд е анализирал разпоредбата на чл. 116, ал. 1, б. „а“ ЗЗД и е приел, че по делото няма установени по несъмнен начин факти и обстоятелства, от които да се изведе воля на длъжника, че потвърждава съществуването на конкретния дълг към кредитора. Поради липсата на признаване на вземането от длъжника е направил извод, че погасителната петгодишна давност не е прекъсвана и е изтекла преди предявяване на иска.
По допустимостта на въззивното решение:
Решението на Окръжен съд Благоевград и решението на Районен съд Разлог са недопустими в частта, с която искът е отхвърлен за разликата над 9 636,34 лв. до 9 696,34 лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит № 81700 КР-АА-4268 от 29.11.2007 г., и следва да бъдат обезсилени по следните съображения:
Съгласно задължителната практика на ВС и ВКС, обективирана в т. 9 от ППВС № 1/10.11.1985г., съдът дължи произнасяне и защита само в рамките на заявеното искане и по начина, който е поискан от ищеца. Решението е недопустимо, когато не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество, т. е. когато решението е постановено въпреки липсата на право на иск или ненадлежното му упражняване, при нередовна искова молба, когато съдът е бил десезиран, когато липсва положителна или е налице отрицателна процесуална предпоставка. Съдът е длъжен да разгледа иска на предявеното основание и за предявения размер и когато се е произнесъл по непредявен иск, по незаявена претенция, респективно над предявения размер постановеният съдебен акт е недопустим, тъй като липсва положителна процесуална предпоставка, обуславяща надлежно упражнено право на иск, за която съдът е длъжен да следи служебно.
Съгласно Тълкувателно решение № 1/17.07.2001г. на ВКС, ОСГК дейността на въззивната инстанция има за предмет разрешаване на материалноправния спор, произнасяне по спорния предмет на делото, който предмет се въвежда с исковата молба. Предмет на делото е спорното материално право, индивидуализирано от ищеца с основанието и петитума на иска. Когато първоинстанционният съд е постановил изцяло или частично недопустимо решение и същото е потвърдено, въззивното решение също е недопустимо изцяло или в съответната потвърдена недопустима част.
В конкретния случай първоинстанционният и въззивният съд недопустимо са се произнесли по иск за разликата над 9 636,34 лв. до 9 696,34 лв. С исковата молба „Финанс инфо асистанс“ ЕООД е предявил осъдителен иск срещу Т. И. А. за заплащане на сумата 9 636,34 лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит № 81700 КР-АА-4268 от 29.11.2007 г.. Недопустимо Районен съд Разлог е разгледал иск над предявения размер. Въззивният съд не е упражнил правомощието си по чл. 269 връзка с чл. 270, ал. 3 ГПК и като е потвърдил първоинстанционния съдебен акт изцяло е постановил частично недопустимо решение – в частта за разликата над 9 636,34 лв. до 9 696,34 лв., т. е. за сумата 60 лв.
По релевантния материалноправен въпрос:
Съгласно константната практика на ВКС, обективирана в посочените от касатора Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС и решение № 106/20.06.2017 г. по гр. д. № 60152/2016 г. на ВКС, ГК, IV г. о., както и служебно известните на съдебния състав решение № 180/23.11.2016 г. по т. д. № 2400/2015 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 148/02.12.2016 г. по т. д. № 2072/2015 г. на ВКС, ТК, I т. о. и решение № 293/28.12.2018 г. по т. д. № 2201/2017 г. на ВКС, ТК, II т. о., предсрочната изискуемост настъпва от датата, на която волеизявлението на банката, че счита кредита за предсрочно изискуем, е достигнало до длъжника – кредитополучател и то ако са били налице обективните предпоставки за загубване преимуществото на срока. От този момент неплатеният остатък по кредита е изискуем както по отношение на кредитополучателя, така и по отношение на поръчителя.
За да бъде упражнено правото на кредитора да претендира целия остатък от кредита, е необходимо уговорените в договора или посочените в чл. 60, ал. 2 от Закона за кредитните институции обстоятелства да са настъпили и кредиторът да е уведомил длъжника, че обявява кредита за предсрочно изискуем. Волеизявлението на банката - кредитор трябва да бъде обективирано в писмен документ, да бъде изрично и недвусмислено заявено, да съдържа ясно изразено позоваване на обстоятелствата по чл. 60, ал. 2 на Закона за кредитните институции или на обстоятелства, уговорени в договора, които дават право на кредитора да упражни правото да обяви предсрочна изискуемост на кредита. Волята на банката – кредитор, че счита кредита за предсрочно изискуем, следва да бъде ясна, точна и несъмнена, предвид произтичащите от това последици.
