Върховен касационен съд

Върховният касационен съд на Република България, второ отделение, Търговска колегия в съдебно заседание на 24.01.2017година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА

при участието на секретаря Л.Златкова
като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 2690 /2015 година
за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл.290 и сл. ГПК.
С определение на ВКС,ТК № 695 от 08.08.2016 г., по горепосоченото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Разградския окръжен съд № 4 от 29.04.2015 г., по в.т.д.№ 16/2015 г. на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК за проверка съответствието на възприетото от въззивната инстанция разрешение по значимите за изхода на делото въпроси на материалното право: 1. ”Трябва ли признанието на дълга да бъде изрично, или то може да се извлича от всякакви конклудентни действия? и 2. „Следва ли приемането и осчетоводяването на фактурите да се смята ”за приемане на качествено изпълнение”по договор за строителство?” със задължителната практика на ВКС, формирана по реда на чл.290 и сл. ГПК и обективирана в решения на ВКС,ТК: № 157 от 08.11.2010 г., по т.д.№ 1135/2010 г. и № 186 от 30.10.2013 г., по т.д.№ 820 / 2012 г.
С касационната жалба касаторът [фирма], гр.Р. въвежда оплакване за неправилност на обжалваното въззивно решение, излагайки подробни съображения за необоснованост, допуснато нарушение на закона и на съществените съдопроизводствени правила, които поддържа и в открито съдебно заседание.
Основно касаторът възразява срещу законосъобразността на извода на въззивната инстанция, че въпреки констатираните недостатъци в изработеното, на изпълнителя, се дължи плащане в пълен размер на уговореното възнаграждение и възложителят, въпреки възражението си за неточно изпълнен договор, е изпаднал в забава, тъй като с отразяване на съставената фактура за пълната стойност на изпълнените монтажни работи и ползван данъчен кредит, съобразно същата тази стойност фактически е приел изработеното по см. на чл.264, ал.1 ЗЗД.
Ответникът по касационната жалба [фирма], [населено място] е възразил по основателността на въведените касационни основания с искане да бъде потвърден обжалвания въззивен съдебен акт. Позовавайки се на последователната практика на ВКС, според която счетоводното отразяване на съставена от изпълнителя фактура в счетоводствата на страните по делото и ползването на данъчен кредит за стойността на същата от възложителя, следва да се тълкува като извънсъдебно признание на последния, поддържа, че в сочената хипотеза това признание на длъжника обхваща освен основанието за възникване на задължението за плащане на възнаграждение,посочено в счетоводния документ, така и размера на самия дълг.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираните оплаквания и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК, намира:
За да уважи предявения от [фирма], [населено място] срещу [фирма], гр.Р. главен иск за заплащане на сумата 17 286.00 лв.- непогасена част от задължението по фактура № [ЕГН] /31.05.2013 г., издадена за извършени монтажни/ заваръчни/ дейности при изграждане на тръбопроводи за захранване на „ Нулеви климатични камери” в тяло 3 на обект на ответното търговско дружество, въззивният съд е приел за доказано договорното неизпълнение на последното, в качеството му на възложител, по валидно сключен между страните договор за доставка и монтаж на оборудване от 24.04.2012 г., с правна характеристика на договор за изработка, да заплати уговореното възнаграждение на ищеца, като изпълнител. Изложени са съображения, че доколкото ответното търговско дружество не оспорва вида и обема на монтажните работи в изготвения от изпълнителя протокол, обр.19 от 17.05.2013 г. и съставената въз основа на него фактура за сумата 35 056.98 лв. с падеж 14.06.2013 г., е надлежно осчетоводена в счетоводството му, с осъществено частично плащане по същата и ползван за стойността и данъчен кредит, то е налице недвусмислено признание за съществуване на дълга в пълния му размер и за приемане на изпълнението, обуславящо правен извод за наличие на елементите от фактическия състав на чл.266, ал.1 ЗЗД и настъпила изискуемост на вземането на ищеца. Позовавайки се на неоспореното заключение на съдебно - техническата експертиза, на представената по делото техническа документация и на показанията на св. Й. Й. - гл. инженер при ответника, които преценени в своята съвкупност установяват техническата годност на изпълнените монтажни работи, решаващият състав на Р. е счел, че фактическото използване на изработеното чрез въвеждане на процесния тръбопровод в експлоатация към релевантния за спора момент, е допълнителен аргумент за приемане без възражения от възложителя на престирания трудов резултат – установяване фактическа власт върху същия и признание за съответствието му с възложеното по договора.
І. По поставените правни въпроси, обусловили допускане на касационното обжалване :
Съгласно формираната по реда на чл.290 ГПК практика на ВКС, обективирана в посочените от касатора решения на ВКС № 157 от 08. 11. 2010 г., по т.д.№ 1135/2010 г. и № 186 от 30.10.2013 г., по т.д.№ 820 / 2012 г., двете на ІІ т.о. и в служебно известните на настоящия съдебен състав решение № 231 от 13.07.2011 г., по т.д.№ 1056/2009 г. на ІІ т.о., решение № 23 от 04.08.2014 г., по т.д.№ 1938/2013 г. на І т.о. и мн. др., която настоящият съдебен състав изцяло споделя, релевантно за приемането по см. на чл.264, ал.1 ЗЗД е или онова изрично изявление на възложителя, придружаващо реалното предаване на готовия трудов резултат, че счита същия за съобразен с договора, или конклудентните действия, придружаващи фактическото получаване на изработеното, от които недвусмислено следва, че е налице мълчаливо изразено съгласие от последния за такова одобрение. Самото разместване на фактическата власт върху работата, без съпровождащо го изрично или мълчаливо изразено изявление на поръчващия, че възприема същата за съобразена с договора, не съставлява приемане по смисъла на чл. 264, ал.1 ЗЗД, както не съставлява приемане в разглежданата хипотеза и възражението, че същата е неточно изпълнена в количествено или в качествено отношение. Когато възложената работа е извършена с недостатъци, за възложителя се поражда потестативното право да избере една от алтернативно предвидените в чл. 265, ал.1 ЗЗД възможности, като отговорността на изпълнителя и правата на възложителя са обусловени от характера на недостатъците и отражението им върху годността на изработеното. По отношение на формата в която следва да се упражнят правата на възложителя по чл.265, ал.1 ЗЗД не съществува ограничение. Следователно това може да стане както чрез възражение за прихващане със спорни вземания в хода на висящ исков процес по предявен иск по чл.266, ал.1 ЗЗД, така и при възражение за неточно изпълнение, предявено в производството по иск с правно основание чл.266, ал.1 ЗЗД. Установяването на такава некачествено изпълнение по необходимост предпоставя и намаляване на дължимото възнаграждение, съответно на изпълнението, на основание чл.265, ал.1 ЗЗД и без изрично упражнено от ответника право по този ред.
ІІ. По основателността на касационната жалба:
Разгледана по същество, касационната жалба е основателна.
С оглед даденото разрешение на поставените въпроси настоящият съдебен състав намира, че въззивното решение валидно и допустимо, но постановено в отклонение от задължителната съдебна практика, е неправилно.
Вярно е, че приемането на извършената работа – основният спорен въпрос във въззивното производство, както е счел и Р., обхваща в същината си два момента - фактическото получаване на изработеното от поръчващия и признанието на последния, че то съответства по вид, количество и качество на възложеното с договора. В този смисъл приемането по см. на чл.264 ал.1 ЗЗД, което по силата на закона е вменено като задължение на поръчващия, не съставлява само осъществено от негова страна фактическо действие, но и правно такова. Законосъобразно е и изразеното в обжалвания съдебен акт разбиране, че приемането не е обвързано със законово изискване за форма, като с оглед свободата на договаряне страните могат да уговорят такава, но дори и в тази хипотеза тя има само доказателствена стойност. Затова не е налице процесуална пречка приемането по см. на чл.264, ал.1 ЗЗД да бъде доказан с всички допустими от ГПК доказателствени средства, вкл. чрез осъществени от възложителя правни и фактически действия, каквито несъмнено са осчетоводяване на издадената от изпълнителя фактура, ползването на данъчен кредит по същата и пр.
Предвид изричната разпоредба на чл.264, ал.3, във вр. с ал.1 ЗЗД, обаче, лишен от основание в закона е изводът на въззивната инстанция, че възражението на възложителя за неточно изпълнение на изработеното, заявено преди частично погасяване на задължението за заплащане на уговореното възнаграждение, обективирано в процесната осчетоводена фактура, е ирелевантно и не поражда предвидените в чл.265, ал.1 ЗЗД последици, щом обекта е въведен в експлоатация.
Безспорно установено е в процеса, че във вр. с извършеното частично плащане на сумите по съставената от изпълнителя фактура, между страните е разменена кореспонденция и относно качеството на осъществените от изпълнителя монтажни /заваръчни/ работи, вкл. вече ремонтираните такива, което е оспорвано от дружеството-възложител, като отговарящо на съответните стандарти.
Позовавайки се на констатирани недостатъци след фактическо получаване на готовия трудов резултат, както и на извършен радиографичен контрол вместо ищеца– задължение, вменено му с чл.5.1 от договора за доказване качеството на готовия трудов резултат от страна на последния, ответното търговско дружество, като възложител, е възразило срещу изплащане пълния размер на сумата по процесната фактура , като е задържало остатъка от 14 405.00 лв. без ДДС, с изявление за прихващането му от следващото се на изпълнителя възнаграждение, обективирано в приложено по делото писмо изх. №869/20.06.2013 г., безспорно получено от адресата.
Обстоятелството, че според заключението на комплексната съдебно- техническа експертиза, при контрола за заверените от ищеца съединения, изпълняван от независим орган чрез радиографичен метод - масово използван за контрол на технологични тръбопроводи, пренасящи силно отровни и лесно възпламеняващи се флуиди под налягане, са констатирани множество различни по вид вътрешни дефекти, както след първия ремонт, така и след него, от които възниква реален риск за персонала и производството в обекта на ответника – изтичане на амоняк от инсталацията, отразяващ се и на допустимостта на използването, в технически аспект, на „нулевите хладилни камери”, а в допълнителното си заключение в.л. ст.н.с. ІІ-ра степен д-р инж.И., е заявило, че при критериална база за сравнение на качеството спрямо изискванията към заварените съединения, въведени с Правилника за изпълнение и приемане на монтажните работи на технологични машини, съоръжения и тръбопроводи за изпълнените заварени съединения се установява несъответствие с тези изисквания, сочи, че твърдяното от ответника некачествено изпълнение е установено в процеса. Нещо повече, дори част от констатираните дефекти да са били отстранени, каквито данни се съдържат в допълнителното заключение на съдебно - техническата експертиза, то при посочената от в.л. липса на сертификация за материала, от който са изработени влаганите тръби при изградените амонячни тръбопроводи,откритото несъответствие с изискванията на цитирания Правилник и безспорно съществуващо заварено съединение/ № 33/, без данни за отстранен дефект, които въззивният съд е отбелязал, но неаргументирано игнорирал при преценка на доказателствения материал по делото за годността на изработеното, изграденият правен извод за точно изпълнено от ищеца договорно задължение е необоснован и в нарушение на процесуалния закон – чл.10 и чл.12 ГПК. Отделно е, че дори и изолиран, какъвто извод следва от мотивите на въззивния съд, констатирания от в.л. неотстранен дефект на конкретното заваръчно съединение /№33/ е следвало да бъде остойностен, вкл. чрез служебно допускане на допълнителна техническа експертиза, предвид направеното от ответника възражение за некачествено изпълнение и обусловено от него основание за намаляване на дължимото но изпълнителя възнаграждение с неплатената по издадената фактура сума, съобразно правилото на чл.265, ал.1 ЗЗД, независимо от отсъствие на изрично позоваване от възложителя на същото и като не е съобразил горното Разградският окръжен съд, въпреки изложените обстойни мотиви, е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен, в частта му, предмет на допуснатото касационно обжалване. Поради необходимост от извършване на допълнителна експертиза, дело в посочената по- горе негова част следва да се върне на въззивния съд за ново разглеждане.
При новото разглеждане на делото въззивният съд следва да се произнесе и по деловодните разноски на страните за касационното производство, съгласно чл.294, ал.2 ГПК.
Мотивиран от изложените съображения, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.293, ал.3, във вр. с ал.1 ГПК



ОТМЕНЯ въззивното решение на Разградския окръжен съд № 4 от 29.04.2015 г., по в.т.д.№ 16/2015 г. в частта , по отношение на предявения от [фирма] , гр.Р. срещу „ П.“ Е. , [населено място] иск за сумата 17 286.00 лв. -непогасена част от задължението по договор за доставка и монтаж на оборудване от 24.04.2012 г., ведно със законната лихва, начиная от 02. 04. 2014 г. до окончателното и изплащане.
ВРЪЩА делото в тази му част за ново разглеждане от друг състав на Разградския окръжен съд.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ :