Върховен касационен съд

3



ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД - Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на четиринадесети март през две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател: Симеон Чаначев
Членове: Александър Цонев
Филип Владимиров

като изслуша докладваното от съдията Александър Цонев гр. д. № 3649/2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. В. Г. от [населено място] срещу въззивно решение № 218/15.06.2018г., постановено по в.гр.д. 114/2018г. на Окръжен съд- Смолян, в частта, с която е потвърдено решение на Смолянски районен съд за отхвърляне на иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени от трудова злополука, на основание чл. 200 КТ за разликата над 11000лв. до 35000лв., заедно със законната лихва от 29.03.2016г. до окончателното плащане. Касаторът е изложил доводи за неправилно приложение на чл.52 ЗЗД и чл.200, ал.3 КТ, тъй като според него обезщетението за временна нетрудоспособност не се приспада от обезщетението за неимуществени вреди.
Срещу касационната жалба е възразил ответника по иска „Хоули авто“ ЕООД като е развил съображения, че решението е правилно.
Касационното обжалване е допуснато по въпроса- „При присъждане на обезщетение за неимуществени вреди по чл. 200 КТ, приспада ли се полученото обезщетение за временна нетрудоспособност на основание чл. 200, ал.3 КТ?“.
Отговорът на поставения въпрос изисква тълкуване на нормата на чл.200, ал.3 КТ. Хипотезата, която предвижда приспадане на обезщетението от общественото осигуряване е конкретизация на принципа за недопускане на неоснователно обогатяване. Един от случаите на неоснователно обогатяване е когато се плаща два пъти за едно и също нещо, респективно два пъти се задоволява един и същи интерес. В случая доколкото конкретната норма не допуска неоснователно обогатяване, то тя не допуска два пъти да се обезщетяват едни и същи вреди- веднъж от работодателя и втори път от общественото осигуряване. Когато обезщетението от общественото осигуряване компенсира загубата на трудовото възнаграждение, то следва да се приспадне от присъденото обезщетение за пропуснати ползи, причинени от трудовата злополука и изразяващи се в неполучено трудово възнаграждение. Само в този случай неприспадането на сумата би довело до двойно плащане и съответно до неоснователно обогатяване. Обезщетението за неимуществени вреди компенсира причинените болки и страдания чрез предоставяне на други блага. Това обезщетение, съответно неимуществените вреди няма връзка с обезщетението по общественото осигуряване, което компенсира загубата на трудовото възнаграждение, представляваща имуществена вреда от вида на пропусната полза. Поради това получаването на двете обезщетения- за неимуществени вреди по чл.200 КТ и обезщетението от общественото осигуряване, компенсиращо загубата на трудовото възнаграждение, не е двойно плащане и не води до неоснователно обогатяване, а напротив до пълно и справедливо обезщетение на причинените видове вреди.
В противоречие с този извод въззивният съд е приел, че полученото обезщетение от общественото осигуряване следва да се приспадне от обезщетението за неимуществени вреди. Въпреки това, решението като краен резултат (присъдено е обезщетение за неимуществени вреди в размер на 11000лв.) следва да се остави в сила.
Ищецът е получил неимуществени вреди от трудова злополука на 29.03.2016г., представляваща счупване на двете кости на десния долен крайник. Пострадалият е изпитвал силни и интензивни болки в началния период, а в под острия период те са били с по- умерен интензитет и сила, а след това постепенно са намалявали. Претърпял е три операции, свързани с поставянето на метален пирон и последващото му отстраняване. Оздравителният период е бил от 6 месеца до 1 година. Ищецът е възстановен напълно. Емоционалните страдания са били свързани с нарушение на ежедневното обслужване, ограничената възможност за придвижване, предвид поставената гипсова имобилизация. Бил е в активна възраст, на 42 години, глава на семейство и не е могъл да полага пълноценни грижи за семейството си.
Обезщетението за неимуществени вреди има за цел да компенсира болките и страданията чрез предоставяне на други блага. Благото е предмет със стойност, което задоволява човешки потребности, следователно обезщетението следва да е съизмеримо с разходите за задоволяване на потребности. Болките и страданията са последица от характера и вида на увреждането и се отличават по интензитет (острота и сила) и продължителност. Съдебната практика установява средния размер на дължимото обезщетение при определен вид и характер на увреждане и обичайните за него болки и страдания като интензитет и продължителност. Във всеки конкретен случай съдът следва да вземе предвид обстоятелствата, които водят до увеличение или намаляване на размера на обезщетението, съпоставимо със средния, обичаен размер, установен от съдебната практика.
В настоящия случай не се установява по делото търпените болки и страдания да се отличават по интензитет и продължителност, в сравнение с обичайните такива, поради което присъденото обезщетение от 11000лв., съответства на съдебната практика, която определя справедливия размер около 10000лв. обезщетение за този вид травматично увреждане, с обичайните за него физически болки и емоционални страдания като интензивност и продължителност.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение:


ОСТАВЯ В СИЛА решение № 218/15.06.2018г., постановено по в.гр.д. 114/2018г. на Окръжен съд- Смолян.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: