Върховен касационен съд

Съдебен акт

Р Е Ш Е Н И Е

№ 386

гр. София, 26.10.2023 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А


Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на осемнадесети септември две хиляди двадесет и трета година, в състав:


ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИСЕР ТРОЯНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ КОЛЕВА
ДИМИТРИНА АНГЕЛОВА

при секретаря Илияна Рангелова и в присъствието на прокурора Николай Любенов като изслуша докладваното от съдия Колева к.н.д. № 306/2023 г. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационното производство е по реда на чл . 346, т . 1 от НПК .

Образувано е по жалба на подс . И . Г . М . чрез защитника му а . П . срещу присъда № 20 от 29.11.2022 г . на Софийски апелативен съд , постановена по ВНОХД № 611/2022 г .

В жалбата са наведени всички касационни основания по чл . 348, ал . 1 НПК . Изложени са твърдения за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила , изразили се в превратна интерпретация на доказателствената съвкупност , в подценяване на едни и надценяване на други доказателствени материали , в необсъждане на писмените доказателства . Смята , че е бил нарушен и материалният закон , т . к . по делото не било ясно кои са разпоредбите , които подсъдимият е бил длъжен , но не е изпълнил . Претендира и явна несправедливост на наложеното наказание въпреки определянето му при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства . Затова иска отмяна на съдебния акт и оправдаване на подсъдимия по обвинението по чл . 282, ал . 1 от НК .

В допълнението към жалбата са развити аргументи , че подс . М . е привлечен като обвиняем за нарушение и неизпълнение на инструкция № 8121 з -464/26.08.2014 г . и Заповед № 516 з -5914/19.08.2015 г ., а въззивният съд е разгледал действията му през призмата на чл . 81, ал . 1 и ал . 2 ЗМВР и чл . 83, ал . 1 ЗМВР . Смята , че по делото не е доказана специалната цел нито от действията на подсъдимия да са настъпили значителни вредни последици , изразили се в разколебаване авторитета и доброто име на МВР . Липсвали убедителни аргументи в съображенията на апелативния съд за наличие на две престъпления в реална съвкупност – по чл . 301 НК и по чл . 282 НК . Акцентира на факта , че чл . 35, ал . 1, т . 2 от Инструкция № 8121 з -929/02.12.2014 г . информационната карта за дейността на наряда и доклада за проверяваните лица и превозните средства се изготвя от старшия на наряда , който е свид . П . П ., като е пренебрегната длъжностната характеристика за изпълняваната длъжност от подсъдимия , както и че той не е бил запознат със Заповед № 516 з -5914/19.08.2015 г . Превратно бил тълкуван отговорът от СДВР относно правомощията на полицейските служители при осъществяване охрана на обществения ред и движение по пътищата , като не бил взет предвид факта , че подсъдимият преминал курс за работа и прилагане на ЗДвП четири години след деянието . Накрая сочи , че подс . М . бил наказан дисциплинарно и това обстоятелство не било взето предвид от апелативния съд .

В съдебно заседание адв . П . поддържа жалбата и допълнението към нея . Твърди извършен превратен анализ на показанията на свид . М . и свид . П ., както и на обясненията на подс . М .. Смята , че обвинението не е доказано по несъмнен начин . Претендира нарушение и на материалния закон . Моли за признаване на подзащитния ѝ за невиновен по повдигнатото му обвинение . Счита , че е налице нарушение и на чл . 348, ал . 1, т . 3 НПК като не било взето предвид чистото съдебно минало на подсъдимия , дългогодишната му служба в МВР , многократните му награждавания по повод изпълнение на служебните задължения , както и това , че от твърдяната дата на инкриминираното деяние до настоящия момент не е извършил никакви нарушения .

Прокурорът от Върховна касационна прокуратура намира жалбата за неоснователна . Твърди , че въззивният съд не е допуснал сочените нарушения на процесуалния и материалния закони . Намира наложеното на подсъдимия наказание за справедливо . Излага аргументи , че всеки полицейски орган , който е извършил проверка , е длъжен да състави протокол по предвидения образец , а не само старшият на наряда . Смята за неоснователни възраженията , че подс . М . не е нарушил служебните си задължения по причина , че отговорен да изготви информационна карта и доклад към нея , съгласно чл . 35, ал . 1, т . 2 от Инструкцията за патрулно - постовата дейност , е старшият на наряда . Счита , че се смесват различни нормативни актове , правомощия и задължения по съставянето на различни официални документи . Задължението по чл . 6 от Инструкцията за реда и условията за извършване на проверки по чл . 81 и чл . 83 ЗМВР е за всеки полицейски орган , който следва да изготви протокол по образец на мястото на проверката , като екземпляр от същия се предоставя на лицето . Задължението по чл . 35, ал . 1, т . 2 от Инструкцията за патрулно - постовата дейност е на старшия на наряда след приключване на смяната да отчете резултатите от работата на наряда , като за целта се изготвя информационна карта и доклад по образец . ЗМВР и Инструкцията за реда и условията за извършване на проверки по чл . 81 и чл . 83 ЗМВР са нормативни актове и подсъдимият не може да се позовава на това , че не е изрично запознат с тях , т . к . познаването им е част от длъжностната му характеристика .

Прокурорът твърди , че от показанията на свид . М . се установява поисканата от подсъдимия неправомерна облага / почерпка /, което е довело до уронване престижа на МВР . С действията си подсъдимият е осъществил престъплението по чл . 282, ал . 1 НК и по този закон е осъден .

Наложеното наказание намира за справедливо , т . к . е определено при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства и няма основание за допълнителна корекция .

Затова пледира присъдата на Софийския апелативен съд да бъде оставена в сила .

Подс . М . моли да бъде оправдан .

Върховният касационен съд , второ наказателно отделение , след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл . 347, ал . 1 от НПК , намери следното :

Производството пред Върховния касационен съд е второ по ред .

С присъда № 260055, постановена по НОХД № 1245/2020 г ., Софийският градски съд е признал подс . И . Г . М . за невиновен по обвинение по чл . 282, ал . 1 НК и го е оправдал по повдигнатото обвинение – неизпълнение на служебни задължения по чл . 82, ал . 1 вр . чл . 81 ЗМВР ; по чл . 6, ал . 1 Инструкция № 8121 з -464/26.08.2014 г . за реда за извършване на проверки по чл . 81, ал . 1 и ал . 2 и чл . 83, ал . 1 ЗМВР на министъра на вътрешните работи и по чл . 9 от Заповед № 513 з -5914/19.08.2015 г . на Директора на СДВР .

С присъда № 15 от 11.06.2021 г . на Софийския апелативен съд , постановена по ВНОХД № 463/2021 г ., подс . И . Г . М . е признат за виновен и осъден за престъпление по чл . 282, ал . 1 НК на една година лишаване от свобода и е лишен от право да заема държавна длъжност в структурите на МВР за период от три години – за неизпълнение на служебни задължения по чл . 82, ал . 1 вр . чл . 81 ЗМВР и по чл . 6, ал . 1 Инструкция № 8121 з -464/26.08.2014 г . за реда за извършване на проверки по чл . 81, ал . 1 и ал . 2 и чл . 83, ал . 1 ЗМВР на министъра на вътрешните работи .

На основание чл . 66, ал . 1 НК изтърпяването на така наложеното наказание лишаване от свобода е отложено с изпитателен срок от три години , считано от влизане в сила на присъдата .

Със същата присъда подсъдимият е частично оправдан за това да не е изпълнил служебните си задължения , произтичащи от чл . 9 от Заповед № 513 з -5914/19.08.2015 г . на Директора на СДВР , както и престъплението по чл . 282 НК да е извършено по повод нарушение на обществения ред от свид . А . М ..

С решение № 75 от 13.06.2022 г . по н . д . № 144/2022 г . Върховният касационен съд е отменил въззивна присъда № 15 от 11.06.2021 г ., постановена по ВНОХД № 463/2021 г . по описа на Софийския апелативен съд , и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд .

С присъда № 20 от 29.11.2022 г ., постановена по ВНОХД № 611/2022 г . по описа на апелативен съд – София , присъдата на СГС , постановена по НОХД № 1245/2020 г ., била отменена и подс . И . М . е признат за виновен в извършване на престъпление по чл . 282, ал . 1 НК за неизпълнение на служебни задължения по чл . 82, ал . 1 вр . чл . 81 ЗМВР и по чл . 6, ал . 1 от Инструкция № 8121 з -464/26.08.2014 г . за реда за извършване на проверки по чл . 81, ал . 1 и ал . 2 и чл . 83, ал . 1 ЗМВР на министъра на вътрешните работи и осъден на една година лишаване от свобода , отложено на основание чл . 66, ал . 1 НК с изпитателен срок от три години , считано от влизане в сила на присъдата .

На основание чл . 37, ал . 1, т . 6 НК подсъдимият е лишен от право да заема държавна длъжност в структурите на МВР за период от три години .

С цитираната присъда подс . И . М . е признат за невиновен да е осъществил описаното престъпление – да не е изпълнил задължение по чл . 9 от Заповед № 513 з -5914/19.08.2015 г . на Директора на СДВР – да изготви докладна записка за констатирано нарушение по ЗДвП , както и да е извършил престъплението по чл . 282 НК във връзка с извършено от свид . А . М . нарушение на обществения ред .

Следва да се посочи , че в тази част присъдата на САС е влязла в сила по причина , че не е атакувана от прокурор при апелативна прокуратура – София чрез съответен протест .

Касационната жалба е основателна макар и не по всички изложени в нея съображения .

Първо следва да бъде обсъден доводът за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила , изразило се в подценяване на едни за сметка на други доказателствени материали по делото и за необсъждане на писмените доказателствени източници – Инструкция за патрулно – постова дейност . Настоящият състав на съда не може да се съгласи с този довод на защитата , доколкото Софийският апелативен съд е обсъдил коректно и детайлно относимите към обвинението доказателствени материали , и им е направил анализ , като отделен е въпросът за тяхната правна интерпретация .

На довода на защитата , че били надценени кредитираните показания на свид . М ., а тези на свид . П . и обясненията на подсъдимия били подценени от въззивния съд следва да се отговори , че обстоятелството , че решаващият орган се е отнесъл с доверие или недоверие към един или друг доказателствен източник , не означава , че той не е взет предвид или е игнориран . Суверенно право на съда по фактите е да кредитира с доверие или да отхвърли като недостоверни доказателствата по делото , стига да изложи съображения за това . Кои доказателствени източници ще се ползват с доверието на решаващия съд е в неговите правомощия , а не в тези на Върховния касационен съд , защото при второ редовно гледане на делото , настоящата инстанция е съд по правото .

От мотивите към решението на апелативния съд , предмет на настоящата проверка , ясно личи , че всички доказателствени материали са били подложени на внимателно и задълбочено обсъждане от съдебния състав . Показанията на свид . П . и свид . М . са били коректно обсъдени , съотнесени по между си и в логическата им зависимост с останалите доказателствени източници – обяснения на подсъдимия и писмените доказателствени средства . В тази връзка несподеляеми са доводите за подценяване на показанията свид . П . и надценяване на показанията на свид . М ., поради поведението на втория преди и по време на спирането му за проверка от подсъдимия и свид . П ., и негова заинтересованост да навреди на спрелите го за проверка полицейски служители . Не се установява представената от свид . М . информация от значение за делото да е била интерпретирана превратно , защото тя намира опора в останалите доказателствени материали , находящи се в т . 1, л . 54, 62, 63, 64, 67, 83, 85, 90, 116, 118 от ДП , протокол за разпознаване , л . 37 от СД . Въззивният състав е споделил направената от СГС доказателствена оценка за правдивост на показанията на свид . М ., като е счел , че те съдържат информация за поведението на подс . М . след спирането на първия за проверка и преди освобождаването на свидетеля и е приел , че показанията му са достоверни и по причина на коректно признатия от него факт по извършване на нарушение на ЗДвП , станало причина за спирането му от полицейския патрул , както и установеното друго нарушение от М . – това на Кодекса на застраховането .

При извършения доказателствен анализ на показанията на свид . П . и обясненията на подс . М . контролираният съд е заключил , че те имат защитен характер и съществено противоречат на останалия събран доказателствен материал , оценен като достоверен . Тъкмо затова за тези доказателствени източници е прието , че са със съдържание , насочено към оневиняване на подсъдимия , и по тези съображения съдът не ги е ценил като достоверни в цялост , а само в онези части , в които се подкрепят от другите събрани данни .

Отново следва да се припомни , че право на съда по фактите , какъвто се явява апелативният съд , е да кредитира с доверие едни и да приеме за недостоверни други доказателствени източници , щом е подкрепил изводите си със съответни доводи , както в настоящия случай . Важното е , че никой източник на информация от значение за процеса не е оставен без внимание , но оценката на доказателствата и доказателствените средства е суверенна дейност на инстанциите по фактите .

Писмените материали , сред които длъжностна характеристика на подсъдимия и Инструкция за патрулно - постовата дейност , за които защитата сочи , че са били пренебрегнати от въззивната инстанция , не са били подценени от нея . Добре е видно от обвинителния акт , който определя предмета на доказване , че въпросната Инструкция № 8121 з -929/02.12.2014 г . не е била инкриминирана от прокурора като нарушена от подсъдимия и следователно е неотносима към обвинението , и стои извън предмета на доказване по делото . Същата е била приобщена към материалите от проверявания съд по силата на задължителните указания , дадени от ВКС при първото разглеждане на делото .

На второ място , вярно е , че чл . 35, ал . 1, т . 2 от Инструкция № 8121 з -929/02.12.2014 г . повелява , че информационната карта за дейността на наряда и доклада за проверяваните лица и превозните средства се изготвя от старшия на наряда , съставен от двама или повече служители , какъвто е настоящият случай . Съвсем друг е въпросът , който бе обсъждан и по - горе , че държавното обвинение не е инкриминирало коментираната Инструкция . Наблюдава се смесване на различни нормативни актове , правомощия и задължения по съставянето на различни официални документи , с цел извличане на аргументи за оневиняване на привлеченото към наказателна отговорност лице .

От друга страна , не е игнорирана от апелативния съд длъжностната характеристика на подс . М .. Тя установява служебното му качество и задължението му да познава нормативните актове , свързани с работата му като полицейски служител .

Не отговаря на данните по делото твърдението , че съдът не е съобразил обстоятелството , че подсъдимият не е бил запознат със Заповед № 516 з -5914/19.08.2015 г . Точно обратното . Още първостепенният съд е констатирал този факт – л . 8 и л . 9 от мотивите към присъда по НОХД № 1245/2020 г . СГС , като това е било основанието да счете , че не е установено от обективна и субективна страна неизпълнение на служебните задължения от подсъдимия по чл . 9 от Заповед № 513 з -5914/19.08.2015 г . на Директора на СДВР .

Констатация в аналогичен смисъл се съдържа и в мотивите на апелативния съд , изготвени към проверяваната от този съд присъда по ВНОХД № 611/2022 г . САС – л . 10, л . 11 и л . 16. По причина на изцяло отменената първа въззивна присъда на апелативния съд от ВКС вторият състав на САС се е произнесъл с изричен диспозитв по обвинението за осъществено неизпълнение на служебните задължения от подсъдимия по чл . 9 от Заповед № 513 з -5914/19.08.2015 г . на Директора на СДВР .

Дистанцирано от материалите по делото е и оплакването , че неправилно проверяваният съд е разгледал действията на подс . М . през призмата на чл . 81, ал . 1 и ал . 2 ЗМВР и чл . 83, ал . 1 ЗМВР , т . к . очертаните в тях хипотези се отнасяли до проверка на помещение без съгласието на проверяваните лица , проверка на личните им вещи , а подс . М . бил привлечен в качеството на обвиняем и предаден на съд за нарушение и неизпълнение на Инструкция № 8121 з -464/26.08.2014 г . и Заповед № 516 з -5914/19.08.2015 г .

Видно е от редакцията на чл . 81 ЗМВР , че полицейските органи могат да извършват проверки освен на вещи на лица и на превозни средства , кораби , въздухоплавателни средства , контейнери , а чл . 83 от същия нормативен акт предоставя такова правомощие и по отношение на помещения независимо от съгласието на собственика и присъствието на обитателя му . Относно съдържанието на чл . 81, ал . 1 и чл . 83 ЗМВР е вярно твърдението на защитата , че третират проверки на лични вещи и помещения .

Следва да се посочи , че на база на цитираните законови текстове – чл . 81, ал . 1 и ал . 2 и чл . 83, ал . 1 ЗМВР е издадена и Инструкция № 8121 з -464/26.08.2014 г ., която полицейските служители да следват при извършване на служебните си действия . Инструкцията просто детайлизира действията на полицейските органи при осъществяване на проверки по чл . 81, ал . 1 и ал . 2 и чл . 83, ал . 1 ЗМВР . Доколкото на подсъдимия е предявено и повдигнато обвинение за неизпълнение на разпоредбите на чл . 81, ал . 2 и чл . 82 ЗМВР , която задължава полицейския орган да състави протокол за извършената проверка , абсолютно правилно съдът е разгледал обвиненията , повдигнати от прокуратурата на подсъдимия през призмата на инкриминираните законови и подзаконови разпоредби .

Относно посочената от защитата Заповед на Директора на СДВР № 516 з -5914/19.08.2015 г . вече бяха изложени съображения по - горе . Тя не е била връчена надлежно на подсъдимия , поради което той е бил оправдан от СГС по обвинението да не е изпълнил задълженията си по нея още при разглеждането на делото от първостепенния съд , като оправдаването в тази част е било преповторено и от двата въззивни съдебни състава , проверявали първоинстанционния съдебен акт .

Затова може да се посочи , че прочитът на материалите по делото води до категоричен извод , че атакуваният съдебен акт е постановен при спазване на разпоредбите на чл . 13, чл . 14 и чл . 107 от НПК .

Въпреки изрядната процесуална дейност на проверявания съд , той е достигнал до погрешни правни изводи относно съставомерността на деянието на подс . М . по възведеното му обвинение .

Няма съмнение , че показанията на свид . М . установяват поисканата от подсъдимия неправомерна облага под формата на почерпка , което е довело до уронване престижа на МВР .

Безспорно , по - натам е , че подсъдимият на инкриминираната дата е изпълнявал функциите на полицейски орган , като е бил част от наряд заедно със свид . П ., както и че ЗМВР и Инструкцията за реда и условията за извършване на проверки по чл . 81 и чл . 83 ЗМВР са нормативни актове и познаването им е част от длъжностната характеристика на подсъдимия .

Няма спор и че привлеченото към наказателна отговорност лице , тъкмо в качеството си на полицейски орган , не е изпълнило служебните си задължения по чл . 82, ал . 1 вр . чл . 81, ал . 2 ЗМВР и по чл . 6, ал . 1 Инструкция № 8121 з -464/26.08.2014 г . за реда за извършване на проверки по чл . 81, ал . 1 и ал . 2 и чл . 83, ал . 1 ЗМВР на министъра на вътрешните работи , като не е съставило протокол за извършена проверка на свид . А . М . в качеството му на водач на МПС , в който да отрази констатираните от него нарушения на ЗДвП и КЗ .

Наред с това , тъкмо в чл . 5 на цитираната Инструкция № 8121 з -464/26.08.2014 г . е описано правомощието на полицейските органи да осъществят проверка на моторно превозно средство , кораб , въздухоплавателно средство , контейнер и на вещите , превозвани в тях , както и начина на извършване на самата проверка . В тази връзка , задължението по чл . 6 от Инструкцията за реда и условията за извършване на проверки по чл . 81 и чл . 83 ЗМВР се отнася за всеки полицейски орган . Той е длъжен да изготви протокол по образец на мястото на проверката и да предостави екземпляр от проверката на лицето . Следователно , задължението за съставяне на предвидения протокол тежи не само върху старшия на наряда , а върху полицейския орган , извършил проверката , какъвто е изводът и на проверявания съд . Предложената от защитата трактовка на нормите на ЗМВР и Инструкцията е насочена към осъществяване на функцията й в процеса – по защита на привлеченото към наказателна отговорност лице срещу повдигнатото му обвинение , но тя не може да бъде споделена и от касационния състав .

Следва да се подчертае , че не всяко неизпълнение на служебните задължения е основание за осъждане на лицето по обвинение по чл . 282 НК , а само онова , което е обвързано с целта деецът да набави облага – за себе си или за другиго , или да причини вреда другиму . Бездействието и неизпълнението на служебни задължения при липса на доказателства , че се действа с пряк умисъл и специална цел да се набави за себе си или за другиго облага или да се причини другиму вреда не е престъпление по служба / Р № 480-1991-II н . о . ВКС /.

Установяването на обстоятелството , че подсъдимият не е изпълнил служебните си задължения – да състави протокол за извършена проверка не е достатъчно за носене на наказателна отговорност . В противен случай би се стигнало до обективна отговорност на дееца .

За съставомерността на престъплението по чл . 282, ал . 1 НК е необходимо то да бъде осъществено не само от обективна страна , но и от субективна и то при наличието на двата елемента – умишлено и със специална цел . Липсата на един от тези елементи при установената фактическа обстановка означава , че подс . М . следва да бъде признат за невиновен и оправдан по този законов текст .

Неизпълнението на задълженията , преценени през призмата на дългогодишния му стаж като служител на МВР , е индикация , че той е съзнавал смисъла на поведението си , но не е установено по делото пряко целене на настъпване на противоправните последици . Подс . М . е преследвал целта - собствено облагодетелстване с поискване на подкупа , но след като свид . М . е окончателно освободен от подсъдимия , липсват доказателства , че бездействието на подсъдимия по служба е било насочено към собственото му облагодетелстване , а по - скоро към прикриване на извършеното престъпление по чл . 301 НК . За настоящия съд е вън от съмнение , че извършеното от подсъдимия неизпълнение на задълженията му да състави процесния документ е насочено към прикриване на факта на извършено престъпление – поискан подкуп .

В тази връзка , невярно е приетото от апелативния съд , че причината да се освободи М . и подсъдимият да не продължи да настоява за почерпка не се отразява на съставомерността на престъплението по чл . 282 НК . Тъкмо обратното . Данните по делото налагат извода , че подс . М . не е изпълнил задължението си по съставяне на протокол от проверката , което доказва прекия умисъл за неизпълнението на служебните задължения , но не установява специалната цел да облагодетелства себе си след освобождаването на свид . М ..

В коментирания казус , целта , според обвинителния акт и мотивите на въззивния съд , на извършеното от М . престъпление по служба е била той да набави за себе си облага , с което твърдение касационният състав не може да се съгласи . Това е така , защото макар подс . М . да е поискал почерпка , след категоричния отказ на свидетеля да я предостави , последният е бил освободен . Тъкмо това действие на подс . М . разкрива , че целта му вече не е била да се облагодетелства , а да прикрие извършеното от него деяние по изискване на почерпка .

Твърдяното неизготвяне на протокол за проверката или сигнализиране на органите на КАТ от подс . М . за осъществените от свид . М . нарушения , макар и да е било съзнавано и целенасочено , само по себе си не води до създаване на реална опасност за причиняване на претендираните с обвинителния акт вредни последици – разколебаване в дейността на полицейските органи , т . к . не във всички случаи на констатирано нарушение следва да се състави акт за нарушение . Възможно е да се отправи предупреждение да не се нарушават правилата за движение , напомняне за сключване на гражданска отговорност или забележка и за двете нарушения .

Общественоопасните последици – изразили се в разколебаване авторитета на държавните органи , са настъпили не защото свид . М . е пуснат от подс . М ., въпреки извършените от първия административни нарушения , а поради поискания подкуп от втория .

По изложените съображения този състав на съда намира , че материалният закон е бил приложен неправилно и са налице основания за признаване на подс . М . за невиновен , т . к . макар очертаните в обвинителния акт факти да са престъпни , дадената им правна квалификация от прокурора е неправилна .

Без съмнение , взаимоотношенията между подс . М . и свид . М . по време на проверката категорично очертават активност в действията на първия по искане на подкуп . Той безспорно е претендирал почерпка . Такова обвинение обаче не е поставено на вниманието на решаващия първоинстанционен съд . С обвинителния акт е очертано противоправното поведение на подс . М . и бездействието му по служба , но на същото е дадена различна правна квалификация .

Доколкото се касае до по - тежко наказуемо престъпление от една страна и съществуващата забрана за признаване за виновен на подсъдимия по по - тежко наказуемо деяние от друга , независимо че подсъдимият се е защитавал срещу същите факти , но не и срещу по - тежката правна квалификация , няма как същият да бъде признат за виновен и осъден по вярната правна квалификация при липса на такова обвинение пред първоинстанционния съд . Погрешната правна оценка на деянието , предложена от държавното обвинение , препятства в случая носенето на наказателна отговорност от подсъдимия . В този смисъл е и Р № 122-2014-III н . о . ВКС .

Само за пълнота следва да се посочи , че настоящият състав на съда не се съгласява с приетото от проверяваната инстанция , че в коментирания случай е налице реална съвкупност от две престъпления – по чл . 301 НК и по чл . 282 НК , поради което е допустимо осъждането на подсъдимия само за второто престъпление . Това е така , защото в случая няма извършено друго престъпление освен такова по чл . 301 НК . Нарушаването или неизпълнението на служебните задължения на длъжностното лице следва да са се изразили в друго деяние – извън искането на подкуп , а както многократно бе посочено по - горе по своето значение фактът на бездействие по служба не е достатъчен да обуслови еднозначно и несъмнено , че при неизпълнение на служебните му задължения в съзнанието на подс . М . е съществувала и специалната цел . Неизготвянето на протокол за проверката само по себе си не е доказателство , че деецът е имал намерение да се облагодетелства .

По изложените съображения не се налага обсъждането на довода на защитата за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание .

Водим от горното и на основание чл . 354, ал . 1, т . 2 НПК , Върховният касационен съд , второ наказателно отделение



РЕШИ:

ОТМЕНЯВА присъда № 20 от 29.11.2022 г . на Софийски апелативен съд , постановена по ВНОХД № 611/2022 г . като ОПРАВДАВА подс . И . Г . М . по обвинението по чл . 282, ал . 1 НК .

Решението е окончателно .

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.


2.