По правилността на въззивното решение:
При така дадения отговор на релевантния материалноправен въпрос настоящият съдебен състав приема, че въззивното решение в частта за сумата 9 636,34 лв. е постановено в нарушение на материалния закон и при противоречие с константната практика на ВКС. Изводът на въззивната инстанция, че банката е обявила кредита за изцяло предсрочно изискуем, считано от 26.08.2010 г., като е връчила на ответника уведомление, е необоснован, тъй като не съответства на представените по делото доказателства. Видно от писмо изх. № 97725 от 13.08.2010 г., връчено на Т. А. на 18.08.2010 г. с обратна разписка, „Централна кооперативна банка“ АД е посочила, че кредитополучателят е изпаднал в просрочие от 01.03.2010 г. за сумата 1 387,27 лв., от която 472, 02 лв. – просрочена главница, и 915,25 лв. – просрочена лихва. С посоченото писмо банката е предоставила на кредитополучателя 7-дневен срок, считано от получаване на писмото, в който да погаси доброволно задължението си, и го е уведомила, че в противен случай цялото задължение по договора за кредит ще бъде обявено за предсрочно изискуемо и банката ще пристъпи към принудителното му събиране по съдебен ред. Посоченото писмо представлява покана за плащане, в която са разяснени действията, които банката ще предприеме при неизпълнение на паричното задължение в предоставения срок. Граматичното тълкуване на поканата налага извод, че банката не е изразила ясно и недвусмислено волята си, че обявява кредита за предсрочно изискуем, считано от датата на изтичане на предоставения 7-дневен срок за плащане. Бъдеще време е глаголна форма, която означава, че действието ще се извърши след момента на говоренето. С тази форма на глагола се съобщава за действия, за които се знае, че ще се извършат, както и за това, което лицето възнамерява да направи. Използването на бъдеще време на глагола „обявя“ предполага извършването на последващо действие – в конкретния случай обявяване на кредита за предсрочно изискуем, ако просрочената сума не е погасена в предоставения срок. По делото не са представени доказателства, че след изтичане на 7-дневния срок, т. е. след 25.08.2010г. банката е изразила ясно, изрично и недвусмислено волята си, че обявява кредита за предсрочно изискуем. Изразът „в противен случай цялото ви задължение по горния договор за кредит към банката ще бъде обявено за предсрочно изискуемо“ създава съмнение за датата на настъпване на предсрочната изискуемост на кредита. Предвид изложените съображения неправилен е и изводът, че петгодишната погасителна давност е започнала да тече от 26.08.2010 г.
Подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, както и връчването на заповедта за изпълнение нямат характер на уведомление от банката до кредитополучателя за предсрочна изискуемост на кредита, тъй като заявлението не се връчва на длъжника, а заповедта за изпълнение не изхожда от кредитора. Връчена на ответника – кредитополучател искова молба за заплащане на останалата непогасена част от целия кредит може да представлява уведомление за предсрочна изискуемост на кредита, но в конкретния случай подадената на 13.11.2015 г. искова молба по реда на чл. 422 ГПК не е връчена на Т. И. А., тъй като е върната поради неотстраняване в срок на допуснатите нередовности, а настоящата искова молба вх. № 2015321/31.05.2018 г. е подадена след настъпване на крайния срок на издължаване на кредита. По делото е установено, че крайният срок на погасяване на кредита е настъпил на 01.12.2017 г. /чл. 3, ал. 2 от договора/. С оглед датата на предявяване на иска – 31.05.2018 г., погасителната петгодишна давност не е изтекла за една част от дължимите вноски.
Съобразно изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че въззивното решение в частта за сумата 9 636,34 лв. е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано, поради което следва да бъде отменено. На основание чл. 293, ал. 3 ГПК делото трябва да се върне на въззивния съд за ново разглеждане от друг тричленен състав. При новото разглеждане на делото въззивната инстанция следва да обсъди всички правоизключващи и правопогасяващи възражения на ответника, включително да извърши проверка на приложимите договорни клаузи за тяхната равноправност/неравноправност.
Предвид връщане на делото за ново разглеждане във въззивната инстанция, настоящият съдебен състав не се произнася за направените разноски в касационното производство. Разноските следва да бъдат определени от въззивния съд при приключване на делото съобразно изхода на спора на основание чл. 78 ГПК.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА решение № 108 от 08.03.2022 г. по в. гр. дело № 1096/2021 г. на Окръжен съд Благоевград, 4 въззивен граждански състав, с което е потвърдено решение № 502455 от 28.06.2021 г. по гр. дело № 1119/2018 г. на Районен съд Разлог в частта, с която е отхвърлен предявеният от „Финанс инфо асистанс“ ЕООД срещу Т. А. иск за заплащане на сумата над 9 636,34 лв. до 9 696,34 лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит № 81700 КР-АА-4268 от 29.11.2007 г.
ОТМЕНЯ решение № 108 от 08.03.2022 г. по в. гр. дело № 1096/2021 г. на Окръжен съд Благоевград, 4 въззивен граждански състав в останалата част, с която е потвърдено решение № 502455 от 28.06.2021 г. по гр. дело № 1119/2018 г. на Районен съд Разлог в частта, с която е отхвърлен предявеният срещу Т. А. иск за заплащане на сумата 9 636,34 лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит № 81700 КР-АА-4268 от 29.11.2007 г., и „Финанс инфо асистанс“ ЕООД е осъдено да заплати на Т. И. А. сума в размер 830 лв., представляваща направени разноски за въззивното производство.
ВРЪЩА делото на Окръжен съд Благоевград за ново разглеждане от друг тричленен състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: 1.


2.