О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 3796
гр.София, 29.11.2023 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
двадесети ноември две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Василка Илиева
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Ерик Василев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 2081/ 2023 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. К. С. и К. В. С. с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски апелативен съд № 182 от 13.02.2023 г. по гр.д.№ 2560/ 2022 г., с което частично е обезсилено и частично е потвърдено решение на Софийски градски съд /СГС/ от 21.06.2022 г. по гр.д.№ 13532/ 2019 г. и по този начин Прокуратура на Република България /ПРБ/ е осъдена да заплати на К. В. С. 2 000 лв – обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат от воденото срещу нея досъдебно производство по ДП № 219/ 2013 г., НСС, приключило с влязло в сила на 25.07.2018 г. постановление за прекратяване, ведно със законната лихва от тази дата до окончателното й плащане, като за разликата до пълния предявен размер от 70 000 лв претенцията е отхвърлена, както и да заплати обезщетение за имуществени вреди в размер на 147 747,67 лв., от които сумата от 15 850,10 лв. законна лихва върху задържаната в период 10.04.2010 г. до 29.08.2018 г. сума от 18 500 лв. и 131 897,57 лв. лихва за забава върху задържаната сума от 78 560 евро, с левова равностойност 153 650 лв., за период от 10.04.2010 г. до 29.08.2018 г.; и ПРБ е осъдена да заплати на В. К. С. 2 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на същото ДП № 219/ 2013 г., НСС, ведно със законната лихва от 25.07.2018 г., като за разликата до пълния предявен размер от 50 000 лв претенцията е отхвърлена.
ПРБ не е обжалвала въззивното съдебно решение в частта, в която исковете са уважени, а В. К. С. и К. В. С. обжалват това решение само в частта, в която са отхвърлени за разликата до пълния предявен размер претенциите им за обезщетяване на неимуществени вреди. В останалата част въззивното решение, по чиято валидност няма съмнения, е влязло в сила.
В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК жалбоподателите поддържат, че са налице основанията по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, тъй като въззивният съд е определил обезщетение в силно занижен размер; определил е този размер в противоречие с ППВС № 4/ 1968 г., тъй като не е взел предвид всички обстоятелства, обуславящи настъпването на вредите и не е изложил мотиви за значението на тези обстоятелства; не е извършил индивидуална преценка за характера и размера на вредите на всеки от ищците; неправилно оценил свидетелските показания; неправилно е кредитирал заключението на медицинската експертиза; анализирал е само тези обстоятелства, които обуславят присъждане на обезщетение в занижен размер, а не всички релевантни за определяне на справедлив размер на обезщетението обстоятелства. В изложението не е формулиран конкретен разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС правен въпрос.
Ответната страна ПРБ не взема становище по жалбата.
Жалбата е допустима, но искането за допускане на касационно обжалване се явява неоснователно.
За да уважи отчасти предявените искове за обезщетяване на неимуществени вреди, въззивният съд приел, че спрямо ищците било повдигнато обвинение за извършено през 2010 г. престъпление, на 07.04.2011 г. било образувано досъдебно производство № 219/ 2013 г., НСС, взета им била мярка за неотклонение „подписка“. С протокол от 10.04.2010 г. от ищцата били иззети банкноти на обща стойност 78 000 евро и 18 500 лева, които след извършен оглед на 25.03.2014 г. били внесени по сметка на НСС. Сумата 18 500 лв била върната на ищцата на 29.08.2018 г., а тази в размер 78 560 евро - на 04.09.2018 г. По НОХД № 14051/ 2010 г. на Софийски районен съд ищецът бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл.234 ал.2 т.3 НК. Срещу него е имало и наказателно производство по обвинение за извършено престъпление по чл.253 ал.2 вр. ал.1 НК, прекратено с влязъл в сила на 25.07.2018 г. акт. Ищецът имал и предходни осъждания по дела от 2007 г., 2008 г. и 2010 г., всички свързани с нарушаване на правилата за държане и търговия с акцизни стоки. За ищцата също се установявало наличие на осъждания за престъпления от същото естество – влезли в сила актове на съда през 1998 г. и през 2011 г. От заключението на медицинската експертиза се установявало, че ищцата била психично здрава. След започване на производството срещу нея и отнемането на паричните средства тя имала разстройство в адаптацията, но проведеното краткотрайно лечение с минимални дози транквилизатор повлияло благоприятно състоянието й. Не била налице причинно-следствена връзка между сърдечните заболявания на ищцата и воденото срещу нея наказателно производство. Нямала причинно-следствена връзка с воденото наказателно производство и повишената кръвна захар при ищцата. И двамата ищци били притеснени, че ще им конфискуват парите, били видимо изнервени, ограничили социалните си контакти. При тези фактически констатации от правна страна съдът извел, че отговорността на държавата да обезщети търпените от ищците неимуществени вреди от повдигането на обвинение, производството по което е прекратено, е ангажирана. Съобразил, че повдигнатото срещу всеки от ищците обвинение било за извършено престъпление, за което НК предвижда наказание лишаване от свобода над пет години. Наказателното преследване продължило около 7 години и приключило в досъдебната фаза. Спрямо ищците били взети мерки за процесуална принуда „подписка“, които не били с висок интензитет на ограничаване на правата им. Мнението, което обществото имало за ищците, обаче, било обусловено от други водени срещу тях наказателни производства и налагани им наказания за обществено укорими деяния. Наличието на предходни осъждания на ищците, включително такива с прилагане на наказание лишаване от свобода, също било значим фактор при определяне на размера на обезщетението. В случаите на други осъждания интензивността на негативните преживявания била занижена в сравнение с лица, които инцидентно са станали обект на наказателно преследване. Психическият и социален дискомфорт у ищците се дължал и на факта, че те били обект на преследване в други наказателни производства, за извършени от тях престъпления, за които били признати за виновни и осъдени. Затова съдът намерил, че обезщетение в размер 2 000 лв за всеки от ищците отговаря на принципа на справедливост и е достатъчен да обезщети вредите от незаконното обвинение.
Така мотивираното въззивно решение не може да бъде допуснато до касационен контрол, тъй като не съществува вероятност да е нищожно, недопустимо или очевидно неправилно, а касаторът не е формулирал правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, по който касационното обжалване да бъде допуснато. Както е изяснено в Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/ 2009 г., ОСГТК, ВКС, поставянето на такъв въпрос е ангажимент на касатора. Върховният касационен съд не може служебно да повдига правен въпрос в случаите по чл.280 ал.1 ГПК, по който обжалването да бъде допуснато, тъй като това би било в нарушение на принципа на диспозитивното начало и би довело до недопустимо подпомагане от съда на една от страните в процеса. В изложението на касаторите по чл.284 ал.3 т.1 ГПК няма формулирано питане, по което обжалването да бъде допуснато, изложени са единствено твърдения за допуснати от въззивния съд процесуални нарушения, които в производството по чл.288 ГПК не подлежат на обсъждане.
По изложените съображения съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Софийски апелативен съд № 182 от 13.02.2023 г. по гр.д.№ 2560/ 2022 г. в обжалваната част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: