В жалбата са изложени доводи, че наказанието е явно несправедливо за извършени нарушения на чл. 165, ал.4, във вр. с чл. 168, ал.2, във връзка с чл. 130, ал.3 СК, както и на чл. 5, ал. 2 и 3 , във вр. с чл. 4, ал.2 ЗЛС, както и на чл. 25, ал.1 ЗННД (най- общо нотариусът е извършил нотариална сделка за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, реализирана от прехвърлител, поставен под ограничено запрещение, но без да е дадено съгласие от попечителя и без да има разрешение на районния съд). Министърът на провосъдието е поискал налагане на наказание „предупреждение за лишаване от правоспособност“.
В отговора срещу жалбата, нотариус Б. твърди, че не е знаела, че прехвърлителката е с ограничено запрещение, но е разбрала след това, че попечителят се е дезинтересирал и не се грижи за работите на прехвърлителката, която била една „гладна и уплашена жена“. Също така след сигнала, е свързала страните по сделката и е посредничила за сключване на договор за прекратяване на договора за издръжка и гледане, но по причина у попечителя, „обратната“ сделка не се е осъществила. В подкрепа на твърденията е представила по делото и нотариална покана от приобретателя до попечителя.
Настоящият състав на ВКС счита, че жалбата е основателна, защото извършеното нарушение е безспорно, смекчаващите отговорността обстоятелства, въведени от нотариуса, са неоснователни и/или недоказани, а наложеното наказание „порицание“ не би имало поправителен и възпиращ ефект за евентуални бъдещи нарушения.
Безспорно е по делото, че нотариус Б. е извършила нотариална сделка за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, при която прехвърлителят е лице, поставено под ограничено запрещение, но е липсвало съгласие на попечителя, както и разрешение на районния съд. Налице е нарушение на императивни разпоредби, предвидени в защита на лица, които заради психично заболяване не могат да се грижат за работите си.
Твърдението на нотариуса, че не е знаела за ограниченото запрещение, тъй като не е видяла отразеното в справката от ГД“ГРАО“ за ограничената дееспособност, не изключва евентуалния умисъл. Напротив, преди нотариалната сделка, нотариусът е извършил справка в ГД“ГРАО“ и в документа, който е приложен към нотариалното дело е удостоверено изрично, че прехвърлителката е поставена под ограничено запрещение. Тъй като нотариусът е длъжен да провери дееспособността на страните по сделката (чл.578,ал.4 ГПК), но в случая нотариус Б. не се е запознала със съдържанието на документа, удостоверяващ ограничената дееспособност, то следва, че действията са извършени при евентуален умисъл, защото нотариус Б. е знаела евентуалния порок на сделката, който би настъпил при липса на дееспособност, но е допускала реализиране на порока, без да го цели.
Недоказани са и твърденията на нотариуса, че попечителят не се грижи за работите на подопечния, а приобретателят на имота дава издръжка и гледане. Не са ангажирани никакви доказателства за тези обстоятелства. Освен това тези твърдения не могат да служат като морално оправдание за извършеното нарушение, защото са нарушени норми в обществен интерес, предвидени за защита на интереса на лица с психично заболяване, които не могат да се грижат за работите си.
Представената нотариална покана е „право нищо“, тя е без правни последици, защото изхожда от приобретателя по сделката и е отправена до попечителя. Тя представлява едностранно волеизявление, с което приобретателят по сделката задължава попечителя да се свърже с приобретателя в определен срок за сключване на нотариален акт за прекратяване на договора за издръжка и гледане, иначе приобретателят по сделката ще счита, че попечителят се отказва от тази „обратна“ сделка. Не може с едностранно волеизявление да се създават задължения(освен ако не е предвидено в закон) и да се определят неблагоприятни правни последици при неизпълнение. Нотариалната покана е без правен ефект.
Налице е тежко нарушение на императивни норми, предвидени в защита на лица, които поради психично заболяване, не могат да се грижат за работите си. Това са нормите на чл. 165, ал.4, във вр. с чл. 168, ал.2, във връзка с чл. 130, ал.3 СК, както и на чл. 5, ал. 2 и 3 , във вр. с чл. 4, ал.2 ЗЛС. Нарушението е извършено при вина във формата на евентуален умисъл, защото нотариусът, като не е проверил дееспособността на страните по сделката, е знаел за възможния порок на сделката, но го е допускал, съгласил се е с евентуалните правни последици.
Според настоящия състав на ВКС, за това нарушение подходящото, справедливо и съответно наказание е „предупреждение за лишаване от правоспособност“ (чл. 75, ал.1, т.3 ЗННД). Целта на наказанието е да санкционира, да поправи и да възпре от бъдещи нарушения. В случая наложеното най- леко наказание „порицание“ не би имало ефект да поправи и възпре, то по- скоро може да е стимул за бъдещи подобни нарушения, защото за тежко нарушение на императивни норми се определя най- лекото наказание. При тези нотариални сделки със значителен материален интерес дори и най- високата глоба от 5000лв., предвидена като наказание, не би се постигнала преследваната от закона цел (да поправи и да възпре). Освен това с оглед диспозитивното начало в процеса, съдът не може да наложи наказание по- високо от поисканото (чл.6 ГПК). Ето защо, наказанието „предупреждение за лишаване от правоспособност“ е най- подходящо с оглед тежестта на нарушението и в рамките на поисканато с жалбата. То съответства и на обстоятелството, че нотариус Б. е с чисто дисциплинарно минало.
Воден от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение от 18.05.21г. на Дисциплинарната комисиая на Нотариалната камара на РБ, постановено по дисциплинарно дело№12/21г. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
НАЛАГА на нотариус В. Б., вписана под рег.№ 259 от регистъра на Нотариалната камара, с район на действие Районен съд [населено място], дисциплинарно наказание по чл. 75, ал.1, т.3 ЗННД- „предупреждение за лишаване от правоспособност“.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: