ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 263
гр. София, 10.07. 2020 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : АЛБЕНА БОНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ
ЛЮБКА АНДОНОВА
като разгледа, докладваното от съдия Любка Андонова ч. гр. дело № 1681 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на В. Е. Й. от [населено място] срещу определение № 335/3.2.2020 г, постановено по ч.т.д.№ 81/20 г на Варненски окръжен съд, Търговско отделение, с което е потвърдено определение № 15703/29.11.2019 г, по гр.дело № 8391/19 г на Варненски районен съд, Гражданско отделение, 8 състав.С първоинстанционното определение е прекратено производството по делото, поради липса на правен интерес от предявяване на исковете.
В частната жалба се подържа, че атакуваното определение е незаконосъобразно и необосновано, а изводите на съда относно липсата на правен интерес от прогласяване нищожността на сделката са несъстоятелни.Моли съда да допусне същото до касационен контрол, да го отмени и върне делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Ответниците по частната жалба – „Райфайзенбанк /България/ ЕАД, М. Я. Х.-Й. и Е. П. Й. не вземат становище по същата.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, намира следното :
Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
С обжалваното въззивно определение е прието следното :
В подадената от ищеца искова молба и многобройни уточняващи такива ищецът В. Е. Й. е изложил твърдения, че на 1.10.2007 г, с нотариален акт № .., т.., рег.№ ..., н.д. ... г в полза на „Райфайзенбанк /България“ ЕАД е учредена договорна ипотека върху апартамент, находящ се в [населено място], на [улица], с площ от 154, 15 кв.м, собственост на неговите родители М. и Е. Й. за обезпечаване на кредит в размер на 129 787, 56 лв.На 18.9.2009 г по ч.гр.дело № 8781/2009 г по описа на РС-Варна е издадена заповед на основание чл.417 т.2 ГПК, въз основа на извлечение от счетоводните книги на банката срещу длъжниците и е издаден изпълнителен лист.Един месец по-късно, на 20.10.2009 г същите са прехвърлили на сина си В. Е. Й. с дарение 5/32 ид.части от ипотекирания апартамент, като към този момент надареният е бил малолетен и е приел дарението чрез своя баща.С влязло в сила постановление от 20.10.2017 г, вписано в книгите на 3.11.2017 г, имотът е продаден на трето лице, което е въведено във владение.Ищецът е подържал, че договорът за дарение е нищожен, тъй като липсва предписана от закона форма-не е спазено изискването на закона за назначаване на особен представител на малолетния и не е дадено разрешение от съда за сделката.
Първоинстанционният Варненски районен съд е изложил мотиви, че за да бъде допустим установителния иск за прогласявате нищожност на сделка, следва да е налице правен интерес от предявяването му.С оглед наведените фактически твърдения и посочените от ищеца доказателства е обоснован извод за липса на правен интерес, като абсолютна законова положителна процесуална предпоставка.Това е така поради обстоятелството, че с провеждане на иска, В. Й. не би могъл да постигне като благоприятен резултат отпадане на ефекта на ипотеката и връщане в неговия патримониум на придобитите по дарение 5/32 ид.части.Съгласно императивните разпоредби на чл.496 ал.2 ГПК от деня на влизане в сила на постановлението за възлагане, купувачът придобива всички права, които длъжникът е имал върху имота.Правата, които трети лица са придобили, не могат да бъдат противопоставени на купувача, ако тези права не могат да се противопоставят на взискателите.Съгласно чл.453 т.2 ГПК непротивопоставими са решенията по искови молби, подлежащи на вписване /каквато предявената, по силата на чл.114 ал.1 б.“а“ ЗС/, които не са били вписани преди възбраната.Тези разпоредби имат за цел да охранят правата на взискателя и третото добросъвестно лице-купувач по проведената публична продан.Прието е, че настоящата искова молба е вписана след вписване на възбраната по изпълнителното дело и дори след влизане в сила на постановлението за възлагане в полза на купувача.Отделно от това ищецът е придобил права по дарение, извършено след сключване на договорната ипотека, поради което твърденията му не са годни да обосноват недействителността й.
В частната жалба срещу това определение, В. Й. е заявил, че предмет на предявения иск не е прогласяване нищожността на договора за ипотека, а на договора за дарение, поради липса на форма, тъй като дарението е прието, чрез неговия законен представител, а не чрез назначен от съда особен представител, а правният му интерес се изразява в това, че след прогласяване на недействителността на договора за дарение на 5/32 ид.части, същите ще се върнат в неговия патримониум.
С обжалваното въззивно определение съдът е изложил мотиви, че действително всяко лице може да се позове на нищожност, а не само страните по сделката, но това не може да бъде самоцелно, а единствено в защита на обоснован интерес.В конкретния случай твърденията на ищеца не обосновават наличието на такъв интерес.Това е така, защото макар и да бъде прогласена нищожността на дарението, това би имало като последица единствено заличаване на последиците от тази сделка, но не и връщане на посочените идеални части в патримониума на неговите праводатели и в неговия патримониум, т.е не може да доведе до нищожност на две години по-рано сключения договор за ипотека.
В изложението по чл.284 ал.3 ГПК е посочено общо основанието по чл.280 ГПК, без да е уточнено за коя от предвидените в закона хипотези се касае.Формулиран е следният въпрос :
„Следва ли са се поставя по отношение на нищожността на акт, като основание за съда, наличието на благоприятни правни последици за ищеца.“
Поставеният въпрос на практика се свежда до това следва ли да бъде налице правен интерес за ищеца, т.е наличието на възможни благоприятни последици, за да бъде допустим установителният иск за нищожност.
По поставения въпрос е налице съдебна практика, обективирана в решение № 224 от 23.10.2018 г. по гр. д. № 1634/2018 г , съгласно което л егитимиран да предяви установителния иск за нищожност на сделка е този, чието право се засяга от правния спор. Установителният иск е насочен към установяване на действителното правно отношение, като интерес от предявяването му имат не само субектите на спорното правоотношение, а всички трети, чужди на правоотношението лица, чиито права зависят от съществуването или несъществуването на спорното правоотношение. Според неизменната съдебна практика, когато искането за прогласяване нищожността на сделка на основанията по чл. 26 ЗЗД е от страна по делото, която обаче не е страна по сделката, след като връщането на разпореденото по сделката имуществено благо ще се върне в правната сфера на страната по сделката, без да облагодетелства страната по делото, заявила нищожността, постановеното решение е недопустимо, поради липсата на правен интерес.
Обжалваното въззивно определение е постановено изцяло в съответствие с посочената съдебна практика.В случая липсва правен интерес от предявяване на иска по чл.26 ал.1 ЗЗД защото за ищеца не биха могли да настъпят каквито и да било благоприятни последици от прогласяване недействителността на дарението.Евентуалната недействителност на дарствената сделка не би могло да рефлектира върху действителността на сключената две години преди това ипотека и придобитите от Й. идеални части от възложения на публична продан имот чрез влязло в сила постановление за възлагане не могат да се върнат в неговия патримониум.Това прави предявеният иск лишен от правен интерес, като абсолютна положителна законова предпоставка за предявяването му пред съда.
Воден от гореизложените мотиви, Върховният касационен съд, Четвърто ГО
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 335/3.2.2020 г, постановено по ч.т.д.№ 81/20 г на Варненски окръжен съд, Търговско отделение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.