Върховен касационен съд

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и шести октомври две хиляди двадесет и трета година в състав:
при секретаря Александра Карамфилова, като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева гр.дело № 4305/2022 г. , за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 ГПК и е образувано по касационна жалба, подадена от “А. БГ“ ЕООД, представлявано от управителя З. И., чрез адвокат П. И. и Н. К., срещу въззивно решение № 1079 от 20.07.2022 г., постановено от Софийски апелативен съд по въззивно гр.д. № 972/2022 г.
Касационното обжалване е допуснато по следния въпрос: Кой следва да върне дадената сума по договор, който не може да се изпълни – получилата го насрещна страна по договора или лицето, което е действало по поръчение на страна, дала парите чрез довереник, който я е представлявал.
Съставът на Върховния касационен съд дава следното разрешение:
За отговора на въпроса следва първо да се дадат някои разяснения относно представителството.
При прякото представителство едно лице действа от чуждо име, като последиците от правното действие, което представителят извършва, настъпват пряко, директно, направо за представлявания, от което следва, че полученотото от третото лице по договора, след развалянето му, се дължи от последното на доверителя.
При косвеното представителство представителят спрямо съконтрахента и трети лица обикновено действа от свое име, а не от чуждо. Правните последици по дефиниция възникват за него, а не за косвено представлявания. В отношенията с представлявания правните последици са за последния – косвеният представител макар и от свое име, действа за сметка на представлявания, комуто дължи прехвърляне на придобитото чрез т.нар. отчетническа сделка; задълженията и рискът са също за представлявания (чл. 292, ал. 2, изр. 1 ЗЗД). С оглед на това, върху представителя тежи законово задължение да извършва действията по учредената му представителна власт в интерес на представляваното лице (арг. от чл. 40 ЗЗД).
Обикновено косвеният представител действа на основата на някакъв договор от мандатен тип. При договора за поръчка (чл. 280-292 ЗЗД) косвеният представител (довереник) е длъжен да извърши за сметка на косвено представлявания (доверител) възложените му от последния правни действия, в рамките на възложеното. Носи отговорност за полагане грижата на добър стопанин и за опазване на имуществото, което получи във връзка с поръчката; трябва да се съобразява и с допълнителните нареждания на доверителя в хода на изпълнението на поръчката. Допустимо е отклонение от конкретно възложеното, ако това е първо, необходимо за запазване интересите на доверителя и второ, не е било възможно да се вземе неговото съгласие.
Когато третото лице - съконтрахент е получило от косвения представител нещо във връзка с възложените на последния правни действия, при неосъщестяване възложената поръчка, третото лице дължи на скрития пълномощник връщане на полученото, като правните последици настъпват по опосреден начин в правна сфера на поръчващия по мандатното правоотношение (скрития упълномощител). Това значи, че не довереникът е отговорен пряко пред доверителя, отговорността е за третото лице, освен ако между представител и представляван не е уредено нещо друго или това се следва от вида на мандатното правоотношение (напр. задължение делкредере на представителя).
Представителството във всичките му форми изисква добросъвестност от всички участници – и от представителя, и от представлявания, и от третото лице.
При пратеничеството изобщо няма представителство, защото пратеникът не изразява своя воля, а само пренася волята на този, който го е изпратил, и в този смисъл не извършва никакви правни действия, а само фактически действия.
По касационните оплаквания:
Касаторът твърди неправилност на атакувания съдебен акт поради противоречие с материалния закон – чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, чл. 302 ТЗ, както и необоснованост във фактическите и правни изводи, а още и поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - необсъждане на всички доводи и възражения на страните, както и на релевантните доказателства.
Ответникът по касация С. И. Г., чрез адв. Г. С., изразява становище с отговора по чл. 287, ал. 1 ГПК, както и в съдебно заседание, че жалбата е неоснователна.
Съставът на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Въззивният Софийски апелативен съд, като отменил решението на първостепенния Софийски градски съд, осъдил “А. БГ“ ЕООД да заплати на С. И. Г. сумата от 69 647,49 лв., на основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, законна лихва върху главницата в размер на 8766 лв., считано от 10.07.2020 г. до окончателното издължаване, както и съдебноделоводни разноски.
За да постанови този резултат, въззивният съд установил, че страните са били обвързани от договор за поръчка, по силата на който Г. (като доверител) възложил на дружеството (като довереник) да закупи от свое име, но в полза и за сметка на Г. лек автомобил B. X4 от А. (предварително избран от поръчителя), да го достави и да прехвърли собствеността върху автомобила на доверителя. Общата сума, която Г. е превел на “А. БГ“ ЕООД за закупуването на автомобила е в размер на 72 647,49 лв. От тази сума дружеството е върнало на Г. 3000 лв. Уговорената продажна цена на автомобила е била в размер на 34 000 евро, като тази сума е преведена от “А. БГ“ ЕООД в полза на чуждестранно дружество – собственик на автомобила.
Съдът приел, че между насрещните страни не е сключен предварителен договор за продажба на описания автомобил с обещател търговското дружество и купувач ищеца, поради което не е налице и разваляне на същия, както се поддържа в исковата молба. Договорното правоотношение е по чл. 280 ЗЗД. Търговското дружество е поело задълженията безвъзмездно по см. чл. 268 ЗЗД, като се е съгласило да действа от свое име, но за сметка на Г. по чл. 292, ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 284 ЗЗД. Съдът приел, че договорната връзка между страните е прекратена – на отпаднало основание, поради фактическа невъзможност дружеството да изпълни задължението си, дължаща се на извършена измама от чуждестранния собственик на автомобила. Търсената парична сума първо е преведена по сметка на българското дружество от Г., а впоследствие то я е превело по сметката на чуждестранното дружество – собственик на автомобила. Вещта не е предадена на Г.. Автомобилът бил предмет на многократни измамливи действия, посредством които, за него са получавани суми; многократно е бил “продаван“, но никое от лицата, действали като купувачи, не е получило автомобила. Сезирана е полицията в А., води се разследване.
Съдът е приел, че “А. БГ“ ЕООД дължи връщане на претендираната сума на осн. чл. 55, ал. 1, педл. 3 ЗЗД – получените парични средства са на Г., като са предоставени целево на търговското дружество с оглед изпълнение на поръчката или това са „средства, необходими за изпълнение на поръчката“ по см. чл. 285, предл. 1-во ЗЗД, вр. чл. 280 ЗЗД. Тази сума не се включва във възнаграждението по чл. 286 ЗЗД. Съдът заключил, че при неосъществяване на предмета на правоотношението търговското дружество се е лишило изцяло от основание да задържи целево получените средства. Посочил е, че е ирелевантно обстоятелството, че сумата е преведена от него на чуждестранното дружество – собственик на автомобила и не се намира в патримониума на “А. БГ“ ЕООД, като се е позовал на чл. 81, ал. 2 ЗЗД.
Съдът развил и алтернативни съображения – за основателност на претенцията на осн. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, въпреки, че като сам посочил, те нямат отношение към състава на чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД. Те са в смисъл, че отговорността на дружеството може да бъде ангажирана и поради това, че не е положило грижата на добрия търговец, но не е положило тази грижа в случая и следва да отговоря за връщането на сумата, дори в „завишен размер“, като съдът се е позовал на чл. 302 ТЗ. Цената на автомобила е била платена предварително, без търговецът да получи реалната фактическа власт върху вещта; сумата е преведена без да се обезпечи реалното получаване на автомобила.
По този начин ответникът не може да се окачестви като изправна страна в рамките на договорната връзка или, с други думи – отговорността му можела да се ангажира и в хипотезата на чл. 79, ал. 1, предл. 2 ЗЗД.
При служебно извършената проверка, касационната инстанция не откри пороци, водещи до недопустимост или нищожност на обжалваното решение.
По въпроса, допуснат до касационно обжалване, въззивният съд се е произнесъл в противоречие с даденото по реда на чл. 290 ГПК разрешение. Основателни са и останалите касационни доводи на касатора за неточно приложение на материалния и процесуалния закон, както и за необоснованост в изводите. Съставът на САС в нарушение на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ЗЗД изобщо не е обсъдил събраните по делото доказателства, не е анализирал всички относими обстоятелства, доводи и възражения на страните и не е изяснил всички релевантни факти, като същевременно в мотивите на въззивното решение се съдържат съображения, невъведени в предмета на спора по надлежен ред. Правните изводи са необосновани. Неточно е приложен и материалния закон – чл. 280 и чл. 292 ЗЗД, чл. 302 ТЗ, чл. 55, ал. 1, т. 3 ЗЗД.
В заключение, въззивното решение следва да бъде касирано и спорът разрешен по същество.
Ищецът Г. обосновава правото да получи обратно от насрещната страна исковата сума с това, че е развалил, поради невъзможност за изпълнение, сключен помежду им предварителен договор за покупко-продажба на конкретен автомобил.
Задължението за реституция на полученото във всички хипотези на неоснователно обогатяване, вкл. по чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, е извъндоговорно. В същото време, хипотезата на чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД урежда отношения между двете страни, възникнали по повод изпълнение на задължение, което е имало основание, но чийто правопораждащ факт е заличен с обратна сила. Тогава, освен даване и получаване, включва се и наличие на основание към момента на получаването и настъпване на последващ юридически факт, обуславящ извод за заличаване на последиците от основанието. Всичко това определя предмета на търсената защита – съществуване на твърдяното правоотношение между насрещните страни, развалянето му и то по причината, твърдяна от ищеца. Съдът дължи да прецени наличието на поддържаната договорна връзка между страните, нейното съдържание, настъпили ли са твърдените основания за разваляне на договора и това сторено ли е, съответно какво е дадено като престации по раваления даговор от насрещните страни по него.
В случая, след като несъмнено не е сключван предварителен договор между страните за продажба на автомобил с обещател “А. БГ“ ЕООД и купувач С. Г., последният няма и никакви основания да претендира връщане на платена покупна цена поради разваляне на горепоменатия договор.
Недопустимо е, също така, съдът да извършва преценка за възможните, но незаявени по надлежен ред, евентуални други основания, поради които ответникът би следвало да заплати на ищеца исковата сума, напр. на договорно основание.
Ищецът още в исковата молба и последвалото писмено уточнение, твърди относно покупката на автомобила, че с ответника е договорил последният само да се легитимира формално като купувач по сделката, а след придобиване на вещта на свое име, да я прехвърли на действителния купувач. Сумата, предмет на иска, била преведена от Г. не като цена по договор за представителство, като цена, която трябва да се заплати при закупуване на автомобила при посочените от Г. условия. Той самият предварително е избрал автомобила, продавача по него, продажната цена и всички условия по сделката съобразно обява в специализиран сайт. Между довереника и доверителя няма уговорено заплащане за изпълнение на възложената поръчка; отношенията не са оформени писмено, поддържа се наличие на доверителност между тях и извършване на взаимни услуги по различни поводи.
Тези твърдения, съставляващи признания на неизгодни за ищеца факти, кореспондират и с писмените доказателства и заключението на експертизата относно движението на паричните средства, както и с показанията на свидетеля А. А. С..
Той, също така, установява, че е бил в приятелски отношения с Г.. Последният го помолил да му съдейства да закупи въпросния автомобил, като специалист, който разбира от коли; препратил му обявата, публикувана в сайта „Mobile.de“. В изпълнение на поръчението, С., чрез съдействие на Я. Г., ползващ немски език, разпитан също като свидетел, осъществил контакт с продавача на автомобила. Оказало се, че автомобилът е лизингов, а цената по обявата била бруто. С. и ищецът се уговорили първият да намери фирма, която да закупи автомобила, и после да го продаде на ищеца, за да може той да спести 5000 евро от ДДС. Така се стигнало до молба към управителя на ответното дружество, който се познавал и с ищеца, и със С., да съдейства, за което било постигнато съгласие. Огледът на автомобила и проверката на документите също е възложена от Г. на С., който пътувал до В., видял автомобила на място, проверил му данните, видял оригиналите на документите, снимал го, после информирал Г., като му пратил и снимка. Последният одобрил и поръчал на С. да го купува. Той се свързал с представител на дружеството – ответник и поискал цената да бъде преведена на продавача В.G.. Автомобилът трябвало да бъде получен също от С., но когато трябвало да го вземе, представител на продавача В.G. му се обадил по телефона и поискал да се платят още 5000 евро ДДС. Г. се съгласил, парите били преведени през сметката на „А. БГ“ ЕООД и свидетелят отишъл да получи автомобила. Не го намерил на паркинга, не открил представител на В.G., а офисът на дружеството бил заключен. Силно притеснен, отново със съдействието на Я. Г., подал жалба в полицията. Там разбрал, че този автомобил е бил продаден и на други лица и, че се касаело за крупна измама. Уведомил ищеца и ответника. С. по поръчение на Г. се свързал с посочен от последния адвокат, работещ в А., за да започне дело срещу продавача на автомобила.
Показанията на свидетеля С. относно възложеното му поръчение от страна на Г., същността на отношенията между последния и „А. БГ“ ЕООД във връзка с купуване на автомобила, както и измамата, осъществена от страна на третото лице – продавач по договора, се потвърждават и от показанията на свидетеля Я. Г. и свидетеля Б. М.. Последният знае от ищеца, че е възложил именно на С. да му намери автомобил и му превел пари за покупката. Свидетелят присъствал на среща между С. и Г., на която Г. питал къде е автомобила, а С. обяснявал, че бил измамен в А..
С., разпитан като свидетел по делото, твърди, че пътувал до А. още два пъти във връзка с делото относно автомобила, на свои разноски. Той заплатил и разходите за адвоката. Имали уговорка с ищеца да му възстанови разходите, но това не се случило. С ищеца имали среща, на която Г. настоявал С. ответникът да му върне парите. На тази среща не се разбрали и след това повече не са се виждали.
Впоследствие Г. направил писмено изявление за прекратяване на поръчката, получено от ответника.
Ответникът е търговско дружество, което съгласно неоспорения фактически извод на първата инстанция, има за предмет на дейност, inter alia , внос и търговия на употребявани автомобили. Договорът с Г. не е сключил срещу заплащане на възнаграждение, т.е. неприложими са правилата относно комисионния договор; не е налице друга търговска сделка, поради което неприложима е нормата на чл. 302 ТЗ. Отношенията между насрещните страни по делото се уреждат от правилата за поръчката по см. на чл.280 и сл. от ЗЗД, като е налице косвено представителство на Г. от страна на дружеството по продажбата с третото лице. Ищецът е възложил на ответника да закупи за негова сметка конкретен автомобил. Скритият пълномощник е разполагал с мандат, строго ограничен от поръчителя – да фигурира като купувач по договора с третото лице, на което да преведе получените от Г. суми, както му е разпоредено. Действия по оглед, проверка, комуникиране и договаряне с продавача, от името на ответното търговско дружество, но за сметка на Г., по поръчение на последния, е извършвал свидетелят С.. От действия на последния в изпълнение на поръчката, ако са настъпили вреди, не може да се ангажира отговорност на косвения представител. Последният е изпълнил точно, каквото му е било възложено, парите не са у него след изявлението на поръчителя за прекратяване на поръчката, и не е налице обогатяване с исковата сума, която няма как да му бъде търсена на осн. чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД.
Измамливите действия на собственика на автомобила да приеме плащането на цената на автомобила и да не прехвърли собствеността му, като физически се укрие, са изцяло осуетили изпълнението на договора, т.е. налице е пряка причинно-следствена връзка между събитието и невъзможността за изпълнение. Ответникът не е бил натоварен от поръчителя да му намери автомобил и сам да извърши всички предварителни проверки, нито е поел да гарантира изпълнението от страна на продавача. На практика свидетелят С. е бил натоварен с това, а ответникът се е съгласил да участва документно като продавач, за да избегне ищецът плащане на фискални задължения. Нещо повече, ответникът е положил всички усилия да изпълни договора, като и след установената липса на автомобила и на неговия собственик, е сигнализирал полицията за измамата, съдействал е за разкриване на престъплението, предприел е действия за търсене на гражданска отговорност от собственика на автомобила. Налице е невиновна невъзможност за изпълнение на договора за поръчка по см. на чл.81 ал.1 от ЗЗД, която изключва отговорността на ответника. Неблагоприятните последици от неизпълнението в хипотезата на чл.81 ал.1 от ЗЗД при едностранните договори са за кредитора, ищеца /като изключение от общото правило рискът тежи върху длъжника/.
В заключение, искът се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен, на осн. чл.55 ал.1, предл. 3 от ЗЗД, както и акцесорната претенция по чл.86 от ЗЗД.
При този резултат и своевременно направеното искане, ищецът С. Г. следва да заплати на насрещната страна сторените по делото съдебноделоводни разноски – 300 лв., сторени в първа инстанция, 4200 лв. - във въззивна; 1433 лв. заплатени такси във ВКС и 6000 лв. адвокатски хонорар, заплатен на един от представляващите го адвокати в касационното производство – Н. К.. Процесуалният представител на противната страна – адв. С., е направил възражение за прекомерност на заплатения в тази инстанция адвокатски хонорар. Касационната инстанция следва да прецени дали той се явява прекомерен спрямо положената работа. Тази преценка се извършва съобразно фактическата и правна сложност на конкретния казус, тежестта и спецификата на предоставяната процесуална защита и очакваните усилия, труд и време, които адвокатът предстои да положи при осъществяването й. Съдът не е обвързан от минимално определен размер на адвокатския хонорар в нормативен акт, изготвен от съсловна организация на адвокатите, което трябва да се счита за ограничаване на конкуренцията с оглед на целта по см. на чл. 101, § 1 ДФЕС във вр. с чл. 4, § 3 ДЕС, (решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/22). По делото адвокатът на касатора – ответник по иска, е организирал защитата на доверителя си, като е подал в срок касационна жалба и изложение към нея; изпълнил е в срок указанията на ВКС за представяне на доказателства за платена държавна такса; подал е молба за спиране на предварителното изпълнение на въззивното решение, която предполага спешност на предоставената правна услуга и извършената адвокатска работа и то, по време на съдебна ваканция, която е време за почивка на и на адвокатите; явил се е в открито съдебно заседание и е пледирал по съществото на спора. Съставът на Върховния касационен съд намира, че заплатеното от него адвокатско възнаграждение не е прекомерно след преценка на изложените по-горе значими обстоятелства, като също отчита наложилата се практика в сходни случаи при пазара на адвокатския труд. Не без значение е и спецификата на касационното обжалване, което предполага висока правна квалификация на адвокатите, представляващи страните по делото, вкл. натрупан най-малко 5 години юридически стаж, което също трябва да бъде съобразено в хипотезата на чл. 78, ал. 5 ГПК.
В заключение възражението за прекомерност се явява неоснователно.
МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение

ОТМЕНЯ въззивно решение № 1079 от 20.07.2022 г., постановено от Софийски апелативен съд по въззивно гр.д. № 972/2022 г. и вместо това ПОСТАНОВИ

ОТХВЪРЛЯ иска на С. И. Г. против “А. БГ“ ЕООД, представлявано от управителя З. И., за заплащане на сумата 69 647,49 лв., дължима на отпаднало основание, като цена по развален договор за покупка на автомобил марка Б. Х4 с рама W. от Република А., на осн. чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, както и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба 10.07.2020г. до окончателното издължаване, на осн. чл. 86, ал. 1 ЗД.


ОСЪЖДА С. И. Г. да заплати на “А. БГ“ ЕООД, представлявано от управителя З. И., сумата в размер на 11 933 лв., представляващи разноски по чл. 78, ал. 3 ГПК , направени в производството по делото във всички инстанции.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: