Върховен касационен съд

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 14 февруари две хиляди и двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА

при участието на секретаря Даниела Никова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело 2127 /2022 година
Производството е по чл. 290 ГПК
С определение № 50510 от 01.12.2022 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване по касационна жалба, подадена от С. И. Т. на решение № 173 от 10.02.2022 г. по гр.д.№ 793/2021 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 2698/12.04.2019г, постановено по гр.д.№ 12492/2016г. на СГС. С последното е отхвърлен предявеният от касатора срещу Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройство иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за установяване правото му на собственост на основание реституция по чл.2, ал.1, вр. чл.3, ал.2 ЗВСОНИ, върху 1/2 ид.ч. от имот с идентификатор ****, находящ се на [улица], съответстващ на бивш парцел ****, кв.****, по плана на [населено място], местност „Ц.”, с адм. адрес: [населено място], [улица]. Решението е постановено с участието на трето лице Столична община като помагач на страната на ответника.
В касационната жалба се навеждат доводи за нищожност на решението, тъй като преди постановяването на решение № 173 от 10.02.2022 г. по гр.д.№ 793/2021 г. на САС, предмет на жалбата, по същото дело е обявено решение № 143 от 03.02.2022 г., но с друг състав при същия докладчик. Счита че докладчика е изразил становище в първото решение и постановяването на второ, в което е участвал същия докладчик е недопустимо и води до нищожност. Наведено е и оплакване за недопустимост на решението, тъй като съдът на стр.7 от мотивите е започнал да обсъжда приложението на друг реституционен закон ЗВСНОНИ, след като до този момент преценява предпоставките на ЗВСОНИ. Това основание е наведено и поради постановяване на две решения с еднакъв резултат, но от различни съдебни състави. Твърди се и неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, нарушение на съществени процесуални правила, свързани с отказ на съда да допусне повторна СТЕ и противоречие в мотивите към съдебното решение.
Ответникът по касация - Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството оспорва жалбата и счита, че решението е съобразено с доказателствата и материалния закон.
Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното:
Касационно обжалване е допуснато за проверка валидността на обжалваното решение на основание чл. 280, ал.2, пр.1 ГПК
По делото е постановено, пришито, подписано в писмена форма с параф, и обявено обжалваното решение № 173 от 10.02.2022 г. по гр.д.№ 793/2021 г. на САС от съдийски състав: председател - Диана Коледжикова и членове - Атанас Кеманов и Камелия Първанова /докладчик/. Това е състава, обявил приключване на съдебното дирене и дал ход на делото по същество в съдебното заседание на 18.10.2021 г. Това решение е връчено на страните. Освен това решение, по същото дело е обявено по-рано и решение № 143 от 03.02.2022 г., но от съдебен състав: председател – Елизабет Петрова, Камелия Първанова /докладчик/ и Димитър Мирчев. Това е състава, който е участвал в откритото съдебно заседание за поправка на протокола от 18.10.2021 г. Решение № 143 от 03.02.2022 г. е приложено към касационната жалба само като разпечатка от електронната система /ЕИСС/ По електронна папка на делото в ЕИСС са обявени и двете решения.
Съгласно чл. 360а ЗСВ /в сила от 09.08.2016 г./ Органите на съдебната власт извършват удостоверителни изявления, издават актове и извършват всички други, предвидени в закона процесуални действия в електронна форма, като за целта тези органи използват внедрената от Висшия съдебен свет /ВСС/ електронна информационна система на съдилищата /ЕИСС/. Чрез нея се води регистър на съдебните актове, които слагат край на производството и по същество съставлява електронна база данни. /чл. 360и ЗСВ/ Тази обща уредба в ЗСВ е конкретизирано в ГПК чрез нормата на чл. 102а ГПК /в сила от 30.06.2021 г./, който въвежда изискване, съдът да издава актовете си и да извършва всички други процесуални действия в електронна форма, освен ако поради естеството им това е невъзможно или по силата на закон предвидено извършването им по друг начин. Електронните изявления на съдилищата трябва да отговарят на изискванията на Регламент (ЕС) № 910/2014 и на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги /чл. 102а, ал.3 ГПК/. Съгласно чл. 3, ал.2 ЗЕДЕУУ, писмената форма се смята за спазена, ако е съставен електронен документ, съдържащ електронно изявление.
И при така посочените нови изисквания за извършване на процесуални действия в електронна форма са запазени нормативно установените императивни процесуални изисквания в ГПК за постановяване на решение по спора. То се постановява от съдебния състав, участвал в заседанието, в което е завършило разглеждането на делото – чл. 235, ал.1 ГПК, който взема решение след тайно съвещание – чл. 21, ал.1 ГПК с мнозинство на гласовете на съдиите – чл. 21, ал.5 ГПК. Решението, заедно с мотивите към него се изготвя в писмена форма - чл. 235, ал. 4 ГПК , подписва се от всички съдии, взели участие в постановяването му, а когато някой от тях не може да го подпише, председателят или старшият съдия отбелязва причините за това - чл. 236, ал. 3 ГПК . В доктрината и в съдебната практика се приема, че е нищожно съдебното решение, постановено от ненадлежен орган или в ненадлежен състав, извън правораздавателната власт на съда, не в писмена форма, абсолютно неразбираемото решение или неподписаното решение. /мотивите към ТР № 1 от 10.02.2012 г. на ВКС по т. д. № 1/2011 г., ОСГТК, Решение № 154 от 29.04.1999 г. на ВКС по гр. д. № 91/98 г., 5-членен с-в, Решение № 642 от 21.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1225/2009 г., III г. о. Решение № 244 от 27.12.2010 г. на ВКС по т. д. № 52/2010 г., II т. о./. Нарушаването на тайната на съвещанието и постановяване на решение от състав, различен от участвалият в съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото е особено тежко, съществено процесуално нарушение, тъй като е относимо към формиране и изразяване решаващата воля на съдебния състав на въззивната инстанция, поради което води до нищожността му.
В настоящия случай първоначално е обявено в ЕИСС и подписано с електронен подпис решение № 143 от 03.02.2022 г. от съдебен състав: председател – Елизабет Петрова, Камелия Първанова /докладчик/ и Димитър Мирчев. Това е състава, който е участвал в откритото съдебно заседание, проведено на 13.12.2021 г. за поправка на протокола от 18.10.2021 г. /Решението е обявено с дата от откритото съдебно заседание 13.12.2021 г./ Делото не е обявено за решаване от този състав на САС. Така това решение, постановено, съгл. чл. 102а ГПК в електронна форма, която е приравнена на писмената форма, /чл.3, ал.2 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги /, е нищожно, защото е постановено от ненадлежен състав в нарушение на чл.236, ал.1 ГПК.
По късно е обявено и обжалваното решение № 173 от 10.02.2022 г. по гр.д.№ 793/2021 г. на САС от съдийски състав с председател - Диана Коледжикова и членове - Атанас Кеманов и Камелия Първанова /докладчик/. Това е състава, обявил приключване на съдебното дирене и дал ход на делото по същество в съдебното заседание на 18.10.2021 г. /Тази дата от откритото съдебно заседание е посочена в решението/ Това решение е нищожно, защото е постановено след обявяване на първото решение, като при постановяване и на двете решения е участвал същия докладчик – съдия Камелия Първанова. Така при постановяване на второто решение не е спазено изискването за тайната на съвещанието, което е нарушение на императивното изискване на чл.21, ал.1 ГПК.
Предвид изложеното, и двете обявени решения по делото следва да се прогласят за нищожни. Поради това съдът не обсъжда доводите за недопустимост на решението поради произнасяне в част от мотивите по непредявено основание на претендираното право на собственост и за неправилност на решението. На основание чл. 293, ал.4 във вр. с чл. 270, ал.1 ГПК, делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, който следва да се произнесе и по искането за присъждане на разноски за настоящото производство, съгласно чл. 294, ал.2 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение ПРОГЛАСЯВА за нищожно решение № 173 от 10.02.2022 г. и решение № 143 от 03.02.2022 г. и двете постановени по гр.д.№ 793/2021 г. на Софийски апелативен съд.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: