Върховен касационен съд

Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и шести октомври две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА

като изслуша докладваното от съдия Д. Драгнев гр.д. № 1031 по описа за 2023 г. приема следното:

Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Прокуратурата на Република България и насрещна касационна жалба на П. Д. У. и П. С. Б. срещу решение № 1303 от 2.11.2022 г., постановено по гр.д. № 820 по описа за 2022 г. на Софийския апелативен съд, ГК, 2 състав. Прокуратурата на Република България обжалва решението в частта, с която е отменено решение № 267120 от 23.12.2021 г. по гр. д. № 2557 по описа за 2021 г. на Софийския градски съд, ГО, I-20 състав, за отхвърляне на предявените от П. Д. У. и П. С. Б. искове с правно основание чл.2б, ал.1 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди над 2 000 лв. до 10 000 лв. и е постановено друго за присъждане на тази разлика. Ищците обжалват решението в частта, с която е потвърдено решението на Софийския градски съд за отхвърляне на исковете над 10 000 лв. до пълния предявен размер от 26 000 лв.
Прокуратурата на Република България застъпва становището, че в обжалваната част решението на Софийския градски съд е неправилно и необосновано– основания за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 от ГПК. Като основание за допускане на касационно обжалване сочи чл.280, ал.1, т.1 от ГПК по следните въпроси:
1.За определяне на неимуществените вреди, което следва да се извърши след преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства за точното прилагане на принципа на справедливостта по чл. 52 ЗЗД. Според касатора по този въпрос е налице противоречие между въззивното решение и т. II на ППВС № 4 от 23.12.1968 г., както и несъобразяване с т. 3 и т. 11 от ТР № 3/22.04.2005 г. по т.гр.д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС и т. 19 от ТР № 1 от 04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, защото част от твърдените от ищците неимуществени вреди не са пряка и непосредствена последица от увреждането.
2. Как се определя и какво е съдържанието на понятието „справедливост“, изведено в принцип при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди в разпоредбата на чл.52 от ЗЗД в хипотезата на чл.2б ЗОДОВ?
3. Длъжен ли е съдът при определяне отговорността по чл.2б от ЗОДОВ да обсъди всички действия на разследващите органи?
П. У. и П. Б. застъпват становището, че по посочените от Прокуратурата на Република България основания не следва да се допуска касационно обжалване на решението на Софийския градски съд. В своята насрещна жалба поддържат, че това решение е неправилно в частта, с която е потвърдено отхвърлянето на исковете им над 10 000 лв. до 26 000 лв. поради нарушаване на материалния закон и поради необоснованост. Молят да бъде допуснато до касационно обжалване в тази част по въпроса относно обстоятелствата, определящи размера на обезщетението за неимуществени вреди съгласно правилото на чл.52 от ЗЗД в светлината на критериите на Европейския съд по правата на човека по чл.6, параграф 1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи.
Касационната жалба на Прокуратурата на Република България е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
П. У. и П. Б. са изложили в исковата молба, че срещу тях на 19.06.2020 г. е образувано предварително производство по ДП № 97/2020 г. на СО на СП за престъпления по чл.282, ал.2 от НК, изразяващи се в изпращане на електронни съобщения, както и за престъпен сговор по чл.321, ал.6 от НК. Подробно са описани извършените обиски, претърсвания, изземвания, полицейското задържане за 24 часа, взетите мерки за неотклонение „парична гаранция“ и забрана за напускане на страната, съпроводени с публични съобщения за тези действия от страна на Специализираната прокуратура, отразени широко в средствата за масова информация. Според ищците обаче липсва необходимата активност за приключване на предварителното производство, с което им се причиняват неимуществени вреди, тъй като са публични фигури с добра репутация. П. У. е бивш вътрешен министър и настоящ секретар на Президента по правни въпроси и антикорупция, а П. Б. е индустриалец с утвърден авторитет. Ищците са поискали по 26 000 лв. обезщетение за тези неимуществени вреди от забавеното производство.
В отговора на исковата молба Прокуратурата на Република България е оспорила исковете по основание и размер. Според нейния представител производството протича в разумен срок, тъй като е с фактическа и правна сложност и е било необходимо да се извършат множество процесуални действия.
Софийският градски съд е приел, че правото на ищците за разглеждане на делото в разумен срок е било накърнено, което им е причинило неимуществени вреди, за чието обезщетяване им е присъдил по 3 000 лв. и е отхвърлил исковете над тази сума до пълните предявени размери. Софийският апелативен съд е увеличил размера на обезщетенията на 10 000 лв. В мотивите си въззивният съд е констатирал, че производството продължава над две години, което е далеч над предвидените в НПК срокове, поради което е счел, че следва да се прецени дали са налице критерии, които да обосновават провеждане на производството в посочения период от време. По сложността на делото е взел предвид, че осъществяването на второто деяние чрез изпращането на 21 сходни съобщения в приложението „whatsapp“ е установено още през юни-юли 2020 г., обвиняемите са двама, без да е налице многообразие на обвиненията и усложнени форми на съучастническа дейност, като няма данни делото да съдържа значителен по обем фактически материал. Обвиняемите са съдействали на органите на досъдебното производство, поради което не са допринесли за удължаване на срока. Прокуратурата на свой ред не установява по какви причини е увеличена продължителността на съдебното производство, след като още на 9.7.2020 г. ищците са били привлечени като обвиняеми и би следвало към този момент да са събрани достатъчно доказателства за тяхната вина. От представената справка е видно, че след интензивните процесуално-следствени действия през юни и юли 2020 г. в продължителен период от време не е извършвано никакво разследване до април и май 2021 г./когато е образувано настоящото дело/. Едва след това са предприети нови процесуални действия. В обобщение е заключил, че правото на ищците за разглеждане на делото по повдигнатите срещу тях обвинения в разумен срок е било накърнено, поради което им се дължи обезщетение за причинените неимуществени вреди. За да определи размера на обезщетението по справедливост, въззивният съд е взел предвид, че посредством свидетелските показания и психологическата експертиза се установяват негативното емоционално и психическо състояние на двамата ищци. Наказателното производство е предизвикало у тях тревоги и притеснения, поставени са били в ситуация на несигурност от изхода на производството, накърнена е била тяхната репутация. Съобразил е, че П. У. е заемал високопоставена длъжност-секретар по правните въпроси и анкикорупция на Президента, а П. Б. е уважаван в обществото бизнесмен.
С оглед възраженията на Прокуратурата на Република България и мотивите на въззивния съд от значение за основателността на исковете по чл.2б от ЗОДОВ е разрешението на третия въпрос. Формираната по този въпрос практика, съдържаща се в решения № 66 от 2.04.2015 г. по гр. д. № 5813/2014 г. на III ГО, № 222 от 15.03.2021 г. по гр. д. № 120/2020 г. на IV ГО и № 320 от 27.12.2016 г. по гр. д. № 2403/2016 г. на IV ГО е в смисъл, че съдът при определяне отговорността по чл.2б от ЗОДОВ следва да обсъди действията на разследващите органи. Целта е да се прецени дали с оглед фактическата и правна сложност на производството е спазено изискването за разглеждане на делото в разумен срок. Точно по този начин е постъпил въззивният съд. Подробно е обсъдил действията на разследващия орган и е достигнал до извода, че тези действия не са били достатъчно експедитивни, налице е значителен период на бездействие, което е прекратено едва след получаване на исковата молба по настоящото дело и следователно правото на ищците на разглеждане на производството в разумен срок е накърнено. Ето защо даденото от въззивния съд разрешение съответства на практиката на ВКС, поради което по този въпрос касационно обжалване не следва да се допуска.
Същият извод следва и относно дадените от въззивния съд отговори на първите два въпроса, които обуславят размера на присъденото обезщетение. Съдът е определил този размер, посочвайки конкретни обективно съществуващи и доказани по делото обстоятелства, както изисква т. ІІ на ППВС №4/1968 г. Всички тези обстоятелства са в причинна връзка с неразумния срок на разследване, поради което няма противоречие с т.3 и т.11 от ТР №3/2005 г. на ОСГК на ВКС. От решаващо значение за размера на обезщетението е, че пострадалите са публични личности и продължаващото извън разумния срок разследване, което е било публично разгласено от Специализираната прокуратура, накърнява тяхната репутация.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд по посочените от Прокуратурата на Република България въпроси не следва да се допуска. В този случай на основание чл.287, ал.4 от ГПК насрещната касационна жалба на П. Д. У. и П. С. Б. трябва да бъде оставена без разглеждане.
При този изход на спора Прокуратурата на Република България дължи на П. У. и П. Б. по 900 лв. разноски за адвокатско възнаграждение за отговора на касационната жалба.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение



НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1303 от 2.11.2022 г., постановено по гр.д. № 820 по описа за 2022 г. на Софийския апелативен съд, ГК, 2 състав, по касационната жалба на Прокуратурата на Република България.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ насрещната касационна жалба на П. Д. У. и П. С. Б..
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на П. Д. У. 900/деветстотин/ лв. разноски за касационното производство.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на П. С. Б. 900/деветстотин/ лв. разноски за касационното производство.
Определението в частта, с която е оставена без разглеждане насрещната касационна жалба може да се обжалва пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщението, а в останалите части не подлежи на обжалване.